Георги Зяпков е началник Управление „Кредитиране“ в КТБ. Има 20 години опит в сферата на банковото кредитиране. Последните 12 години е работил в КТБ на различни позиции. В банката постъпва като главен експерт в Управление „Кредитиране“, след това е дългогодишен директор на Дирекция в това управление. При поставянето на банката под особен надзор е началник на управлението. Преди това е работил в кредитните отдели на Балканбанк , ЦКБ и Алианцбанк България. Георги Зяпков е сред обвинените за участие в организирана престъпна група, източила КТБ. „Студия Трансмедия“ ще ви запознае в две части с разказа на Зяпков за случилото се в КТБ, за начина, по който е функционирала банката, за отпусканите кредити, работата на квестори и синдици. „Студия Трансмедия“ покани за интервю по темата за делото КТБ и представител на Специализираната прокуратура, която ръководеше разследването. Към момента отговор от прокуратурата няма.

 

 

- Г-н Зяпков, според прокуратурата Вие сте участвали в организирана престъпна група по източване на КТБ. Кажете най-напред докъде е делото, предявиха ли Ви и какви обвинения…

 

Досъдебното производство приключи и аз лично очаквам с голямо нетърпение делото да влезе в съдебна фаза.

 

- Защо?

 

- Защото в съдебна фаза ще можем да използваме нашите експертизи, нашите свидетели. До момента всичко беше едностранно от прокуратурата само. В съда и двете страни вече ще могат да изложат своите виждания и своите версии. През лятото на 2014 г. бяха повдигнати обвинения на изпълнителните директори на банката, на мен, на ръководителя на службата за вътрешен контрол и на две колежки от главното счетоводство на банката. На г-н Цветан Василев също, разбира се. За мое най-голямо съжаление, след две години разследване прокуратурата повдигна обвинение и на още четирима мои клеги от Управление „Кредитиране“. Прекрасни хора и специалисти. Аз се учудвам, че след две години разследване прокуратурата не успя да разбере кои са истинските виновниците за събарянето на КТБ и да им повдигне обвинения. Та трябваше и колеги експерти да бъдат обвинени. В момента чакаме да ни се предостави окончателният обвинителен акт. Не знаем кога ще стане.

 

- Все пак би трябвало да има срок, в който той трябва да се връчи. Или няма?

 

- С новите изменения в Наказателния кодекс, доколкото разбирам, няма срокове. Но това, което се говори, е за ноември месец. Прокуратурата качи на сайта си обвиненията към нас. С две думи, аз и моите колеги от Управление „Кредитиране“ сме обвинени в липса на документи от кредитни досиета с цел умишлено присвояване.

 

- Ако мога да пресъздам правилно твърденията на прокуратурата, КТБ не е била точно банка, а пирамида, касичка, през която са били източвани средства. Банка може да бъде източвана основно през раздаване на кредити. Вие сте на позицията на началник на Управление „Кредитиране“. Разкажете как се отпускаше един кредит в КТБ? Имало ли е нива на вземане на решение, оценка на риска, в какъв период от време се оценява един кредитополучател? Прокуратурата нарича някои от вашите кредитополучатели „кухи фирми“ – без бизнес, без история, без приходи.

 

- Основните твърдения, които масово се тиражират в публичното пространство по отношение на КТБ са три-четири и те просто не отговарят на истината. Какво имам предвид. По отношение на това, че КТБ кредитирала „кухи фирми“, аз препоръчвам на твърдящите го да влязат в публичните регистри към юни 2014 г. Да изкарат ЕИК на тези фирми, да видят техните отчети, да влязат по партидите им в Имотния регистър, в Регистъра за особените залози.

 

И след това да направят същото към края на 2016 г. Тогава всеки ще се убеди дали основните кредитополучатели на банката са кухи дружества. Всеки ще се увери, че това не е истина. Но най-важното, което ще се види е, че в последните три години тези кредитополучатели са системно източвани. Техните активи са разпродавани на безценица. Най-важното, което оборва твърдението, че банката е кредитирала кухи дружества е това, че почти за 100% от всички кредитополучатели, обявени в несъстоятелност, съдът е решил, че тяхната дата на неплатежеспособност е след 20 юни 2014 г. 

 

- Вие казвате, че към момента на влизане на квесторите в КТБ  кредитополучателите са били в състояние да обслужват задълженията си.

