Градският туризъм живее в Букурещ

<h2><em>На Нова година при северните съседи &ndash; светлини, дим и замръзнали паркове</em></h2> <p>Наричали Букурещ &bdquo;малкия Париж&ldquo;. Ако изключим липсата на Айфеловата кула, и голям могат да го кръстят! Празничната украса на града, ширината на булевардите, величествените сгради, прекрасните паркове изумяват всеки, който за първи път влиза в румънската столица. Изненадата е многократно по-голяма, когато човек е стигнал дотам с кола от България. Контрастите са толкова големи, че само в рамките на града човек може да повярва, че е в Пакистан, в българско село, в изоставен град с неизяснен произход, в Източна Германия на санираните блокове и изведнъж сърцето на богата Европа.</p> <p>Приключението си струва, защото духът на града се променя от едно кръстовище до друго, а ако човек съвсем се измори от противоречия, може да влезе в някой от парковете и да се наслади на необятна красота.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_Mq02mmZpfSGV7uQ6cqqwbv7VUhshuv.jpg" style="height:600px; width:400px" /><br /> <em>Назад към медната епоха! Зад преуморения от кабели стълб гордо се вее румънското знаме.&nbsp;</em></p> <p>Всичко започва с драпане със сетни сили през Дунав мост. Ако не сте го виждали преди, изумлението в началото му е пълно &ndash; той прилича повече на достатъчно широка алея за колоездачи, а не на основна връзка през реката между две държави. Возенето е сравнително комфортно до табелата: Румъния.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_bPNhWPxtJQPLshEihe8oK8kNzAcc50.jpg" style="height:338px; width:600px" /><br /> <em>Международен мост или зле поддържана велоалея?&nbsp;</em></p> <p>И оттам насетне човек рязко преминава в зона на военни действия с тежки поражения по пътната настилка. Самото задаване на тир насреща изглежда като смъртна заплаха. Огромното туловище на камиона влиза във вашето платно и като се поклаща като кораб в тежко вълнение, с ръмжене се измъква от грозд от дупки, всяка от които изглежда в дълбочина като десета копка на геран. Непривикналият водач с право се чуди дали през някоя от пробойните няма да се окаже право в реката. Коли и камиони търпеливо се изчакват, като пробират малки асфалтови бродчета, та да не очукат ламарините от всички страни.</p> <p>С влизането на румънска територия всеки българин може да изпита огромно облекчение:</p> <p><em>техните бездомни кучета</em></p> <p>са очевидно много повече от нашите. Не са агресивни, само наобикалят всяко превозно средство и се облизват. За цвят между колите броди и премръзнало дете, което с ръкава на якето си избърсва фаровете и стоповете, после носа си и нарежда, лепнато за стъклото на колата: &bdquo;Евро, лева, леи, евро, лева, леи!&ldquo;.</p> <p>Пътят към Букурещ продължава през нещо подобно на махала, но не с толкова много дупки, като по моста. Затова усещането е за симпатичен лукс.<br /> Излизането на нормален път насред равнината е благословия. Гладко возене, почистен асфалт, красота!</p> <p>В далечината, на върха на малък баир на 30 км от Букурещ, на шосето се виждат множество аварийни светлини. С приближаването се нареждаме като шеста или седма кола в две колони от спрени с полиция автомобили.&nbsp;<br /> Два часа по-късно все още сме там и едва тогава пристига линейката.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_nifWlX3TSgFeOVZHzjkL5BJo9xnd3I.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p> <p>Температурата е около минус 14 градуса. Поне сме научили причината за престоя: точно пред бензионстанция на върха на хълмчето цистерна с гориво е преобърната напреко на пътя. Първо трябва да се обезопаси бензиностанцията, после кран започва да вдига камиона. Опашката от автомобили зад нас сигурно е стигнала до Дунав мост. Когато ни пропускат, пътуваме четири километра срещу колоната от другата страна.</p> <p><em>Влизането в Букурещ е нов шок.</em></p> <p>Едно е сигурно: никой, никога и по никакъв повод не бива да обвинява управата на нашата столица за непочистени от сняг улици. Колите си пробиват път между нещо средно на улица и Северния ледовит океан. Огромни ледени буци, камари сняг се намират навсякъде. Колите се паркирали върху тротоарите, после върху улицата, а десетки други безгрижно са спрели като втора колона до първите, които вече са блокирали пътя. Виждат се доста автомобили с русенски номера, но това не е туристически десант от българския бряг, а коли на местни с нашенска регистрация &ndash; всичко, свързано с технически преглед и застраховка е по-евтино за тях в България.</p> <p>Навсякъде пъплят таксита и се оказва, че те са по-евтини от столичните &ndash; всички струват по 75 стотинки за километър.</p> <p>С навлизането в центъра картината коренно се променя.