Позабравеният Добри Немиров

<p><em>Началото на разговора ни не предвещаваше нищо добро, макар че Добри Немиров ме покани у дома си изрично, за да водим разговор.</em></p> <p><em>- </em>Дано не е било случайно - <em>отговаря той късо на въпроса ми дали е чувствал призванието си от дете, или случайно е станал писател.</em></p> <p><em>Поглеждам го изпод очи - седнал по пижама на писалището, обграден от книги, книжа, картини и разни ориенталски джунджурии, - нещо като паша, като чорбаджия - и си мисля: Виждали сме те, бай Добри, и танго да играеш, и винце да попийваш, отгде сега тия къси изречения и това свирепство?</em></p> <p><em>Гледам картините и ми идва наум художническата дарба на Немиров.</em></p> <p><strong>- Не сте ли мислили някога да станете художник?</strong></p> <p>- Отдават ми се и други изкуства, но предпочитам онова, което ми струва най-малко усилия. Ей тия картини тук са мои.</p> <p><em>Гледам, топли бои, майсторска работа. Ако не беше добър писател, сигурно щеше да бъде добър художник. Разглеждам и 15-те скици на героите от романа му &quot;Братя&quot;: Кондо, даскала и др. Питам го защо не ги е поместил във второто издание.</em></p> <p>- Не искам да се натрапват на фантазията на читателя. Нека сам си представи героите ми както си иска; чак в третото издание смятам да ги поместя.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32867_R9t2NO0xLu9QRy7wjNpNkas95b5zLY.jpg" /><em>Карикатури на български интелектуалци от Добри Немиров</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><strong>- Все банкерски занаяти: живопис, писателство... Банкерски, в смисъл, че имате работа с банките... Как я карат писателите, как сте вие, само с чиста литература може ли да се живее? </strong></p> <p>- Много мъчно. Обикновено купувачите на книги не са повече от 2 хил. души.</p> <p><strong>- Да обвиним ли държавата?</strong></p> <p>- Какво ще я обвиняваме?! Ако успее тя да постигне общо благоденствие за народа, ще бъде добре и на писателите.</p> <p><strong>- Нашите книгоиздателства играят ли ролята си добре?</strong></p> <p>- Усилията им са твърде големи, като се вземе предвид малкият брой на купувачите...</p> <p><strong>- Добре казвате, купувачите... Защото читателите са повече. Една книга минава през десетки ръце. В това отношение нашият народ наистина е пестелив.</strong></p> <p>- Но това е лошото на нашите издатели, че се боят да рекламират книгите. А кой купува нерекламирана стока?!</p> <p><strong>- Критиката иде ли на помощ на писателя?</strong></p> <p>- Не знам! Право да си кажа, особено през последно време почти никак не съм помислювал за нея.</p> <p><strong>- Но аз знам, че за вас са писали мнозина, и следователно Вашият дълг към...</strong></p> <p>- Чакайте! - <em>пресече г-н Немиров. </em>- Дълг към критиката?! Боже сохрани! Нищо, абсолютно нищо не дължа на тая многоглаголстваща особа. Тия, които са ме хвалили не са критици по специалност - едните са писатели и поети, а другите - читателите, които най-добре знаят кое нещо носи ценности, и кое не. Благодаря им, че със своя топъл прием са ме накарали да вярвам в себе си. Критиците, ако тъй трябва да нарека ония, които са ме ругали, също са ми били полезни. Те заякчиха волята ми и ме направиха още по-ловък в борбата ми с трудностите в творческия живот. Следователно аз и на тях благодаря. Напоследък по-рядко срещам името си в техните писания и това стана причина съвсем да ги забравя.</p> <p><strong>- Какво мислите за Народния театър?</strong></p> <p>- Театърът се управлява въобще трудно, но днес още по-трудно. Управата трябва да се загрижи за репертоара. Ако се гледа все тъй през пръсти на репертоара, публиката съвсем ще напусне театъра.</p> <p><strong>- Нещо за нашия репертоар?</strong></p> <p>- Ако от личните отношения на управата зависи идването на български драматурзи на нашата сцена, драмата ни ще заглъхне съвсем. Българинът драматург не е насърчен, защото мерилото, с което управата измерва драмата е много лично и при най-невинен случай много книжовно. Нищо няма да струва на управата ако реши да измени своето оскъдно и едностранчиво гледище спрямо българската драма. Всичко изведнъж ще се поправи.</p> <p><strong>- Сигурно пишете нови работи. Имате ли намерение да пишете други пиеси?</strong></p> <p>- Не. Докато не завърша моите 3-4 романа, няма да пиша драма.</p> <p><strong>- Какви са тия 3-4 романа, които имате предвид?</strong></p> <p>- С единия от тях ще свърша моята трилогия, започната с &quot;Братя&quot; и продължена с &quot;Първи бразди&quot;. Моята трилогия дава историята на един род в три епохи, на фона на три култури - преди, след Освобождението и днес.</p> <p><strong>- В коя от творбите си мислите, че сте вложили най-много от дарбите си?</strong></p> <p>- Какво да кажа. Преди всичко самите читатели ме заплитат. Чувам най-различни мнения. Едни харесват най-много &quot;Бедният Лука&quot;, други &quot;Дело № 9&quot;, трети &quot;Братя&quot;, и т.н. В последната ми книга &quot;Бразди&quot;, мисля, че съм успял да вложа нещо по-значително, било като бит, било като проблема.</p> <p><strong>- С какво бихте сметнали амбицията си напълно задоволена?