Националният спорт на австрийците са ските и зимните занимания. В магазините се продават (освен всичко, което може да роди човешкото въображение за белите спортове) раници за бебета с подсилен гръб, та ако все пак мама или тате паднат върху бебето... И докато у нас бабите купуват малки пухкави шапчици, там семействата избират шарени касчици и съответните цветове скички, щекички и екипировка.
Бебета на ски и дядковци по пистите – значи сте в Австрия

Няма начин да бъдат заснети всички сладки и уникални моменти на малките деца по белите склонове. Момченце на видима възраст около 2 годинки сърцераздирателно плаче насред тъмночервена писта, рита с малките си скички и се търкаля по снега. Баща му бърка във вътрешния джоб на якето си, вади биберон, тиква го в устата на момченцето, изтрива му носа, хлапенцето се изправя и хоп – продължава да се спуска. 

Дядо с позамръзнал тук-там мустак отказва да го снимам и с типичен акцент на английски обяснява: „Не съм си боядисал мустаците, а момичетата не харесват това!“. Той е на 83 години и трудно ходи, затова се пързаля. Вече го дава „леко“, затова се вози по една от най-любимите и популярни писти в курорта Шладминг – Райската. Тя е широка 250 метра, от единия си край след лифта започва като вертикално черна, от другия е по силите и на начинаещи скиори. Отделно е трасето на бабуни. 

До чудното място се стига по ски път и метри преди първия наклон за истинско спускане стои табелка: „Добре дошли в рая!“. И всичко е съобразено с райската тематика – зелена змия с хитро изражение се вие по стълбовете на осемседалковия лифт, който е само за този склон, по покривалата на лифта са нарисувани ябълки, ангелчета и други типични райски атрибути.

Точно на върха, преди човек да започне спускането, се намира една от атракционните тоалетни. Мястото е изцяло стъклено и всеки, който се е уединил за няколко минути, разполага с фантастична панорамна гледка. Е, малко е смущаващо с всички щъкащи наоколо хора, но след първия път се свиква.

На няколко метра в страни са дървените люлки, където всеки може да се изтегне дори с обувките и да се порадва на рая. 

В края на пистата се намира разкошен ресторант с тераса. Опитът показва, че и 20 спускания (около 40 км) не са достатъчни човек да се насити на въздуха, простора, променливия терен. 


Почивка редом с ресторанта – обикновено мама или татко носят похапването тук. 

Всъщност без особено усилие на ден се изминават по 60 пистокилометра (реалните зависят от това колко завоя прави скиорът).

Отчетът се прави в края на деня на компютър в близост до касите за билети, където всъщност се събира най-голямата опашка в курорта – от 16 ч. нататък всички, хвърлили пот в борбата със стръмнините, искат да знаят колко са надобрели. Всеки скиор приближава картата си до четец и на екрана се показва броят на спусканията, на кои лифтове, в колко часа, Момченце на 8 годинки скача като лудо от радост, защото е навъртяло 22 км. То гордо развява пред нас разпечатката си, размахва юмручета и подрипва с лекота върху ски обувките. След него млад мъж си прибира листчето и с уважение и малко завист (екранът е голям и се вижда отдалеч кой колко е навъртял) виждаме 110 км.
Средният пробег на възрастните е около 35-42 км.

В австрийските ски курорти всичко е направено така, че само да искаш още и още возене, още нови писти, още нови предизвикателства. В някакъв миг човек осъзнава, че така се е автоматизирал, че и отиването на ски кабинката на сутринта, и самото каране са се превърнали в нов вид работа, само дето е кеф от началото до края. От четири планински хълма в един регион на ски е възможно преминаването през три от тях и в комбинация с каране и лифтове човек може да запълни целия си ден почти без да повтори писта. 


Най-ниската част на пистите е на 750 м над морското равнище, а най-високото място е на 2015 м

 

На нито едно място по лифтовете не се чака повече от 4 минути, и то когато се е събрала огромна опашка.

Австрийците знаят как да карат, те умеят да пазят не само себе си, но и другите, търпеливи са с начинаещите. Първият, който се задава зад паднал скиор или бордист, отива да провери дали всичко е наред и ако се налага, да окаже първа помощ.

Една от известните атракции е музикалната писта. Мощни тонколони озвучават част от трасето, защото тази писта се събира на едно място с прочутия мъжки финал под арката. Няма начин километри наред да бъдат озвучени. Но когато скиорите са на кеф, човек може да се окаже в танцувална група с непознати и под ритъма да си измислите еднакви движения. 


Оттук надолу се спускате с музика

Много подходящ се оказва ритъмът на Майкъл Джексън, макар местните да са запалени любители на австрийската музика за скиори. Всеки сезон се прави нов албум и хората се побъркват от кеф и да пеят, и да танцуват на този музикален фон. На ските се получава нещо средно между пързаляне и маршировка.

Навсякъде по пистите, с изключение на най-трудните черни участъци, могат да се видят групите на ски училищата. Начинаещите – малки деца или възрастни – никога и по никакъв начин не пречат на основния поток.

Отпред кара учителят, който показва упражненията, на опашката е този, който пази. Движението на скиорите става в рамките на радиуса на ските им с до два метра отклонение. Най-крайните участъци на пистите винаги са празни, за да минават оттам тези, които се спускат с шеметна скорост. Усещането за ред, уважение, внимание е част от културата на карането.

По райската писта се приготвя за спускане странна двойка. Мъжът е едър и висок, а редом с него стои дребничка възрастна жена. Гърбът на якето на младия човек е в сигнално жълто и с големи букви е насписано „СЛЕПЕЦ“. Жената е също със сигнален гръб за водач. 


Двойката се насочва към лифта за поредно спускане

 

Двамата заедно застават на ръба на най-черното начало на райската писта, където се тръгва отвесно надолу. Тя казва няколко думи и мъжът безгрижно, без заклащане, без колебание се спуска надолу. Жената е на около метър зад него. Когато теренът се променя, тя отново изрича нещо. По време на цялото каране мъжът не прави нито една грешка, нито едно залитане. Той се пързаля с темпото на всички зрящи скиори, които се справят отлично на ски.

Момчето ослепяло на пет годинки след тежко заболяване. Вече било скиор или поне от много запалените по ските деца. И когато диагнозата става ясна, малчуганът настоятелно попитал кога точно се връща на пистата.

Вече 30 години той кара заедно с майка си и няма наклон, по който не може да се пусне.

На второ съвместно спускане над главите ни се разнася трясъкът от перка на хеликоптер. Стръмна част от пистата е обградена със сигнална лента и преградена с моторни шейни. Жълтият медицински хеликоптер спуска с въже двама души, които носят огромни сакове. 


В снежната пушилка хората не се виждат

На земята под тях е пострадал скиор, на когото вече оказват помощ. Когато приближавам, с уплах виждам, че приготвят тръбата за интубация. Неподвижният мъж по всяка вероятност е със счупен гръбнак – това поне е първоначалното предположение на спасителите. Той вече е обездвижен, седиран, напълно опакован, остава само да се осигури обдишването.

Когато жълтата машина се връща, опитвам да снимам. Попадам обаче в зоната на най-силна ударна сила от перката. Вихърът ме поваля, бясно завихрени снежинки влизат в носа и в гърлото ми, а по склона политат щеките, ръкавиците и малка раничка. Снимам по гръб, доколкото е възможно, а вертолетът отнася човека.

Когато успявам да се изправя и да се огледам, на 80-ина метра по-надолу ме чакат мъж и жена, които са събрали вещите ми и чакат да си ги прибера.

Кратка справка със спасителите ми дава точни цифри за спасителните акции насред пистата.

„Този човек беше зле, затова освен обездвижване се наложи да приложим и други спешни манипулации. Всичко това струва 5 хил. евро“ – обяснява спасителят Хансен. После доуточнява: „Обездвижване и вдигане по въздух е 4 хил. евро, само изнасяне с хеликоптера е 3500 евро. Аз съм най-евтин – тупва се по гърдите той, – за возене с шейната се плаща 80 евро. Разходите в болницата са отделна работа.“

Интересувам се случва ли се хора там да карат без застраховка. Хансен ме гледа неразбиращо: „Защо някой да поеме такъв риск? Застраховката не струва нищо, а спасителната операция може да я плащаш няколко години!“.

Застраховката за седмица каране на ски в чужбина с включено спасяване с хеликоптер с покритие за 30 хил. евро струва 35 лева.

Всяка неделя след мръкване 

на финала от Световното първенство от 2013 г. местните детски ски школи правят шоу върху черната писта.

Тя е стръмна до последните три метра от повърхността си и често след като е удържал целия наклон, човек пада именно на метър преди предпазната мрежа.

Спектакълът започва с младежите, които се пързалят синхронно със запалени факли. Феерията продължават дребосъците. Децата са толкова дребнички, че изглеждат като цветни буболечета, летящи по ярко осветения сняг. Те правят слаломи, упражнения. И когато едно дете пада, другото отзад не издържа на изкушението и „бие спирачки“ така, че падналото дете остава под облак сняг. След това се задават факирите на ски баланса. Човек би казал, че показаното противоречи и на физиката, и на човешката физиология. Падане на една страна на скорост с високо вдигната ска и после изправяне и падане в другата посок, без темпото на пързалянето да се променя. Цялото съчетание върви в безупречен синхрон и в красива змейка. Няколстотин зрители тупат с ръкавици и викат с пълно гърло. И тогава идва съвсем невъзможното изпълнение. Петима скиори се засилват, падат, преобръщат се странично през рамо със ските, изправят се и продължават. И това упражнение се прави отново, и отново, и отново. Зрителите вече реват от възторг.

Последни изпълнители са хората от спешъл олимпикс – онези, които ползват щеки-патерици с малки ски върху тях, и начинаещите слепи скиори, които се возят с придружител зад тях с каиши, прикачени за върховете на ските, чрез които ги насочват.

Пистата под арката в Шладминг продължава да е най-трудната писта за всички скиори, а там смело се пързалят тези, за които поговорката казва: „Който е роден да пълзи, не може да лети“. Да, да – не може! Идете на вечерото неделно шоу в Шладминг! Всеки с дух, всеки с желание може всичко! Това, разбира се, случва в държава, за която един спорт е приоритет и национална култура.

Как от баири се прави ски курорт

Курортът Шладминг е създаден още през 1875 г., като началото е положено с влакови релси, които да возят до стръмните хълмове хората, които ще искат да ги покоряват. Първият зимен ски клуб е основан през 1908 г., а първият лифт започва да работи на хълма Хохвурцен през 1949 г., бил е само с една седалка и превозвал по 100 души на час. От 1953 г., когато на съседен хълм започва работа вторият лифт, до 1981 г. всяка година са правени инвестиции, иновации, отваряни са пътища, градени са хижи и хотели, разработвани са технологии, свързвани са трасета, за да се получи една голяма и разнообразна ски зона. Подемът продължава през 1990 г., като в годините 2008 и 2009 са правени по три големи инвестиции на година, свързани с прокарване на ток, нови кабинкови лифтове, гондоли, писти. Само за една година вложението в обновяване на съществуващата инфраструктура възлиза на 16 млн. евро.

През 2013 г. Шладминг е домакин на световно първенство по ски и с вложение от 200 млн. евро се извършват чудеса за обновяването на съществуващата пътна и градска инфраструктура, в местата за настаняване и естествено, за ски зоната.

Броят на жителите в градчето е 6700 души, но в пика на сезона гостите достигат 33 хиляди. Местата за настаняване са около 600, а в региона Шладминг-Дакщайн леглата са 26 хиляди. Средногодишната им заетост е около 33%, а през февруари, когато и децата са във ваканция, достига 78%.

Когато обаче в града се провежда голямо състезание, по специално изградените трибуни се събират 50 хиляди човека. Тогава освен огромните закрити паркинги, в града се организират още паркинг площи и общото между всичките е, че са напълно безплатни.

