(продължение от миналата неделя) Опитите да се разгадаят нечии планове за бъдещето са неблагодарно занимание. Особено в области, където действат на практика огромен брой сили с различна, при това често сменяща се, насоченост. Точно така изглежда и нашето старание да предвидим посоката на бъдещите доставки на руските енергоносители според огласяваните новини вече втора седмица.
Готви ли Русия нов газопровод на юг?

 

Вероятно геополитическият анализ на всяко предложение за нов маршрут, по който ще се пренася природен газ или петрол, заема цели томове, при това за всяка държава по този маршрут поотделно. Тук се налага да се ограничим само с най-кратки изводи, основната част от доказателствата ще трябва да се приемат на доверие от читателя.

 

Добре ще е да започнем от запад на изток геополитическите и историческите успоредици за прокарания миналата неделя маршрут на газопровод, който полушеговито нарекохме „Най-южен поток” (вж. Свързани текстове и картата там). Веднага трябва да се уточни, че незабавно трябва да отпадне оная част от газопровода, която преминава през страни от ЕС и през техните териториални води – Кипър, Гърция и Италия, заради законодателството там, с което Русия едва ли би се съгласила. Всъщност – не да отпадне съвсем, разбира се, а да отпадне като грижа на руската страна в това предполагаемо енергопреносно общуване. В първата част на този текст представихме целия маршрут за яснота, за да се уверим, че той изобщо е възможен.

 

От това следва, че и за предполагамия „най-южен” газопровод ще трябва да се приложи схемата от „Турски поток” – с разпределително средище на границата с ЕС. В случая това очевидно ще е на южния бряг на Кипър. Впрочем точно там обмисля да строи разпределително средище и италианската фирма Eni, чийто изпълнителен директор Клаудио Дескалци тази сряда, 16 септември, оповести плановете на компанията за пренос на газ от новооткритото газово находище Zohr в Египет в ЕС. Само преди две седмици за този газ египетският президент Абдел Фатах Сиси беше категоричен, че няма да се изнася, а ще задоволява потребностите на страната.

 

Изглежда ще трябва да признаем изявлението на Дескалци за прибързано. Египет добива 44 млрд. куб. м (прогноза за тази година на Министерството на нефта), а потреблението е над 60 млрд. куб. м и ще расте в следващите години с по 5%. Добивът от находището Zohr след две-три години може да достигне 25 млрд. куб. м. Следователно за значителен износ няма да остане абсолютно нищо, дребните количества, които могат да се изнесат, няма да покрият високите разходи за строителството по дъното на Средиземно море.

 

Точно както с египетския газ стои въпросът и с откритото миналата година ново газово находище Leviathan в Израел. От него могат вероятно да се извлекат до 621 млрд. куб. м, но за износ са предвидени само част от тях, при това единствено по суша и за съседните страни. Откриването на находището Zohr лишава на практика Израел и от надежди за износ в Египет. Въпреки това със значими количества природен газ, които да покрият високите разходи за полагане на тръби по дъното на Средиземно море, за износ в ЕС Израел не разполага.

 

Така става ясно, че вероятен газов разпределителен център в Кипър за износ на значителни количества природен газ (до 63 млрд. куб. м, ако газопроводът е единичен) може да се построи единствено за предположения от нас руски или руско/азербайджанско/ирански газопровод.

 

 


Развитието на военните действия в Сирия показват, че до втората половина на 2013 г. практически само тънка ивица земя до границата с Турция е заета от всякакви видове опозиционни на законното сирийско правителство движения, включително и ИДИЛ. След като с помощта на Русия беше предотвратено американското нахлуване в Сирия, за да бъде свален президентът Башар Асад, подозрително бързо бе задействан изглежда западният план „Б” – масирано нахлуване на войски на ИДИЛ в Сирия, които до тази седмица заемат вече над 60 % от територията на Сирия (в сиво). В зелено и бяло са земите под контрола на т. нар. умерена сирийска опозиция, на север – в жълто, са земите на сирийските кюрди. Правителството в Багдад контролира вече не повече от 25 % от територията на Сирия, предимно по черноморското крайбрежие, където чрез вътрешно преселване е струпано не по-малко от 80% от сирийското население.