 

- Абсолютно. Това е в основната част от кредитния портфейл на КТБ. Естествено, всяка банка има и проблемни кредити и да твърдя обратното, не бих бил прав. За последните 2-3 години кредитополучателите от една страна умишлено спряха да погасяват своите задължения, а от друга страна собствеността им премина в други лица, които източиха компаниите. Накрая може би и да се стигне до тая дупка, за която се твърди, че е съществувала.

 

- Добре де, защо някой умишлено ще спре да обслужва кредит?

 

- Първите действия на квесторите след налагането на особен надзор не бяха свързани с оздравяване на банката. Те бяха подготвени са съвсем друго нещо.

 

- За затварянето на КТБ?

 

- За затварянето. Нашите клиенти, разбира се, не са случайни. И те разбраха това нещо. И масово започнаха да търсят „друг начин“, по който да си оправят взаимотношенията с КТБ.

 

- Казвате, че кредитополучателите са получили косвени сигнали от квесторите, че банката очевидно няма да я бъде и някои кредитополучатели са си казали „е, така и така ще я затварят, аз защо да продължавам да си плащам заема“?

 

- Ами точно така е. Клиентите наистина не бяха случайни. Но аз искам да обърна внимание на друго нещо, което непрекъснато се внушава. За влиянието на държавните пари над бизнеса на КТБ. Аз си направих труда да изкарам една справка. Според нея към 2012 г. средногодишното салдо на парите от държавни предприятия в КТБ е било около 17% от общия размер на депозитите, а през 2013 г. е около 12%. (бел. ред. – номиналните цифри, предоставени на редакцията от Георги Зяпков, са съответно 875 млн. лв. и 748 млн. лв.) А това само показва, че банката не е имала зависимост от парите на държавните предприятия. Още повече, че за тези три години никой не попита пък и не коментира, че КТБ е давала и кредити на държавни предприятия. Справедливо би било тези суми да бъдат изваждани от цифрите на привлечените средства.

 

- А в какъв размер бяха тези кредити?

 

- Без да съм прецизен, по спомен мога да кажа, че през 2013 г. раздадените кредити и издадени банкови гаранции на държавни предприятия бяха между 150 и 200 млн. лв. А държавните предприятия не бяха толкава атрактивни за кредитиране от другите банки.

 

- А имаше ли проблеми с техни кредити?

 

- Не мога да посоча някакви големи проблеми с обслужването да е имало, но си спомням, че на обществените поръчки, които тези предприятия откриваха, за да наберат финансиране, друга банка почти не се явяваше. Доколкото аз знам, след затварянето на КТБ тези държавни предприятия почти изцяло си изчистиха задълженията с банката чрез прихващания.

 

- Които по мнението на синдиците и по логиката на закона би трябвало да са незаконни…

 

- Би трябвало да има заведени искове срещу тези прихващания, да.

 

- А имаше ли в банката откази на кредити? Явява се кредитополучател и вие му отказвате. Цялото послание на прокуратурата е, че вие сте работили на принципа: пристига някой кредитоискател, пратен там от мажоритарния собственик Василев или някой друг, получава кредита и си заминава.

 

- Разбира се, че сме имали. Аз лично имах един голям шкаф в банката  с отказани преписки. Във всяка една банка по-големият брой от молбите за кредит са отказани, отколкото одобрени. Даже и някой да е получил достъп до г-н Василев, да се е уговарял за някаква сделка с него, сме имали случаи да отказваме кредит. Да, имаше такива, които преди да дойдат, се срещат с ръководството на банката. Но в крайна сметка се искаше нашето експертно становище дали да се отпусне един кредит или не.

 

Това че всички кредити са разрешавани от г-н Василев е сред основните обвинения на прокуратурата и аз предпочитам по него да говорим в съда. Но мога да кажа, че кредитите, които са над 15% от капитала на банката, се одобряваха на Надзорен съвет, чийто председател е г-н Василев. Така е по устава на банката. И, да, г-н Василев се интересуваше ако не ежедневно, то поне ежеседмично от състоянието на кредитния ни портфейл. А това, според мен, беше само плюс за работата на банката.

 

- Какво се случи с шкафа с отказаните кредити?

 

- Не знам. Може би е архивиран някъде от квестори или от синдици. И само още нещо по отношение на твърденията на прокуратурата и разни други видни специалисти. Че КТБ е кредитирала основно новосъздадени фирми. Не знам кой е правил тази експертиза, но по мои анализи 70% от кредитополучателите на банката са получили своя първи кредит една година след своето създаване. Това лесно може да се провери. Да, има ли сме финансирани проекти на новосъздадени фирми. Но първо, това не е масово, и второ ако проектът е добър за финансиране не виждам нещо лошо. Не е и забранено.

