Нещо в подхода на традиционната левица в цяла Европа куца. Популистките партии избуяха, именно защото левицата изостави свои традиционни територии, разсъждава депутатът от "БСП за България" Александър Симов в интервю за "Гласове". Според него проблемът на БСП е да си върне левите избиратели. "Те са по-капризни и обидени. Те следат под лупа нашите действия. Те сумтят под мустак и постоянно са недоволни. И има защо да са такива. Ние трябва да се обърнем към тях. България е левичарска държава в своите фундаментални основи. Само тук съм виждал гласоподавател на ДСБ недоволно да мрънка и да пита: „Къде е държавата?“. Тоест има път към сърцето на всеки избирател и БСП го е извървявала преди", смята Симов. А ще вземем властта с избори. Предсрочни, добавя той.

 

Снимка: Фейсбук

 

- Колегата Ви от ГЕРБ Тома Биков отбеляза по повод “Визия за България”, че сте закъснели с година и половина. Това би трябвало да е управленската ви програма, която се представя преди парламентарните избори. Според него това означава, че преди изборите не сте имали визия. Не ви ли се струва справедлива тази забележка? Защо точно сега се появи “Визия за България”?

 

- Прекрасно осъзнавам колко банално ще прозвучи и цялото ми същество негодува, но „Визия за България“ не е управленска програма, а идеи за тотална промяна на модела на страната. Да, знам, инфлацията на думите е нещо зловещо – дори красивите намерения вече са банализирани по толкова кошмарен начин, че човек изпитва леко естетическо неудобство да ги представи. Но напук на всичко това ще се опитам да обясня разликата. С „Визия за България“ левицата се опитва не само да формулира своя нова политика, не само да разбие системата, но и да събере на едно място всички идеи за България, които водят до промяна. Точно така обяснявам липсата на съкращението „БСП“ върху корицата на „Визията“. Не се стремим да монополизираме тези идеи, нито да ги защитим като интелектуална собственост. За първи път в историята на прехода левицата търси разговор върху тях, за да може поне веднъж в прокълната история на последните 28 години да има някакво поле за консенсус между политика и граждани.

 

Точно заради това не представяме тези идеи като окончателни. Търсим разговор върху тях. Търсим спор. България опустя откъм политически разговор. Разговорите за политика се сведоха до сапунени сюжети – кой на кого правел интрига и кой какво бил казал за някого в поредния истеричен сутрешен блок. Това не е политика, а мозъчен колапс. Ние се опитваме да върнем дори интелектуалният разговор за възможното и различно бъдеще на България. И кога да стане това, ако не сега. Аз лично не познавам нито един човек, който да е доволен от това в което се е превърнала България. Една интелектуално опустошена страна, окрадена, опасана в корпоративни мрежи, социално бездушие и високомерни костюмари, които сякаш говорят на различен език. Не мисля, че някой е доволен от страната си днес. Точно тогава трябва да се говори за различна визия

 

- На този етап документът звучи по-скоро като нахвърляне на идеи, отколкото като стройна и ясна програма? Според Вас той резултат от опит на БСП да намери себе си ли е или точно обратното - невъзможност на левицата да се определи и да поеме ясен път?

 

- Документът е именно нахвърляне на идеи. Нямаме претенцията все още за нещо завършено.Тепърва започваме реалните дискусии по него и обобщаване на допълнителния материал и новите предложения. Решихме да изненадаме дори и себе си – да не отиваме при хората високомерно с претенцията за всезнание, а да ги попитаме какво мислят за идеите дотук и как биха могли да ги развият. Защото, нека отново да повторя, „Визия за България“ не е програма за управление, тя е нашият опит да потърсим отговора на фундаментални въпроси за бъдещето не през езика на идеологията, а през езика на конкретните политики. Визията няма срок от четири години, тя е текст с мащаб и с амбиция. Точно заради това изглежда непълен и нестроен. 