</strong></p> <p>- Не смея да имам повече идеали от най-близкия - завършването на трилогията.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32867_psbkFwh6gyrKcv17T5YswHWMVNmzPS.jpg" /><em>Редакционната колегия на Отечество</em> <em>и Военни известия. Седящи отляво надясно: Андрей Протич, полк. Йордан Венедиков, полк. Александър Цанев, Димитър Подвързачов и Александър Божинов. Прави: Елин Пелин, двама неизвестни, Георги Райчев, Добри Немиров и Йордан Йовков, София 1917 г.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p><em>Добри Немиров е неуморим сказчик. </em><em>Викат го постоянно - ако го не викат, отива сам, но постоянно обикаля страната, та дори и извън границата отива</em> <em>да държи сказки, в Добруджа.</em></p> <p>- От Добруджа отнесох спомени, които никога не ще забравя. Държах седем сказки при препълнени салони. И да ви кажа - слушателите малко по-инак слушаха от тукашните. Инак звучи родната реч, когато я загубим. Говорих за българската литература, живопис, музика. Исках да осведомя българите в Добруджа за новите ценности в нашия живот. Ако ме допуснат, с радост ще отида пак.</p> <p><strong>- Колко сказки сте държали всичко?</strong></p> <p>- Трябва да има 800. Почнах в 1919 г. заедно с Антон Страшимиров и Асен Златаров...</p> <p><strong>- Бива ли писателят да се меси в политическия живот?</strong></p> <p>- Да се месиш в политиката, без да се допреш до партизанство, не е възможно. Но ако си достатъчно силен да избегнеш партизанството, прави своята политика. Тогава ще бъдеш и обективен, и по-честен - и това няма да попречи на твоята литературна кариера.</p> <p><strong>- Мислите ли, че се полагат достатъчно грижи за нашите културни институти?</strong></p> <p>- Грижите ще бъдат целесъобразни, когато у нас се основе една дирекция на културата, с диктатор. Не съм скептик - имаме хора, които биха могли достойно да заемат тоя пост.</p> <p><strong>- Има ли промяна в нравите между писателите някога и сега?</strong></p> <p>- Същото е било и същото ще си остане.</p> <p><em>Добри Немиров започна разговора с къса фраза и го завърши също с къса фраза. През течение на разговора у него открих два елемента. Не е случайно, и двата му портрета в стаята издават у него два елемента: единият сериозен, малко делиорманец, мислител; другият - мек като памук, весел, шеговит, танцьор.</em></p> <p><em>Нека ми прости г-жа Добри Немирова, ако въпреки хубавата </em>ѝ <em>черпня с &quot;ала турка&quot; кафе и сладко, я огорча, но така е - Добри Немиров е вихрен танцьор, комуто не стига само една дама.</em></p> <p><em>И баща на две момчета, които скоро ще станат войници - това пък за сведение на танцьорките.</em></p> <p>&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp;&nbsp; <strong><em>Христо Бръзицов, в-к &quot;Литературен глас&quot;, 1930 г.</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/32867_HmzF9cuZM95ejbn1ZQ1v6jfFdopKM3.jpg" style="height:350px; width:576px" /></p> <p><strong><em>Добри Немиров е роден на 3 февруари 1882 г. в гр. Тутракан. Непосредствено след раждането му, родителите му се установяват в Русе, града, който по-късно се отбелязва от всички негови биографи като родно място. Там Немиров се формира като личност, започва да пише и за първи път публикува през 1902 г. свои разкази в русенски списания. Проявява интерес към музиката и започва да свири на цигулка. Изявява се и като художник и скулптор. Влече го и театралното изкуство.</em></strong></p> <p><strong><em>През 1905 г. семейството му се премества в София и той започва да работи в Българското книжовно дружество (БАН), като библиотекар. През 1912 г. излиза първата му книга &quot;Сборник разкази&quot;. Следват още повести, романи, пиеси - общо над 20 произведения. Най-известни са трилогията &quot;Братя&quot;, &quot;Първи бразди&quot; и &quot;През огъня&quot;, повестите &quot;Когато бях малък&quot; и &quot;Бедният Лука&quot;</em></strong> <em><strong>(филмирана през 1979 г.).</strong></em></p> <p><em><strong>По време на Първата световна война служи във военните редакции на списанията &quot;Отечество&quot; и &quot;Военни известия&quot;, което слага отпечатък върху творчеството му - започва да пише военни разкази, </strong></em><strong><em>изобразявайки ужаса на войната като пряк свидетел на случващото се. </em></strong></p> <p><strong><em>Немиров развива и обществена дейност. В годините след войната, когато Южна Добруджа</em></strong><em><strong> преминава в румънски ръце, той посещава по-големите градове в родния си край, изнася беседи, сказки, поддържа самочувствието на българите там.</strong></em></p> <p><em><strong>От 1937 г. до 1940 г. е председател на Съюза на българските писатели. Близък приятел на Елин Пелин.</strong></em></p> <p><em><strong>Недолюбван особено от критиката, към която и той не питае положителни чувства, години наред за Добри Немиров се говори като за &quot;непризнат&quot;, &quot;недооценен&quot;. </strong></em></p> <p><em><strong>Последното си голямо произведение, романът &quot;Напред&quot;, писателят завършва дни преди смъртта си на 30 септември 1945 г. </strong></em></p> <p>&nbsp;</p>