Капан

Капан
Несъмнено новината на седмицата е придвижването на руско-турския проект за доставка на газ в Европейския съюз, назоваван „Турски поток”. Заедно с няколко съпътстващи съобщения, не по-маловажни впрочем, те образуват новинарски куп, който може да е в основата на бъдещи съдбоносни и за България събития.

 

И няма как да е иначе, докато човечеството не се научи да произвежда нужната му енергия от perpetuum mobile, от въздуха например или от морската вода, поне доставките на газ и нефт от тези, които могат да ги добиват от недрата, си до ония, които ги потребяват усилено, ще бъдат от жизненоважно значение.

Има и една трета категория държави – доставчици, сиреч държави, които нямат сред природните си богатства така нужните газ и нефт, но пък географското им разположението е толкова изгодно, че няма как тръбопроводите да ги подминат.

Нашата мила татковина, както е известно, можеше да бъде точно сред тези страни, понеже си нямаме нито газ, нито нефт, а потреблението ни е мизерно – цялата ни промишленост бе предвидливо разсипана през последния четвърт век.

Можеше да станем важен доставчик на енергоресурси, но това няма да го бъде заради продажниците, които разориха хубавата ни някога държава; трябва да има възмездие за престъпленията им все някога; непременно.

Днес обаче за друго ни е думата. Вчера стана ясно, че брюкселските началници са решили да изграждат с предимство връзки от газопроводи, които да стигнат до крайния разпределителен център на „Турски поток” на турско-гръцката граница за да могат южно- и централноевропейските държавици да се снабдяват с така нужното им гориво. Пак да повторим, че това ще става не през България, а през винаги нестабилната и вечно клатушкаща се нанякъде Турция.

Впрочем още в Анталия, на срещата на президентите и министър-председателите на т.нар. Г-20 (15–16 ноември 2015 г.), сиреч на най-значимите икономики в света, бе постигнат рязък напредък на среща на президентите на Русия и Турция по придвижването на проекта „Турски поток”, който поради редица причини бе вече малко нещо позабравен (вж. Свързани текстове). До средата на следващия месец ще текат всякакви руско-турски консултации и живот и здраве, в Казан на 15 декември може Владимир Путин и Реджеп Тайип Ердоган да подпишат окончателните документи.

Но радостно ли е това събитие за Русия?! Вярно, руските чиновници – и от „Газпром”, и от Министерството на енергетиката, положиха неимоверни усилия да осъществят тази идея; знаем защо. Нека ни е позволено малко съмнение в разумността на това руско желание; не в желанието за износ на газ, разбира се, а в разумността на износ на руски газ именно чрез „Турски поток”.

Ще се види по-долу (вж. Успоредици), че исторически руско-турските отношения са всъщност безгранично сложни; през по-голямата част от последните повече от 5 столетия Русия и Турция са или в политически изключително обтегнати отношения, или в състояние на война; с едно голямо изключение, за което ще стане дума накрая.

Вероятно не са малко ония, които се отнасят с недоверие към привежданите исторически успоредици изобщо; те не вярват, че отношенията между две държави могат да се определят от средновековните им вражди насам. Страхувам се, че тези, които се съмняват в историческата обусловеност на съвременните отношения между кои да е две или повече държави, просто не са прави; или най-малкото – нека ми е позволено аз да се усъмня в правотата им.

За да не съм голословен, нека да припомня само, че турски компании вече се обръщаха към съда заради цената на руския газ; това лято те също заплашваха, че ще го направят пак. Даже тази сутрин стана известно, че Турция се е обърнала към Съвета за сигурност на ООН заради масирания руски обстрел в историческата област Байърбуджак в провинция Лазкийе (Северна Сирия). Някак си ми е трудно да навържа тези новини с представата ми за отношенията между приятелски държави. А какъв газ, какви потоци без приятелство?!

