Христина Ангелакова: Всеки, който иска, постига!
Пътят на Христина Ангелакова е обичайният път на големите български оперни величия – Българска държавна консерватория, Санта Чечилия, Ла Скала и след...
Вътрешни гласове
Живот преди 100 години. Мария Николова - едно различно момиче
Ние, децата, отдавна бяхме напуснали дома. Родителите ни живееха сами в Русе. Бяха свикнали да бъдат заедно. Когато баща ни почина в края на 1988 г.,...
Мария Николова – война и учителстване край Дунава
В началото на септември ни обявиха война и руснаците веднага навлязоха. Село Писанец не беше далеч от границата, та пристигна някаква част. Разквартир...
Мария Николова - студентски години и пелени в предвоенно време
Много момичета идваха да “постудентстват”, че дано им излезе късметът. Една моя братовчедка записа право с такава цел. И наистина се сгоди за правист....
Касиел Ноа Ашер - ангели и демони
Когато демоните дойдат, те довършват Играта и водят артиста по неведоми и неочаквани пътища. Коко ни научи да бъдем здрави, защото, каквото и да си го...
Касиел Ноа Ашер: Мамо, небето върви, има ли пътници?
Не съм „добра майка“, уча се вече 17 години и се надявам един ден Зуи да ми прости за университета, който приложих върху гърба му. Според мен и общест...
In memoriam: Сами идваме и сами си отиваме
На 15 октомври, преди две години, Емилия Бузова, моята баба, бе нападната в дома си и пребита почти до смърт. Преживя още 27 дни – в тежки кръвоизливи...
Мариан Бозуков: Последните й думи бяха "Аз съм Даниела Олег Ляхова…"
Видях с очите си как тялото се подготвя, за да си тръгне душата свободна, спокойна, без болка. Не се случи нищо по-различно от всеки друг обикновен де...
Любов
„Смъртта на Николай беше трясък! Небето падна върху мен! Ванга се оказа права. Нас Господ ни събра. И Той ни раздели. Но вярвам, че животът не свършва...
Мариан Бозуков за времената на Маркесовите герои
Баба и дядо седяха като Маркесови герои – мълчаливи, почтени, хора с достойнство. Имаха уникална философия за живота, съвсем проста. Ценностната им си...
Константина Петкова: Господи, какво щастие е да се докоснеш до Фелини, Антониони, Караян, Маркевич!
Странен беше този Фелини. Но винаги весел, лесно се общуваше с него. Винаги вдига шапка, поздравява! Чао! Коме ва? Знаеше, че съм българка. Веднъж ста...
Емилия Бузова: По пътя на желанието за ѝмане човек става нещастен
Не всичко, което исках и имах, ми трябваше. По пътя на желанието за ѝмане човек става груб, завистлив, зависим, лаком, с една дума – нещастен човек! Е...
Венцеслав Николов: Да остаряваш не е за страхливци!
Превърнали сме се в някакво село, провинция, където всякакви Остап Бендеровци си развяват коня. А другите, тези, от които нещо зависи, не знам защо и...
Христо Илиев – Чарли: Ние сме народ от мрънкачи!
Тук нас ни погребват като кучета! – така ми се оплакваха хората от селото, в което си направих къща. По време на по-ранния социализъм, 50–60 години,...
А по градинките пълзяха милиционери с фенерчета
В онези години строго се бдеше за морала! Нямаше къде да си водиш гаджето. Хората сега се оплакват, обаче хабер нямат какво беше. Тогава всеки можеше...