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_bomtu3UCgtbtBVpN4f2eGBg3UIR6UK.jpg" /></p> <p>Сградите добиват аристократичен и изящен вид, улиците стават смайващо широки, празничната украса се полюшва от всички страни - стълбове, дървета, паметници, от официални и частни здания. Човек остава с впечатлението, че румънците тока за нищо го нямат!&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_ZcFFenVTbENkm9kDRAg1ljQimBvk1P.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Булевардите са с по три платна във всяка посока и всички минават покрай великолепни паркове, които обаче са изцяло заобиколени от огради. Хората, добре запознати с града твърдят, че това била туристическата му част и че в други райони на града нямало и едно дърво за цяр. Но е факт, че това, което трябва да шашка новодошлите, го постига със замах.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_YtNLikRqehfKTtOOyh8IyhtQLW2vqC.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p> <p>Сградата на държавната телевизия е толкова голяма, че напомня по-скоро за умален вариант на Кремъл. Сигурно и 15 хиляди служители не биха си пречили вътре!</p> <p><br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_OGAXjB3KDzMbHx3iB1KxCWcceBwTrk.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><strong>Хотелът &ndash; ключов за преживяването</strong></p> <p>Да си избереш хотел онлайн по оценка на други гости и личното впечатление на живо могат да са ужасно различни неща. Но този път изненадата е в полза на местното гостоприемство. Ако всички румънци са толкова усмихнати, учтиви, благоразположени и готови да отделят около час, за да окажат съдействие за всичко, което ви хрумне, то Румъния е рай за туристите. Хотелът е от известна верига и школовката на всеки от служителите си личи. Но в случая не става дума само за обучение, а за искрено и приятелско отношение. Много рядко явление в хотелиерството в наши дни, затова и първото впечатление носи голяма червена точка. Вторият момент е свързан с приятните преживявания вътре. Макар да не се титулува като СПА, всеки гост може да се наслади на олимпийски по размери и прекрасно отоплен басейн, сауна, парна баня и... горещо външно джакузи с хидромасажни кресла. Когато всичко наоколо е затрупано в сняг и температурата на въздуха заледява и дъха, горещото преживяване е райско. Потънали в пара, доволни като миещи мечки, гостите забравят за всичко друго. За любителите на моржуването е съседният басейн, над който не се вдига пара, а в него се изливат изящни струи. Вътре обаче не джапа нито една бяла мечка. Следва почивка на шезлонг пред басейна, учтиви келнери пъргаво носят всевъзможни поръчки.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_w42b3IIrTduhT7DlU0pl3ppVd0lzKG.jpg" style="height:366px; width:550px" /></p> <p>Истината е, че комбинацията между удачни услуги и добро обслужване превръща всеки гост в ходеща реклама на харесаното място.<br /> Но тук отново идва противоречието и се проявява различният румънски характер. Нали европейска директива задължава всички обществени заведения, включително и ресторантите в ЕС, да са за непушачи или поне да притежават напълно изолирани зали за целта? Е - изобщо не е ясно защо от туристическия бранш в България дават за пример Сърбия като място, където може да се пуши в заведенията и затова нашенците отивали там по празници. Или нашите туроператори не харесват Румъния, или не искат да изкарат добри пари от пушачески турове. Ако някъде е позволено пушене на когото както му скимне, то това е Румъния. Тихата смърт за непушачите е в разделението, защото то е на принципа: на която маса няма пепелник, тя е за непушачи. Ако попитате за отделна зала, ви гледат с недоумение &ndash; нали точно на вашата маса няма да има пушач &ndash; какъв е проблемът?<br /> &nbsp;</p> <h3><strong>ЗАВЕДЕНИЯТА</strong></h3> <p>Едно от най-популярните и елитни места в Букурещ се нарича Caru&rsquo; cu bere и датира от 1879 г., като днес е сред най-старите бирарии в града. Първоначално е на улица &bdquo;Златари&ldquo;, но се премества на настоящия си адрес 20 години по-късно (1899 г.) и до днес е любимо място и на местните, и страхотна атракция за гостите.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_hJYTMvYykRIxEvB5yWBzcXkf2wLYiv.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Несъмнено оригиналната атмосфера, създадена от уникалния интериор, е водеща. Не просто е желателно, а е задължително да си резервирате маса няколко дни по-рано, иначе влизате в групата на огромна тълпа, която чака търпеливо, докато се освободи място. Няма проблем да си харесате къде ще седнете, заявявате си го с влизането и чакате колкото трябва.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_Z1B3w5LOTadMM4q3lv0gmL24bwWLJW.