 

А по въпроса за левицата и нейния образ ще се съглася с вас донякъде. Левицата едва сега намира себе си. Знаете ли какъв е проблемът на БСП през годините от 2001 г. насам? Ние много време живеехме в една утопична заблуда, че ако замажем с красива боя стените на рушащата се къща, това по мистичен начин ще накара всички да забравят, че над главите им няма покрив. За БСП дълго време даването на 10 лева увеличение на пенсията беше основен смисъл на социалната политика. И съм далеч от мисълта да смятам това за маловажно. Но то просто не е достатъчно. Никога не е било. Левият човек иска проект за света. Той настоява да знае, че политиката на левицата не е просто вписване в статуквото, не е фабрика за костюмирани кариеристи, а е част от проект за бъдещето, който да носи надежда. Левицата още плюе кръв от всички опити да се направи за сляпа на това очакване.

 

- Какъв трябва да бъде пътят на БСП?

 

- Наскоро ми попадна една изключително интересна книга – „Ален мак самотен“ на Мерсия Макдермот. Знаете, тя е англичанка, която трайно свърза съдбата си с България. Написала е великолепни биографии на Левски, Яне Сандански, Гоце Делчев. Книгата, за която говоря, е биография на Димитър Благоев. Само си представете какво е представлявала България през 1891 г., когато е създадена българската левица. Тогава социалистите са изглеждали наивни, утопични, наричали са ги „чучулигите“. Само няколко години по-късно обаче те вече се явяват на избори и започват да трупат влияние. Млада партия, пълна с ентусиазъм и енергия.

 

Днес БСП парадоксално е в почти обратното състояние. Тя е най-старата и опитна партия на политическата сцена. И единствената формация, която оцеля от началото на прехода. И заради това върху гърба ни стоварват за плащане сметката за целия преход. Но според мен БСП не може да си позволи да се отказва от своите битки и каузи. Това е нейния път. Историята може да е препятствие, но и адреналин. Откакто се помня някой отписва левицата, а пък тя отново е тук. Защото пътят на БСП е пътят на онези, които се задъхват, които бяха ударени от прехода, които не поискаха да забравят миналото и да пречупят надеждата, че този свят, който ни предлагат не е окончателен. Умишлено ви давам емоционален, а не политически отговор. Политиката, правена без емоция, е фалшификат. 

 

- Не мислите ли, че БСП има същия проблем, какъвто стои и пред световния капитализъм - малка група богати хора се чудят как да се спасят от гнева на бедното или обедняващо мнозинство?

 

- Една голяма част от БСП ще се спаси, надявам се, в дните, когато наистина гневните изпълнят улиците и потърсят сметка . Смятам, че нашият проблем е друг – БСП трябва да открие и дефинира какво е социализъм в ХХI век, какво означава да си ляв сега. Може да ви изненада, но този въпрос има повече от един отговор или поне аз все по-често забелязвам, че са възможни няколко дефиниции. Този проблем обаче е остър и донякъде романтичен, защото нашите симпатизанти са идеологически подготвени хора и могат да те уловят като едното нищо, че някъде си завил погрешно. А това няма да ти натрупа точки за дните, когато гневните изпълнят улиците.     

 

- Модерното дясно има своите популистки икони и примери за подражание - Тръмп, Орбан, Качински. Кои са левите?

 

- Мога да разбера, дори и заради шоуто, защо някой би могъл да подкрепя Тръмп. Мога да схвана и причината Орбан да стане лидер от европейска величина. Никога няма да мога да разбера обаче коя болна, мрачна и унила душа би повярвала в изкривения свят на Качински, който прави всичко възможно да превърне Полша в теократична държава, извадена сякаш от книгата „Разказът на прислужницата“ на Маргарет Атууд. Опасявам се, че модерното дясно има своята ярка демонология и заради това при поне едно от споменаваните имена кожата ми настръхва. 

 

Левите икони и примери ще ви ги дам по начина, по който ги чувствам аз, а подозирам, че една част от левите в България ще се съгласят с мене. 

