Когато става дума за енергийна сигурност, едва ли може някой да приеме струпването на случайности. До намирането на нови (почти) неизчерпаеми източници на енергия всяка новина, отнасяща се до нефт и газ – до тяхното откриване, добиване, пренасяне и потребление, ще е от изключителна важност за развитието на стопанството на коя да е държава. За добиването на влияние върху източниците на енергия са се водили войни и са организирани държавни преврати десетки пъти само в най-новата човешка история. Това не е рядкост и днес, а вероятно не ще бъде и в бъдеще
Южен, по-южен, най-южен ... поток

 

И за изминалата седмица няма да можем да приемем като случайност обилието от новини, свързани с пренасянето и потреблението на природен газ. В един само ден – 11 септември, бяха съобщени поне три важни новини, свързани с добивания в Русия природен газ.

 

Подписаното споразумение за доставка на 2 млрд. кубически метра руски природен газ годишно за азербайджанската частна компания AzMeCo и за нейния Карадагски метанолов завод може да се приеме като сензационно. До днес Русия и Азербайджан бяха разглеждани като съперници за европейските доставки на горива въпреки несъизмеримите обеми, добивани във всяка от тези страни – 578,7 млрд. куб.м срещу 16,9 млрд. куб.м съответно за 2014 г. (Statistical Review of World Energy 2015 на BP).

 

Наложително е да се отбележи, че политическата структура на Азербайджан предполага задължителна държавна санкция от най-висок ранг за подобни сделки въпреки изцяло частната собственост върху AzMeCo, в това никой не бива да се съмнява. Доставката на това значително за Азербайджан количество природен газ ще става, изглежда, по газопровода Баку–Ново Филя (на руско-азербайджанската граница; след това газопроводът върви към Грозни и завършва в черноморското пристанище Новоросийск), построен още в съветско време.

 

По този газопровод Азербайджан доставя в Русия количествата природен газ, които той сам не може да потребява (11 млрд. куб.м е вътрешното годишно потребление) и не може да изнася в Турция и Грузия. Самият Карадагски метанолов завод се намира на 25 км югозападно от Баку, съвсем нов е, открит е преди по-малко от две години, и вече изнася метанол със собствени железопътни цистерни. Договорените количества руски природен газ ще позволят той да бъде натоварен целогодишно и без престои по липса на суровина.

 

Все в същия ден във Виена министърът на енергетиката на Русия Александър Новак и ръководителят на „Газпром“ Алексей Милер имаха дълга среща със заместник-председателя на Еврокомисията Марош Шефчович заради наближаващия отоплителен сезон и неподготвеността на украинската газопреносна мрежа за усилване на доставките на гориво към Централна, Южна и Западна Европа.

 

Пак на 11 септември Сефа Садък Айтекин, помощник съветник в турското министерство на енергетиката и природните ресурси, казал за електронното издание на в. „Хюриет”, че т.нар. „Турски поток“ – газопровод, който трябваше да замени „Южен поток“ поради несговорчивостта главно на българските властници, е „замразен“. Впрочем още от юни започна да става ясно, че нещо не върви както трябва в този проект, точно преди средата на годината трябваше да започнат строителните работи, но това не стана.

 

Твърди се, че двете страни не могат да се договорят за отстъпките в цената на природния газ, предназначен за Турция. Самият помощник-съветник обяснил „замразяването“ на проекта с „липсата на взаимно доверие”, което едва ли е странно, след като турските компании, които са страна в споразумението за „Турски поток“, през юли заплашиха „Газпром“ със съд, защото руската компания не дала достатъчно голяма отстъпка в цената. А когато се стигне до заплахи със съдилища, то наистина може да се очаква остър недостиг на „взаимно доверие“.

 

Същевременно през последните две седмици се обсъждат непрекъснато слухове за засилване на руското участие в битките с „Ислямска държава“, която тероризира северните и източните покрайнини на Сирия и северната половина на Ирак (без основната част от Кюрдистан). Особено настойчиви намеци се правят за създаването на руска военновъздушна и военноморска база в Латакия. Макар засега да няма никакво особено руско раздвижване в Сирия, изглежда, че все пак някакви военни доставки там се осъществяват, което може да се сметне за подготовка за активизиране на борбата срещу ислямистите.

 

 

Карта на предполагаем маршрут на нов руски или съвместен руско-азербайджанско-ирански газопровод към бреговете на Средиземно море и държавите от Европейския съюз.

Карта на автора

 

 

Историята на осъществяването на руския проект „Южен поток“ е добре известна. След спирането на този проект през декември миналата година Русия заложи на т.нар. „Турски поток“, който сега показва признаци на явен застой. Наслагването на новините от миналата седмица и главно от един и същи ден – 11 септември, може да ни доведе до основателното подозрение, че се води подготовка за налагането на нов проект. И ако т.нар. „Турски поток“ нарекохме тук преди време „По-южен поток“, защото той си беше пò на юг от спрения „Южен поток“, то предполагамия нов проект, разположен южно и от „Турски поток“, ще означаваме като „Най-южен поток“ за по-лесно.

 

Трябва да е съвсем ясно. Единствено съпоставянето на новините от изминалата седмица ни наведе на мисълта за наличието на нова газопреносна идея, подготвяна от „Газпром“ самостоятелно, което е малко вероятно, както ще видим в географските и в политико-историческите успоредици към този текст следващата неделя, или от „Газпром“ и съответните азербайджански и ирански компании.

