Почитателите на Путин в България са на върха на щастието от развитието в Сирия през последните седмици. Някои сини колеги витиевато се мъчат да им докажат, че и САЩ били постигнали някакви свои цели. По парадоксален начин и те са прави.

 

 

 

 

Разбира се, като империалистическа сила САЩ претърпяха катастрофа – по мнението и на двете големи американски партии, и на „правилните“ западни медии, и на широката западна общественост. Тук сините колеги, по-католици от папата, напразно мъкнат от девет кладенеца вода да измътят американска „победа“. Да, група американски войници (от 200 според Белия дом до 500 според Пентагона – не се знае) щe остане в провинция Деир ез-Зор да варди газовото находище на „Коноко“; американската база Ат-Танфа на йорданската граница засега ще продължи да контролира трансфера на чуждестранни джихадисти към Сирия – обясненията, че оставали да продължат „борбата с ИДИЛ“ никой и в САЩ не приема сериозно – но това са ариергардни маневри за запазване на лице. 

 

Катастрофата е абсолютна. САЩ загубиха всичките си съюзници в региона. Изоставиха кюрдите, както пресметна сайтът The Intercept, за осми път в историята. Конфликтът им с Турция фактически спусна кепенците на НАТО: с куриози като оръжейното ембарго на Вашингтон и Брюксел срещу Анкара, отказът на турския президент да приеме американския вицепрезидент по време на посещението на последния в Турция, заплахите на Тръмп да анихилира турската икономика, обстрелът на американски войници в Сирия от турската армия и американските планове за евакуация на авиобаза Инджирлик... САЩ тласнаха кюрдите в прегръдката на Асад, Турция – в обятията на Русия, която веднага запълни регионалния вакуум. Путин, утвърдил се като безспорен нов хегемон на Близкия изток, бе посрещнат като фараон в Саудитска Арабия и ОАЕ; веднага Рияд започна преговори с Техеран за примирие в Йемен с посредничеството на Пакистан; в Сочи долетя на инструктаж Ердоган, следван от 40 висши африкански държавни и правителствени ръководители. 

 

Тези главоломни развития обаче не бяха чак толкова изненадващи за мен. Читателите може би помнят, че през септември 2015 г., след речта на Путин в ООН (Вы хоть понимаете теперь – чего вы натворили?“) и ненадейното начало на руската операция в Сирия, прогнозирах края на американската глобална военнополитическа хегемония. Както пък септември 2008 г. тури край на „Вашингтонския консенсус“ в глобалната икономика и финанси. Оттогава живеем в постамерикански свят. Той не е точно „многополюсен“ в смисъл, че някой предлага реална коренна алтернатива на американската система – както навремето предлагаше СССР, или че се е формирал нов едноличен световен лидер, но е свят на бързо разпадаща се американска хегемония. 

 

Но и тези от почитателите на Путин, които мислят, че разпадането на американската хегемония в света означава разпадане на САЩ или поне драстично обедняване на американците по сценария на СССР в 90-те години, се заблуждават. Всъщност, както много пъти съм писал тук, истинските национални интереси на Америка се разминават драстично с интересите на досегашния световен хегемон – глобализираната империалистическа върхушка. 

 

Обкновеният американец не вижда нищо от печалбите на глобалните supply chains, водещи се за „американски“ корпорации – но най-често не плащащи никакви данъци в САЩ. Напротив, той  страда от тяхната политика на аутсорсинг и деиндустриализация у дома не по-малко (поне относително) от обикновения българин. Обикновеният американец не печели нищо и от статута на долара като световни пари: ползите от това за американската икономика се оценяват на 5% от БВП – не е малко, но те не засягат 99% от населението. И още по-малко вижда той полза за себе си от американския държавен дълг: напротив, реално губи от него, защото носи тегобата на обслужването му, а дългът се натрупва главно от войните на глобализираната върхушка, от гарантирането на свръхпечалбите на големите корпорации и от изпомпването на обществено богатство към офшорните сметки на най-богатите. 