 

Има две имена на социалисти от старата генерация, които възродиха надеждата за смислено европейско ляво – Жан-Люк Меланшон и Джеръми Корбин. Парадоксално е, но и двамата бяха припознати от новото поколение като лидери от нов тип, въпреки, че чисто генерационно принадлежат на миналото. Меланшон отдавна се отърси от идеологическите тъпотии на френските социалисти, в чиято лаборатория бе забъркано очевидно ГМО като Макрон, за да предложи един развихрен ляв проект, който тепърва ще намира симпатизанти. Корбин пък размаза идеологическата лъжа за „третия път“ на Тони Блеър и сие и върна лейбъристите към техните корени. При това го направи в ситуация, която е почти без аналог – срещу него бе водена нечиста, нечестна, истерична, яростна и противна медийна кампания от страна на почти цялата преса във Великобритания. Изкарваха го изкукал марксист, болшевик, дори агент на чешкото разузнаване (чешки консерватори дори казваха, че не приемат идеите на Корбин, но не могат да понесат той да бъде борен с такива лъжи). Резултатът е, че Корбин показа сила, утвърди се като лидер, а партията му най-вероятно скоро ще дойде на власт, след като виждаме, че Тереза Мей често се държи като човек, предрусал с новичок.

 

Лявото обаче не се опиянява единствено от хората в политиката. Аз лично се възхищавам на Едуард Сноудън, който реално показа, че идеализмът може да даде морална, а дори и политическа сила. Той направи това, което направи, защото не можеше да понесе факта, че идеалът за страната му, която носи в главата си не се покрива с отвратителната реалност. За мен това е ляво светоусещане. Харесвам и Славой Жижек – той има освежаващ начин да говори за философията и да анализира безумията край нас. Разбира се, вечният дисидент Ноам Чомски. И, разбира се, Кърт Вонегът. Малко преди да почине, той чете една лекция за Карл Маркс, която често препрочитам с възхищение. Както и книгата му „Безотечественик“. Той я написа след войната в Ирак и тя представлява обобщение на един доста смислен ляв светоглед.   

 

- Не се ли усеща една симпатия в лявата Корнелия Нинова към десния Орбан? Имам предвид курса на БСП към политиката на Вишеградската четворка.

 

- Такава симпатия има в доста членове на БСП. Но нека да уточня – това не е симпатия към цялостната политика на Орбан, защото хората у нас не я познават в големи детайли. Симпатията стои на друга основа – върху опита на Орбан да води суверенна политика и да отстоява правото на Унгария на собствен път и възгледи. Това е нещо, по което България може само да романтично да въздиша. Не мисля, че Орбан е човек, който чака да Меркел да го похвали за нещо. Ето в това се крие симпатията. А и в битката на Орбан с Джордж Сорос, която вече стои отвъд лявото и дясно. Тя е битка за това дали да има национални държави или всички ще плуваме в някакъв мътен глобалистичен бульон, където милиардерите на свободна практика като политически ченгета ни казват кое е правилно и кое не. 

 

- Мислите ли, че ако се вслушате в по-радикалните си леви избиратели ще се разпаднете, както навремето се разпадна СДС под напора на морални претенции? Последното го казвам и от личен опит. Участвах в разцепването на СДС и създаването на ДСБ в борба срещу клиентелизма. Огромна грешка. Клиентелизмът остана и в двете партии, чието разцепление сложи край на традиционната десница и разчисти пътя на ГЕРБ. Не е ли левицата заплашена от същата участ?

 

- Задавали ли ли сте си някога въпроса защо на първите избори през 1990 г. България се оказа страна-феномен в цяла Източна Европа, защото в нея спечелиха бившите комунисти, а не новоизгрелите демократи? Не твърдя, че моят отговор е правилен, но просто ви давам идея за обмисляне. Не, не е заради фалшификации. Това е обяснение на нивото на Александър Йорданов, а следователно и абсолютно невярно. Според мен колективният българин тогава си представяше демокрацията като социализъм със свобода на словото и отказа да повярва, че номенклатурчиците от третия ешалон, маскирали се като СДС могат да му дадат това.

