Своеволието, финансирано частично от общината, частично от доброволно събирани средства по покана от общината към всеки, който би искал да участва, не е съобразено с нито една нормативна уредба, която се отнася до човешка намеса в защитен природен обект.
За подобна дейност одобрение трябва да бъде получено от Министерство на околната среда и водите, от енергийния оператор ЧЕЗ, който да прецени какви са възможностите му да захрани обекта и дали е необходимо да бъде изграден нов трафопост; от строителен надзор, който да следи за спазване на етапите от строителството, от разрешение от местната пожарна, която да гарантира, че никъде по трасето на осветлението не съществува пожарен риск. Не на последно място становище трябва да изготвят и еколози, които да гарантират, че структурата на скалите няма да пострада – което е вече факт, че светлините няма да пречат на обитателите им.
Нищо подобно не е изготвено обаче, проект не съществува и така едни хора с дрелки и чукове нанасят необратими щети по камъните и забучват по тях железа с лампи. Структурата на Белоградчишките скали е ронлива и затова първото, за което алармират местни природолюбители е, че още при първите студове, в дупките, където са монтирани планките, ще влезе вода, която ще замръзне и така ще започне да руши камъните.
От ЧЕЗ са категорични, че никой не ги е уведомявал, нито е искал съгласуване с тях с новото опъване на електрически кабели и планираното захранване.
Лично кметът на Белоградчик Борис Николов съобщава пред видинска кабелна телевизия, че проект за осветлението няма, но той иска да е красиво. Според него това било възстановяване на старото осветление, но всъщност жиците за тока минават по съвсем ново трасе, заради което са извършени изкопни работи и на крепостта – съответно без одобрение от страна на Министерство на културата и без знанието на Института за опазване на паметниците на културата.
Опитите на местни жители да подадат сигнали до полицията се разбиват в словесното: „Хайде да не се смразяваме с хората – какво толкова!“
Само преди няколко години Белоградчишките скали бяха в люта надпревара с обекти от цял свят, за да бъдат признати като едно от Седемте природни чудеса на света. Силите на общината не стигнаха да заеме едно от призовите места, но кампанията направи региона по-популярен, отколкото някога е бил.
Тогавашният кмет Емил Цанков мобилизира цяла България да участва в гласуването.
Под негово ръководство през 2011 г. по проект изработен от екип експерти от Велико Търново, Варна и Созопол, одобрен от управляващия орган по Оперативна програма „Регионално развитие“ по ос „Развитие на културния туризъм“, е предвидено артистично осветление на скалите и възможност за спектакъл по примера на „Звук и светлина“ във Велико Търново на стойност 2 млн.лв. Проектът е съгласуван на всички нива, но поради смяна на местното управление, така и не се стига до неговото изпълнение.
В момента инициатор и физически изпълнител на ковашката работа по скалите е казва Ангел Боянов Драката, който е ел. техник-любител. Той лично събира и дарения, за да може идеята да се осъществи. Според обявеното на страницата му във Фейсбук, той е завършил средно училище „Христо Ботев“ и работи в къща за гости Драките. Явно скалите се явяват някаква лична територия за изява, защото джипът, с който Драката предлага сафарита е паркиран директно върху скалите.
Във вида, в който камъните са набучени с железни пръти, може да се каже, че феноменът е вече унищожен. Следват снимки от профила на изпълнителя Ангел Боянов Драката и неговата дейност по новото осветление.
Това са произволно забучени винкели върху които ще бъдат закачени прожектори. Гледката е напълно унищожена.
Всички кабели висят свободно, дебела верига служи за предпазване на желязото върху което стърчи прожектор.
И това е произволно забучен кол с прожектор.
В профила на автора и монтажист на железните колове, електрическите кабели и лампите - Ангел Боянов, е публикувана снимка на парите, с които той купува нужното да украси скалите по свой собствен вкус и преценка.
На въпрос към кмета от страна на общински съветници за това своеволие, той коментира, че просто възстановява старото осветление на скалите. Ето обаче къде са се намирали прожекторите преди няколко десетилетия и как е набучена крепостната стена, която е обект на защита като исторически обект.
Видно е, че преди много години осветлението е било заземено, скрито под скалите, под крепостните стени и по никакъв начин не е вандализирало нито природната забележителност на възраст 230 милиона години, нито крепостта, която е съществувала и при нахлуването на османците в България.
И още един кадър на стойка от старото осветление и коловете, които стърчат от крепостта.