 

Обикновеният американец живее все по-трудно и определено по-зле от родителите си. Не само икономически, но и по отношение на основните си граждански права, пък и на социалните си и културни права. 

 

Основната задача на Тръмп в чужбина, както сам я формулира в предизборната си кампания и инаугурационното си слово, бе слагане край на поредицата „кървави външнополитически бедствия“, в които Обама натика Америка. Можем да добавим към виновните и Буш II, но при него, поне за Афганистан, имаше оправданието на шока от 11 септември. За Обама, удостоен още преди влизането си в Белия дом с Нобел за мир, историята няма оправдание. 

 

Най-добрата външна политика на САЩ в условията на постамериканския свят е възможно най-бързото им изтегляне от главните огнища на конфликти, разпалени от самите тях. 

 

Колко добра е тази политика за засегнатите региони и за света като цяло е очевидно. За броени дни след решението за изтегляне от Сирия законната власт в Дамаск възстанови контрола си над почти целия Североизток по почти безкръвен начин, като на много места бе дори дружелюбно посрещната от кюрдите, дотогава сериозно наплашени от Анкара и изоставени за пореден път от Вашингтон. Неоосманските апетити на Турция за Алепо, плодородните земи около Ефрат, цяла Северна и Североизточна Сирия и Киркук бяха парирани. Принципите на териториалната цялост на Сирия и бъдещото изтегляне от нея на всички неканени чужди сили бяха официално признати и от Ердоган. Заедно с това той може би ще получи възможност да върне два милиона сирийски бежанци от своя територия на юг от границата и ще запази лице у дома по отношение кюрдския си проблем. 

 

След американското изтегляне от Сирия ми попаднаха данни от изследване на измененията в религиозността на младите в Близкия изток и Северна Африка. В Тунис например делът на нерелигиозните младежи на възраст от 15 до 29 г. от 2012 досега е скочил от 16,1% на 46,7%. Подобна, ако и не толкова стръмна, е разликата в Либия, Алжир и Египет. Религиозността на младите в Близкия изток е право пропорционална на бруталността на западното присъствие там. Политическият радикален ислямизъм е преди всичко въоръжен антизападен протест. 11 септември, макар да изключвам всякакви конспиративни теории за организирането на атаките уж от Буш, също безспорно е резултат на американското военно присъствие в Персийския залив и на интимните връзки между сем. Буш и саудитските елити, сред които сем. Бин Ладен. През последната седмица най-масовите протести в историята на Ливан, обединили по небивал досега начин ливанското общество, също носят ярко изразен светски, модерен характер. Сякаш с магическа пръчка изтеглянето на Америка смита злата магия на политическия ислям от лицето на Близкия изток. 

 

Няма съмнение, че изтеглянето на САЩ и от другите конфликтни огнища ще има също толкова благотворен ефект. Разплитането на украинския възел на Обама и Хилари от Тръмп не само може д а помогне за постепенната политическа нормализация на Украйна и очистването й от неонацистката зараза, но дори и за обуздаването на корупцията и псевдолибералното беснуване на обамо-хиларистите. 

 

За България вече е късно да се заобиколи най-голямата икономическа и геополитическа катастрофа, причинена й от американската хегемония – провалянето на „Южен поток“, но затова пък премахването на бедствието ГЕРБ от хоризонта е напълно реално. И за България, и за цяла Европа с изключение на Англия (не на цяла Британия), Полша, Румъния, балтийските страни и може би Швеция, изтеглянето на САЩ означава нормализация на естествените връзки с Русия. 

 

Азия, с изключение на Япония и Южна Корея, както и Африка може пък да са на път въобще да забравят американската военна хегемония. Съвместни военни учения на Урал с участието на китайски, индийски и пакистански войски; руските стратегически бомбардировачи в Южна Африка за съвместни учения, приветствани от тълпата като кинозвезди... В Латинска Америка току-що започна нова витка на спиралата на борбата на местните народи срещу диктата на северния съсед. 