Превръщането на Турция в най-важната за Европа след Германия (и нейните „Северни потоци” – един работещ и друг в проект) страна доставчик на енергоносители е изключително опасно; то крие огромни подводни камъни. Ако Русия не направи дублираща „Турски поток” газова връзка с Европа, то тя ще попадне, рано или късно, в капан; и не само поради историческите предпоставки за съвременните отношения между Русия и Турция; капан, подобен на украинския. Това трябва да е ясно на руското ръководство още отсега.

 

* * *

Успоредици

 

Руският щурм на крепостта Очаков, източно от Одеса (дн. в Николаевска област, Украйна) по време на Руско-турската война от 1787–1791 г. Крепостта е превзета след кървава битка, при която загиват почти 5000 руски и повече от 11 000 турски войници и офицери, отбраняващи крепостта. По Яшкия мирен договор между Русия и Османската империя (1791 г.) крепостта е включена в границите на Русия; 6 декември 1788 г.; линогравюра по предварителните рисунки на руския прапоршчик Бурхард Берг (1764–1838), младши адютант на ген. Осип Игелстрьом и бъдещ генерал-лейтенант; 1792 г.

 

Враждебните отношения на Русия с Османската империя започват още през 1475 г., веднага след завладяването на Крим от турците през същата година. Първият руско-турски въоръжен сблъсък е през 1541 г. През следващите точно 377 години – чак до 1918 г., Русия води общо 13 големи войни с Османската империя; от една до друга руско-турска война изминават средно по 19 години; от тези 13 войни Русия печели 8. Ако към мащабните военни сблъсъци, някои от тях са направо епични, прибавим и малките въоръжени нападения – на донските и запорожките казаци, които са предимно рускоезични бегълци от крепостния гнет или за други някакви закононарушения, то ще излезе, че на практика руско-турските въоръжени сблъсъци между 1541 г. и 1918 г. са ако не всяка година, то през година-две.

Така ще трябва още в предварителното изложение да заключим, че едва ли има по-враждебно настроени държави в Европа от Русия и Османската империя. И си струва да подкрепим това съждение с достатъчно исторически примери, за да не възникнат обвинения в голословност.

(следва)

 

Свързани текстове:

http://glasove.com/categories/komentari/news/yuzhen-po-yuzhen-naj-yuzhen-potok

(Южен, по-южен, най-южен . . . поток)

 

http://glasove.com/categories/komentari/news/gotvi-li-rusiya-nov-gazoprovod-na-yug

(Готви ли Русия нов газопровод на юг?)

 

http://glasove.com/categories/komentari/news/...

(„Днес Азия е най-интересният газов пазар”)

 

Всички коментари, които съдържат жестоки, обидни, нецензурни или дискриминационни думи, ще бъдат изтривани.

 

Коментари

  • Грешка

    23 Ное 2015 6:58ч.

    Путин сбърка с "Турски поток". На турците не може да се вярва. Те винаги ще си останат враг на християнските държави. Европейския съюз ще сгреши също, ако приеме Турция.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • стратега

    23 Ное 2015 8:26ч.

    Вярвам в мъдростта на Путин и ръководството на руските тайни служби! Турция ще бъде използвана не по конюнктурни съображения, въпреки че днес Путин, подобно на навечерието на ВСВ, е принуден, подобно на Сталин, да прави такива странни геополитически ходове. Турция е най-опасният фактор при едно военно-политическо и чисто военно затягане на Близкоизточния конфликт. Трябва да се пипа много внимателно и стратегически далновидно, без да забравяме, разбира се, и тактиката. Засега непосредствената цел на Путин е да избегне сухопътна намеса на НАТО в Сирия. Един от начините е да се обвързва икономечски и геостратегически Турция към руската орбита, доколкото е възможно... Но тук се залагат и капани, ръководството на ЕС са откровени мръсници...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Съгласна

    23 Ное 2015 8:41ч.