 

- Добре де, но вие сте банка. Като всяка такава сте надзиравани от централната банка. Предполагам и в КТБ е имало регулярни надзорни инспекции. Имаше ли предписания след тях? Вие изпълнявахте ли ги?

 

 

- Аз съм работил в КТБ 12 години. За тези години БНБ са ни направили 5 или 6 проверки. Средно през година и половина или две сме имали проверки на място в КТБ от служители на „Банков надзор“ към БНБ. Разбира се, ежемесечно се осъществяваше и дистанционен надзор на банката. Последната надзорна проверка беше от юли 2013 г. Преди това имаше през 2011 г. По спомен, понеже нямам докладите при мен, документът от инспекцията през 2013 г. започваше с това, че всичките препоръки от 2011 г. са изпълнени – те бяха 12 или 13.

 

- Какво основно препоръчаха?

 

Доколкото си спомням, основната беше да се създаде в банката звено Кредитен риск, което да допълнително да оценява риска на кредитополучателите.

 

- И това звено беше ли създадено?

 

- Разбира се. Препоръките от последната инспекция не бяха значителни. Имаше искане освен по отраслови и по секторен да се въведе отчитане и по цел на кредита. Ако фирмата е търговска, но вземе кредит да построи хотел, ние го водихме, че е търговия, но искането беше да го отчитаме и спрямо целта на кредита. Другото предписание беше за отчитането на предоговорените кредити, което няма общо с преструктурираните. Но вече навлизаме малко дълбоко в наредбите на БНБ.

 

- Опишете какво представлява една надзорна проверка на БНБ?

 

- Пристига на място екип от БНБ. Средно от около 6-7 човека. Предоставя им се едно помещение и поетапно изискват кредитни досиета. Тяхната извадка варираше около 70-80% от кредитния портфейл.

 

- Те са в правомощията да изискват всяка една информация, нали така?

 

- Абсолютно. И всяка една проверка трае около 2-3 месеца. На място в банката. След което има доклад. Във всяка една банкова инспекция основно се наблягаше на кредитния портфейл. Кредитите са най-рисковият актив в една банка и логично е те да се проверяват по-обстойно и продължително.

 

- Вие сте били на мястото си при влизането на квесторите през юни 2014 г. Какво се промени в работата на банката тогава?

 

- Настъпи коренна промяна. Работата просто приключи. В интерес на истината аз бях в банката седмица или две след идването на квесторите, след което бях отстранен. Но мои колеги работиха години след това. Мога да кажа, че имам представа какво се случи в банката.

 

- И какво се случи?

 

- Първия месец след 20 юни 2014 г. цареше пълен хаос. В банката бяха наети трите счетоводни фирми, на които им беше отделено помещение.

 

- Това са фирмите, които трябваше да направят оценка на кредитния портфейл.

 

- Да, точно така. Имаше служители на БНБ от „Банков надзор“. Те бяха на друго място. По незнайни причини квесторите наеха колеги от ОББ, които да проверяват кредитните досиета. И в този период от един-два месеца кредитните досиета бяха обект на постоянно прехвърляне между тези три звена. Без абсолютни никакви описи.

 

- Без описи? Да уточним – става дума за кредитни досиета с оригинални документи?

 

- Кредитното досие представляваше един класьор. В него са договорите за кредит, договорите за обезпечения, финансовата информация на кредитополучателя – баланси, отчети и т.н., нашият комплект документи, с които се кандидатства за кредит – молба и всякакви видове декларации. Оригиналите на основните документи – договорът за кредит и договорът за обезпечение стояха в каса. А в това досие имаше копия. В самите кредитни досиета имаше документи за акции, заложни джира. Документи за встъпване в дълг, поръчителство.

 

- Това са сериозни документи. Част от тях, казвате, в оригинал. Логично е да се съхраняват отговорно. Имаше ли такива, които да бъдат изземани?

 

- Изземания имаше седмицата преди 20 юни 2014 г. от следователи към Софийска градска прокуратура. А след това, доколкото си спомням, изземания се осъществяваха през юли, след това през януари-февруари 2015 г. Това са кредитни досиета, които се предоставяха на СГП във връзка с делото. Но преди тези изземания, в периода края на юни и през юли много документи изчезнаха, когато кредитните досиета циркулираха между служители на БНБ, служители на трите одиторски фирми, служителите на ОББ. Разнасяха се в едни чували и кашони.