 

По отношение сигурността на самите САЩ и на Запада, както ни е добре известно, всички значителни източници на риск след разтурянето на СССР в 1991 г. бяха изключително proudly made in America. Ислямският тероризъм бе продукт на американската война чрез прокси срещу СССР и на американското военно присъствие в Близкия изток. 

 

11 септември бе продукт на интимността на сем. Буш със сем. Бин Ладен и цената на американските военни бази в Персийския залив. Радикалният ислямизъм беше главно експорт на американския клиент Саудитска Арабия – режим, който в миналото без американския чадър не би се задържал и месец. „Ислямска държава“, както призна и Тони Блеър, е продукт на американския разгром и окупация на Ирак. Бежанската криза в Европа от 2015 г. бе продукт на западния разгром на Либия, покровителстваната от Запад саудитско-турска агресия срещу Сирия и американското опустошаване на Афганистан и Ирак. Русия, която Обама тури сред главните заплахи за човечеството, след ебола и преди ИДИЛ, бе напълно изкуствено и ненужно конфронтирана от Вашингтон дълги години след 2000 г., докато се стигна до абсурда в Киев през февруари 2014 г.  

Тези прости истини си пробиват път и към вашингтонския елит. През април т.г. излезе книгата на Макс Блументал, редактор на интересния сайт The Grayzone, озаглавена “Управлението на диващината“ (The Management of Savagery), което може да се преведе и с „управление чрез диващина“, с подзаглавие „Надигането на международния джихад и западният ултранационализъм“. Журналистът показва как американската политика по сигурността (national security state) създаде Ал-Кайда, ИДИЛ и... Доналд Тръмп. Екстремистките сили, пише Блументал, застрашаващи мира в света, са невидимият цвят на американските имперски кроежи. 

 

Дълго преди установяването на полицейската държава на Буш II, американското тайно финансиране на муджахидините, инспирирано от фебрилния русофоб „Збиг Брезински“ (както се произнася в Америка), провокира съветското нахлуване в Афганистан в 1979 г. – и така чак до ИДИЛ. Тези външнополитически провали направиха САЩ изкуствено уязвими и от тероризма, и от собствения им ултранационализъм. 

 

Единствено буди съмнение у мене мнението на Блументал, че и Тръмп е продукт на неоконсервативния империализъм и че действията му в Близкия изток само ще задълбочат кризата. Книгата е завършена сигурно преди година. Засега се наблюдава тъкмо обратното – „агент Ориндж“ по-скоро демонтира кризисните фактори, създадени от Обама и преди него от Буш II. Да, това става хаотично и под напора на вътрешнопартийните му страсти, а не от грижа за мира в региона, но все пак става. 

 

Америка е далечен, потенциално щастлив остров, който просто няма от кого да се страхува, ако не са рисковете, които сама си отглежда. Наистина, в 1941 г. страхът от Япония е бил реален, както и досега личи по укрепленията около Сан Франциско, днес туристически места. А след 1949 г. често и страхът от СССР. Но днес? Толкова по-неразбираема е манията на американските политици да скандализират без никаква нужда Русия, единствената сила, която може технически да унищожи Америка, макар с цената на собственото си унищожение. Русия и Америка са създадени от географията и историята да бъдат съюзници. Състоянието им на взаимна омраза и съперничество е противоестествено и мъчително и за двете. 

 

Американските мейнстрийм политици, коментатори и експерти днес обаче с малки изключения сами спадат към the bewildered herd, „ошашавеното стадо“ на пиар класика Уолтър Липман – 80-те процента от населението, които нищо не разбират и не могат, не бива да участват в управлението, а да се задоволяват да гледат риалити, сапунки, спортни състезания и да четат таблоиди.  

 

Изглежда нищо не може да е по-полезно за стартирането на дълбока реформа на американската външна политика и мисловен ступор от един здравословен и дълбок външнополитически разгром. Виетнамският синдром държа влага на вашингтонските ястреби над 25 години – чак до първата война в залива, а всъщност чак до 2001 г., пък и тогава бе потребен шокът от 11 септември, за да се променят така нещата. 