 

Споделям тази идея, за да обясня, че нашите радикални леви избиратели не искат бесилки по улиците и запалени сгради в центъра на София. Те настояват левицата да води битка за своето минало, да не се отказва от историята си и да бъде последователна в отстояването на своята политика. Както и да не забравя красивата дума „социализъм“, защото именно тя е бензинът в нашия идеологически мотор. Това не е морална, а съвсем реална и приложима претенция. И точно заради това БСП беше подложена на много ерозивни процеси, но никога не се разпадна като СДС и ДСБ навремето. Дори и Първанов не успя да предизвика такъв тектоничен процес. Защото спойката в БСП е от различно естествено. БСП е единствената партия в нашия политически живот. Единствената в която има реални процеси на дискусия, несъгласие и опозиция. Много често доста хора скърцат със зъби на това, но смятам, че това е тайната сила на БСП, която я държи единна. 

 

- Отмяната на плоския данък не е ли глупост при това състояние на данъчната администрация, липсата на адекватна държава, съдебна система и население, което предпочита да живее в сивата икономика?

 

-  Едва ли е тайна за вас, че въвеждането на плоския данък беше една от най-големите политически кризи на БСП. Този въпрос отново и отново се повдига на вътрешнопартийните събрания и то с концентрирана политическа емоция. Въвеждането му беше огромна грешка, защото нито една от целите, които уж си поставя, не бяха изпълнени. Увеличените приходи дойдоха, защото бе премахнат необлагаемия минимум. Тоест – увеличените приходи бяха изстъргани от гърба на най-бедните. Казваха, че с такъв данък ще привлечем повече чужди инвестиции, ама нещо в последната година не мога да видя чуждите инвеститори да се прескачат от желание да инвестират у нас. 

 

Заради това не разбирам въпроса ви. По същата логика можем да попитаме защо ни е да се борим с престъпността, след като МВР не се справя? Адекватната държава се появява с адекватна политика, а каква по-добра стъпка от въвеждането на прогресивно данъчно облагане и на семейно подоходно облагане. Така хората с деца например изобщо няма да плащат повече. 

 

- Голяма част от вашите избиратели биха гласували на референдум за излизане от ЕС и НАТО. Това не ви ли обрича на маргинална политическа сила на този етап? Впрочем защо все още БСП членува в ПЕС?

 

- Как биха гласували нашите членове би си проличало само на реални референдуми и не приемам спекулации с тяхната воля. Уви, на българския народ и рефендум за НАТО, а и за ЕС му бяха спестени, така че само можем да се досещаме и гадаем. 

 

Има нещо друго, което лично мен обаче ме дразни в медийното, а и в дясното светоусещане за ЕС и НАТО у нас. Виждал съм как евроатлантически пияници говорят за тях с религиозно придихание и сектантски плам. Всяка критика към ЕС те възприемат като богохулство. Всеки намек за промяна на НАТО като хибриден ритник в слабините от страна на Путин. 

 

И точно тук е силата на членовете на БСП. Те не приемат безкритично институциите за които говорите. Искат реална дискусия по тях, не се примиряват с дежурните клишета на брюкселския офисен планктон. И това е позицията на бъдещето. Днес ЕС съвсем не е съюзът, в който България влезе през 2007 г., той се промени и причината съвсем не е само в „ишиаса“ на Жан-Клод Юнкер. Ние сами се поставихме вън от тази дискусия, но членовете на БСП винаги са я водили. Това не е позиция на маргинали. Това е позиция на хора, които са изпреварили времето си. Същото ще стане и с НАТО. Въпрос на време е. 

 

А колкото до членството в ПЕС – БСП не е черната овца на ПЕС, дори напротив. Ако видите резултатите от изборите на други партии-членки на ПЕС ще видите, че БСП е една от първенците. 

 

- Наблюдава се реваншизъм в партията ви към близкото й минало. “Визия за България” е ревизия на Станишев. Това не е ли контрапродуктивно?

