- Автор: Лияна Панделиева
- 10 Sep 2020
- 91
- 49
<p><img src="http://glasove.com/img/news/41817_3YnLkMBYCn1KtKgikon6A2v8VsIcq7.jpg" /></p>
<p><strong>В Търновската конституция, приета през 1879 г., е записано: „Всеки роб, стъпил на българска земя, става свободен човек“.</strong></p>
<p>През годините сме посрещнали и приютили толкоз бегълци, че броя им не знаем, не можем да изброим всичките тежки конфликти, които са ги довели у нас. И са пристигали гладни, боси, мръсни, болни, отчаяни, безпътни, нарамили деца, посуда и мъка.</p>
<p>На 15 септември 2014 г. еманципираните български родители на ученици от село Калище заявиха, че ще отпишат децата си от школото, ако те влязат в едни и същи класни стаи с тези на емигранти у нас. И за да звучи още по-драматично, оказва се, че кметът на Ковачевци Васил Станимиров бил заплашен (?!), както бе съобщено по Би Ти Ви, че ще бъдат спрени ученическите автобуси, ако училището в Калище не приеме в класните стаи децата на емигрантите.<br />
Да помислим за момент – кой звъни на кмет по телефона и започва с думите: „Станимиров, ще ти спра автобусите за учениците, ако не приемеш веднага децата на емигрантите! Чуваш ли? И телефона ще ти спра! И финансова санкция ще ти наложа!“. А Станимиров се чеше по главата и пита: „Ама какви емигранти? Какви автобуси?“</p>
<p>Ако допуснем, че се е стигнало до каквото и да е предупреждение, разговорът е стигнал до задънена улица, когато кметът е казал, че „онези, дето никой не ги ще, нямат място в българско училище“. И след като нито един довод не е дал резултат, отсрещната страна е опитала и по-твърд подход. Думите, излъчени по Би Ти Ви, доказват колко страстна е расовата отбрана на кмета Васил: „Проблемът е, че това не са бежанци. Това са чужденци, търсещи защита, на които е отказана защита – сомалийци и афганистанци“, казва той.</p>
<p>Тоест селският кмет решава със замах, че децата от определени държави не заслужават да ходят на училище. Да си стоят там, зад решетките на лагерите, да си гният, това си е тяхна работа.</p>
<p>Директорът на училището в Калище Виолета Михайлова активно и професионално доказва що тази работа няма как да стане: тези деца не са социализирани, не знаят български, не може да им се преподава, ще пречат, не стават! И допълва още грижовни мисли: учителите не били готови да преподават на такива деца.</p>
<p>За да е дивотията на съвремието ни пълна и за да докажем колко етнически толерантни сме всъщност, колко сме съпричастни с болката на другите хора и колко силно българският народ обича децата, родителите в Калище на драго сърце заявиха: „Влязат ли тези деца в клас, ние отписваме нашите!“.</p>
<ul>
<li>Щото ще посеят зарази и африканска треска</li>
<li>Ще пренесат ислямизъм</li>
<li>Ще насадят омрази</li>
<li>Ще режат глави на котета и кучета</li>
<li>Ще сложат забрадки на главите на българчетата...</li>
</ul>
<p>Форумите преливат от омраза, ярост и бяс. „Щом ги защитаваш, вземи си ги вкъщи да си ги храниш. Нормалните хора няма да допуснат децата им да се мешат с бежанци.“<br />
Това е един от изключително културните коментари, които могат да бъдат копирани, без да се премахват думите на открита етническа ненавист и всевъзможни пожелания за пълно унищожение.</p>
<p>Децата на имигрантите са общо 12, а 7 от тях са на възраст за първокласници. Тоест те са толкова малки, че дори и думичка български да не знаят, след месец ще го говорят свободно, заедно с глупостите, на които нашенчетата ще ги научат.</p>
<p>За момент да си представим нашите първолаци: мънички, малко стреснати, пременени, несигурни дали да викат за помощ мама, или да викат госпожата. Събрани като малки патенца, които намират опора едно в друго и тръгват напред, защото всички ги убеждават, че са вече достатъчно големи. </p>
<p>И сега да си представим децата на бежанците. Същите 7-годишни душички, но те не само не са в дома си, не само живеят сред нетърпим бит, но те са мразени, защото са други – по произход, по цвят, проговорили са на друг майчин език. И затова срещу тях излизат на война селски кмет, селска директорка на училище и родители, които умират от ужас – ами ако тези 7-годишни умеят да приготвят химически бомби от хартия и мастило за химикалка?</p>
<p>Срамно е, тъжно е, болно е, страшно е!</p>
<p>Защото училището в калното по душа Калище сега събира 17 ученици. Това училище е на финалната права пред закриването си. Новите (страшни) деца идват с още финансиране, гарантират оцеляването на школото; новите деца носят нещо ново и интересно, защото всяко дете е заредено със своята добра енергия, не с разрушение.</p>
<p>Разрушителни са възрастните, които вече се посели омраза у българчетата и са ги убедили, че да си редом с други е лошо и мръсно!</p>
<p>Колко ниска е грамотността и култура на хората в този регион, е видно от тази невъзможна история. Колко лоши по душа са хората и колко трудно приемат всяко ново явление, е видно от тази история. И то не става дума само за родителите – от същото тесто са и управниците на тези задънени места, същите са и учителите.</p>
<p>А глупостта е повсеместна. Само малко интелигентност поне у един от изброените фактори и училището, и селото могат да живеят на гърба на емигрантските деца. Първо: повече пари за училището. След това на директорката Виолета Михайлова й хрумва (това е невъзможно, естествено) да направи дни на културата – размяна на традиционни танци, песни, обичаи; ден на националните кухни; отбелязване на празниците на новите ученици. За всяко от тези събития може да се търси финансиране, да се прави медийно отразяване и всъщност да бъде страхотно забавно. И спонсори ще се намират, и хора с добри сърца ще се отзовават.<br />
Но толкова мисъл няма в нито една селска глава в Калище – важното е да се каже, че техните чисти бели кожи (което не е толкова сигурно) и префинени бели носове няма да подушат аромата на тъмнокожите, лоши пришълци.</p>
<p>Светът все повече се бои от размерите, които може да заеме заразата „ебола“: веднъж влязла в тялото, тя разпада всички вътрешни органи и човек умира от кръвоизлив от цялото си тяло.</p>
<p>У нас еболата на дивотията налази първия учебен ден в едно почти загинало от липса на деца школо в едно село с нерадостното име Калище. И заразата е толкова дълбока, че засегнатите са готови да си умрат, да останат без училището си, да карат децата си да пътуват с часове всеки ден, но не и да кажат добре дошли на деца, които не са враг на никого в този свят.</p>
<p>Колко по тъжно би могло да бъде на 15 септември?</p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