 

Но пък сега „хибридността“ на войните и особено на медиите правят трудно да се разбере какво е разгром. В известен смисъл разгромът на САЩ в Сирия бе налице още преди четири години. В момента обаче е вече общопризнат. 

 

Така или иначе Америка вече не е глобален военнополитически хегемон и започва да го разбира. Тя притежава обаче огромна потенциална икономическа и „мека“ сила, с която може да задава тон на останалите още дълго време. Особено когато стане източник и на прогресивен опит за останалия свят в реформирането на провалилия се псевдолиберален глобализъм. 

 

Разпадането на империята само може да помогне за възраждането на по-добрата Америка. Съкращаването в пъти на военните разходи, в т.ч. за пенсионно и здравно осигуряване на ветераните – заедно с прогресивна данъчна и здравна реформа – например ще е достатъчно за балансирането на бюджета и стопяването на държавния дълг. Ликвидирането на огромната околовоенна корупция и лобизъм, на полицейската държава, на медийното помрачение около „руската намеса“ ще имат неоценимо благотворно влияние върху икономиката и обществото – истинска американска пролет. 

 

Провалената агресивна неоконсервативна външна политика на Обама, Хилари и демократическата върхушка е във все по-остро противостояние с прогресивната вътрешна политика на партийните низини и с цялостното необратимо олевяване на Америка по обективни социално-икономически и демографски причини. 

 

Най-важното е американската левица да преодолее провинциализма и партизанската си слепота и groupthink и да се заинтересува по-сериозно от външна политика и глобални дела. Поне колкото се интересуваше по времето на Виетнам! 

 

Обидно е за държавата как иначе блестящи прогресивни демократи в Конгреса, които тези дни пекоха на бавен огън Марк Зукърбърг за робския труд на хиляди американци, на чиито виртуални кости се гради световната паяжина Фейсбук, оплела всеки трети човек на Земята, тутакси след това мрънкат несмислено за руската „колузия“ на Тръмп и как Зеленски бил признал, че Тръмп и адвоката му Джулиани му дали да прочете по украинската тв някаква тяхна бележка с „фейк нюз“! 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

