Политиката е израз на крайна рационалност. Каквото и лице да има, тя си остава чужда за населението на страната.

 

За всеки политолог е ясно, че за Путин би било много по-изгодно да продължи да използва част от съветските ритуали и съветската реторика в управлението на съвременна Русия. Това няма да доведе до нещо страшно за руските либерални елити. Използването на социалистическата реторика не би довело, както и не доведе до нещо страшно за китайските елити, интегрирали се в глобалния проект много по-силно, отколкото руските. В Русия всички биха разбрали, както и в Китай разбират, че има определени условности на елитното поведение, тъй като не може да бъдат игнорирани навиците на населението, ако искаш спокойно да управляваш.

 

Така съветският номенклатурен елит още по времето на Сталин се превърна в затворена каста, презираща останалото население, но правилно изиграната от тях роля им помогна да удържат властта още 40 г. след смъртта на Вожда, докато не решиха да сменят системата. И когато я смениха, те съхраниха всички свои привилегии, даже ги умножиха. И до днес има хора, които вярват, че съветските елити са се отличавали от сегашните със своята скромност, съвест и разбиране на народа.

 

Днес никой не упреква Брежнев в корупция и злоупотреба с власт, а за него мислят като за обаятелен, душа човек и обикновен мужик, като „самият той живял и на другите давал да живеят“. Още Макиавели е казал, че този, който завоюва ново княжество, трябва да смени князете, за да укрепи властта си,  и да не пипа установените обичаи. В Русия елитът никога не е бедствал и нищо не си е отказвал, но е разбирал, че народът обича и иска да чува определени неща, които трябва да му бъдат давани.

 

Народът обича да слуша проповеди за справедливостта и е свикнал с разговори за колективния дълг и отговорност. Не е нужно непременно да правиш това, но трябва да си даваш вид, че го правиш. Трябва периодично да сменяш министри, публично да ги заклеймяваш и да хвърляш върху уволнените цялата вина за недостатъците. Но ако ги пазиш, автоматично поемаш върху себе си цялата им вина. А превръщайки ги в „черни овце“, ти спасяваш системата, обвинявайки за пороците й отделни нейни представители. Така е правел СССР и отлично се е справял 70 г., каквото и да са си позволявали елитите. Освен това, ако управляващите бяха поискали, щяха да се справят още толкова години. Тези теми прекрасно използва и Япония в своя капиталистически модел.

 

Защо тогава днешният руски елит се отказва от този подход, създавайки кризи и недоволства? Нали народът не иска много. Той иска само да му се каже, а не да стане. Той не иска дела, а поне думи. Но и това не им се дава на хората. Къде е причината?

 

Социалистическата реторика е само подаяние за привичките на масите, условност в постъпките и речите на политиците, която трябва да спазват, като правила в играта. В Китай ги спазват и под умерените социалистически речи строят мощен азиатски капитализъм с всичките му атрибути и институции. Могат да направят същото и в Русия. Не би попречило на формирането на милиардерите, като управляваща класа, а в този случай властта ще има лостове за натиск върху елитната класа на богатите и много по-здрави позиции в електората.

 

Защо властта в Русия се отказва от един печеливш инструмент в политиката? Причините за това поведение са принципните разлики в условията на строителството на съвременния капитализъм в Русия и Китай. Ето и тези разлики. Китай смени системата в рамките на своите традиционни граници. А Русия в рамките на разпадналата се държава и загубени територии. По този начин предишният строй в СССР беше компроментиран в очите на населението, при това с помощта на предишните управляващи елити. Тази пропаганда даде своите плодове и сега дори само опитът да бъде върната предишната риторика ще се тълкува като опит за връщане към строя, за който всички знаят, че е лош и сами са се отказали от него.

 

На населението в Русия и населението на бившите съветски републики това не е възможно да се обясни. Тогава гражданската война ще бъде неизбежна. Китай няма за първостепенна задача да възстановява загубени територии. А Русия има. Най-вредно е да свикнеш сериозно да мислиш за Русия като за Руска федерация, която съществува върху развалините на СССР. Именно СССР е истинската Русия, огромна и историческа, а не Руската федерация нейно ядро и сърцевина. Тогава възстановяването на руската територия става първостепенната задача за елитите в Русия, колкото и да отричат публично този факт.

