- 25 Sep 2026
- 490
- 0
Автор: Вивиан Салама, The Atlantic
Канада търси нови опори в Европа и Китай, Япония разширява ролята си на доставчик на оръжие, а европейските държави увеличават разходите си за отбрана. Според представители на американските съюзници промяната няма да приключи с мандата на Доналд Тръмп: те вече не са сигурни, че който и да влезе в Белия дом през 2029 г., Вашингтон отново ще им предлага същите пазари, технологии, военна защита и политическо лидерство. Това отваря пространство за Китай и може да се окаже най-трайното последствие от външната политика на Тръмп, пише Вивиан Салама в The Atlantic.
През 1917 г., докато канадските войски се сражават при хребета Вими в Северна Франция, лейтенант Лесли Милър събира жълъди от бойното поле и ги отнася у дома си в Онтарио. Около век по-късно фиданки от израсналите от тях дъбове са изпратени обратно във Франция и се превръщат в жива връзка между двете страни. Миналата седмица канадският премиер Марк Карни разказа тази история пред Европейския парламент в Страсбург, когато предложи съюз, който излиза далеч отвъд търговията и обхваща отбраната, енергетиката, критичните минерали и изкуствения интелект.
Предложението му е част от по-широка промяна сред съюзниците на Америка. Години наред стратегията им беше да изчакат мандата на президента Тръмп. Сега мнозина се подготвят за свят, в който Съединените щати вече няма да са незаменими — не само докато Тръмп е президент, но и след това, независимо кой ще заеме Белия дом. Те изграждат собствени военни способности, разнообразяват търговските си връзки, развиват нови производства в своите страни и създават отношения, които намаляват зависимостта им от Вашингтон.
Това не е съгласуван бунт срещу Америка, нито масово обръщане към Китай. Повечето партньори на САЩ продължават да смятат Вашингтон за жизненоважен партньор и не се доверяват напълно на Пекин. Но държави, които някога бяха твърдо в американската орбита, стигат до извода, че вече не могат да разчитат на САЩ да им осигуряват същото лидерство, пазари, технологии и военна защита, както през последните десетилетия. Според чуждестранни представители, с които разговарях, това ще остане вярно независимо кой спечели президентските избори през 2028 г.
Тази промяна може да се окаже най-значимото наследство на външната политика на Тръмп. Още от първия си мандат той настоява съюзниците да разчитат повече на собствените си сили. През втория си мандат Тръмп ускори появата на свят, в който американското влияние заема по-малко централно място, а Китай има повече пространство за действие. Пекин печели, ако Европа, Канада, Япония или Южна Корея станат по-склонни да си сътрудничат с него и по-малко убедени, че всички стратегически решения трябва да се съобразяват с Вашингтон. Тази промяна подкопава и крехкия стратегически баланс, който самият Вашингтон се стреми да поддържа с Пекин — въпрос, пред който Тръмп ще се изправи при срещата си с китайския президент Си Цзинпин тази седмица.
Промените вече се виждат: европейските разходи за отбрана растат, Канада разширява търговските си контакти с Китай, а Япония се стреми да се превърне в по-голям доставчик на оръжие. Взети заедно, тези тенденции сочат към пренареждане на международната система, което ще продължи далеч след Тръмп. „Тръмп донесе земетресение, но би било глупаво да не се подготвим за вторичните трусове“, каза ми високопоставен европейски представител. „Истината е, че сами ще се обречем на провал, ако приемем, че след напускането му всичко ще се върне към предишното положение. Светът се променя и сега много ясно виждаме, че Америка също се променя.“
След Тръмп връщане към старото може да няма
Това убеждение променя сметките на правителства, които десетилетия наред са изграждали политиката си за сигурност и икономиката си около Съединените щати. Онова, което някога изглеждаше като предпазна мярка до изборите през 2028 г., се превърна в дългосрочен стремеж към изграждане на алтернативи. Търсенето на алтернативи на Вашингтон стана толкова честа тема, че вероятно ще доминира в разговорите по време на Общото събрание на ООН тази седмица.
