Да си направиш криза

<p>Вербалната безотговорна разпасаност на вицепремиера поставя въпроса дали приема п&ograve; на сериозно управленските си задължения или куховатите публични престрелки по поръчка на премиера. Ако е второто, това правителство е на ръба само да си утежни положението и да навлече на страната допълнително негативно внимание. И това се случва точно когато европейският Север е по-склонен да гледа на финансовите проблеми като присъщи на южния фланг на континента, а не толкова на неговите нови страни членки.</p> <p>Атаките по адрес на комисаря по икономически и монетарни въпроси Оли Рен будят особено притеснение. Странностите започват с неучастието на Дянков на заседанието на съвета на 8 юни, по време на което бяха обсъждани цяла поредица от много важни въпроси. Въобще ЕС навлезе в няколкомесечен много висок ритъм, по време на който се редуват коя от коя по-съществени теми за неговото бъдеще: работата на еврозоната, стратегията &bdquo;Европа 2020&rdquo;, регулациите на европейските финансови пазари и други. На практика България е била единствената страна на това заседание, представена от заместник-министър. Разбира се, няма яснота и какво точно е говорила там, защото съветът по европейски въпроси няма приета позиция за него. Към това трябва да добавим и нелепия коментар на Дянков за очакваните мисии в рамките на процедурата за дефицита и проверката на статистическите данни. Избухвания в стил &bdquo;той е финландец и не знае какво говори&rdquo; може да изглеждат находчиви на фона на местния вербален бабаитлък, но едва ли ще помогнат с нещо на българските каузи в ЕС. Нека все пак да припомним, че думата на този финландец ще бъде сред решаващите, когато дойде денят страната наистина да кандидатства за влизане в еврозоната и в крайна сметка да успее да го направи.</p> <p>Нелепи са и избързалите коментари в стил &bdquo;всичко е наред, няма проблем&rdquo; по повод на бъдещата мисия на Евростат. На фона на това, че повечето дълбочинни проверки на европейски институции в България завършват с разкриването на най-различни проблеми, би било разумно поне да изчакаме нейните резултати.<br />Европейската интеграция &bdquo;демократизира&rdquo; националната дипломация. Ако преди нея външните министри бяха водещите играчи, то това отдавна не е така. Сега из Брюксел вършеят всякакви министри и си правят собствена дипломация, която твърде често не е координирана или консултирана с външното министерство. Министерствата им имат пълната свобода да си водят собствен диалог. В българския случай това често води до разнопосочни &bdquo;сигнали&rdquo;, дори съдържателно различни позиции по ключови въпроси. Този кабинет вече си имаше един външен министър &bdquo;в сянка&rdquo; в лицето на Б. Димитров, но намесата на премиера сложи засега край на импровизациите, идващи от него. Сега Дянков прави подобна заявка с изключително съмнителна полезност. Хората на числата са далеч не най-подходящите за дипломация. Неговото превъзбудено публично поведение и език доста еднозначно показват това, и то още от самото начало на странната му политическа кариера.</p> <p>По всяка вероятност, ако Дянков &bdquo;разгърне&rdquo; мъдрото си дипломатическо поведение, той няма да търпи последствията от него на българска територия. Човек, който почти се гордееше със своето непознаване на българския &bdquo;криминален 20-годишен преход&rdquo;, дотогава ще е попрескочил няколко стъпала в йерархията на някоя международна организация и ще е акостирал някъде другаде из света. Финансовият багер, възседнат от Дянков, който трескаво заразкопава реални и измислени монетарни трупове, е хубаво да бъде овладян, преди да удари страната международно. Дори премиерът Борисов вече реши да намали заряда на атаките срещу чуждите инвеститори и предприе офанзива за ежемесечни срещи с европейските посланици, за да тълкува грешките в превода, които със сигурност ще продължат да се случват между две виждания. Ако той се откаже толкова лесно от външните гаранти на този кабинет, това ще бъде един от най-сигурните знаци, че четирибуквеният проект е с още по-кратък жизнен цикъл, отколкото предполагахме. И още по-важно, България ще е затънала истински в Европа, защото след нейната левица фиаско ще е претърпяла и нейната така наречена &bdquo;нова десница&rdquo;. И това Дянков сигурно не го интересува особено.</p>