- Автор: Стефан Джендов
- 25 Sep 2026
- 278
- 0
Първите месеци на правителството на Румен Радев оставиха доста противоречиво впечатление. Имаше големи заявки, гръмки декларации, обещания за разграждане на стария модел и немалко очаквания, но видимият за обикновения човек резултат трудно се вписваше в реториката на новата власт. Няколко месеца по-късно, към август, премиерът вече се беше принудил публично да отговаря на критиките към управленската програма и да настоява, че кабинетът има конкретни мерки и ще ги изпълни. От началото на септември обаче сякаш действително се вижда промяна в темпото – не непременно някаква революция, но поне опит политическите лозунги да бъдат превърнати в законодателство и конкретни промени в начина, по който работи държавата.
Може би и самият Радев си даде сметка, че една държава не може да се управлява дълго чрез телевизионни брифинги на МВР. В края на август той обяви акцията около открития GPS заглушител в софийския квартал „Драгалевци“ за доказателство, че „вече няма недосегаеми“ и че това било „само началото“. Само че по същото време главният секретар на МВР се оплиташе в обяснения, че експертизите още не били готови и нямало достатъчно данни, за да бъде посочено конкретно виновно лице. А такива ситуации неизбежно създават усещането, че политическият разказ не се вписва в реалните доказателства. Когато това се повтори още няколко пъти, обществото започва да приема и следващата шумна акция като поредния фишек.
Тъкмо затова по-интересният въпрос стана не дали МВР ще направи още десет зрелищни акции, а дали кабинетът ще започне да пипа правилата, по които държавата функционира.
Е, през последните седмици вече има какво да се види. Законодателството срещу т.нар. SLAPP дела – делата шамари, с които журналисти, медии и граждански активисти могат да бъдат притискани чрез огромни искове – беше одобрено от Министерския съвет още в края на юли, а в началото на септември проектът получи единодушна подкрепа на първо четене в парламентарната правна комисия. Това е доста по-скучно от полицейски джип с лампи пред телевизионните камери, но е и доста по-съществено, защото, ако бъде доведено докрай, ще промени условията за работа на медиите за години напред. Най-малкото може да намали автоцензурата, която българските медии и журналисти, за жалост, са принудени усилено да практикуват.
Същото важи и за образованието. Радев вече постави на масата един от най-старите и спорни проблеми на системата – модела „парите следват ученика“, при който финансирането е силно обвързано с броя на децата. Самият премиер го определи като въпрос, който „виси от години“, а Министерството на образованието вече работи по промяна на модела с идеята тежестта постепенно да се премести от простото броене на учениците в училищата към реалното качество на образованието. Това няма как да бъде реформа за един месец, нито резултатите ѝ могат да се измерят догодина. Образованието е може би най-бавната държавна система за реформиране и истинският тест ще бъде дали след първоначалната политическа заявка кабинетът ще има нервите да довърши започнатото. Но поне правителството вече се докосва до проблем, който предишните управления предпочитаха да заобикалят години наред.
Тази седмица пък Румен Радев хвърли малка атомна бомба по хазарта. И този път вече трудно може да се каже, че имаме само пиар декларация. Законопроектът е публикуван, мотивите са публикувани и зад голямото изречение „на практика пълна забрана на рекламата“ има конкретна конструкция. Рекламата на хазартни оператори и техните марки се забранява по принцип, с ограничени изключения за собствените сайтове и обекти, определено обозначаване на фасадите и спонсорството в спорта, културата, здравеопазването и образованието. Но още по-важното е, че НАП този път май ще получи изрични правомощия да разпорежда преустановяването или блокирането не само на интернет страници, а и на мобилни приложения, профили в социални мрежи, видео и стрийминг платформи, когато чрез тях се рекламира хазарт.
Точно това всъщност е голямата разлика спрямо старото българско упражнение „забраняваме със закон и после всички се чудим кой трябва да следи дали забраната се спазва“. НАП от години надзирава хазартния сектор, системите на онлайн операторите подават автоматизирана информация към нейни сървъри, агенцията поддържа електронни услуги и регистри в тази сфера и има инфраструктура за обработване на огромен обем финансови и транзакционни данни.
И ако изобщо има българска институция, на която човек би поверил подобен тип технологичен контрол, НАП е логичният кандидат. Не защото там работят някакви безпогрешни роботи, а защото приходната администрация по принцип е едно от най-дигитализираните ведомства в държавата. Ако бирниците на една държава не могат да следят парите, декларациите и електронните транзакции, тогава вече наистина имаме много по-голям проблем от рекламите на някое казино.