 

- „Визия за България“ съвсем не цели политическа саморазправа със Станишев и няма за цел никакъв реваншизъм. Лявата политика не може да се догматизира, тя трябва да е в постоянно развитие. Вижда се, че нещо в подхода на традиционната левица в цяла Европа куца. Популистките партии (мразя този термин, защото той е идеологически, пристрастен, а често и неверен, но го използвам, за да стане ясно за кои партии говоря) избуяха, именно защото левицата изостави свои традиционни територии. Давам ви пример. Наскоро прочетох интересно интервю на Адам Михник в което той казва буквално следното: За мен лявото е културен проект, то е определено отношение към чужденците, към имигрантите. Лявото – това е феминизмът. Истинският въпрос за бъдещето е борбата между тези, които се стремят към отворено общество и държава, и онези, които искат затвореност. Бъдещето на лявото е борбата за свобода.

 

Категорично не приемам това. Защото така всички социални идеи са дадени даром на десницата, която се възползва от тях. Лявото не може да бъде сведено единствено до култура и да превръща в център на своята идеология правото на мъжете да носят рокли. Това е път без изход и в буреносни времена той води към преждевременна кончина на левицата. Тоест ние се опитваме да отразим адекватно процесите и да потърсим доколкото можем левия път в един свят, изпълнен с несигурност, напрежение и капани. Това не е персонална атака срещу Станишев. Дори напротив – това е покана към него да участва в този разговор, защото той има какво да ни каже. 

  

- Според мен БСП има два основни проблема - как да не изтърве твърдото си ядро, което все повече се сталинизира, и в същото време да бъде модерна партия, обърната към бъдещето. И как да разшири периферията си, за да привлече дясноцентристки гласове, които са анти-ГЕРБ, за да може да влезе в управлението. Нерешима дилема?

 

-  Валентин Вацев, чиято афористична мисъл и дисидентска натура е като глътка свеж въздух във всяка ситуация, има една мисъл, която ще си позволя да цитирам: „За първи път сме в ситуация, в която край БСП има повече социалисти, отколкото в БСП“. Казвам я, за да поспоря с вас. Проблемът на БСП днес изобщо не е да привлече десните анти-ГЕРБ гласове. Те много често и доста по-лесно идват при нас. Проблемът на БСП е да си върне левите избиратели. Те са по-капризни и обидени. Те следат под лупа нашите действия. Те сумтят под мустак и постоянно са недоволни. И има защо да са такива. Ние трябва да се обърнем към тях. България е левичарска държава в своите фундаментални основи. Само тук съм виждал гласоподавател на ДСБ недоволно да мрънка и да пита: „къде е държавата?“. Тоест има път към сърцето на всеки избирател и БСП го е извървявала преди. Трябва просто да си спомни посоката. А и емоцията. 

 

- Как ще вземете властта и с кого ще управлявате?

 

- Простете ми, но не обичам този въпрос. Всяка партия трябва да се бори за пълно мнозинство за изборите. И въпросът за коалицията е коварният нож, който й забиват в гърба. Този въпрос ще е актуален, след като гласуването мине и видим кои партии са в парламента. А ще вземем властта с избори. Предсрочни.

 

- Във “Визия за България” Вие сте участвали с идеи за справяне с демографската криза. Кое според Вас може да даде жизнен импулс на българския народ, който не изглежда мотивиран да гради бъдеще?

 

-  Опасявам се, че нещата трябва да станат наистина страшни, за да се пробуди народният инстинкт за оцеляване както преди. Днес живеем в свят, където хората предпочитат емиграцията пред борбата. И това не е обвинение. Тъжна констатация е. В този смисъл жизненият импулс за промяна може да дойде от стимулиране на хората да останат. Да водят битките си тук. Да търсят живота си тук. Всяка битка е важна, но тези, които водиш там, където са корените ти, могат да ти дадат истински смисъл. Много хора от моето поколение заминаха. Аз останах. Много често съм съжалявал, но в края на деня си казвам, че там щях да се пържа в консуматорска скука, а тук поне живея в постоянно приключение. Знам, че не ви отговарям сериозно, ама твърде много други сериозни неща и писнах дори на самия себе си. 