 

 

Строителството на газопровод за износ на природен газ в ЕС е стара мечта на Иран. Неговият маршрут е подобен на предположения „Най-южен поток” – през Ирак, Сирия и по дъното на Средиземно море. Природният газ за този износ трябва да дойде от гигантското газово находище в средата на Персийския залив в териториалните води на Катар (Северно) и на Иран (Южен Парс). Находището е открито през 1990 г. и заема 3700 кв. км площ, като добивът е лесен и следователно евтин. Сумарно находището наистина е огромно, то е най-голямото в света – само залежите на Южен Парс надхвърлят 14 трлн. куб. м, а добивът през 2012 г. е над 100 млрд. куб. м. Единственият проблем е войната в Сирия и земите, заети от „Ислямската република“ в Ирак и Леванта” (ИДИЛ). Няма съмнение, че този проект е сред най-важните основания за иранската политическа и военна помощ за правителството в Багдад; от края на 2013 г. малко над 4000 ирански командоси се бият на страната на сирийското правителство; дипломатическата подкрепа – отделно.

 

Изглежда стана ясно, пак през тази седмица, че Русия не строи за себе си никаква военно-въздушна база южно от Латакия. Цялата руска активност вероятно е свързана единствено с критичното положение, в което скоро може да се окаже точно това огромно множество от сирийци, което бяга в земите под правителствен контрол, за да се спаси и от т. нар. умерена опозиция, и от зверствата на ИДИЛ най-вече. По-съществено ангажиране на руски военни сили за борба с ИДИЛ едва ли би било възможно; военната активност около самата Русия изглеждат напълно достатъчна грижа за Кремъл.

 

Вероятно трябва да е станало ясно, че предвиждането на газопровод от Дагестан в Русия през Азербайджан, Кюрдистан и Сирия до Кипър, Гърция и Италия не е причината за дипломатико-търговско-военната активност на Русия в тези земи от няколко седмици насам. Дори и да има планове за такова строителство, то не може да бъде направено само от Русия, поради излишествата ирански газ, който може да бъде скоро разрешен в ЕС. Иран също няма сили да прокара тръби през Кюрдистан и Сирия сам. Впрочем нито иракските кюрди, нито сирийските им събратя могат да осигурят сигурна среда за такъв важен енергопреносен обект, дори и ако Иракски Кюрдистан се отдели в самостоятелна държава, както това все повече се обсъжда. Поради отсъствието на ясни перспективи за приключването на войната в Сирия, дори и с руска помощ, газопровод през Ирак и Сирия може да бъде предвиден само съвместно от Русия и Иран, със съдействието на Азербайджан може би, при това в не твърде близкото бъдеще.

 

         Следващата седмица ще чакаме цели две важни събития, свързани с нашата тема. На 23 септември турският президент Ердоган ще бъде в Москва за откриването на джамия, но най-вече, очевидно за да се види с Владимир Путин, което е сигурен знак за възможен презапуск на „Турски поток”. На 27 септември пък руският президент ще говори пред Общото събрание на ООН и тогава несъмнено ще станат ясни руските намерения в Сирия.

 

         Основателен е въпросът тогава дали изобщо се предвижда руски газопровод в южна посока. Изглежда, че да, но не през Ирак и Сирия.

(следва)

 

Свързани текстове:

http://glasove.com/categories/komentari/news/yuzhen-po-yuzhen-naj-yuzhen-potok

(Южен, по-южен, най-южен ... поток)