Катрин Тай, която беше търговски представител на САЩ при администрацията на Байдън, ми каза, че след първия мандат на Тръмп тя и други високопоставени представители били изпратени на „обиколка с извинения“, за да убедят съюзниците, че Америка, която познават, се е завърнала и че президентът Байдън е решен да пази отношенията с тях. Изразът препраща към наречената по-късно от някои „обиколка с извинения“ на Барак Обама: след встъпването си в длъжност той пътува по света и се извинява за минали действия, военни намеси и външнополитически решения на САЩ. Но през следващите години посланието на администрацията на Байдън губело сила на фона на политическото разделение в страната, спомня си Тай. Чуждестранни дипломати споделяли с нея и с други високопоставени служители на Байдън тревогата си, че онова, което се надявали да е отклонение, всъщност може да се повтори. През втория мандат на Тръмп „всичко стига още по-далеч, отколкото при първата му администрация“, каза Тай. „Обидите са още по-оскърбителни, ударите болят още повече и усещането ми е, че Америка няма да има втори шанс да обяви: „Завърнахме се“.“
За съюзниците има основания за тревога независимо дали следващият президент ще е демократ, или републиканец. Представители на държави от цял свят ми казаха, че се опасяват възгледите на вицепрезидента Ванс за Америка, която се намесва по-малко в чужбина, да се превърнат в трайна доктрина на консерваторите. „Истинският ни страх е, че след Тръмп ще дойде Джей Ди Ванс, а той ясно показа, че не е приятел на Европа“, каза ми високопоставен европейски представител. Други виждат в призивите на „Демократичните социалисти на Америка“ да се „спре финансирането на Министерството на войната“ доказателство, че скептицизмът към традиционната глобална роля на САЩ вече не е ограничен до едната страна на политическия спектър. Прогресивните демократи също възприемат инструменти, подкрепяни от Тръмп, включително определени мита и други протекционистки мерки. Като президент Байдън запази повечето мита, наложени от Тръмп през първия му мандат, въпреки че с лозунга „Америка се завърна“ се стремеше да увери съюзниците, че все още имат подкрепата ѝ. Дълбоко пренастройване на отношенията между САЩ и техните съюзници изглежда неизбежно.
Дори по-умерените демократи се насочват към външна политика, по-близка до „Америка на първо място“. Това отразява растящия скептицизъм към намесите зад граница и желанието първо да се посрещат нуждите у дома. Конгресменът Ро Кана, представител на прогресивното крило и възможен претендент за президентските избори през 2028 г., ми каза, че САЩ се нуждаят от икономическа програма за възстановяване на производството. Според него тя трябва да включва банка за инвестиции в промишлеността, разширяване на професионалното образование и вложения в общностите, чиято икономика е западнала. Той добави обаче, че съюзниците биха сгрешили, ако след Тръмп отпишат САЩ като партньор. Кана подкрепя запазването на достъпа до външните пазари и избирателното прилагане на мита.
Канада търси опора в Европа и Китай
Но онова, което някога изглеждаше на съюзниците като временно политическо сътресение, сега прилича на трайна промяна в приоритетите на Вашингтон. Питайте канадците. В продължение на десетилетия Вашингтон и Отава са най-близки съюзници. Макар често да спорят за търговията, армиите им действат заедно, разузнавателните им служби си сътрудничат тясно, а икономиките им са дълбоко свързани. И все пак Тръмп неведнъж е заявявал, че за Канада би било по-добре да стане част от САЩ, като същевременно налага или заплашва да наложи мита върху канадски стоки. Миналия месец администрацията му наложи 50-процентни мита върху канадски продукти на стойност около 20 млрд. долара.
Карни, който призовава държави като Канада — наричани от него „средни сили“ — да разчитат повече на себе си, действа в съответствие с този призив. През януари той посети Пекин — първото посещение на канадски премиер от 2017 г. насам — и обяви ново стратегическо партньорство, насочено към търговията, енергетиката и селското стопанство. Впоследствие Канада възстанови достъпа до китайския пазар за рапица, морски продукти и говеждо месо и си постави за цел да увеличи износа си за Китай с 50 процента до 2030 г. Канада стана и първата държава извън Европа, която участва в новата програма на Европейския съюз за финансиране на отбраната „Действия за сигурност на Европа“. Това дава на канадските компании достъп до европейски отбранителни поръчки и задълбочава военните връзки.
По-рано този месец ЕС предложи Канада да стане първият му „асоцииран член“ — статут, който би отразил близостта на отношенията и би дал на Отава, а може би и на други държави, алтернатива на САЩ и Китай. Тръмп забелязва задълбочаването на тези връзки, макар и по начин, който Карни вероятно би приел като признание. Наскоро президентът каза пред журналисти: „Много хора питат: „С кого е най-трудно да се преговаря? С Китай ли, господин президент? С Китай ли? С Виетнам ли?“ Аз им казвам: „Не, всъщност с Канада.“ Канада доби самочувствие.“
Непредвидимият Вашингтон променя сметките и в Азия
Решението на Америка да се отдръпне от съюзите си създаде възможности за Китай, особено в Тихоокеанския регион. САЩ имат малко по-силни съюзници от Австралия, която при администрацията на Байдън сключи споразумение със Съединените щати и Обединеното кралство за получаване на технологии за подводници с ядрено задвижване. Но Китай е най-големият търговски партньор на Австралия и австралийското правителство се опитва да укрепи отношенията си с Пекин и в други области, включително енергетиката и климата. „Съединените щати станаха по-ненадежден съюзник — не по случайност или стечение на обстоятелствата, а в резултат на съзнателен избор“, каза бившият австралийски премиер Малкълм Търнбул в неотдавнашно интервю с колегата ми Дейвид Фръм. „Традиционните съюзници“ на Америка трябва да си осигурят и други възможности, добави той.
