Проектантът наистина може да прави каквото си иска. Защото ние не живеем в град, а в урбанистична джунгла, където всяка маймуна разполага с неотменими човешки права и шеметно оригинална индивидуалност, която непрекъснато изразява – една маймуна го прави във Фейсбук, друга го прави на площада. Ние не живеем в цивилизация, а във високотехнологично варварство. Общностите дотолкова са загубили значение, че почти никой не намира за странно, че главният архитект на София дори не е от София. На никого не му се струва необходимо и полезно обликът на даден град да се управлява поне от хора, които се чувстват свързани с него.
Цивилизацията е приключила

 

 

„Където има олтар, там има цивилизация.“

Жозеф дьо Местр

 

Между другото, цивилизацията е приключила отдавна. Няма по-уместен начин да ви го съобщя. И няма по-добър начин да разберете за какво говоря, от това да идете на Седмочисленици и да видите плочките за баня, които могат да накарат всеки да проплаче за хубавия стар асфалт с пукнатините и дупките по него. И не говоря за естетика. Красотата (нали) е субективна. Говоря за това:

 

„Защо избрахте плочите с шарки за площада около църквата „Св. Седмочисленици“?

– Защото така е много хубаво и много ми харесва. Аз съм проектант – имам това право.“

 

Това вече не е субективно. Това е напълно обективно. Красотата е приемала различни форми през хилядолетията, но злото приема само една форма – тази на гордостта.


И ако сте се чудили какво прави един площад или една сграда грозни, сега ви казвам – не са някакви невидими, но рационално установими закони на естетиката; не, гордостта е. Грозната архитектура е взряната в себе си архитектура; тя е сградата, която не търси как да съжителства в хармония с околните сгради, нито със средата, нито с човешките същества; тя е площадът, който обективира свещеното право на „проектанта“ да прави каквото му харесва.

 

И това е напълно обективно, защото е вярно. Проектантът наистина може да прави каквото си иска. Защото ние не живеем в град, а в урбанистична джунгла, където всяка маймуна разполага с неотменими човешки права и шеметно оригинална индивидуалност, която непрекъснато изразява – една маймуна го прави във Фейсбук, друга го прави на площада. Ние не живеем в цивилизация, а във високотехнологично варварство.

 

Общностите дотолкова са загубили значение, че почти никой не намира за странно, че главният архитект на София дори не е от София. На никого не му се струва необходимо и полезно обликът на даден град да се управлява поне от хора, които се чувстват свързани с него.

 

И под „ние“, никак нямам предвид само софиянците или само българите. Колко утешително би било това. Това варварство царува във всички модерни европейски градове, само в различна степен и по различен начин. Красотата няма значение, има значение само „правото“ да бъде гордо упражнено, кухата индивидуалност да се изяви публично. Всички популярни архитекти, които правят новите сгради са космополитни, транснационални хора; те не са граждани на града, те са граждани на света. Резултатът все по-екстравагнтна и парадоксално все по-еднообразна съвременна архитектура. Всички европейци обаче толерират това.

 

И не защото не усещат дълбоко в себе си, че нещо не е наред; не защото не могат да видят, че катедралата в Кьолн е красива, а модернистичните стъклено-метални парници са грозни; не е заради това.

 

Димитър Драгнев уместно напомни във Фейсбук, че сградите които древните римляни са построили, изхранват гражданите на Рим до ден днешен, защото тогава хората са строили с поглед във вечността (ето още един пример, че не става дума за естетически закони, а става дума за грижа, за принадлежност и за смирение). Ние не се вълнуваме нито от своите предци, строители на класическата архитектура, нито от хората на бъдещето, които ще считат нас за предци.

 

Защото за нас няма минало, нито бъдеще. Календарите са измислени от цивилизованите народи, за да определят хората своето място във вечността, а днес същите се ползват от нас за да си отбележим в кой месец през лятото ще ходим на море. Вече няма вечност. Има сега. Едно императивно, тиранично настояще, което задължава.

 

Потресаващият площад е паметник, който трябва да „увековечи“ сега-то. Сега живея, сега имам право, сега ми е паднало. Именно затова европейците не се обаждаме и не възразяваме нищо по повод изстъпленията на съвременната архитектура и градоустройство. Защото не третираме градовете си като дом; ние сме временни наематели, утре можем да си идем, да се преместим в Лондон и да станем лондончани. Красотата няма значение, когато домът ти е хотел – ще преглътнем кича спокойно, даже ще му се насладим, нали утре си отиваме. Защото и ние като архитекта сме роби на „сега“ – макар да знаем колко е грозно – трябва днес да задоволим някоя по-приоритетна нужда, да се покорим на някоя по-напираща необходимост.

 

Свободата от това робство е от другата страна на площада.

 

Източник: "Консерваторъ"

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

18 коментар/a

Софка на 08.10.2018 в 14:06
Съвременните градове се превърнаха в циреи върху лицето на планетата. Земята все още търпи тези гнойници, но докога ? Не може цяла България /4000000/ да я събереш в една шепа градове - София, Пловдив, Варна, Бургас, Стара Загора, Благоевград и още някои и да очакваш чудо. Ако равномерно е заселена територията няма да има проблеми със замърсен въздух, автомобилните паркоместа и т.н. Ама трябва да има акъл , а не кухи кофи.
плочките, интелектуалците, архитектите от Плевен на 09.10.2018 в 22:05
Някои изтъкват като недостатък на главния архитект, че не бил от София. Да изясним. София, избрана за столица, за да е далече от Турция и близо до все още неосвободената Македония, си е един турски градец. Привлича будни българи, интелигенция, политици, предприемачи от по-развитите краища на България, а местното селско население от околните шопски села предимно им слугува. Така е до времето, когато е взето решение за подобряване на класовия състав на столицата и се привличат огромни маси трудещи се, предимно от шопските околности, но не само и съответно им се строят панелни комплекси. За две поколения се научиха да говорят български и придобиха самочувствие. С идването на демокрацията и отпадането на лелеяното софийско жителство София започва да расте неудържимо като гъба след дъжд, а може да се каже и като тумор в изнемощяло тяло, събирайки какви ли не. Та в този ред на мисли, фактът, че главният архитект е от Плевен е изцяло положителен.
дядо Илия на 10.10.2018 в 18:24
Не разбирам какво от туй, че гл.архитект не е от София! Голяма част от сградите в най-хубавите градове по света са строени от чужденци! Е,и? На много хора не им харесват сгради и места , но не се оплакват постоянно като нашите софиянци. Не стига, че 95% от парите за благоустрояване отиват в София, ами и имате претенции.

Напиши коментар