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> <em>На втория етаж са разположени уютни масички за двама</em></p> <p>Персоналът в ресторанта е неизброим, сервитьорите не носят табли с храна, а летят с нея. Повечето гости на изчакване застават на бара, където щедро се разлива бира. Останалите правостоящи държат фотоапарати и като смахнати се въртят около себе си, чудейки се накъде по-напред да снимат.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_VzeUt1prAKjihYNT3mPFW2CgiEM3D4.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>В цялата лудница от прииждащи нови ентусиасти да се хранят именно там (в някои моменти средата на заведението е нещо подобно на автобусна чакалня по време на транспортна стачка), изведнъж излизат танцьори, които сърцато подскачат, а сервитьорите лавират вече и между тези на бара, и между играчите, и публиката, която се е събрала. Шумът от хорска глъчка е толкова силен, че разговорите стават само с викане на ухо. Усещането обаче е за нещо римско, нещо средновековно, разкошно и непознато. Местата в заведението са около 700, а за Коледа резервациите започват от началото на септември и приключват в края на ноември.</p> <p>Менюто е под формата на</p> <p><em>старовремски вестник,</em></p> <p>написаното на английски е с размер, за който е нужна лупа и в крайна сметка човек си поръчва &bdquo;на око&ldquo; &ndash; гледа по другите маси и сочи какво си харесва. Цените са съвсем нормални и за България, така че и това е причина гостите да налитат на рояци. Странното е, че не предлагат салати, а чинийка с нарязани кисели краставички или чинийка със зеле или с мариновани гъби. Опитът да се договорим за цяла салата е несполучлив. И докато пържолата е с динозавърски размер и е още с аромата на огън, то ястието от качамак с парченца наденица и свинско... става за ядене донякъде.</p> <p>Трудното след обилното хапване е връщането в ледената реалност на вечерта.</p> <p>Осезателен проблем е, че тротоарите почти никъде не са почистени, на светофарите се образуват купчини киша, в които човек просто трябва да нагази. Ако човек обаче е добре с баланса върху лед, гледките наоколо са бляскави и впечатляващи. Сградите са величествени, уличните лампи са като извадени от приказка.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_XB5CpyKfrkE4enZ6TN2LrDA8RG6Ky9.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_hwLm8aUTqmd5rrsqyleA6FdHN5nUPW.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>В пешеходната зона човек може да се наслаждава едновременно на стари сгради, уютни улички и много заведения, в които, естествено, се пуши.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_wNi5Hq8czyd8KVc8Pe9rz2mjrObcSy.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Уличен часовник, изработен ювелирно, показва точно време въпреки режещия студ.</p> <p><br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_zyENt8PTzpDTIUSwNWSDBOGe5YTS2w.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Колкото и пъти човек да стигне до румънския парламент и бивш дворец на Чаушеско (в който обаче той никога не е живял, защото, докато е жив, сградата не е достроена), просто ахва. На пръв поглед нашият партиен дом (и сегашна втора сграда на Народното събрание) се нанася вътре около 6 пъти, а може и повече. Иначе казано: ако решат да правят блокада на своя парламент, румънците са длъжни да мобилизират поне една четвърт от офицално признатите 1,9 млн. жители на града! &nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_ZhV0jimjHCbnxiSop4OPAZlIUf0nwu.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Някои казват, че зданието се виждало даже от космоса. По размери това е</p> <p><em>втората административна сграда в света</em></p> <p>след Пентагона и третата, ако включим и космодрума Кейп Канаверал. Трета е и по обем след Хеопсовата пирамида. Най-големият й полилей тежи 2,5 тона. Над земята се издигат 86 метра в 11 етажа, а под нея са още 92 м. На едно от нивата е направен огромен бункер, чиито подземни коридори водят към летището, метрото и направо в полето &ndash; все удобни начини да се избяга. Според легендата някога на това място било гробището, където заравяли умрелите от чума...<br /> Естествено, голямата сцена за новогодишната нощ е на огромния булевард точно пред двореца-парламент.</p> <p>Интересното в екстериора на околните здания са техните покриви, които са със странни кухи колонади.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_rjzT82v8q0ybI4nT11CkSVKprSK4mZ.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Историческото чувство на румънците за пряка родствена връзка с римляните ги е докарало до градежа на не особено логични, но ефектни финални елементи на сградите си. Такива са построени и върху обикновени панелни блокове.