 

 

 

 

 

 

Още от категорията

27 коментар/a

Pobrecito на 26.07.2018 в 13:09
Европейската левица, включая БСП са наистина в плачевно състояние и това започна с "New Labour" на Блеър, когато социалистите се преместиха към "центъра" и станаха приятели с банкерите, започнаха да защитават интересите на корп. бизнес и загърбиха традиционните си поддръжници. Но смайващият успех на Дж. Корбин, (Лейбъристите в момента са най-многобройната партия в Европа), както и Бърни Сандърс в Америка показват къде е пътят. Добра новина е че БСП взимат поука, необходимо е и другите соц. партии в Европа да се преориентират. Сергей Станишев, чувате и виждате ли?
КОКО на 26.07.2018 в 13:34
Когато мутрата БУДА и неговия аватар Цецо Тъпака достигнат и една хилядна от интелекта на Александър Симов, мога да се замисля върху въпроса заслужава ли си да се измъчваш да слушаш техни интервюта или да се престрашиш да го направиш. Всеки непредубеден читател и слушател може да изпитва удоволствие когато чете интервю с интелигантен човек като Симов и искрено отвращение когато гледа измъчването на българския език на което е подложен от цялата групировка на мутрата.
Добре на 26.07.2018 в 14:03
А.Симов много достойно и съвременно отговаря на журналиста. Смел, ерудиран, напорист, владеещ темата на дискусия! Дърво без корени бързо съхне, а таквиа издънки като Станишев и сие ги изгарят, та повече да не грозят ствола на дървото! Който не си знае историята и чете само преписваната, няма място в това българско общество. Това че М.Макдермонт написа най-впечатляващите биографии на значимите Българи е повече от ДОБРО, но как митарства, за да бъде отпечатана "Ален мак..." е показателно какви шушумиги има още в БСП! А това, че А.Симов декларира, че "Визията…" е сбор от идеи, независимо от тяхния произход и авторство, води на размисъл, че за тяхната реализация требва да се създаде нов Отечествен Фронт. Коя е заплахата при днес съществуващите закони: богатите по-богати, сиромасите най-бедни в ЕС, в т.ч. и от бежанците от арабско...Горд е че е останал в България, следователно във "Визята…" ще се наложи да има раздел как да се работи или привлекат да работят за България днешните гурбетчии! Г.Първанов се среща в САЩ с българското землячество от над 300 хил. българи там и основният въпрос бе: Готови сме да се върнем в България, какво ще работим, за да живеем поне като тук? Повече Симовци и ще се получи! От некъде требва да се почне!
passer-by на 26.07.2018 в 15:20
"дребна" подробност : власт се завзема с пари. с много пари ! т. нар. "протести","революции" и "преврати" винаги са поръчвани от хора с много пари - сиреч от клептокрацията... и не случайно мъдрите хора / а не употребената в подобни случаи малограмотна човешка маса / са нарекли революцията : "еврейската жътва"... защото винаги е организирана и финансирана от евреи, а те обичат да ловят риба в мътна вода - т.е. при такива "извънредни ситуации" / всъщност планиран от тях хаос / да умножават капитала си от 80-100 пъти и да си осигуряват нови ресурси и пазари...a лили "мoгиcтpалкaта" пpавилно е ycетила, че дoкато лyдата бабичкa Меркел е на влаcт, геpбажийcкaта шайкa y наc "cтабилно" ще пpодължи да ни граби безнакaзано...до гроб...
мечти на 26.07.2018 в 16:29
Червени мечти...
Другарю Симов,... на 26.07.2018 в 16:36
...утре не бе ли деня Х за Истанбулската Конвенция, а?
Sin на 26.07.2018 в 16:55
"А това няма да ти натрупа точки за дните, когато гневните изпълнят улиците.". Интересна мисъл. Не знам само - и Свинария от Пловдив, Банев, Манджуков и пр. също ли ще са сред "гневните" ? "Много хора от моето поколение заминаха. Аз останах. Много често съм съжалявал, но в края на деня си казвам, че там щях да се пържа в консуматорска скука, а тук поне живея в постоянно приключение. ". Защо ли заминаха ? Или кой ги прогони ? Не са ли тези, които тук се пържат и до днес в "консуматорска скука" ? Като примерно синовете на Първанов. Или внуците на М.Балев ( бизнесмени в шивашкия бизнес ) ? А децата на Нинова, на Овчаров ? Те пържат ли се или напротив ? Или само се подготвят за "приключенията" тук, които са им за дълго подсигурени ?