 

Китай е мононационален. Русия е многонационална. Нация-държава, не е руски модел. Това прави връщането на териториите още по-сложно, тъй като националната самоидентичност на народите не е общ критерий за интеграция. Необходим е такъв критерий за имперска солидарност на народите, който се приема от всички без възражения. Националният критерий не действа. Икономическият критерий също не е възможен, защото стандартът на живот на руснаците не е в пъти по-висок от този на съседите. Социалният критерий може напълно да реши тази задача, но ако бъде поставен, сериозно ще развали отношенията на Русия със старата аристократична Европа.

 

Разговорите за социализъм в Китай, където никога не е имало развит социализъм, а всичките му успехи се дължат на капитализма, не плашат Запада. Друга работа е, когато за социализма заговори Русия. Тогава всички контакти с европейските елити ще бъдат или невъзможни, или много трудни. С подобна на Запада Русия, Европа е готова да сътрудничи, но не и с тази Русия, която дори само на думи използва някои социалистически клишета, събуждащи страхове, че всеки момент това може да се засили и отново да се върне конфликтът на двете различни социални системи и лозунга на Хрушчов „Ние ще ви погребем“. Да укрепиш зададения вектор е много по-просто, отколкото принципно да го промениш. И никакви обяснения от типа, че това се прави „за народа“ и „не е наистина“, няма да помогнат.

 

Недоверието тласка европейските елити назад в обятията на англосаксонците. А същността на геополитическата борба между Китай, Русия, САЩ и Европа се състои в това да привлечеш към себе си намиращата се в центъра на света Европа, като по този начин промениш глобалното подреждане на силите в своя полза. Или, ако не можеш да я привлечеш, то поне да не позволиш Европа да бъде „приватизирана“ от една единствена сила. А в борбата за Европа трябва да си приятел с Ватикана и със старата европейска аристокрация. Тази аристокрация няма да тръгне да си сътрудничи с елит, който дори само на думи строи социализъм. Това е принципен въпрос.

 

Европейският елит, мака и с уговорки, приема модела на двувластие, „либерали-социалдемократи“, тъй като е наясно, че той е наложен от САЩ. Но всяко възраждане на социализма в Русия ще се възприеме като реанимация на заплахата. В днешния свят, за да бъдеш в нормални отношения с обкръжението си, означава да бъдеш като него. Иначе принципно ще бъдеш във война с него. Конкурентната борба вече създаде на Русия образа на плашило и на пожар. Но, още по-страшен ще бъде този образ, ако идеологическата окраска на Русия не е дори червен, както в Китай, а поне в розов цвят, какъвто е в Европа. Европа обаче няма опита на победилия социализъм и там такива игри не плашат никого.

 

Друга е работата в Русия. В нея дремещото под песента „Ламбада“ население ще излезе от анабиозата при първия звук на тръбата, даже ако той не е „Интернационала“ или „Варшавянка“, а просто армейския сигнал за събуждане. А по-нататък всичко ще тръгне по вече утъпкания път и не след дълго някой от трибуната на мавзолея ще се обърне към народа: „Скъпи другари червеноармейци и червенофлотци! Братя и сестри! Обръщам се към вас приятели мои“! Такъв страшен сън на старицата-Европа ще направи невъзможен танковия марш на „Газпром“ по нейните улици. И съответно няма да ги има „ешалоните с трофей“, пълни с всякакви технологии и кредити, пътуващи към днешна Русия. А липсата на технологии, както в миналото, така и сега е равнозначно на смърт за страната.

