Миналия петък Народното събрание прие при закрити врати годишния отчет за дейността на Държавна агенция "Национална сигурност” (ДАНС) за 2009 г. Това съобщение обаче не беше много коректно, тъй като впоследствие се оказа, че отчетът всъщност е засягал само дейността на агенцията, откакто начело е новият й председател Цветлин Йовчев (т.е. от 10 август 2009 г.).  След заседанието Иван Костов, като председател на парламентарната комисия за контрол на ДАНС, пред журналисти обясни, че срещу доклада е имало „сериозни”, но конструктивни критики. Според него новото ръководство е имало големи трудности през първите месеци, но е успяло да овладее ситуацията в агенцията.
Годишният доклад на ДАНС по закон не е секретен!

Като цяло оценката на комисията е, че след т.нар. рестарт на ДАНС, осъществен и чрез законодателните промени в края на ноември 2009 г., са прекратени опитите агенцията да бъде ползвана за политически цели. Спряно е изтичането на класифицирана информация, агенцията се е включила в противодействието на организираната престъпност, като са заработили специализираните екипи с МВР и прокуратурата.

В общи линии това разбра обществеността във връзка с дейността на специализираната агенция към Министерския съвет за изпълнение на политиката по защита на националната сигурност, която е, както знаем, юридическо лице на бюджетна издръжка, възлизаща за 2010 г. на 96 535 000 лв.

Според сайта на агенцията преструктурирането и реформирането на специализираните структури са приключили. Съкратена е част от общата администрация, премахнати са излишните управленски нива и ръководни длъжности. Така е постигната норма на управляемост, при която всеки ръководител на определено ниво работи с 6 до 8 подчинени. Освен това вече има баланс между броя служители, непосредствено ангажирани с прилагането на мерки в защита на националната сигурност, и служителите, осъществяващи помощни дейности. В проценти това означава, че 72% от състава на агенцията изпълняват преки оперативни задачи, а 15% от служителите имат основно административни функции. Като цяло щатът на ДАНС е съкратен с над 23,5%. Извън персоналните промени е въведен и нов начин на заплащане, тясно обвързан с конкретните резултати от работата на всеки служител. Оценката, въз основа на която се формира възнаграждението, се дава от непосредствения ръководител и след анализ на работата на цялото звено.

Това леко открехване на завесата теоретично звучи обнадеждаващо. Само че като информация изобщо не е достатъчно. Както е известно, практиките за контрол върху службите за сигурност предвиждат различни форми. По отношение на ДАНС парламентарният контрол вече е факт. Форма на контрол е също и представянето на годишния доклад. Именно тук обаче би следвало да има по-голяма прозрачност. От настоящия, приет от НС доклад на агенцията не става ясно каква е ефективността от нейната дейност – дори да говорим само за няколкото месеца, откакто е ръководена от Цветлин Йовчев.

Ако някой е забравил, миналата година на 24 март ДАНС направи нещо като отчет пред избрани и специално поканени журналисти. Първоначално срещата беше обявена като семинар за запознаване със структурата и задачите на агенцията. Лекторите трябваше да останат анонимни. Присъстващите в крайна сметка обаче бяха заляти от числа. Наистина без да могат да преценят значението им поради липсата на ясни критерии и база за сравнение. Но все пак стана ясно, че по разследвания на ДАНС са образувани 170 досъдебни и съдебни производства, че са разкрити 164 посегателства върху финансовата и икономическата сигурност, че е пресечена престъпна дейност на 405 лица, че броят на изпратените до висшите органи на държавната власт информации, справки, анализи и прогнози от общ характер или по конкретни въпроси през 2008 г. са над 220, че са подадени 9 информации към Върховна касациононна прокуратура, свързани с изпиране на пари, и т.н. Като някаква равносметка беше обявено, че многобройните служители на ДАНС през 2008 г. са успели да приключат едва 380 казуса. Това е средно по един казус на ден. Но на базата на събраните от агенцията данни са постигнати само 10 осъдителни присъди. Към тези данни беше добавено, че са назначени допълнително още 300 души извън състава на службите, които се вляха в агенцията при нейното създаване. Общият щат на ДАНС е секретен, но мога да добавя, че към средата на миналата година потвърденият, макар и неофициално, брой на бившите служители от ДС, работещи там, е около 550 души.

Ето за такава информация говорех по-горе. Подобни данни за 2009 г. липсват. Възможно е да фигурират в засекретения т.нар. годишен доклад на Йовчев, но липсват в публичното пространство. А това не е никаква класифицирана информация. И тук българските медии следваше буквално да изкрещят миналата седмица, докато се опитваха да изкопчат някакви данни от Костов и Йовчев. Никъде в Закона за ДАНС не се казва, че годишният доклад трябва да е класифициран!

Безспорно някои конкретни факти трябва да са секретни, но нека не се забравя, че освен парламентарен трябва да има и граждански контрол. Публичните институции имат задължението да се отчитат пред обществото как харчат парите на данъкоплатците. Каква е резултатността от дейността им. Да не говорим, че изобщо не е ясно какви критерии за оценяване на ефективността на агенцията са приети.

Спомням си, че миналата година на една от дискусиите за ДАНС, организирани от фондация „РискМонитор”, беше предложено създаването на система от показатели за ефективност при изпълнение на мандата на агенцията. Няма обаче обратна връзка какви мерки са предприети в тази посока. Ако се върва на сайта на агенцията, първите крачки са направени с обвързването на възнагражденията на служителите с постигнатите резултати. Там е записано, че личният принос на всеки един „се определя на базата на разработена единна система за оценка на персоналните резултати. Постигнатите цели и цялостното поведение на служителите са вписани в система от критерии за оценяване, като целият процес на оценяване е прозрачен, видим за всички в рамките на агенцията”. Много добре е, ако вътре в агенцията има прозрачност по отношение на оценяването. Но тази прозрачност не е достатъчна за повишаване на общественото доверие в институцията.

Откакто бе създадена, ДАНС е обект на конспиративни теории и субект на сериозни скандали. И този публичен образ не може да бъде преобразен, без да се изработят механизми за информиране на обществото за дейността на агенцията. От тази гледна точка, както показват последните събития, свързани с годишния отчет на ДАНС, не се прави нищо. Дори напротив, агенцията още повече се е затворила, засекретявайки изцяло работата си и резултатите от нея. Вместо да се търси баланс между секретността и информирането на обществото, се прави точно обратното. Ефектът от това затваряне на институцията няма да закъснее, независимо че напоследък ДАНС вече не е в центъра на медийното и публичното внимание.

И още един важен проблем, директно свързан с прозрачността в едно демократично общество. Секретните документи подлежат на разсекретяване съгласно чл. 34 от Закона за защита на класифицираната информация. В зависимост от степента на класификация периодът на декласифициране е съответно 5,15 и 30 годишен. ДАНС е юридически наследник на архива на контраразузнавателните служби и финансовото разузнаване след 1989 г. Да припомням ли, че оттогава са минали вече 20 години?! Къде са разсекретените архиви на тези институции? Има ли достъп до тях? И защо в архива на ДАНС продължават да се съхраняват документи на ДС, които по закон отдавна следва да са предадени на комисията за досиетата?

Още от категорията

Напиши коментар