 

Нека най-напред проверим дали технически е възможно прокарването на газопровод от руско-азербайджанската граница през Азербайджан на юг, после на югозапад през иранска територия и на запад през Иракски Кюрдистан, Северна Сирия, Кипър, Крит, на северозапад през континентална Гърция и на запад до „токчето“ на италианския ботуш. Политическите и историческите предпоставки за прокарването на такъв газопровод, както вече бе посочено, ще оставим за втората част на текста.

 

Възможният маршрут би бил с обща дължина (без отчитане особеностите на терена; разстоянията са определяни по карта) поне 4083 км (СТ+МТ), от които по морското дъно (МТ) ще трябва да се полагат тръби с обща дължина 943 км. Впрочем подводната част на този предполагаем газопровод подозрително съвпада по дължина с подводната част на „Южен поток“, която трябваше да бъде също малко над 900 км. Ето и разбивката по участъци:

 

Ново Филя (Русия) – Баку (Азербайджан): 200 км (СТ; малка пропускателна възможност 119 хил. барела дневно)

Баку – Астара (Иран): 300 км (СТ; за възстановяване)

Астара – Пираншехр (Иран) – Соран (Иракски Кюрдистан): 420 км (СТ)

Соран – Амедия – Батифа (Иракски Кюрдистан) – северно от Алепо (Сирия) – южно от Тартус (Сирия): 1300 км (СТ)

Южно от Тартус – западно от с. Зиги (южен бряг на о. Кипър): 160 км (МТ)

Западно от с. Зиги – северно от с. Пейия (тясна ивица ненаселена земя; западен бряг на о. Кипър): 80 км (СТ)

Северно от с. Пейия – източно от с. Хиона (ненаселени хълмисти земи без туристическо значение; източен бряг на о. Крит, Гърция): 570 км (МТ)

Източно от с. Хиона – западни брегове на залива Кисамос (ненаселени скалисти земи без туристическо значение; западен бряг на о. Крит, Гърция): 270 км (СТ)

Западни брегове на залива Кисамос – южно от с. Веланидия (ненаселени земи; най-южната част на континентална Гърция): 105 км (МТ)

Южно от с. Веланидия – южно от Игуменица (западен бряг на континентална Гърция): 500 км (СТ)

Южно от Игуменица – южно от Лефкими (източен бряг на о. Керкира, Гърция): 8 км (МТ)

Южно от Лефкими – северно от Палеокастрица (северозападен бряг на о. Керкира, Гърция): 70 км (СТ)

Северно от Палеокастрица – южно от Отранто (ненаселени равнинни земи; югоизточен бряг на Италия): 100 км (МТ)

 

Показаният маршрут очевидно не представлява никаква техническа трудност по суша, с изключение донякъде на планинския преход на иранско-иракската граница. Там, където трябва да се полагат тръби по морското дъно, разстоянията са напълно преодолими, особено след опита, натрупан при строителството на „Северен поток“, чиято подводна част е дълга 1224 км.

 

Общият извод, който може да се направи, е, че технически предполаганият от нас нов газопровод е напълно осъществим, без при това да бъде особено скъпоструващ.

(следва)

 

 

 

Още от категорията

7 коментар/a

Какво ме интересува кво прави Газпром? на 14.09.2015 в 18:00
Тоя хубавец с дебелия гъз що не вземе да се цани в някоя руска медия. Ние тук сме в друга геополитическа зона. Те са АЗИЯ! А колкото до Газпром - те не само на Азербейджан, но скоро и на себе си ще продават горива, защото вече са на държавни дотации. Я кажи сега като си толкова осведомен - намериха ли руснаците откъде да си внасят патерици и марли?
Българин в България на 14.09.2015 в 19:57
Статията не е за Газпром, а за това как ние може да останем без газ.
старихораовчари на 14.09.2015 в 21:11
След като в няколко поредни "исторически" статии в "СЕГА" другаря Петрински успя да компрометира и без това спорните си т.нар. семейни изследвания в областта на историята, последва рязък завой към анализи в посока на енергетика и геополитика. Широк спектър от познания дето се вика. Спокойно можем да очакваме и експертни статии по археогенетика - все пак там тази година се появиха резултати, които едва ли се харесват на московските му господари. Рублите не миришат.
Българин от Б на 15.09.2015 в 02:15
южният поток умря, по-южният поток имаше осигурени тръби и беше въпрос на няколко месеца да започне, но най-напред се превърна в южна кална вадичка (от 63 млрд на 14 млрд м3) и накрая пресъхна и той. Ама баш-южния, който е на юг от по-южния, направо безпроблемно ще мине през северен иран, северен ирак и северна сирия, все райони, които и без ИД си бяха нестабилни, щото Тов.Петрински мисли така:)
шут за седераста на 15.09.2015 в 03:22
До първия: Аз съм си аз, така че... нямай нищо против Азия, плъхок такъв!
Койчо Койчев на 15.09.2015 в 17:54
Да не мислим този, който си има газ. Това е стока, която се търси и консумацията нараства. Та Русия ще си намери пазар. Да му мислим ние келешите, които си нямаме, а се петляркаме, като че ли ще затворим кранчето на Русия.
невролог на 16.09.2015 в 01:59
Г-н Петрински,разбира се ,че за великата руска техническа мисъл няма прегради.Давам Ви безплатно идеята за най-южния газопровод,който за по-пряко да стига до Италия през Южна Африка .Малко проблем ще имат над водопадите Виктория,но там могат да пренасят газта с хеликоптери.А сега сериозно-наистина ли вярват пропагандистите от Вашата партия,че руснаците могат да направят трасе през Афганистан,Ирак/Ислямска държава/,Кюрдистан,Сирия,Кипър,Гърция и т.н.Явно Ви се е възпалил мозъкът,как да пробутате опорните точки.Елате ще Ви прегледам про боно.

Напиши коментар