33 коментар/a

Този на 27.10.2019 в 12:58
автор плюе американците, десните, и Герб, в Света и България, но не казва какво ни предлага. Безспорно има и ще има промяна. Но какво предлага автора на статията? Може би Евразийския съюз в който влезе Сърбия, за да е срещу България, или Путинизма в Руската федерация, който вече и самите руснаци не искат. Защото путинизма създава силово административно налагане на хората да работят под страх. Те руснаците затова искаха комунизма и сталинизма, защото не виждаха как може да се работи със свободна инициатива и свободно творчество, което е в основата на Промяната. Хората искаха силово административно налагане отгоре от лидера на държавата да се работи, а не отдолу със свободно творчество и свободна инициатива от долу, като има частна собственост и две класи. Хората в Руската федерация вече виждат, че са кротки като овце, които биват доени, стригани колени и драни и не казват гък на овчаря - Путин. Това вече не го искат руснаците, които са си руска мечка, която като се надигне не прощава, а народа не е овце. Но руснаците и през царизма и при сталинизма и сега при Путин ги карат само силово административно под страх от съдебни процеси да работят и пропагандата изобщо не пише за протестите и съдебните процеси в Москва, Ростов на Дон, както и за шамана, протестите в Бурятиа, в Калмикия и на други места. Та тази алтернатива явно иска автора, защото друго просто няма.
Соросовият хляб на 27.10.2019 в 13:12
е отровен.
Браво на автора на 27.10.2019 в 13:13
за този всеобхватен преглед; дано да се окажат правилни преценките му! Малко оптимизъм е полезен, и много навременен... С непровокираните демонстрации на лоялността ни в последно време ние си извоювахме място в прегръдките, но не и уважение; дано да не костват здравето, и/или живота...
По прогресисткому на 27.10.2019 в 13:22
Тръмпецот просто съкращава разходите касаещи доброзорният износ на демократска либерастия. Сенилният дядя Льоня го излъгаха за инвазия в Афганистан и това беше капката която доизточи силите на СССР в износа му на комунизъм. Тръмпецот явно си взема поуки от историята. Обонго и Килъри пък най-нахално го бяха насадили на пачи яйца със сирийските кюрди,тоест САЩ се бяха ангажирали с помощ на едно чисто левичарско революционно марксическо движение на кюрдите. Простият народ виждаше петолъчките по знамената на кюрдите,а само Обонго и Килъри не виждаха.......или така им изнасяше,така по прогресисткому.
observer на 27.10.2019 в 13:22
“ Почитателите на Путин в България са на върха на щастието от развитието в Сирия през последните седмици.” Без значение дали си почитател на Путин или не, що за човек трябва да си, та да се почувстваш на върха на щастието, заради някакво развитие в Сирия? Чак ми стана смешно.
Във на 27.10.2019 в 13:37
вътрешната си политика Путин изобщо не решава проблемите на хората в Руската федерация. Натрупали са се милиони проблеми, които примерна една малка част от тях, хората казват на Прямая линия, на пресконференциите на Путин. Това са за три дни пряка телефонна връзка,близо 6 шест милиона проблема, които бяха редуцирани до милион и половина проблема, които Путин трябваше да реши. Но един Путин и Господ да е, не може да реши. Той се опитваше да дава отделни папки с проблемите на гражданите на губернаторите, но тези проблеми не се решаваха. Затова най умната политика е да дадеш възможност на хората сами да си решат проблемите. Но Путин и държавата не правят това. Путин прави съвещания, където начертава пътя на държавата и гражданите, създава теории за вътрешната политика и икономиката, и смята, че е решил проблемите на страната. Но никой не решава проблемите на гражданите в Руската федерация, а държавата и чиновниците пречат на гражданите сами да си решат проблемите. А решаването на проблемите става с частна собственост, право на инициатива и свободно творчество и правила и закони от държавата как да се решават проблемите. И трябва конкуренция между големите фирми, които сега имат монополно положение във всеки бранш и затова наричат собствениците им олигарси. Нещо, което се прави в САЩ и ЕС, но не се прави в Руската федерация. И сметнал, че е решил вътрешните проблеми със съвещанията и указите, които издава, Путин насочва вниманието си към външната политика. Понеже, ако Путин се съсредоточи на вътрешните проблеми, които не се решават, но се започне политика на решаването им, то Путин ще падне от власт. Защото проблемите са милиони и всеки, който започне да ги решава или да създава условия за решаването им, ще се сблъска с народното недоволство. Но