 

- Добре де, няма ли все пак описи, какво съдържа един класьор? За да може после да бъде сравнено.

 

- Това е предмет на производството сега. Едно кредитно досие е динамично. То подлежи на ежемесечно актуализиране. Не е съставено веднъж и завинаги. Аз и моите колеги сме категорични, че много документи от кредитните досиета изчезнаха в този период.

 

- Като говорим за кредитния портфейл на банката, който е основната част от активите й – оценката за него беше, че е „дупка“ от порядъка над 3.5 млрд. лв. Кажете как го „постигнахте” това?

 

- Едно нещо да добавя само за квестурата. Още от първия ден за нас беше ясно, че целта на квесторите не е оздравяване на банката. Ако те искаха да запазят активите на банката и да я оздравят, те можеха да отнемат правомощията на изпълнителните директори, но да ги запазят в банката. Да се опитат да овладеят ситуацията.

 

- Но това как би повлияло на кредитния портфейл? По това време той е вече раздаден.

 

- Най-малкото, ние можехме да запознаем квесторите с кредитополучателите, с бизнеса им. Бихме им обяснили спецификата на всеки един кредит. Защото КТБ кредитираше големи проекти. Специфични проекти. И последващите действия на квесторите, пък и на синдиците показаха, че те просто не успяха да се справят със ситуацията. Не знам дали им е било цел да се справят. Но изводите идват сами. Квесторите и синдиците изпуснаха активите на КТБ. Най-малкото в банката можеха да се позволят вътрешнобанковите разплащания. Те биха повлияли за погасяването на част от кредитите. За сметка на това квесторите, консултирани от трите одиторски фирми, изпратиха писма до всички кредитополучатели, с които им се искаше огромна информация. Тя трябваше да бъде предоставена в банката за около 4-5 дни. Това кредитополучателите не го направиха. Не го направиха защото, първо, срокът беше много кратък и, второ, в едно от писмата си квесторите изискваха декларация, с която всеки един кредитополучател да се разпише, че банката може да се разпорежда с обезпечението по кредита. В този период на мен ми се обаждаха много представляващи дружества кредитополучатели и от тях разбрах, че масово не са отговорили на тези писма. Това беше основна причина месец-два по-късно кредитите да бъдат обезценени поради липса на информация.

 

- Част оценката на кредитния портфейл на банката, направена от трите консултантски компании, са били и отговорите на тези писма?

 

- Разбира се. Трите одиторски компании не оценяваха кредитирания проект, а дали има някакъв документ в досието. Щом го няма, значи кредитът няма да се върне. С две думи, грубо казано, е това. Дори и да искаха реално да оценят кредитния портфейл, това не може да се случи за месец или за два. Но да се върна на предишния Ви въпрос за т.нар. „дупка“ в кредитния портфейл. С две думи – това не са липсващи или източени от банката пари. Това е изводът от консултантските мнения на трите одиторски фирми, че кредити на такава стойност няма да се върнат. Това трябва да е ясно. Даже мисля, че обезценката беше за 4 млрд. лв. След 20 юни 2014 г. това беше предварително посочена крайна цел. И в цялата тази кампания освен трите одиторски фирми бяха включени временната анкетна комисия към Народното събрание, чуждестранните, в кавички, специалисти на „Аликс Партнерс“. Трябваше през определен период от време да се внушава на обществото и да се потвърждава тази липса от 4 млрд. лв.

 

Аз съм се запознавал много подробно с доклада на парламентарната комисия и на „Аликс Партнерс“ и мога да кажа, че в основните си изводи тези доклади просто не отговарят на истината. Според мен истината е, че активи на тази стойност трябваше да бъдат разграбени. Но преди това, за да стане по-лесно, те трябваше да се обезценят. За да може след това никой да не търси сметка защо активите се продават на безценица. Известно е, че договорите на трите одиторски фирми са консултантски. Във всеки техен договор има по няколко страници условия, че техните доклади не могат да служат нито за експертизи, нито за счетоводни цели. Но това не попречи на БНБ да вземе счетоводна оперция и да осчетоводи обезценката. Не напразно нито БНБ, нито Фондът за гарантиране на влоговете в банките са намерили одиторска  компания, която да завери отчета на банката към 2014 г. Ако наистина имаше такава „дупка“ в портфейла на КТБ, БНБ или ФГВБ досега щяха да възложат на някоя одиторска компания, която да завери отчета с тази обезценка. Но явно им е трудно. Трудно някой би си сложил подписа върху такава обезценка. Трите компании просто получиха едни хонорари за сметка на вложителите в КТБ за докладите си, които не могат да бъдат използвани за одитни доклади.