Междувременно Япония облекчи правилата си за износ на оръжие. От края на Втората световна война страната до голяма степен стоеше извън световните оръжейни пазари и промяната предизвика интерес сред държави, които отдавна разчитат предимно на американско оръжие. Япония и Южна Корея, дългогодишни съперници, също се сближават, изправени едновременно пред могъщ Китай и непредвидимостта на администрацията на Тръмп.
Тази непредвидимост се прояви по време на неотдавнашните ежегодни съвместни военни учения на САЩ и Южна Корея. Те се наричат „Улчи Фрийдъм Шийлд“ — име, което напомня за корейски пълководец от VII век, прочут с отблъскването на китайско нашествие — и се провеждат от десетилетия. Само часове преди началото на тазгодишните учения обаче Тръмп изненада служителите, като обяви в социалните мрежи, че нарежда значително да се намали американското участие. Той заяви, че ученията струват скъпо и изпращат сигнал, който е „напълно неуместен и враждебен“ към Северна Корея. Тръмп продължава да хвали диктатора на страната Ким Чен Ун, въпреки че двамата лидери не успяха да постигнат сближаване през първия му мандат.
Американските и южнокорейските сили, както и участниците от други страни, не знаеха как и дали да продължат ученията. В крайна сметка те се състояха, но в много по-малък мащаб: предвидените 11 дни бяха съкратени на пет, а основните полеви занятия — ограничени. „Беше пълен хаос“, каза ми американски служител, докато се опитваха да се справят със ситуацията. Междувременно южнокорейският президент И Дже Мьон предприе решителни стъпки за задълбочаване на отношенията с Пекин. Държавното му посещение в Китай през януари включваше среща със Си Цзинпин и бизнес форум с участието на около 600 корейски и китайски бизнес ръководители. По време на визитата бяха подписани 14 меморандума между двете правителства. След като Сеул си навлече недоволството на Тръмп, това може да се окаже само началото.
Китай печели място за действие, дори без нови съюзи
Експерти ми казаха, че Пекин ще спечели, дори тези държави да не се отворят широко за сътрудничество с Китай. Всяка оръжейна система, която сегашните съюзници на САЩ започнат да произвеждат сами, всяка промяна във веригите им на доставки, която намалява зависимостта им, и всяко ново партньорство дават на Пекин още една възможност. Това признават дори съюзници на Тръмп. „Трябва да направим така, че Китай да не се възползва от ситуацията в краткосрочен план“, каза ми Ричард Гренел, заемал редица постове и в двете администрации на Тръмп, включително посланик в Германия. „Но не се тревожа за дългосрочния план, защото световните лидери непрекъснато ни казват, че отношенията с Китай не си струват цената, която плащат за тях.“
Миналата година европейските лидери пристигнаха в Пекин със сериозни оплаквания от нарастващото китайско промишлено производство, ограничения си достъп до китайските пазари и огромния търговски дисбаланс. Но срещата на върха потвърди и общото желание на европейските държави да задълбочат отношенията си с Пекин, въпреки очевидните слабости на китайското правителство като възможна алтернатива на Съединените щати в ролята на глобална суперсила. Желанието за сближаване отразява променящите се обществени нагласи по света. Тази година проучване на изследователския център „Пю“ в 36 държави установи, че за първи път Китай се възприема по-благосклонно от САЩ в мнозинството от изследваните страни. В Канада 44 процента от анкетираните имат положително мнение за Китай, а 33 процента — за Съединените щати. Китай изпреварва САЩ по общо одобрение и в няколко европейски държави.
Попитах Уилям Тейлър, който два пъти е оглавявал американското посолство в Украйна, дали европейците смятат, че могат просто да изчакат Тръмп да напусне поста през 2029 г. с надеждата след това нещата да се върнат към предишното положение. „Не са сигурни, че това ще стане“, отговори Тейлър.
Цената за САЩ
Икономическите последици от тези промени са значителни. Търговските войни със съюзниците увеличават разходите на американските потребители. С времето американските отбранителни компании може да загубят пазарен дял, докато съюзниците развиват собствените си производства и купуват повече един от друг. А колкото повече държавите разнообразяват източниците си на доставки и търговските си връзки, толкова по-малко възможности има Вашингтон да им влияе. „Старите ни отношения, основани на все по-дълбока интеграция със Съединените щати, приключиха“, каза Карни няколко седмици след встъпването си в длъжност миналата година. „Макар това да е трагедия, то вече е новата реалност.“ Най-голямото въздействие на Тръмп през втория му мандат може да се окаже, че съюзниците на Америка вече се подготвят тази реалност да надживее президентството му.
Източник: The Atlantic — „America’s Allies Are No Longer Waiting for Trump to Leave“ theatlantic.com