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

12 коментар/a

Дачков е пуснал пак лудите на 21.09.2015 в 06:22
Яворе, да не си получил новия хонорар от Малофеев, че нещо беше позалинял откъм маняци?
юд лудей на 21.09.2015 в 16:34
Ако приложените карти са пак на ЦРУ (както и данните за БВП на страните), можете да си ги смачкате и да си ги хвърлите в кошчето за боклук.
Смях на 21.09.2015 в 17:52
Ти май нещо не си разбрал - просто турците се отказаха от Путлер - имат различни интереси в Сирия. Турците не харесват Асад и мн-о-о-о-го мразят ПКК. Путлер харесва Асад и е в топли отношения с всички комунета, вкл. ПКК. Освен това само нашите черевни рушветчии могат да се съгласят на неизгодната оферта на рушняците безнаказано.
Българин в България на 22.09.2015 в 00:30
Юд лудей, какво искаш да кажеш за данните за БВП на държавите? Освен ЦРУ има още Световна банка, МВФ, националните статистики и данните от всички тях доста си приличат, но никога не съвпадат :)
до бг бг на 22.09.2015 в 04:57
Искам да кажа, че тия данни са като новините/коментарите в казионните медии - клиширани на принципа "копи-пейст".
ако продължаваш да ядеш, нов гъзопровод на 22.09.2015 в 05:31
ще ти трябва на теб, но не от юг, а от долу, за да можеш да отделиш всичките тези фекалии, които си натрупал отпред и отздад под ръковоството на цека на бекапе и капесесеер ХАХАХАХАХАХ ХОХОХОХОХОХО ХАЙ
Българин в България на 22.09.2015 в 05:32
Не съм икономист и не съм наясно дали си прав. Като всеки лаик, аз ги приемам за чиста монета, освен ако не личи от километри, че са пропаганда. Тогава изпадам в ярост. Изобщо лъжата, особено ако е користна, ме докарва до такива състояния. Да се надяваме, че и в статистиката има хора, които почтено си вършат работата.
Замаян на 22.09.2015 в 11:19
........." Правителството в Багдад контролира вече не повече от 25 % от територията на Сирия, предимно по черноморското крайбрежие, където чрез вътрешно преселване е струпано не по-малко от 80% от сирийското население."...... Ало, Петрински! Нерде Багдад, нерде Дамаск. И откога Сирия има черноморско крайбрежие?
Рангел Титюков на 23.09.2015 в 18:36
Петрински е сериозен анализатор.В този обширен материал той не посочва своя крайна позиция,т.е той не пророкува. Моето мнение;1/ След категоричната позиция на Путин за арменския геноцид,Ердоган не отиде в Москва,2/На световния бизнес-форум в Санк Петербург,Путин даде шанс за тръба през България,но посочи като най-приемлив за ЕС "Северен поток".Да се пренася газ чрез втора тръба през Северно море е най-изгодно.Да не забравяме колко пари германците вложиха в газопреносната мрежа на СССР по времето на Брежнев.3/По повод на руското предложение в Санк Петербург, Ивица Дачич обвини Брюксел в двуличие, а Германия в интересчийство.Никога не забравям,че въпреки шумотевицата около новите газапроводи,респективно новите доставчици,тази година от Русия ше се доставят над 150 млд.газ за ЕС и това ще продължи до края на 2019 г.
Путин срещу ИД на 24.09.2015 в 16:37
Не знам дали заради нов газопровод, но подполковника тръгва мощно срещу ислямистите. Ще му стискаме палци.
Българин от Б на 26.09.2015 в 20:01
доста съм се чудел с какви пари в БГ продължават да работят по Южен поток.Оказва се, че Български Енергиен Холдинг(БЕХ) получил 191 млн долара заем от Газпром, за да може нЕкои другари да усвояват нЕк'ви пари за усвояване. Същият БЕХ беше доста задлъжнял, а парите ще се съберат с по-скъпо електроснабдяване.Естествено, това не може да се прочете в Голос Дачкого, или в писанията на самой настоящий историчар Петрински, който не се занимава с фактите, а със светлото бъдеще на по-по-най-южния газопровод в мокрите сънища Путина.
Гасс на 27.09.2015 в 03:10
Вижте истината за заплатите на шефовете на БЕХ и "Южен поток България". Документите са качени в "Ядрена престъпност" - блога на Георги Котев. Публикацията е от 02. 09. 2015г. и е озаглавена "Енергепийна калинка №1 в кабинета Борисов №1 - документи". Ще останете удивени!

Напиши коментар