 

- Казвате за сметка на вложителите. Какъв е обемът на ликвидни средства в банката към момента на затварянето й?

 

- Това може да се види от публикувания баланс към 30 юни 2014 г., който е изготвен от квесторите.

 

- Питам Ви, защото част от ангажиментите на синдиците през тези вече две години е да събират вземания и максимално да увеличават масата на несъстоятелнист на КТБ. А това сякаш не се вижда. Нищо че дейността на синдиците се представя като публична.

 

- По баланс към 30 юни 2014 г., което е след разплащанията на близо 1.2 млрд. лв. в последните дни преди квестурата, банката е разполагала с около 1.15 млрд. лв. финансови активи извън кредитния портфейл. В това число 450 млн. лв. парични средства с различен падеж и около 700 млн. лв. под формата на облигации, ДЦК и други, които към онзи период са били на падеж. Така след разплащането на около 1.2 млрд. лв. в банката бяха останали са останали още толкова. Това е най-показателният коефициент, срещу който никой не може да възрази. За 5 работни дни КТБ изплати под формата на изходящи трансфери и на тегления на каса около 15% от активите на банката. Едва ли са много банките, които биха могли да постигнат разплащания в такъв обем и срок. А в България със сигурнст няма. Сам знаете, че другата банка (бел. ред. – става дума за Първа инвестиционна банка) след разплащания за далеч под тези 1.2 млрд. лв. спря да разплаща.

 

- Спря да работи.

 

Спря да работи, да. Към март 2015 г., когато квесторите предават управлението на синдиците, пак по публикуван от тях отчет, по сметка на банката има около 600 млн. лв. Т.е. тези пари, които в момента синдиците разпределят. Аз следя подробно отчетите на синдиците и мога да кажа, че тяхната дейност се характеризита с едно: каквото съберат, го  харчат.  Моята сметка показва, че между 6 и 7 млн. лв. синдиците харчат ежемесечно.

 

- В момента?

 

- През последните две години, откакто са синдиците, а и преди това. С похарчените средства е платен ненужният, според мен, доклад на „Аликс Партнерс“.

 

- А защо постоянно го наричате ненужен?

 

- Ненужен е, защото всички бяха наясно, че КТБ не е кредитирала проекти извън България и този доклад беше ненужен. Активите на КТБ са тук в България, всички ги знаят. Не беше нужно да се харчат пари за сметка на вложителите. А се спрягаха умопомрачителни суми, които едва ли си заслужават. Аз съм сигурно сред малкото хора в България, които са прочели целия доклад. Той е пълен с откровени лъжи, неистини и несъответствия. Какви точно, ще се види на делото.

 

- Казвате, че в доклада на „Аликс Партнерс“ има изводи, които са неверни?

 

- Не отговарят на истината, да. Само един пример в прав тескт. На стр. 168 от доклада се казва, че залог върху акции на „Техномаркет“ не е официално вписан. А този залог на акциите е вписан в Централния депозитар. И такива примери в доклада на „Аликс Партнерс“ има доста. Това не е грешка в превода.

 

- Смисълът на този доклад, когато беше анонсиран, беше да бъдат проследени кредитирани активи и върнати в масата на несъстоятелност. Втората част май не се получи.

 

 

- Би трябвало БНБ и квесторите да са информирали ФГВБ, че КТБ не е раздавала кредити на чуждестранни лица, с изключение на два случая, по-големи проекти – сръбската фабрика за стъкло в Парачин и веригата за бяла и черна техника в Румъния Domo.

 

Всички останали кредити са проекти в България. Активите са известни. Аз се учудвам, че видни политици искат още една международна експертиза, която недоумявам за какво се иска. Да не говорим, че прокуратурата нае чуждестранна компания за експертиза.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

Време и всичко

Време и всичко

"Появява се фигурата, която образува сърцевината на днешния свят. От п...

3 коментар/a

Росен на 27.09.2017 в 18:37
Все пак какво да каже този човек като е раздавал кредити на фирми бушони по нареждане на собственика.
Ина на 27.09.2017 в 18:48
Ей го и тоя е с някакви делюзии като Василев. Ама така е, те затворите са пълни с "невинни:.
висок на 27.09.2017 в 19:41
Винаги съм твърдял, че КТБ бе най-стабилната банка и бе убита за да ограбят активите ѝ.

Напиши коментар