Законодателният пакет не спира само до рекламата. За онлайн операторите се въвежда еднократна такса от 400 000 евро, променливата част се увеличава от 20 на 21% през 2027 г. и на 22% през 2028 г., въвежда се минимално плащане от 100 000 евро месечно, а чуждестранните компании ще трябва да отчитат българската си хазартна дейност чрез място на стопанска дейност тук. Наземните казина и игрални зали също се прехвърлят постепенно към режим, който е по-тясно свързан с действителния финансов резултат, а системите им трябва да бъдат свързани с НАП. За размера на някои от тези прагове може съвсем основателно да се спори и те могат да произведат нежелана концентрация на пазара, но това е спор за параметрите на реална регулация, а не за поредното празно политическо обещание. А, мисля, през последните немалко години се бяхме нагледали на много обещания от предишните власти на Борисов в различните им конфигурации на сглобки.
В политическите кулоари върви и една версия, че именно Радев лично е настоявал рекламата на хазарта да бъде ударена максимално твърдо. Това, разбира се, няма как да се докаже от публикуваните вчера документи. Но е факт, че премиерът лично представи забраната като първата и най-видима част от реформата и заяви с достатъчно твърд тон, че целта е хазартът да бъде изваден от ежедневието на гражданите и агресивната реклама да не достига до деца и млади хора.
Именно в това се вижда една доста по-смислена стратегия на Радев. Борбата с „олигархията“ трудно може да бъде сведена до това всяка седмица МВР да произведе ново име на ударен бизнесмен, нова акция или нов брифинг, пълен с вкусни за медиите фойерверки. Много по-трайният начин държавата да ограничава сивата икономика, политическия клиентелизъм и икономическата зависимост е всъщност най-скучният: електронен контрол, проследими финансови потоци, данъчно облагане, ясни лицензи, работещи регулатори и правила, които важат независимо кой е собственикът на бизнеса. Това не произвежда толкова атрактивни синхрони за телевизиите, но ако сработи, тази политика ще има доста по-дълъг живот от един полицейски брифинг.
Разбира се, няма как всичко това да се извади и от политическия контекст. Президентската кампания вече тече, а Илияна Йотова влезе в остър публичен спор с Асен Василев за решенията си за помилване като вицепрезидент. Василев поиска обяснения и дори оттеглянето ѝ от надпреварата, а президентската институция отговори, че конкретното помилване е било предшествано от проверка на Комисията по помилването и медицинска експертиза.
В такава среда всяка видима реформа на правителството естествено има и политическа стойност за лагера около Радев и Йотова. От това обаче не следва автоматично, че реформите са измислени пиар акции само с цел да се отклони вниманието от скандалите в кампанията – такъв мотив трудно може да бъде доказан. По-важният въпрос е много по-прост: има ли нова законодателна инициатива, има ли работеща институция, която ще прилага новия закон, има ли поставени срокове за влизането му в сила и ще се стигне ли до някакъв видим за обикновения човек резултат? При хазарта поне първите три вече ги има.
Може би това е и комуникационният урок от „Драгалевци“ за кабинета. Правителството няма как да спечели много, ако просто обяви „края на олигархията“, преди експертите още да са приключили с разследванията си, а съдът да е произнесъл осъдителна присъда. Много по-силна политическа позиция обаче е след шест месеца просто да можеш да покажеш: ето го закона срещу делата шамари, ето го новия модел за финансиране на училищата, ето я забраната за реклама на хазарт, вследствие на която рекламата действително е изчезнала, ето ги машинките и казината, които вече подават много повече данни към НАП, ето ги и по-високите приходи, които вече влизат в хазната.
Защото обикновеният човек в крайна сметка не очаква държавата да произведе някой политически Супермен. Това го очакват само пияниците в кварталната кръчма, които бистрят политиката на полувремето или в паузата между два мача от английското първенство. Хората очакват доста по-прозаични неща: децата им да получават по-добро образование, болницата да работи малко по-нормално, данъците да се събират и от големите без прошка, правилата да не бъдат само за балъците, а държавата поне веднъж да започне нещо и да го довърши докрай. Това не е революция. Просто е минимумът, който десетилетия наред беше представян като непостижим максимум.
Затова септември може да се окаже по-важен за кабинета на Радев от всичките му първи месеци. Не защото изведнъж държавата вече е оправена, нито защото една забрана на рекламата ще излекува хазартната зависимост. А защото за първи път се натрупват няколко теми, при които политическата заявка започва да се превръща в конкретна нормативна уредба. SLAPP делата, образователният модел и контролът върху хазарта са различни проблеми, но имат един общ знаменател – изискват не акция за един ден, а промяна на правила и институции, изискват системен подход.
Точно това е истинският тест за Румен Радев пред избирателите му. Ако тези неща останат само на ниво законопроекти, работни групи и хубави брифинги, критиците му ще имат достатъчно основания да кажат, че целият септемврийски напън е бил поредният политически кьорфишек. Ако обаче реформите бъдат доведени докрай и започнат реално да работят, тогава онова лекомислено „това е само началото“, казано на брифинга му за „Драгалевци“, може случайно да се окаже действително вярно.
Но не заради издънките на МВР и на отделни министри, а заради реформите и успешния системен подход на цялото ново „прогресивно“ управление на страната.
