Преди години с моите деца попаднахме случайно в музея в град Белица. В него има цяла зала, посветена на моя дядо Георги Андрейчин, около когото е запл...
В България трудно прощават на талантливия човек. Тук е готино всички да сме равни, да сме си заедно. И няма прошка, покажеш ли глава над тълпата! В Бъ...
Десетки пъти са ме питали: Как така „попадна” в Миланската Скала? В нашата професия всичко, до върха на пирамидата, се гради камък по камък. Не става...
Колкото и странно да е, в първите класове бях суперзле по пеене и музика. Нотите ми се струваха нещо ужасно сложно, не можех да ги науча и това си е!...
Всички крадяха, но едни крадяха керемидите от кооперативните обори и тоалетните седалки от предприятията, а други отмъкваха десетки милиони в зелено....
Не мога да си обясня, но и днес колкото, както и където могат, ме премълчават. Може би по-младите автори смятат, че сме в съдбовна надпревара, а на ме...
Знаеш ли, Милена, винаги съм бил силен ученик, но никога не съм обичал училището. Не можех да понасям тази мущровка, отнемането на свободата, това, че...
На едно от последните представления на "Психоза 4,48" нещо ми стана, имах чувството, че ще припадна, ще падна, затова просто легнах на сцената, но про...
Бях състрадателно дете и много исках да помагам. Веднъж в тролея видях циганка с дете, отстъпих й мястото си, после се чух да й казвам: Елате в нас, д...
Децата ни потъват заедно с нас. И ако има изключения, те се дължат на канските усилия на личностно ниво, в семейството, където сам се опитваш да измък...
"Такъв ненормален студент не може да бъде нито преподавател, нито състезател, нито ръководител, нито треньор! – това ми заяви Ангел Акрабов преди мног...
Най-черната година беше 1988 – олимпиадата в Сеул. С нас пътуваше представител на българското ръководство, чието име ще спестя. Извика ме и без много...
Ние българите не знаем гроба на нито един наш цар! На ни един! И това не е проблем само на нашето поколение. И на българите, които са живели преди нас...
Всички ме сочеха с пръст и ми се подиграваха много с това мое кандидатстване във ВИТИЗ. Леля Снежа, внучка на Цанко Церковски, живееше под нас. Беше с...
Започнал съм да се трудя от много малък. Най-тежка ми беше на жътвата. С баба ми Донка спяхме на нивата, сутрин ме будеше в пет часа, хапвахме нещо ма...