    Не знам какво мотат да помогнат руските тайни служби срещу турската народопсихология. Как да се довериш на някой, който е свикнал само с алъш-вериша на Капалъ-чарши.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Питанка

    23 Ное 2015 9:56ч.

    Питам се как "някой, който е свикнал само с алъш-вериша на Капалъ-чарши" е в 20-те най-силни икономики в света? Докато безсмислената омраза е водещо начало в действията ни ще си останем незначителни, въпреки геополитическото значение на територията ни. Русия и Турция показват, че в защитата на държавните интереси няма емоции и исторически предразсъдъци.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Исторически предразсъдък

    23 Ное 2015 14:03ч.

    Презрението ти към историческите предразсъдъци е неоснователно, питанке. Има народи, с които е по-добре да не се общува по исторически причини. Турците са един от тези народи не само за нас. Работила съм с турци та знам, турците са прекрасни работници. Могат да бъдат и добри приятели. Но . . . докато им прищрака нещо нещо в главите на историческа или на религиозна основа.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • към стратега

    23 Ное 2015 15:41ч.

    Що не си събереш чемоданите и не си заминеш за рОдината? Май за теб добруването на Путлеристан е по-важно от унищожаването на ИД? Твоите рушняци нещо зациклиха там.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Вашите имена /задължително/

    23 Ное 2015 16:46ч.

    Напише някой някаква статиика , и веднага на хоризонта се появяват ЕКСПЕЕЕЕРТИТЕЕЕЕЕ, от кръжока знам всичко, мога всичко, абе идете и си направете една чекия бе

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • боковия хъб / т.е. хуй

    24 Ное 2015 6:05ч.

    Да не забравяме защо се стигна до тук и как турците спечелиха от това , че ние 8 години мотахме руснаците за Атомната и Южния поток.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Beobachter

    24 Ное 2015 9:50ч.

    Добра статия на Петрински, добре обоснована и представена. Без да изпускаме, както са отбелязали и другите коментиращи (изключението е само един козяшки трол), че аргументацията е необорима. Една съществена промяна в народностния и от там държавен облик става много бавно, ако въобще може да се случи в обозримо историческо време. Забележката за намесата на Турция в Сирия и двойната игра там, както и да не се допусне масивно навлизане на "атлантически" войски, е точно в десетката. А докато конфликтните точки в Близкия изток не бъдат стабилно потушени, всякакви кроежи за потоци, сътрудничество и пр. алабализми, трябва да се забравят. Това ще продължи докато задокеанската империя на Злото не бъде укротена. Ще трае десетилетия и то само ако паразитиращите нейни окупатори бъдат ефективно неутрализирани. Може да стане или след голяма световна война или заради някакъв епохален катаклизъм или чрез нова гражданска война и нейното разкъсване на няколко отделни държави.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Спиноза

    24 Ное 2015 17:41ч.

    А днешното сваляне на руски самолет от Турция е само потвърждение на тезата на Петрински. Разбира се Турция не би посмяла да атакува Русия сама, очевидно е че е провокация на НАТО. Защото в плитиката нищо не е случайно, ако нещо се е случило, то така е било замислено.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Пророк Илия

    24 Ное 2015 17:47ч.

    Даааа, Петрински като че е знаел още от неделя за днешните събития. Спиноза, не е по силите на НАТО такава мащабна провокация. Зад цялата тая мръсна работа стоят САЩ. Така си отмъстиха и за Сирия и за подобряването на руско-турските отношения напоследък. Най-интересно е как ще отвърне Путин на свалянето на самолета. Има и загинал пилот, не може да остави тоя случай без последствия.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • анонимен

    25 Ное 2015 10:05ч.

    всичко приключи турция има резервен вариант русия да изчака по студено време и да спре доставките на газ за турция с цел санитарен полуден след това да намали и за запада всеки трябва да мисли преди да направи нещо като нямаш природни ресурси си налягаш парцалите в българия има само джанки значи плащаме на някой и си внасяме каквото ни трябва без на намесваме политиката

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи