Всеки празник е свързан с някаква ценност, сакрална за празнуващата група. За Софийския университет това е почитането паметта на неговия патрон Св. Климент Охридски. За да увековечи делото на славянските първопросветители Св. Св. Кирил и Методий и техните ученици, Българската православна църква чества Светите Седмочисленици на 27 юли – деня на Успението на Св. Климент. Популярността и значимостта на ролята на Св. Климент Охридски по българските земи му отреждат още едно място в календара. Това е датата 25 ноември – денят на раннохристиянския светец Климент папа Римски, чиито мощи са издирени и пренесени в Рим от братята Кирил и Методий. По време на престоя им в Рим през 869 г. папа Адриан II освещава донесените от двамата братя богослужебни книги на славянски език и посвещава в духовен сан някои от придружаващите ги ученици, сред които е и самият Климент. По този повод първоначално на 25 ноември Църквата чества всички Седмочисленици. Впоследствие се решава на този ден да остане само Св. Климент Охридски, а Светите Седмочисленици се установяват на 27 юли. На заседание през ноември 1902 г. Академичният съвет определя 25 ноември за празник на Висшето училище. В Правилника на Университета от 1905 г. за пръв път е записан текстът, че 25 ноември, денят на Св. Климент Охридски, става патронен празник на Университета.
Студентите от всички времена се веселят подобаващо на празника си

За пръв път 25 ноември се предвижда да бъде тържествено отбелязан по повод 15-годишния юбилей на Университета през 1903 г. Поради траура след жестокото потушаване на Илинденското въстание първият юбилей на Висшето училище протича скромно с обикновен годишен акт на 25 ноември в тогавашния салон на читалище “Славянска беседа”.

Преподаватели и студенти по химия, 1904 г.

 

С приближаването на 25-годишнината идеята за юбилейни тържества се възобновява. Предвижда се тържествата да бъдат проведени през октомври 1913 г. с разнообразни инициативи. Този път Балканските войни и неблагоприятният изход от тях за страната попречват на реализацията на намеренията.

От 1916 г. в резултат на официалното приемане на Григорианския календар в България годишният празник на Университета се измества с 13 дни напред и започва да се чества на 8 декември. Мястото на неговото провеждане се установява по традиция в Народния театър.

Пропада и замисълът за отпразнуване на 40-годишния юбилей на Университета през 1928 г. Голямото бедствие в Пловдив и околностите в резултат на опустошителното земетресение през април 1928 г. се считат за неблагоприятни за тържества от подобен род.

Едва 50-годишният юбилей на най-старото висше учебно заведение в България е отбелязан изключително тържествено и запомнящо се в дните от 20 до 25 май 1939 г.

Тържественото шествие при отбелязването на 50-годишния юбилей на Софийския университет, 1939 г.

 

Цар Борис III поздравява студентите за празника на Университета, 1939 г.

 

Празнуването на 8 декември е отменено след 1944 г. и е заменено със 17 ноември, когато е Международният ден на студентите. През 1962 г. празникът е възстановен и с годините се утвърждава като всеобщ студентски празник в България. След 1968 г., когато Българската църква връща стария стил на Юлианския календар, денят на Св.Климент Охридски отново става 25 ноември и от 90-те години на миналия век е патронен празник само на Софийския университет. 8 декември остава светска дата и продължава да обединява българското студентство с общия празник.

Студентските забавления, понякога доста невъздържани,  не са от вчера. Още през 1276 г. с папска була са отлъчени от църквата студентите от Парижкия университет, които „празнуват с оргии, улични танци и безсрамно играят на зарове и други хазартни игри в Божиите храмове и на олтарите“. Твърде свободни се оказват студентските нрави и в Германия, а във Виена Ректорът и Сенатът строго постановяват: „Студентите не трябва да отделят повече време за пирове, дуели и свирене на китара, отколкото за физиката, логиката и другите научни предмети. Не им подобава всъщност да устройват танци по улиците…“

Българските студенти не остават по-назад в изявите си, формирани под влиянието на старите европейски традиции. Посветителски ритуали за първокурсници в заведения, „кнайпет“ (празнуване в заведение) на петокурсници, традиционни балове и пр. Но „най-силни“ са студентите на своя празник. След официалностите, словата и церемониите следва веселбата. По време на осмодекемврийската вечер студентите пеят, танцуват, буйно се веселят в заведения, академични столове, частни квартири. Пресата от 30-те и началото на 40-те години информира, че студентите от различните корпорации устройват веселби в столичните локали „БИАД“, „Гамбринус“, „Менза-академика“, „Алианс Франсе“, салоните на немското училище и пр. Често техни гости са преподаватели, които развеселените студенти подхвърлят до тавана, пеейки студентския химн “Gaudeamus”. Не един път това се случва и с цар Борис III, който задължително поздравява строените пред Народния театър студенти преди тържествената церемония по време на патронния празник, а вечерта гостува на техните забави. Не са рядко явление буйствата и сблъсъците на загубили мярката студенти, затова полицията бодърства през цялата нощ.

Празнуващи студенти със свои преподаватели, между които и проф. Александър Балабанов, 30-те год.

 

Вестник „Пряпорец“ от 8 декември 1929 г. описва как протича официалната част на празника:

„Днес преди обед в Народния театър стана тържествено отпразнуване деня на Държавния университет.

Салонът на театъра бе изпълнен с множество граждани и студенти. Присъстват много официални лица, цялото академично тяло, министър-председателят Андрей Ляпчев, министрите Никола Найденов, Тодор Кулев, Цвятко Бобошевски и Никола Бакърджиев.

Към 10 ч. 20 мин. пристигнаха Н.В. Царят, Княз Кирил и Княгиня Евдокия. Присъстващите граждани и студенти в залата на театъра направиха шумна овация на височайшите гости.

Откриването на тържеството стана с изпяване на националния химн „Шуми Марица“ и кантата на Св. Климент от студентския хор при Богословския факултет под диригентството на проф. Динев.

Проректорът проф. Шишков даде отчет за дейността на Университета през изминалата година, след което представи новия ректор проф. Стефан Баламезов, който прочете академична реч върху „Държавното право и международните договори“.

След обед в Двореца Н.В. Царят дава банкет на професорското тяло, след който – към 10 ч. 30 мин. – ще има прием от Н.В. Царя на асистенти и представители на студентските дружества.“

Карнавално кукерско шествие на студентите от Художествената академия в София, 1927г.

 

Вестник „Македония“ от 9 декември 1933 г. осведомява читателите си за студентските веселби и за един инцидент от предишната вечер:
„Снощи, по случай празника на Университета, студентите си устроиха весели гуляи из столичните локали. Улиците бяха оживени почти през цялата нощ от малки и големи групи студенти с повишено настроение, които си позволяваха различни волности под бдителното, но благосклонно око на стражарите.“

„Снощи една студентска компания гуляла до към 3 ч. в ресторант „Дълбок зимник“ на бул. „Цар Освободител“. След излизането си от ресторанта, компанията била проследена от едно непознато лице. Когато студентите, между които имало и студентки, стигнали на ъгъла на бул. „Христо Ботев“ и ул. „Солунска“, неизвестното лице извадило пистолет и стреляло няколко пъти. Паднала тежко ранена в гърба и в ръката Димитричка Добринова, 24 год., живуща на бул. „Христо Ботев“ № 33. Наранителят избягал, но преди да падне в безсъзнание, Димитричка могла да извика:

- Стефан ме уби!
Полицията е успяла да събере сведения, че наранителят е Стефан Коев, родом от Пловдивско, за който се предполага, че искал да убие студентката от ревност. Положението на ранената е доста сериозно.“

Сбирка на студенти членове на общостудентска организация “Васил Левски”, София, 1940 г.

 

Още от категорията

До Алеко и назад

До Алеко и назад

11 май 1897 г. – денят на св. св Кирил и Методий, е черен ден за бълга...

Напиши коментар