Преподавател по модерна литература, Жан-Пол Бригели е учител в Марсилия, есеист и специалист по въпросите на образованието. Автор е на книгата “Фабриката за кретени” (La fabrique du crétin, 2005) и “Волтер или джихад, самоубийството на западната култура” (Voltaire ou le Jihad, le suicide de la culture occidentale, 2015 г.). В своя статия във "Фигаро" Бригели разсъждава над данните от доклада на френския Съвет за оценка на училищната система, който очертава днешното образователно неравенство в района на Париж.
Националният съвет за оценка на училищната система публикува Панорама на училищните неравенства с териториален произход в колежите в Ил дьо Франс (района на Париж и неговите предградия - б. пр.), която не казва нищо ново не специалиста, много малко на преподавателите и чийто резултати са известни на добре осведомените родители. Въпреки това се заговори за нея, защото тя показва реалността за 12 млн. души в Париж, и в частност за техните деца.
Националният съвет за оценка на училищната система току-що откри Луната. Ако сте част от CSP + (предпочитаните във Франция социално-професионалните категории - б. пр.) и живеете в Париж, децата ви ще се справят по-добре, отколкото ако сте мигрант или дете на мигрант от северната агломерация на Париж.
Когато родителите ти са заможни бобита (от bobos - буржоа бохеми - б. пр.), разполагаш с богата библиотека, разнообразни културни развлечения, говорят ти на правилен френски, още докато ти сменят пелените, ядеш качествена храна (а не прекалено подсладените продукти за бедни, които обясняват увеличаването на хранителния диабет сред бедните) и винаги прекарваш ваканциите си в Англия, за да станеш двуезичен, имаш добри шансове да успееш в учението.
Следователно, казва научно докладът, има “силна връзка между социалния състав на една територия и този на колежите в нея, с изключение на няколко променящи се зони в Париж (например североизточната)”. И да заключи: “Като цяло, се наблюдава силна връзка между социалния състав на една територия и социалния състав на колежите. Действително, най-неравнопоставените колежи се намират най-често в най-неравнопоставените територии, и обратното”.
Ясно е, че училищните гета възникват в социалните гета, подчертава френският есеист. Казах го вече във “Фабриката за кретени” (Fabrique du crétin, 2005): “Отсега нататък, когато си роден на улицата, си оставаш там”. Националният съвет за оценка на училищната система и онези, които четат неговите анализи, откриват реалността 13 г. по-късно. И дори 16 г. по-късно, защото още през 2002 г. “Изгубените територии на републиката” (Les Territoires perdus de la République) обясняваше, че някои колежи са станали зони на беззаконие и не-образование.
Всъщност от тридесет години училището се стреми да потвърди и най-вече да засили интуицията на Бурдийо:
никога не е имало републикански асансьор, а просто клатещо се стълбище, но вече няма нищо.
Това, което е вярно за учениците, е вярно и за преподавателите в този район. В Париж средната възраст на учителите е около 50-те. Колкото повече се отдалечаваме към трудните територии, толкова повече възрастта намалява. В Сен-Сент-Дени, архетип на прокълнатия департамент, назначават току-що завършили учители, често като нещатни. С ограничени познания и колебливи педагогически способности.
Най-неравнопоставените учебни заведения, появили се в най-неравнопоставените райони, приемат най-неравнопоставените преподаватели - които, освен това, не са в състояние с 1600 евро начална заплата да наемат жилище близо до училището, в което са назначени.
Сякаш сънуваме - след като откри Луната, Националният съвет за оценка на училищната система открива и топлата вода. Разбира се, че няма социална пъстрота в колежите в градските райони, в които няма социална пъстрота, изтъква Жан-Пол Бригели.
Социалната пъстрота е добра за другите, за бедните, за онези, които не я познават. За бобитата е добре скъпоценните им потомци да избягват контактите с нехранимайковци, които биха могли да отмъкнат грейките им “Монклер” или “Изабел Маран”. Ето че се връщаме в старите времена, когато дрехата (повече от смартфона), веднага издава социалната класа. Защото дрехата предполага не само пари, но и вкус. А това е голям социален маркер.
Парижаните по потекло прекрасно умеят да се ориентират, в края на лятото или в първите дни на септември, в гъсталака от опции, процедури и администрации, без да броим използването на този
прекрасен инструмент на социалната механика, наречен “протекция”.
Малкият бедняк, който живее от другата страна на периферията, особено на север, няма никакъв избор.
А, да: той ще влезе в частно училище, ако може да си плати. Католическото образование в цяла Франция констатира прилив на молби за прием от мюсюлмански семейства, които се опитват да защитят децата си от своите единоверци - тъй като и тук общностите вече са се превърнали във феодални имения, които отстраняват от смесените райони онези, които не принадлежат към тази или онази подгрупа: евреите в Сарсел напускат един след друг квартала си, за да се отдалечат от районите, в които са се превърнали в мишени. Така постоянното сплашване служи за прочистване на традиционно смесените квартали и за създаване на трудноуправляваеми колежи, което обаче дава на журналистите за какво да пишат от време на време.
Колежи, в които младите преподаватели, не са добре приети. Колежи, в които момичетата се забулват, не защото са фундаменталистки (макар че и това се случва), а защото е единственият начин да избегнат подигравките (очевидно това е евфемизъм) на момчетата.
Отидете в един квартал в Париж или неговото предградие, вижте улиците, проучете етническия и социологическия им състав и обърнете внимание дали жените свободно си вършат работата - всичко това трябва да даде сведения на родителя, който иска да наеме жилище в най-добрия интерес на детето си.
Що се отнася до предлагането на решения… Грешката (или геният, според това дали сме на страната на републиканския морал или на неолибералния цинизъм) беше направена още през 70-те г., когато Жискар д’Естен наложи единния колеж. Нуждата от смесване на новопристигналите, децата на интегрираните имигранти и французите по потекло, доведе до създаването на днешните колежи, в които се промъкнаха либертарианските идеологии, които в институционалния безпорядък видяха възможност да наложат своя педагогически безпорядък.
Вместо да се правят скъпо струващи ремонти на училища, забравени от Бог и бобитата, по-добре е да се сринат до основи и построят отново. И между другото, кой наистина има желание децата на бедните да се съревновават на техен терен с хлапетата на богатите?
Превод от френски: Галя Дачкова
Свързани статии: http://glasove.com/categories/komentari/news/pravitelstvoto-na-priyatelite