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_47sPtB0ouqKIvcaXDIiRipxw7kCufs.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Ако си правите сметка покрай опознаването на града да направите и малко шопинг, по-добре го отложете за България. Моловете са вариант на отколешните ни търговски центрове и разнообразието от марки е по-малко, отколкото у нас. На паркингите към моловете се плаща и няма топла връзка с магазина, а с много хлъзгане трябва да стигнете по някоя тясна уличка или непочистено стълбище до най-близкия вход. На множеството безплатни места за паркиране, включително и в центъра на града, е пълно с цигани, които първо насочват къде да спрете, а после казват произволна цена за престой. Можете да не се съгласите, но това си е на ваш риск.</p> <p>&nbsp;</p> <h3><em>В новогодишната нощ</em></h3> <p>централната част на града е затворена от полиция и половин час преди отброяването на последните секунди от старата година потоци от стотици хора се стичат от всички страни.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_4Elho0N6RzE55LkJZP2R1srx2w2Uui.jpg" style="height:368px; width:600px" /></p> <p>Освежаващите минус 22 градуса не са спирачка за доброто настроение. Тук-там празнуващите не издържат на напрежението да чакат точно определена секунда и от балконите започва изстрелването на разноцветни ракети.</p> <p>По улиците и градинките всички се държат един за друг и с плавно пристъпване и подхлъзване се придвижват към голямата сцена &ndash; почистването е по-скоро утъпкване. Опитните фотографи са се подредили на възлово място и учтиво правят място за новодошлите със стативите. Из украсените със светещи гирлянди фонтани пълзят бебета. Без претенции за точност, но поне няколко десетки хиляди души нехаят за температурите и чакат едновременно да изкрещят ура за новата година.</p> <p>Когато след стартово броене над двореца-парламент изригва фонтан от ракети, из въздуха се разнасят мощни викове, хората се хвърлят един към друг и се целуват, гърми шампанско, подават се бутилки от ръка на ръка, деца реват, стреснати от адската шумотевица.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_XGy3H6xVdMlyfKSDkDcLgYiyNZ3vkz.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>След първата серия ракети небето се превръща в димна завеса, която е ту яркочервена, ту жълта, а из нея блуждаят още и още ракети.</p> <p><br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_Td8D15q1w2x7KSB4XrVAbEzhpkEQNn.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>След почервеняването на небето то изсветлява и в мъглата се разпръскват нови ракети.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_byXwQlxErpd6ujRP2RF4IGw9ezFgua.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Хората постоянно пускат китайски въздушни фенери. Един от тях се връща към земята под формата на малко пожарче. Зрителите под него се разбягват, а падащият огън се заплита в едно дърво и снегът сам го угасява.</p> <p>След като бурната част от посрещането на 2015 г. приключва, започва голямото хлъзгане по обратния път, а в тази вечер просто няма начин да сте паркирали колата си наблизо. От много ресторанти се носи бурна музика, която като представители на южната на Румъния съседка, тутакси разпознаваме като тежка чалга. Купонът продължава да тече.</p> <h3><em>Утрото на 1 януари</em></h3> <p>е бляскаво слънчево, снегът искри, а температурата от минус 17 градуса е ободряващо по-висока от предната нощ. Това е отличната възможност за разходка из парка &quot;Херастрау&quot;.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_Lp6yaoS2P7j5RdyG17X9PwqimcfoHG.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p> <p>В румънските паркове се влиза през входове &ndash; човек не може да проникне откъдето му скимне. Езеро с обиколка от 11 км е почти изцяло замръзнало, а чайките, наместо да се полюшват върху водата, се разхождат насам-натам. Кът с незамръзнала вода, не по-голям от широка спалня, е приютил две патици, които мият перата си.</p> <p><br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_xvRQndyKbdeZ0UapaRTe5E29dSF1aB.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Хората пристъпват внимателно, кучета радостно се хвърлят в преспите, ледът свети в синкави оттенъци.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_faejcZABd84xwq7rb2cXjxizqn05P8.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Докато снимам, до мен приближава млад мъж с фотоапарат и повежда традиционен фотографски разговор.&nbsp;Обсъждаме светлината, леда, красотата на пейките в парка, които били на близо 100 години.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_gg1Qdlsg55PSgwpkP1mAyYxKaLlHEN.