Бюджет 2011: Не стреляйте по финансовия министър

<p>Наскоро попитах един от експертите в Министерството на финансите защо разходната част на бюджет 2011 прилича на copy-paste от актуализирания бюджет 2010.</p> <p>Отговорът бе, че министерство е успяло да не вдигне данъците и осигуровките, а всяка промяна в размера на субсидиите за функция или ведомство е промяна на приоритетите. Импулс за това обаче трябва да дойде от министерствата и чак след като се приложи програмно бюджетиране, ще може едно нещо да се постави пред друго.</p> <p>Министерствата обаче избягват да правят политика и да полагат дългосрочни цели, а единственото, което виждаме, е да бранят подчинените си администрации, да защитават отпуснатото им финансиране и да се борят за дори повече пари, без да обещават практически нищо в замяна.</p> <p>Ако погледнем разбивките на финансовото министерство по години, ще видим, че разходите за заплати остават високи, на нивото си от 2008 г. След обявените съкращения това може да означава, че служителите, които запазват работата си, получават дори повече пари. В което по принцип няма нищо лошо, ако администрацията е станала по-ефективна, то и това не е така.</p> <p><strong>Още по-сериозен е въпросът в социалната сфера</strong></p> <p>където разходите бележат устойчива тенденция към нарастване. Устойчивият също отказ от решаването на проблемите там от своя страна поражда опасност от структурни дисбаланси. Към настоящия момент плащанията за пенсии са перото, което бележи непрекъснат ръст през последните 4 години, само тази година равнището е като през 2009 г.</p> <p>Средствата за пенсии обаче не могат да се набавят с осигурителните вноски на работещите българи и това налага правителството да прелива все по-голяма част от приходите по републиканските данъци (ДДС, акцизи, корпоративен и плосък) в осигурителната система.</p> <p>Пенсиите в комбинация с разходите за помощи и обезщетения през тази и миналата година ангажират значителен ресурс, заради който не достигат средства за финансирането на политики на пазара на труда. За 2011 г. се предвижда парите за такива политики да се увеличат за сметка на разхода за пенсии.</p> <p>При неизменен размер на пенсиите обаче изчисленията показват, че финансовото министерство прогнозира около 30 хил. души по-малко да получават пенсии догодина (числото се получава, като се раздели намалението на разходите за пенсии на средната пенсия и на 12 месеца). Не става ясно дали тази редукция ще е вследствие на някаква реформа или на други очаквания.</p> <p>Ако сметнем, че средният размер на пенсиите по различни изчисления гравитира около 300 лв. (жалката сума е друг въпрос), и наложим това до прогнозите за демографско развитие на България в следващите 2 десетилетия, ще видим, че броят на пенсионерите ще продължи да се увеличава. И само първият стълб просто няма да е достатъчен, за да се осигурят достойните им старини, каквито и реформи да му се измислят.</p> <p>Никой обаче не е представил сериозно изследване и задоволителен отговор на въпросите:<br />- какви средства губи осигурителната система от това, че работодатели и служители крият реалните възнаграждения, за да&nbsp; спестят осигуровки<br />- е как да се противодейства на този проблем и в бюджета да влязат значителни приходи при ниски осигурителни ставки?</p> <p><strong>Без отговор на тези въпроси ще е невъзможно да се определи<br /></strong></p> <p><strong>взаимно приемлива осигурителна тежест за държавата, бизнеса и гражданите</strong></p> <p>Не може да бъде избран и адекватен модел, който да се следва от всяко следващо правителство. Вместо това въпреки неефективността си минималните осигурителни прагове продължават да действат като ограничители на сивата икономика и осигуряваните на тях ще са обречени на мизерни пенсии, освен ако не пестят по някакъв алтернативен начин.</p> <p>Задължително е да се каже на хората, че без значение кога се пенсионират от първия стълб на пенсионната система (това, което наричаме държава) ще могат да получават пари с покупателната способност, близка до тази на сегашните 300 лв.</p> <p>Затова все по-важни ще стават решенията, които дават вторият и третият стълб, а дори и банковите депозити. Тук държавата ще трябва да се покаже като регулатор, който пази интереса на хората, но за съжаление в тази насока натрупаният опит и практики са незначителни.</p> <p>При отказа да се търсят решения на всички тези въпроси няма как държавните разходи да се свият, а с опитите си да притисне институциите с рязане с административно спуснат процент финансовият министър се превръща в единствения виновник за всичко.</p> <p>Досега измислените решения за справяне с бюджетен дефицит са 3 - ползване на налични резерви, теглене на заем и отлагане на плащанията, което си е трупане на просрочени задължения.</p> <p>Най-вредно е трупането на просрочия, но резервите вече ги няма, а привличането на заеми при липса на импулс за реформи означава, че догодина пак ще се търсят заеми. И така - докато икономиката евентуално не отлепи. Но след няколкогодишно бягство от реформи и рисковете от сериозно влошаване стоят доста стабилно.</p> <p>За това обаче няма да е е виновен финансовият министър, а цялото правителство. Но както се вижда, колегите му предпочитат да се крият зад гърба му, а и той, изглежда, няма нищо против.</p> <p><em>Коментарът е публикуван във <a href="dnevnik.bg" title="dnevnik.bg">в. "Дневник"</a></em></p>