- 06 Ное 2026
- 473
- 0
Управляващата партия „Прогресивна България“ представи проекта си за бюджет. Направи го интелигентно – в университет, тържествено и внушавайки отговорност към темата. Така отбеляза точки в битката за обществено одобрение, след като в продължение на години бюджетите се публикуваха на сайта на финансовото министерство, сякаш са второстепенен въпрос. Опозицията естествено разкритикува проекта за бюджет, макар да е странно с какви очи го прави, ако днес упреква управляващите за това, че чистят последствията от нейните безобразия.
Дотук действията не дават заявка да будят каквато и да било изненада или вълнение. Историческият и информационният контекст обаче вменяват на бюджета за 2027 година специална роля, каквато се възлага веднъж на поколение. Тя е да си върнем фискалното благоразумие, за което и политици, и граждани полагаха жертви цели 24 години – от Иван Костов до момента, в който ни приеха в чакалнята на еврозоната и се реализира моралният риск политиците да се полакомят от наближаващата замяна на валутния борд с паричен режим, който позволява поддържането на привидно висок жизнен стандарт с пари назаем.
Информационният контекст е, че Сметната палата потвърди твърденията на всички загрижени и отговорно гледащи към публичните финанси наблюдатели. През септември 2022 и през март 2023 година служебният министър на финансите Росица Велкова предупреди, че бюджетната политика върви в опасна посока, но никой не ѝ повярва. Вече никой не отрича, че държавата упорито, последователно и в условията на нарастващи рискове харчи много повече, отколкото събира с регулярните си източници на приходи.
Задлъжняла е толкова сериозно, че обслужването на заеми ще ни струва 1,4% от БВП, или повече, отколкото цели подсектори на държавното управление ще получат. Заемите тежат и ограничават фискалното пространство, с което държавата може да посреща кризисни ситуации или да реагира на промените в света, които я засягат.
Историческият контекст е дори по-важен. Европейският съюз е пред екзистенциална криза. Европа е пред икономическа криза, а във военно отношение вече никой не я взима предвид и фактическите велики сили САЩ, Китай и Русия преговарят архитектурата на европейската сигурност сами.
През първата половина от 90-те години на миналия век България не реагира на промените, които светът изживя. Фалирахме и позволихме на Международния валутен фонд да ни определя стопанската политика със секретни предписания за затваряне на банки и приватизация. Бюджет 2027 е шанс за държавата в началото на следващото десетилетие да си върне стабилността в публичните финанси.
Освен консолидацията на бюджета от 1997 година, която потисна икономиката, подобно усилие положи и Симеон Дянков през 2009 година. Без да му се бърка Международният валутен фонд, той се провали да ограничи дефицита по устойчив начин. Само сви икономиката и удвои безработицата.
Бюджет 2027 трябва да се превърне в началото на дългогодишно усилие да си стабилизираме публичните финанси сами, по интелигентен начин, който да отчете националните потребности и специфики и да не влоши състоянието на икономиката. Ако не го направим ние, никой чужденец няма да го направи. МВФ ще се интересува да си събере парите. ЕК ще се вълнува да се оправим бързо, за да не ѝ тежим. За да не ни се бъркат чужди институции, на усилието за умна консолидация трябва да се посветят всички управляващи поне в следващите пет години.
Наистина, задлъжнялостта на държавата е над 30% от БВП, но не е 60% от БВП. Дефицити има, но те се смаляват. Идеалният вариант е в следващите три години дефицитът да се свие устойчиво до под три процента спрямо БВП, а някъде в началото на следващото десетилетие, ако може, да имаме и балансиран бюджет.
Ако не го направим, след няколко години ще се окажем във френски сценарий. Европейската комисия с ЕЦБ и вероятно Международният валутен фонд пак ще почнат да ни се бъркат в работите ни и да налагат своя дневен ред в националните политики.
Шансът за България отвъд числата на проекта за бюджет 2027 се вижда в подхода при неговото съставяне. Има инвестиционна програма, която не е раздута, но е насочена към осъзнати стратегически приоритети. Има социална програма, която поставя в центъра семейството и децата и не изоставя уязвимите. Има мерки за ограничаване на темпа, с който разходите растат. Тези за заплати трябва да паднат от 10,7% спрямо БВП на 8,8% спрямо БВП. Това е реформа, ако се реализира. Ангажиментът е държавата да се свие, както в миналото. От разходи в размер на 43,5% спрямо БВП те да спаднат до 39,5% догодина и до 38% през 2029 година.
Заемите се теглят, за да финансират плавното ограничаване на дефицита, а не за да помагат на управляващите да подхвърлят по нещо на народа и да го залъгват, че се замогва.
Дефицитът се свива видимо. На касова основа от 5,5% спрямо БВП за тази година догодина трябва да падне на 3,5%, на 3,1% през 2028 година и на 2,4% през 2029 година. На начислена основа трябва да се понижи от 5% спрямо БВП през тази година до 4,2% догодина, 3,5% през 2028 година и 2,8% през 2029 година.
Тези планове трябва да се постигнат с промени в данъчните закони, които финансовото министерство публикува през септември. Те целят плавно актуализиране на местните данъци, облекчаване на малкия бизнес с по-високи прагове за регистрация по ДДС, повишаване на събираемостта чрез затваряне на вратички отново при плащането на ДДС. Повишават се осигурителните прагове, осигурителната тежест не се пипа.
Срещу това се залагат мерки като повишаване на държавните заплати с 5%. Замразяване на тези в сектора на сигурността. Вдигане на пенсиите, както е обещано, съгласно швейцарското правило. Увеличават се семейните помощи, обезщетенията за отглеждане на деца до две години, данъчните облекчения за родителите, които инвестират в развитието на децата си. Социалните мерки включват още увеличаване на квотите на ваучери за храна – лични и като обща сума, по-високи стипендии за ученици и студенти, допълнително финансиране за специализиращите лекари и помощи за отопление.
Проектът за бюджет е изграден върху прогноза за икономически растеж от 2,5% и инфлация от 4%. Номиналният брутен вътрешен продукт трябва да стигне 141 милиарда евро.
Сумата на заложените разходи е 55,9 милиарда евро, а на планираните приходи – 51 милиарда евро. Номиналната отрицателна разлика между тях, или касовият дефицит, е 4,9 милиарда евро. За първи път не представям бюджет, започвайки именно с тези числа. Причината е, че числа има винаги, но за първи път от седем години зад бюджетните числа стои опит за връщане на здравия разум в публичните финанси. „Прогресивна България“ трябва да осъзнаят, че имат исторически шанс да сторят нещо, което не сме виждали поне от 40 години. Да стабилизират публичните финанси по интелигентен начин, да допринесат за пренастройването на икономиката ни към съвременните предизвикателства и да предпазят държавата от чужда намеса в националните ни политики.