Безплатни автобуси пътуват между началните станции на всички лифтове в целия регион Ски Амаде, който включва още няколко курорта и возенето е включено в цената на ски картата. За еколозите от общината казват, че това са полезни хора, чиито съвети и експертност са полезни когато се работи по разширяване на ски зони, създаване на нови басейни и други инфраструктурни проекти в районите за спорт. "Те не опитват да спират работата ни, техните специалисти проверяват проектите и дават експертна оценка за това как да бъдат построени новите съоръжения, за да бъдат щадящи за природата."

Ски клубовете в града са четири и те обхващат децата и младежите, които искат да тренират редовно.

Цената на сезонна карта за дете или учащ в Шладминг е с около 400 лв. по-евтина от тази в България.

На въпроса към експерти от кметството как окуражават децата да карат ски, те учтиво се засмиват: „Тук хората нямат нужда да бъдат окуражавани, ски карат целите семейства. Въпросът е само дали детето ще иска да се развива като спортист или само ще кара за удоволствие.“

Отделно работи компанията Freizeit PSO, която предлага зимни ваканции на хора с увреждания и специално подготвени треньори могат поемат курсисти със слепота, с психически заболявания или физически недъзи.

От кметството в Шладминг обясняват стратегията си така: "Светът става все по-бърз, животът е все по-динамичен, дигиталните забавления ни превземат. Затова е национална политика хората да се виждат един друг, да се забавляват заедно, семействата да обичат едно и също, да бъдат здрави. Зимните спортове са универсална рецепта!"

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

5 коментар/a

Кака Пена на 07.04.2015 в 03:59
Тъй като аз самата съм голям почитател на ските, мога да направя едно обективно сравнение с това което е у нас. Още повече, че съм ходила в някои от най- добрите френски зимни курорти.(не на почивка, а на работа) 1.Цените на картите 2.Чакането по опашките, резултат на недостатъчно лифтове за извозване нагоре по пистите. 3.Километрите писти, които реално съществуват. 4.Обработката на пистите. Когато всичко това бъде ПОНЕ малко от малко оправено, ще можем да претендираме и да казваме, че Банско е на ЕВРОПЕЙСКО НИВО.
shikelgruber на 07.04.2015 в 22:46
Верно и тенденциозно....? Уважаема Лияна,а чули някъде туристите да се делят на австрийци и чужденци ? Балканският манталитет не може да се промени с никакви инвестиции.Апропо на Симеринг ми харесва повече-аутобанът е до пистите и точно по Коледа правят страхотен карнавал с истински бразилки ......!!!! Поздрави от Wien !
shikelgruber на 07.04.2015 в 22:56
Още един въпрос ,уважаема Лияна.Как мислиш,колко хора в БГ могат да помислят даже за един ден ски на Боровец??? Отговори моля те ! За Симеринг не говорим ...!!! БЪЛГАРИТЕ В МОМЕНТА СА ГРОТЕСКНО БЕДНИ , УВАЖАЕМА ЛИЯНА !!!
shikelgruber на 07.04.2015 в 23:20
Още един въпрос ,уважаема Лияна.Как мислиш,колко хора в БГ могат да помислят даже за един ден ски на Боровец??? Отговори моля те ! За Симеринг не говорим ...!!! БЪЛГАРИТЕ В МОМЕНТА СА ГРОТЕСКНО БЕДНИ , УВАЖАЕМА ЛИЯНА !!!
Лияна на 08.04.2015 в 02:30
Shikerlburger, нощната на Семеринг е трепач, а шишчетата долу дават начална скорост на всяко спускане. По-дребно е обаче на Семеринг :) Иначе много българи ходят на българските курорти - това са хората, които предпочитат да са уикенд скиори. Но те са от големите градове, където и доходите са по-добри. Най-често това са семейства с малки деца, които нямат нерви да пътуват до друга държава, там да търсят кой да се занимава с детето. Но иначе като разход, ако не броим пътя, разходите са идентични с ваканцията в Австрия, а донякъде и в Италия.

Напиши коментар