Васил Здравков на 26.07.2018 в 17:54
Отговорът на др. Симов защо БСП спечели изборите през 1990, 1994 и 2005 г. е твърде повърхностен и нищо не значещ. Тъй като в България нещата се концентрират не върху бъдещето, а върху миналото, смея да твърдя, че мнозинството българи определят периода 1944-1989 г. като позитивен за тях и техните семейства. Репресирани и национализирани са нищожно малцинство. Но ужасно шумно. Когато през 1956 г. в Кюстендилските села хазайката на майка ми - млад агроном й е казала, че едва тогава е могла да се купи рокля от магазин, това значи страшно много и това важи досега.
Скептик на 26.07.2018 в 17:59
Ами, не! Въпросът за коалицията е актуален днес. След изборите може да се окаже, че няма с кого да се прави коалиция, а ако има някои, с които може да се направи, тя пак ще е пагубна.
Красимир Лазаров на 26.07.2018 в 18:36
Какво общество е глобалния конкурентен капитализъм, който се установява сега в света? Трябва да се знае, че това е общество, в което са включени всички идеи и въжделения на хората, за които се е борил света и са умирали милиони хора за идеите, които са включени в това ново общество. Като се започне от робите, които са искали всички хора да са с равни права, като се мине през християнството, където хората са се борили за справедливо Божие царство на Земята, като се мине през утопистите , които са искали равенство, братство и свобода, и Великата френска буржоазна революция, където тези лозунги са станали реалност. После се минава през социализма, където се иска всеки човек да има работа, и хората да не мизерстват, като да се защитават слабите, и се мине през капиталистическите ценности за производство и пазар с конкуренция и производство на много и качествени стоки и да има непрекъснат прогрес и развитие. Западната цивилизация, която залага на стоково паричните отношения, обаче става подвластна на Златния Телец, а също загърбва религията донякъде. Църквата която създава една цивилизация - Християнската цивилизация - също се увлича от идеи, които са на хората - човеците, но не и на Бог. Защото се създава от Светите Отци : Символ на вярата, учение за Света Троица, и Светото Предание, което предава мечтите на хилядите умрели мъченици на християнската вяра. Затова Никола Вапцаров пише: " Но да умреш, когато светът се отърсва от отровната си плесен, когато милионите възкръсват, това е песен! Да, това е песен!" Тази отровна плесен е от човешката основа на църквата, която е създадена от Светите Отци, а сега именно става това отърсване от отровната плесен на земята. Много още неща има като идеи, заложени в това общество, но това са идеи, които се вземат от всичко писано от поети, писатели и философи, както казва Гео Милев. Но примерно Гео Милев е ляв поет, който казва, че всичко ще стане без Бог. Но всичко става именно с Бог, както са искали християните, докато социалистите комунисти са унищожили християнството и религията и Бог. И това е така, защото се въвежда диамантено християнство, при което се отказваме от идеята за Света Троица, от Символа на вярата и от Светото Предание и отиваме в Света Четворица. Ние искаме да има пълна заетост в икономическото общество и да няма безработица и това се получава и ще се получи, като се създаде общество в света, разделено на два полюса - Север и Юг, където няма да има кризи. Защото когато се получат кризисни моменти, относително излишните стоки примерно на Севера ще се продават в Юга и обратно, А капиталите от Юга ще отиват в Севера и обратно. Така социалисти и