Путин , смятайки че е решил вътрешните проблеми, се съсредоточава във външната политика. Понеже той знае, че руския народ, когато се чувства застрашен, се сплотява около лидера си, дори и лидерът да не е много умен, и се бори срещу всякакви нашественици и руски врагове, то Путин измисля врагове и води малки локални войни и създава "консенсуси". Такива консенсуси бяха чеченския "консенсус" със две войни, после грузинския консенсус, кримския консенсус, източно украинския консенсус, както и сирийския консенсус, Керченския консенсус, и дори се меси във Венецуела. И в момента хората в Руската федерация, започнаха да се надигат, за да се решават вътрешно политическите проблеми и има голямо недоволство от Путин. И Руската федерация се меси във вътрешните работи на всичките си съседи, като иска те да са като в Руската федерация с диктатор, какъвто е Башар Асад в Сирия, меси се в САЩ и Великобритания, като се мъчи да разедини американците, за Тръмп и англичаните за Брекзит, или води така наречената хибридна война, както и се мъчи да прави световни съюзи срещу американската и европейската цивилизация, като създава БРИКС, то е най големите държави в света, да ги обедини срещу САЩ и западната цивилизация. Но Руските граждани искат да се решават проблемите в самата Руска федерация, които са се натрупали със столетия и не се решават. Затова Путин иска да подави всякакво недоволство и протести в Руската федерация и създава абсолютна еднолична фашистка диктатура в страната си. И с тая си външна политика на консенсуси, той може да разпали и световна ядрена война. И взел автора да говори против Амерка, че на запада не трябвало да му се отстъпва, че той пречел на Руската федерация да се развива, че искал земите и природните богатства на Руската федерация, че се мъчел да направи от Русия слаб партньор, или полуколония, както говорят и много други хора. А запада иска взаимоизгодна търговия с Русия и дори иска да инвестира в Руската федерация и да се развива икономиката и. Но Русия иска световно господство и нарушава световния ред и граници в света, като направи опасен прецедент със анексирането или аншлуса на Крим. Затова са и санкциите срещу Руската федерация.
до “Във” на 27.10.2019 в 13:53
Пък много си умен, дано да си и хубав!
Басра на 27.10.2019 в 14:52
Не искам да анализирам глобалните прогнози на Фичо. Аз за него съм казал , хубаво пише ! Но уишфул-тинкингът му е в повече... Искам да му припомня /обясня/ 2-3 неща за 11/09 щото там "прогреса" му е най-скромен. Фичо прави един доста кьопав жест с фразата "... 11 септември, макар да изключвам всякакви конспиративни теории за организирането на атаките уж от Буш " . Фичка , никой сериозно мислещ не е обвинявал Тъпото нито тогава , нито по-късно че той /Тъпото/ или неговата администрация , са организирали 11/09. Това са твои съчинения вкарани в устите на опонентите. Всички трезво мислещи хора по света се обединиха около тезата , че 11/09 си е вътрешно американска работа. Подготвена и изпълнена от "дийп стейт" задкулисието ! А Дабълю имаше само задачата да констатира акта , и да предприеме действията необходими на Дълбоката Държава. Нали няма да тръгнеш да спориш с инфантилното твърдение че Белият Дом и Президентът на САЩ замислят и изпълняват американската външна политика ? И няма задкулисни фактори които да им нареждат действия ? Нали няма да спориш че най-силната фигура в Света е президентът на САЩ , а не невидимите сили ОГРОМНИТЕ пари в сянка. Чиито притежатели дори не са известни на широката публика , а се подхвърлят само разни Рокфелери и Ротшилди ? ВСИЧКИ независими разследвания на 11/09 показаха и заковаха факта , че най-големият теракт в историята е дело на вътрешни сили в САЩ. И опитите за това да се набедят разни брадати дебили с макетни ножчета , които "отвличат самолети" , блъскат с прецизност на Армстронг и Гагарин в небостъргачите , а после паспортите им се търкалят по улиците на Манхатън , са опити дебилни. Когато Фичо признае този очевиден факт /Фичо е умен чиляк/ , може да му вдигнем палец и за другите прогнози и желания , които иначе са добри. Засега кибик.
„агент Ориндж“/AGENT ORАNGE на 27.10.2019 в 15:09
Този на 27.10.2019 в 12:58, никога не прави оценки на минали събития, изхождайки от днешното статукво!
левски на 27.10.2019 в 15:23
ташак да те еба арабиста разбирач само от ташаци разбираш ташакчия русогъзец
observer на 27.10.2019 в 15:33
