Кога средното образование ще скъса със социализма?

<p>И въпреки наличието на тази документация общото впечатление е, че българското образование, особено средното, търпи провали при осъществяване на основните си функции.</p> <p>Това поставя под дълбоко съмнение достоверността на подаваната от министерството на образованието информация към обществото през годините и създава впечатление за липса на компетентност в администрацията.</p> <p>Защо въпреки че има подробни планове за нужните реформи, резултатите от матурите се влошават?</p> <p>Защо българското образование не се признава все още в Европа въпреки синхронизациите с изискванията на ЕС?</p> <p>Защо зрелостниците в голямата си част излизат от средното училище необразовани, неконкурентни и напълно демотивирани?</p> <p>Защо когато се обсъждат проблемите или се влиза в излишни детайли, които са предмет на строго експертни решения като натовареност на учениците, квалификации и преквалификации на учителите, структуриране на делегираните бюджети по проценти и пера, или се правят генерални констатации относно глобални образователни нужди, синдикална защита на учителския труд, общия морален упадък на нацията в резултат на лошо образование и възпитание?</p> <p>Между тези две линии на дебат съществуват немалко важни въпроси, които чакат и търсят отговор. Някои въпроси вече получиха своя, но на други предстои да бъде отговорено.</p> <p><strong>Все още в системата на българското образование не е решен проблемът с културната идентичност.</strong> Към Запада ли принадлежим или към Изтока? Изобилието от учебници и учебни помагала задава разнообразни посоки, които объркват подрастващите. Съществуват странни внушения, затвърждаващи остарели идеи и начини на възприятие на света. И това въпреки отвореността на информацията и достъпа до нея. Учениците предпочитат да придобиват знания от всички други източници, различни от учебниците. Родителите не помагат много, тъй като са израснали в различно време и са получили образованието си в една силно контролирана идеологически система.</p> <p>Чувствителността на новото поколение, израснало в годините на прехода към демокрацията, към свободата на изразяването и на мисълта, е голяма. Днешните ученици трудно могат да бъдат задържани в час, да не говорим за задържане на вниманието им върху учебен материал, който дълбоко не ги вълнува и няма никаква практическа полза и който с основание те приемат за безполезен.</p> <p><strong>Практическата полза от образованието е втората линия, по която реформата трябва да претърпи сериозно развитие.</strong> Докато предучилищната подготовка, началното и основно образование имат функция да дадат основната рамка от базисни познания за света и обществото и да дисциплинират учениците в подготовка за предизвикателствата на живота в режим на демокрация и пазарна, ще рече конкурентна, икономика, то от средното образование се очаква да разпознае, насочи и подготви бъдещите активни граждани към съответните професионални направления.</p> <p>С тази роля средното образование се разминава вече двадесет години. За сметка на професионалното образование и обучение, подготвящо кадри за производството или за сферата на услугите, се нароиха куп езикови гимназии без професионална насоченост, които станаха трамплин за много млади хора към чужбина.</p> <p>Средното образование подготвя емигранти, а не активни, компетентни, конкурентни на европейския пазар на труда български граждани. Тук държавата сериозно изостава от останалите страни, членки на ЕС. Първо, позволи в годините на прехода да се занемарят и разрушат базите за подготовка на специалисти в различни области на производството. Второ, не изгради нито един нов такъв професионален център и не модернизира тези, които бяха останали.</p> <p>Необходим е сериозен икономически анализ на нуждите от подготвени кадри и анализ на пазара на труда, за да може да се планират дългосрочно приемите в професионалните гимназии.</p> <p><strong>И това е третата линия на реформи, по която трябва да се върви последователно и с ясна визия.</strong> Необходим е сериозен диалог с бизнеса, както и сътрудничество с държавата чрез публично-частни партньорства за изграждане на учебни бази, даващи конкурентни предимства на българското производство. В настоящия етап българският бизнес е принуден да отделя средства за доквалифициране на наеманите работници, които би трябвало да са получили необходимата подготовка в училище. Това е загуба не само на пари, но и на време.</p> <p>Частното средно образование от своя страна се нагажда според пазара. Ако се търсят езикови познания, се откриват училища и паралелки с език, което силно ограничава възможностите за разширяване на сферите за подготовка на квалифицирани кадри в различни области. Просто инвестицията няма възвръщаемост.