Кремъл срещу Москва

<p>Ако у Медведев се е появила автентична политическа амбиция, тя неминуемо трябва да мине през политическия труп на Путин. В Русия двама господари не може да има. Държавният глава притежава механизъм за разрушаване на настоящата управленска система, но му липсва енергия за неговото задвижване, а още по-малко, за създаване на нов политически модел. Той може би се опитва да оглави едно популистко, егалитарно движение, което да дискредитира и впоследствие да подмени сегашния политически елит. Този сценарий предполага силна обществена дестабилизация, а може би и нещо много повече. Нека си представим как може да се премахнат бандитските Путинови васали в Северен Кавказ, начело с Р. Кадиров.</p> <p>Разбира се, към момента може само хипотетично да се говори за реакцията на чеченския президент, но реакцията на московската върхушка бе еднозначна. И местната организация на управляващата &bdquo;Единна Русия&rdquo;, и Градската дума застанаха твърдо зад Лужков. Този факт е най-силният аргумент засега, че Путин не взема страната на Медведев. Самият кмет чувства, че има поле за маневриране, и показа наистина предизвикателна позиция спрямо атакуващата го страна: на въпрос ще поиска ли кредит на доверие от президента, той отговори: &bdquo;Какво доверие?! &bdquo;От кого доверие?!&rdquo;. С тези думи той постави Кремъл пред ясна дилема &ndash; или да бъде уволнен дръзкият градоначалник, или Медведев окончателно да се дискредитира. От администрацията на президента обявиха, че оставането на поста на столичния кмет не е въпрос на личен избор, а на решение, което ще се вземе от президента. Същите заплахи обаче се сипеха и срещу спортния министър след провала на зимната олимпиада, но той успя да запази своя пост. Няма нужда да се казва с чия помощ.</p> <p>Вторият сценарий на политическа еманципация на президента обхваща много по-къса времева перспектива и няма за цел да демонтира режима, а само да му предаде черти, носещи почерка на Медведев. Той се опитва да привнася определен демократизъм във властовите отношения, да търси определени рационализации, които да изграждат един по-приемлив, по-адекватен образ на властта. Започналата реформа в Министерството на вътрешните работи, обявените съкращения на администрацията, декларираният курс на модернизация на икономиката се допълват сполучливо от една политика на подмяна на прекалено застоялите се местни ръководители. Вече си отидоха такива емблематични фигури като президентите на Татарстан и Башкирия, така че е логично кметът на Москва да влезе в тая поредица. В този случай целта на Медведев е не да гради политическа кариера, а просто да бъде запомнен с нещо от хората. Да разчупи позата си на невзрачна фигура от ерата на Путин. Той не рискува много, ще предаде след 2 години и формално страната на своя създател, но ще е вградил в нея и частица от собственото си присъствие във властта. Това ще му бъде простено.</p> <p>Много е малка вероятността да става въпрос за тест, който да определи доколко Медведев е готов да поеме съдбините на страната в свои ръце. Ако Путин е решил да не се кандидатира за президент, той ще иска да знае реалните възможности на своя приемник да действа в трудна политическа среда. Досега Медведев изпълняваше рутинни задължения, играеше образа на добрия цар, но не е показвал реакции в критични ситуации. Ако се съди по сегашното му поведение, той не демонстрира усет и решимост да доведе една борба да резултатен край. Нещо, което Путин владее до съвършенство. От тази гледна точка настоящият държавен глава едва ли се вмества в представите на министър-председателя за образа на ръководителя на Русия. И сегашното поведение на Медведев ще бъде аргумент за Путин да не напуска властта.</p> <p>Съществува и група от сценарии, които обхващат възможностите атаката срещу Лужков да е съвместна акция на Путин и Медведев. На първо място, може да се цели заздравяване на режима. Завръщането на Путин в Кремъл все повече изкристализира и част от елитите явно са решили, че не е нужно да се съобразяват с настоящия държавен глава. Сега им беше показано, че е нужно да се съобразяват. Формалното спазване на конституционните разпоредби се явява елемент от стабилността на управляващия тандем и неразбралите тази постановка ще си носят последствията. В този случай дистанцирането на премиера е разбираемо: за смазването на Лужков е достатъчен само Медведев. Столичният кмет не е противник, който да изисква ангажирането и на двамата. Наред с това Путин си запазва образа на формален неутрален, който ще му позволи да приобщи голяма част от сподвижниците и електората на Лужков.</p> <p>Не е изключено инициаторът за разчистването на сметки да е самият Путин, а Медведев да играе просто ролята на момчето за мокри поръчки. Сегашните действия на Кремъл могат да доведат до консолидация на подплашените политически и икономически елити около Путин, нещо, от което има нужда в наближаващия изборен маратон.<br />И третия сценарий от тази група рисува образа на измамения от Путин Медведев. Руският президент може наивно да е влязъл във война, която да го лиши от всякакъв потенциал да прокарва собствена политическа линия. Той може дотолкова да се дискредитира, че чуждестранните кореспонденти да спрат да му задават въпроса би ли се кандидатирал на изборите през 2012 г.</p> <p>Засега най-вероятно изглежда Москва да получи своя нов кмет при запазено статукво на държавния връх. Нито Медведев има потенциал за по-широка политическа промяна, нито Путин би рискувал да дискредитира държавния глава, взимайки страната на Лужков. Въпросът е само дали конфликтът по върховете ще бъде потушен, или е прелюдия към бъдеща ескалация на напрежение. Към момента с това са наясно само двама души &ndash; Путин и Медведев. Когато го разбере Лужков, ще сме го разбрали всички ние.</p>