Любителите на конспиративните теории (11 септември, Холивуд и кацането на Луната, Голямата стъпка, Летящите чинии, Бермудския триъгълник, Зона 51, Чупакабра и др.) едва ли ще се съгласят с мен, но все пак. САЩ нямаха никаква необходимост да съборят няколко небостъргача в Ню Йорк (покрай Кулите близнаци се срутиха и съседни сгради) и да избият 3000 свои граждани, за да оправдаят последвалите войни в Афганистан и Ирак. Все едно иначе някой би ги спрял. Дори Русия им помогна за Афганистан с логистиката.
До в 12:58 и 13:37 на 27.10.2019 в 15:57
Интересно е, че този материал, посветен на сегашното състояние на Америка и Запада, толкова ви е развълнувал, че използвате детайлно описание на вътрешните проблеми в ... Русия, защитавайки теза противоположна на авторовата. Явно сте 'фебрилен(ни) русофоб(и)' като Збиг... Алтернативните западни медии и мислещите им слушателите смятат Путин за единственият възрастен (пораснал) човек сред световните политически лидери в момента, и че заслужава Нобеловата Награда за Мир за усилията му за предотвратяване на ТСВ... Каква 'свободна инициатива' можете да си представите в ерата на наднационалните корпорации и глобалистките интереси на шепа хора? Има огромна разлика в геополитическите условия в света сега, и след ПСВ, когато България е постигнала реален икономически прогрес благодарение на свободната инициатива. В момента властват (вечните) световни банкстери, но корпорациите са наднационални, и политичските елити служат на един бог (U$D) и защитават интересите на индустриално-милитаристичния комплекс чрез личните си интереси на инвеститори в производството на оръжие... Й. Столтенберг призовава за още по-големи разходи за въоръжение, 2% от всички членки на НАТО и изрази желание за приемане на нови членове - Албания, Северна Македония, защо ли не и Сърбия? в името на "сигурността" ни... Да не би да ви харесва че ПРЕДплатихме В БРОЙ непроизведени още морално остаряли изстребители, дизайн от 60-те години на миналия век, които могат единствено да ... пускат бомби и то в свят с супернови военни технологии - стелт, изкуствен интелект и други? Интересувате ли се от НАШИТЕ вътрешни проблеми, та сте се загрижили за руския обикновен човек? Русия отчаяно се съпротивлява на новият Drang nach Osten (за нови природни ресурси) с цената на много активна дипломация и, за съжаление, с неизбежни по-големи, изтощаващи народа им разходи за въоръжаване... Между впрочем, продължаващата вече 2-3 години яростна съпротива на т.н. "never Trumpers" срещу избрания президент и неприемането му в ам. Конгрес и в собствената му партия!, се дължат не на личните качества на неспечелилата негова опонентка в изборите 2016, а защото ... все още не е започнал война с Иран!!! И вие ли искате още една голяма война? Разгледайте нови снимки от градовете в Сирия, камък върху камък не остана...
Владимир Овчинский на 27.10.2019 в 16:06
Горiла хата Байдена - Дональд слiди шукав на Майданi американская политическая борьба: реальная битва или договорный поединок? • Владимир Овчинский http://zavtra.ru/blogs/gorila_hata_bajdena_-_donal_d_slidi_shukav_na_majdani Когда приходят очередные новости о внутриполитической борьбе в США, сразу вспоминаешь русскую поговорку «нашла коса на камень». У американцев есть свой аналог этой поговорке «When Greek meets Greek, then comes the tug of war (Когда встречаются два грека, начинается война)». Истоки этой поговорки – в древнегреческой мифологии (всегда популярной в Америке) о постоянных поединках богов на Олимпе.
Ю. И. ТАРАКАНОВ на 27.10.2019 в 17:48
Копирането на руски текстове и писането на руски няма да смили братята руси, които ако изобщо напишат нещо за братска България, то ще е някоя гадост и лъжа, като да сме воювали с тях през Великата отечествена война, а коментарите, като от по-прости хора от народа, са дори още по-гадни.
Във едно нещо е прав 100% `във` на 27.10.2019 в 18:09
И това нещо се отнася не само до Путин, но и до всеки ръководител на държава. И това е - на първо място да оправи живота на собствения си народ, а после да се заеме със световните проблеми. Народът на Русия избирайки го за Президент, го е избрала за Президент на Русия, а не за президент на Сирия или глава на Африканския континент. И докато се занимава със световните проблеми, народът му живее все по-зле. `Във` се опитва да обясни това с предположението, че Путин не се досещал как неговите препоръки, планове и инструкции не вършат работа. Путин е достатъчно умен да разбере какво се случва в държавата му. В крайна сметка или трябва да предприеме нещо или това ще доведе до взрив в самата Русия. Да видим докога руснаците ще търпят. Никакво тържество във външнополитически план не може да оправдае мизерията във вътрешността на страната.

Напиши коментар