комунисти, които се мъчеха силово и административно да създадат пълна заетост, но където не се работеше, а хората се мъчеха да се борят за власт, та социалисти и комунисти, претърпяха неуспех с държавната собственост, а за икономиката в новото общество при Промяната се взе частната собственост и стоково паричните отношения, но без вяра в Златния Телец, а с вяра в четири единния Бог. Като досега в капитализма имаше голяма безработица и живот на кредит. Аз мисля, че ще се премине към живот със спестявания. Когато имаш пари - харчиш - когато нямаш пари - спестяваш. А това досега го правеха само японците. А обществото, което се създава сега е с християнска религия на диамантеното християнство, като ще има капитализъм с частна собственост, четири власти в държавата, патриархално семейство в обществото, семейно християнство. Или глобален конкурентен пазарен капитализъм.
чугун на 26.07.2018 в 18:54
Поздравления за младия г-н Симов, много смислено интервю. Но... Меланшон и Корбин не са бъдещето, не са ролевия модел за българското ляво. Аз не се определям като сталинист ( че много се плашат от Сталин левите, повече от десните), но ще цитирам една негова мисъл, какзана година преди смъртта му:"Без теории нам смерть!" Няма нова теория на лявото, млади г-н Симов- и не само в България, и не е Ваша вината. Много сложен, фундаментален въпрос и естествено, Визията не го решава. Аз нямам претенции даже да се докосна до въпрос от такъв калибър, но мога да Ви кажа как не се решава, не може да се реши такъв въпрос. Не се решава с признаването на капиталистическата, частна собственост като виспа форма на собственост, над държавната, кооперативната, личната, не се решава с пряко насърчаване на социалното неравенство и с признаването на върховенството на капитала над труда. Иначе казано, не се решава с милионери и приватизатори в ръководството, с ЕТАЦ и евроатлантизъм и с плосък данък. А с отричане на собственото си минало - съвсем.
Другарю чугун, на 26.07.2018 в 21:13
ти хубу се определяш като сталинист, ама сигурно и един човек не си убил в живота си. Та ти значи си един фалшиф сталинист!
Ехо на 26.07.2018 в 21:51
Това, че БКП/БСП е оцеляла до сега не е нещо повече от самоцел, както се вижда. Ако някоя партия въобще иска да постигне нещо, преди да говори за ляво, дясно, център и прочие глупости, трябва да се самоопредели, ако може, къде се намира спрямо демокрацията и къде иска да бъде в политическата система. Но никоя не го казва, а партийните върхушки не позволяват дори и да се мисли. Стремежът им към властта и оставането в нея е над всичко. За това и сме затънали в псевдо демокрация и корупция. И приказките на разни умници реално са поредната доза мъгла в омаломощеното от демагогия обществено съзнание. Личните интереси в нашите партии са далеч над обществените. Има три важни фактора, без които никоя партия няма да постигне каквото и да е в полза на обществото и за които нарочно не се говори. Първо - въвеждане на крайна мандатност - до два последователни мандата за всички ръководители в политическите партии и във всяка от властите в държавата. Второ - осигуряване на действително разделение и независимост една от друга на властите в държавата. Трето - мажоритарна изборна система в едномандатни райони в два тура. Тъй като видимо партиите не допускат тези промени, държавата е в процес на все по-дълбок упадък. Явно е крайно време гражданското общество да замени неспособните за прогрес партии. Ако това не стане, чака ни поредната революция с нейните неясни последици ...
Нищо няма да вземете на 26.07.2018 в 22:27
Неадекватни сте. В живота сте капиталисти, защото така ви е по-хубаво, на хората пробутвате комунистическите врели некипели от катастрофиралото си минало.
Тагей на 27.07.2018 в 08:29
Гласувайте за който ви скимни, имате само БКП !

Напиши коментар