</p> <p><strong>Защо да не се даде възможност на частни образователни институции да се конкурират за парите на данъкоплатците?</strong> Тази монополизация на финансов ресурс от държавата ограничава възможностите за избор на ползвателите на образователни услуги. В една функционираща пазарна икономика е добре да се предоставят възможности на частната инициатива да участва в образователния процес и в разпределението на отделения от бюджета финансов ресурс за образование.</p> <p>В това се корени и смисълът на въвеждане на ваучърна система, при която парите следват ученика. <strong>Ако има отделени годишно 1400 лева за ученик например, и той реши да се профилира като шлосер или заварчик, трябва да има възможност да го направи и в частно училище,</strong> което подготвя шлосери или заварчици, защото е изчислило, че в следващите десет или двадесет години ще нарасне търсенето на такъв тип професии на пазара на труда. Частното училище трябва да има възможност да се конкурира за тези 1400 лева, които следват ученика с държавните училища.</p> <p>Ако обучението в частното училище излиза по-скъпо, то ученикът да има възможност да прецени дали може да си позволи да додаде някаква сума, но да се подготви по-добре, т.е. да е по-конкурентен, или да си вземе ваучъра и да се запише в държавно училище, без да доплаща, разчитайки на случайността и пазара, за да си намери работа, след като завърши. С това в никакъв случай не искам да кажа, че държавното образование би било по-лошо от частното, но при тази система на делегирани бюджети и съкращаване на разходите, мотивацията за ефективна и качествена работа на учителите в държавните училища е спаднала до критичния минимум.</p> <p>Гъвкавостта на системата е от жизненоважно значение за адекватното функциониране на професионалното образование и обучение. Затова сегашното ръководство на министерството трябва да предприеме спешни мерки за дълбоко реформиране на системата на средното образование независимо от съпротивата, която ще срещне от заинтересовани групи. Некачественото средно професионално образование дава възможност на много частни образователни институции да печелят купища пари в дообразоване. Тези пари се плащат от фирмите, наемащи неподготвени кадри, или от родителите, които дообразоват децата си.</p> <p>Некачественото средно професионално образование задълбочава проблема, като прехвърля грижата за дообразоване към университетите, където учениците търсят спасение от очертаващата се пред тях битка в търсене на работа. Защо тези частни институти, които сега дообразоват учениците, не влязат директно в системата на средното образование, като им се даде възможност за държавно финансиране? Това най-малкото ще спести време и пари.</p> <p>Специфично напрежение между държавното и частното образование спъва реформата от години. За да бъде освободено то обаче, е необходим обществен консенсус за образователните приоритети. Разделянето с наследените от тоталитаризма навици да се запази на всяка цена контролът върху мисленето и съзнанието на хората ще струва много усилия. Нито демократичните принципи, нито изискванията на пазара ще позволят съхраняването на подобни навици.</p> <p>Средното образование е важен етап при формирането на всеки човек. То е мостът между недостатъчното за изграждане на конкурентно предимство основно образование и трупащото допълнителни знания и умения висше образование. Средното образование гарантира на индивидите минимума от компетенции за справяне с предизвикателствата на живота, а за обществото е като хранилище на общностното знание. Именно там са и най-сериозните проблеми, които стоят на дневен ред пред управляващите.</p> <p>Световната икономическа криза зададе новите насоки за развитие на образованието. Огромният обем информационни масиви в областта на високите технологии изисква време за усвояване, а при сегашното разпределение на обема учебно съдържание за усвояване такова време няма.</p> <p><strong>Развиването на тема за творчеството на Вазов или за културния разцвет на българската държава по времето на Симеон може и да е полезно за изграждането на патриотични чувства, но е напълно безполезно за ефективността на производствения процес или икономическия растеж.</strong> Преработката на учебните планове, учебното съдържание и минимумите от знания в отделните области ще освободи образователната система от ненужния баласт. <strong></strong></p> <p><strong>На учениците е необходимо знание, което да подобрява жизнения им стандарт, а не знание за възпитаване на национална гордост и въздигане на патриотични ценности в култ.</strong> Иначе като общество сме обречени да създаваме армии от революционно настроени, обеднели патриоти с недемократични възгледи за развитието на българското общество и с тежнение по силна ръка в управлението.</p>