 

Кадрите, според мисленето на елитите, са въпрос на възпроизводство, или както казва цар Петър: „Жените ще народят нови“, но без технологии няма как да създадеш съвременно царство, било то трицветно, или червено, или даже розово. В днешно време Европа трудно се противопоставя на натиска на Америка, но сега тя поне може да каже, че Русия изгражда европейска демокрация, а всичко останало е въпрос на трудности и цена, която трябва да плати. Тоест Русия не е враг, а заблудена овца. Но ако Америка каже: „Вие помагате на новите строители на социализма, искате ли да получите СССР-2?", тогава Европа няма да има отговор. Въпреки това Европа и Русия са крайно необходими една на друга, независимо от различията в целите и ценностите. И именно заради разговора между висшите елити на Русия и Европа, а по-точно заради стоящите зад тях европейски семейства, чиито пари управлява Ватикана и на свой ред руските олигарси, чиито пари управлява Федералната служба за сигурност (ФСБ), руския елит няма да допусне нищо, дори и намек, че ще строи социализъм, с каквото и да било капиталистическо лице, макар че е в неговите възможности да го направи и даже така ще бъде по-добре за него.

 

Либералите в Русия ненавиждат населението, а така също и либералните елити. Всяка година от гроба си СССР удря плесница на новите стопани на държавата, когато на Нова година всички жители от бившите републики гледат старите съветски филми. За 28 години, при всички възможности на либералните проекти, властта не можа да създаде нещо подобно. Тя проигра борбата за ума и сърцата на хората, които си останаха „съветски“ и „съюзни“ по своите базови ценностни параметри. Либерализма в републиките от бившия СССР прилича на лъв скочил върху гърба на слон. Той хапе гърба му, пречи му да ходи, мъчи го, гризе го, облива го с кръв, но не може да го повали и да го победи. А слонът не може да се отърси от хищника на гърба си и се измъчва, чудейки се какво да направи. Така и си вървят лъвът върху слона, така и продължава тяхното противоборство.

 

И в Прибалтика, и в Украйна, и в Русия, и в Белорусия, навсякъде Новата година е салата „Оливие“, руска салата, желирано месо с майонеза, шампанско и човешки, светли съветски комедии, научени наизуст, но действащи като лекарство върху върху възпалена рана, като обезболяващо, като глътка въздух в застоялия въздух на мерзкия капитализъм. Народите тъгуват по времената, в които животът им имаше по-голям смисъл, а хората бяха хора, но вече не могат нищо да направят. От загубилите в днешния ден човешки облик чиновници, хората се спасяват с бягство в миналото. От това бягство в действителността ги връщат телевизионните репортажи. Някакъв високопоставен член на правителството направил обръщение към руснаците в Инстаграм. По-добре да не го беше правил. В отговор на пожеланието му да се сбъднат всички желания на хората, му пожелаха да си подаде оставката, и това беше най-малкото. Но всъщност, най-обичаен е въпросът: „Нима не виждате, че народът ви ненавижда?".

 

Струва ми си, че просто беше необходимо да сменят кадрите, да сменят реториката, да накажат някого, някого да уволнят, а друг да пратят в затвора и народът щеше да бъде щастлив. Още три-четири години можеха да правят същото и никой нямаше да каже нито дума. Може би така щеше по-лесно да се управлява. Но затова трябва да се откъснеш от земята и от височината на птичи полет да погледнеш картата на Русия. А там ще видиш Европа на западната граница, а на изток Китай, горящ от желание да влезе през бившия СССР в Европа. И САЩ, също стремящ се към Европа от запад. Всички войни и беди идваха в Русия от Европа. Ето това е плацдармът на заплахата, който трябва да бъде ликвидиран. Но Русия е отслабена след разпада. Значи трябва да избягва противопоставянето и да наподобява Европа. Тоест да се слива с оперативната среда, както казват разузнавачите. Поради тази причина Владимир Путин не използва китайския модел на социализъм в Русия. Не гради популярност върху глобалния популизъм. А без популизма нито един участващ в избори политик не може да мине, но въпросът е в чувството за мярка.

 

Използвайки популярната днес в Русия идея на социализма за възстановяване целостта на Голяма Русия, елитът не може да влезе в диалог с бившите републики, а диалогът с Европа би бил контрапродуктивен. Тогава е сигурно, че повече няма да има инвестиции. Може с точност да се каже, че санкциите ще се увеличат. Сигурно е, че съседите ни също няма да ни помолят да върнем нещата назад. Тези причини са достатъчни за руските елити, търсещи място за себе си в глобалния модел, да предпочитат упреците в безидейност, от страна на населението, отколкото да получават упреци в идейна враждебност от външните си партньори.