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> <em>За модел върху 100-годишната пейка съм сложила зайчето Флопси, героиня от книжката на британската писателка Биатрикс Потър &bdquo;Зайчето Питър&ldquo;.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>С колегата фотограф неусетно се прехвърляме върху темата за пътната инфраструктура, почистването на снега, паркирането, метрото, европейските структурни фондове. Събеседникът ми се казва Василе и на първи януари сърдечно му честитя имения ден.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_9H61yte6epktpknzKyrDMwhOGuHlwR.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> <em>Василе също снима ледената повърхност на езерото и крачещи върху него чайки.</em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_o4iCnvCY6Q6bnDBu4MxgKQO2qfqqkf.jpg" style="height:400px; width:600px" /></p> <p>Оказва се, Василе е инженер и работи за метрото в Букурещ. Питам го как са с краденето на европарите. &bdquo;Всичко окрадохме, всичко! Чак се чудя как изобщо успяваме да построим нещо!&ldquo; Опитвам да го убедя, че и ние сме наясно с тези акули, защото плуват и в наши води. &bdquo;Акули!&ldquo; &ndash; пренебрежително се изсмива Василе. &bdquo;Ако са акули, поне се вижда, че са едри риби. Нас ни оглозгаха пираните! Който не се е докопал до място, където се въртят пари, той не е откраднал. Няма други крадци като нас, честно ти казвам!&ldquo;<br /> При тази защитна тирада, налага се да отстъпя. Все пак съм наясно, че ще трябва и на връщане към България да минем по Дунав мост, а вече знам как изглежда той от румънска страна.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_zIjRlHnYFuOMFbpgGt3dKN4zQvOhW8.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> <em>Мостчетата са чудесни за снимане и доста трудни за преминаване без здраво стискане на перилата</em></p> <p>&bdquo;Румънците са сърдечни хора! Колкото и да те ядоса градът, хората са дружелюбни.&ldquo; И Василе ми разказва за парка. Както повечето големи паркове в страната, този е изграден след международен конкурс за архитекти.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_SGF1HfENJU9HlZgIfD9L2PX2LcXqkZ.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> <em>Горите приличат на сцена от приказка</em></p> <p>Тъй като е открит през 1936 г., когато още нямало обеществени поръчки, а изискването било за най-красив проект, това обяснява изяществото му. Някога паркът е прекръстен и на Сталинпарк и входът бил само покрай статуята на съветския сатрап, но през 1956 г. при десталинизацията паметникът е съборен и паркът връща старото си име.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_F691zD5ufmXqQzmgnrvpFc0WfUE71z.jpg" style="height:400px; width:600px" /><br /> <em>На залез цветовете са меки и някак незимно топли.&nbsp;</em></p> <p>За довиждане Василе ми препоръчва горещо големия сръбски ресторант (явно из града се намират и достатъчно по-малки) &ndash; там със сигурност ще намерим хубаво място за непушачи и страхотна туршия.</p> <p>На вечерта още с влизането се чувстваме на своя територия.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_1t571gwUim1CrTP0zQ7w0W2qfpDvNk.jpg" style="height:371px; width:600px" /></p> <p>Ритмите са познати, с отварянето на вратата ни посрещат играещите пламъци на разпалена камина. Целият първи етаж с живия огън е за непушачи, а вторият &ndash; за хората с цигари. Отново е минус 20 градуса и уютът на огъня е замайващ. Всички ястия са познати, а сервитьорите дори говорят малко сръбски. Поръчваме си богата трапеза и в заведението с 600 места ни е радостно уютно, комфортно и незадимено. А вкусната храна ни кара да поръчваме още, дори без да сме гладни.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_xYbIBki1Sdirs79AiVuQjrgjA1UDl8.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p> <p>Оказва се, че Букурещ е чудесно място и за отмора, и за празнуване, и за разходки &ndash; иначе казано, един от добрите примери за градски туризъм. Много помага човек да е българин &ndash; хем разбираме съседите и тяхната дивотия, хем обективно се сравняваме и можем да бъдем и критични, и да оценим онова, в което ни водят, и да се радваме на всичко, което у нас е по-добро. На този етап категорично водим с моловете. А който иска чудни паркове &ndash; хей го къде е Букурещ, стига междувременно дупките по Дунав мост от румънска страна да не се превърнат във вход към реката.&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/47126_xgPkyMa5gUW5FpmkHEyQ2jZn6yXjL3.jpg" style="height:338px; width:600px" /></p> <p>Влизането в България ни посреща с гладък мост. Новата година е прекрачила в третия си ден. Букурещ трябва да бъде посетен и през лятото!&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>