Борисов не е агент на ЦРУ, явочник е

<p>Американската агенция за геополитически анализи Стратфор първа изказа такова предположение още на 28 май, но разминаването в датите я накара да мисли, че Панета и Мотаки не са имали пряка среща, а гостуването им в София в два последователни дни е дало възможност за разговори между техни сътрудници. Така или иначе изводът на агенцията бе, че<br /><strong><br />България е била терен за американско-ирански консултации<br /></strong><br />с цел да се избегне ново изостряне на отношенията, което изглежда твърде вероятно. Въпросът е дали такива важни лица като шефа на ЦРУ и иранския външен министър биха направили подобни пътувания само колкото да водят антураж за преговори на ниско равнище. Твърде съмнително е, че двамата случайно са се разминали в София, идвайки по други задачи.<br /><br />Както Панета, така и Мотаки нямаха достатъчно убедителна официална причина да гостуват в България почти по едно и също време. С шефа на ЦРУ нещата по принцип са потайни и не е нужно да дава обяснения къде за какво ходи. Въпреки че неговата визита получи необичайна публичност в българските медии, тя не бе отразена нито в сайта на ЦРУ, нито на Държавния департамент, нито на американското посолство в София.<br /><br />От българска страна бе вдигнат официален шум само колкото да се създаде впечатление, че Панета е бил у нас, за да се запознае с операция "Октопод" и други подвизи в борбата с родната организирана престъпност. За по-голяма убедителност във вестник бе пуснат фитилът, че той е обсъждал с премиера Борисов "политическия проект на президента Първанов", което не е изключено, доколкото ЦРУ се интересува от всичко, но все пак не е толкова важно, че точно заради него шефът на най-влиятелната разузнавателна централа да бие път чак до България. Волно или неволно<br /><br /><strong>докачливият Първанов клъвна на въдичката и вдигна медиен шум, който послужи като помощна димна завеса за прикриване на причината за посещението.</strong><br /><br />Иранският външен министър избра като официален мотив за своето гостуване в България 22-рата среща на Съвета на министрите на външните работи на страните, членки на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС). Иран не е черноморска държава и участва в тези срещи като "секторен партньор". Винаги досега той е бил представян на по-ниско равнище - посланик или заместник-министър. Появата на Мотаки смая останалите участници не само защото бе прецедент, но и защото никоя друга държава освен домакина България не бе представена от външен министър. Иранецът изглеждаше сред другите като бяла врана.<br /><br />Съобщението за неговото излитане от Техеран бе предадено от официалната агенция ИРНА в 11 ч. българско време на 28 май, т.е. един час след като той вече се бе срещнал във външно министерство в София със своя колега Николай Младенов, а съобщението на ИРНА за пристигането му в България бе от 16 ч. наше време, т.е. три часа след като бе произнесъл словото си на срещата на ЧИС в резиденция Бояна. Видимата мудност на информационната агенция (макар че по природа такива агенции са тромаво официозни) не може да се обясни с друго, освен с указание да не бърза. Българските власти пък въобще не посочиха час на пристигането му.<br /><strong><br />Защо Леон Панета и Манушер Мотаки трябваше да се срещнат и защо в София?</strong><br /><br />Моментът бе възлов, защото САЩ трябваше да се уверят дали наистина Иран е готов да тръгне по пътя на ядреното помирение, или само печели време, за да избегне нови санкции и да довърши превръщането си в ядрена държава. На 17 май Техеран подписа изненадващо тристранно споразумение с Турция и Бразилия за бартер на 1200 кг нискообогатен уран срещу 120 кг по-високообогатен. На 24 май той изпрати документа чрез базираната във Виена Международна агенция за атомна енергия (МААЕ) до т.нар. Виенска група, съставена от САЩ, Франция и Русия, за да ги убеди да спрат подготвяната нова резолюция за санкции срещу Иран в Съвета за сигурност на ООН, защото вече той се бил отворил за по-пряк международен контрол. Междувременно от Персийския залив продължиха да идват информации за концентрация на американски боен флот, като през последните дни бе съобщено и за преминаването на израелска подводница през Ормузкия проток, което изнерви още повече ръководството в Техеран.<br /><br />Днес се очаква Съветът за сигурност все пак да пристъпи към разглеждане и гласуване на санкциите, което е знак, че предполагаемата иранско-американска среща в София не е дала резултат. Документът е изработен от САЩ с подкрепата на другите постоянни членки на Съвета за сигурност - Франция, Великобритания, Русия и Китай, които ако не се отметнат в последния момент, му гарантират влизане в действие.<br /><strong><br />Въпреки че България не е участник в тази голяма дипломатическа игра,</strong></p> <p>избирането й като терен за среща по важен световен въпрос е признание за умерена външна политика. Очевидно нейните твърдения, че се чувства заплашена от Иран и че затова се нуждае от противоракетен щит, не се приемат драматично от Техеран, който продължава да я смята за приятелска държава. Доверието на САЩ към нея също е високо и Бойко Борисов има причини да е доволен. Щом ЦРУ му иска "ключа от тайната квартира", за да си урежда деликатни срещи, няма как Вашингтон да не му върне жеста. Впрочем още щом Леон Панета си замина, в България се изредиха да гостуват трима заместници и помощник-държавни секретари на САЩ, които не спестиха хвалби за правителството. Президентството бе отминато с хладно мълчание, което бе балсам за Борисов, боднал преди дни Първанов с репликата "Завижда ми за ЦРУ!"<em><strong><br /><br />Анализът е публикуван във в. Сега</strong></em></p>