 

Политиката е израз на крайна рационалност. Каквото и лице да има, тя си остава чужда за населението на страната. Просто населението не разбира логиката на голямата политика. А малката политика не дава на народа тези блага, които да му позволят да не обръща внимание на други неща. Затова в епохата на криза на бял свят излизат  противоречията, които в обикновените времена се намират в спящо състояние, и когато всичко е нормално, никой не гледа на тях, като причина за своите собствени жизнени неудачи.

 

Източник: ИА REX         

 

 

 

Още от категорията

19 коментар/a

Колко от тези велики автори на 09.01.2019 в 07:36
в руската култура са живяли и творили в Русия и после в СССР? Колко от тези автори са доживяли до естествена смърт и колко са убити на дуели или по друг начин. И аз много уважавам руската култура и това, че се отиде в Космоса от руснаците. Но тяхното беше реклама на СССР. А Как живеят в деревните в градчетата руснаците/ Преди да пишете мислете за средностатистическия руснак, а не за рекламните селца и градчета, където само можеше да се ходи.
до горния обсесивно фиксиран хулител на Русия на 09.01.2019 в 09:34
В автентичната култура няма такова нещо нито като статистика, нито като "средностатистични показатели". това си е буржоазно, цивилизационно изобретение за манипулации на плебса именно чрез лъжовно прокламирани легитимности "чрез одобрението на плебса". Благодарение на този имитативен фантазъм, превърнал се в съвременен мит, изобщо е възможна модерността.
Защо Путин не използва китайския модел на социализъм? на 09.01.2019 в 19:59
Да отговорим на автора, който се чуди защо: Първо, в Китай няма социализъм. Системата е капиталистическа, освен това не е и социална. Това, че на власт е комунистическа партия, нищо не значи. Така са се нарекли навремето и карат по инерция. На конгресите и делегатите са или милионери, или милиардери. Прибират принадената стойност на Карл Маркс и експлоатират работническата класа като Фридрих Енгелс. Второ, в Русия социализъм пък съвсем няма. Има само паметници на Ленин, сто хиляди броя и мавзолей един брой. Путин няма какво социалистическо да използва, а явно и не желае да се прави на китаец.
Социализмът е на 10.01.2019 в 07:02
ДЪРЖАВЕН държавно монополистичен капитализъм - империализъм, който е още една крачка напред от държавно монополистичния капитализъм -империализма, където собствеността на частни олигарси монополисти - финансисти, става държавна собственост при социализма. Частни олигарси финансисти стават монополисти ,овладяват финансите, промишлеността и търговията и чрез своя партия, която финансират, овладяват и държавата и установяват пълен диктат над обществото. Това е теорията и обяснението на Ленин за империализма. Какво става в света преди и след тази теория? Американците още от 1903 до 1913 година силово установяват конкуренцията и създават конкурентен капитализъм и правят икономическо чудо. Ленин прави още една крачка напред от частния империализъм и създава ДЪРЖАВНИЯ държавно монополистичен капитализъм - империализма като социализъм. Мусолини създава в Италия държавно монополистичен капитализъм - империализма, като фашизъм, а Хитлер го примесва със антисемитизъм и национализъм и създава нацизма, като разпалва Втората световна война. След тази война в Китай се установява социализъм и после Дън Сяо Пин създава две системи в една държава. Основното остава реализацията след производството на пазарът с конкуренцията или в частен и държавен монопол в "средството за обръщение". В Русия има частен монопол и следователно има фашизъм. В Китай има и пазар с конкуренция, има и частен монопол, има и държавен монопол. Това е смесена система на капитализъм, комунизъм и фашизъм като последния е с частен монопол Но и в Русия и Китай има монопол на една партия - комунистическа в Китай и фашистко националистическа в Руската федерация - Единна Руския. А в света има глобална пазарна конкурентна икономика, която е неолиберална, понеже няма силна държави, както няма и християнство, а всичко се залага на частното икономическо общество, където държавата не се меси. Та всеки може да си направи извода къде какво има. Мога да кажа, че там където има силово налагана конкуренция на пазари - имаше икономическо чудо - в ГФР, Япония и Южна Корея.

Напиши коментар