Св. Теофан Затворник: В очакване на Христовото Рождество

Няма да обременявам вашето внимание с дълго слово. Само няколко думи искам да ви кажа, като ръководство как по-добре да прекарате навечерието на настъпващия празник.

В часа на Христовото Рождество цялото небе се е вдигнало, обзето от изумление и радост, виждайки началото на изпълнението на предвечните предначертания ­ начало, подготвяно чрез откровения; наредби, праобрази, явления, пророчества. Онези, които се готвят да празнуват тържествено това събитие, най-добре биха прекарали последните часове, които го предхождат, като благоговейно размишляват за това, как то се е подготвяло.

И тъй, когато настъпи нощната тишина, когато грижите улегнат и вашият ум се освободи от тях, насочете мислите си в дълбочината на ветхозаветните времена и от тогавашните откровения съберете всички черти на бъдещото явяване на Сина Божий на земята за наше спасение. Аз ще ви предложа нещо, което ще ви помогне за това.

Застанете ли пред входа на пещерата, в която се е родил Господ, за да погледнете от там назад, или пък пред заключените врати на Едемския рай, за да устремите погледа си напред, картината по своята същност няма да се промени. Вие ще видите как онези, които са обрисували лика на Спасителя, от най-простите черти са възхождали към все по-сложни, от общите ­ към частни, от многообятните ­ към по-подробни.

Първата черта, това е предсказанието за спасителното семе на жената, което трябва да смаже главата на змията (Бит. 3:15). Както в мрака на нощта далечното огънче, което благонадеждно показва пътя, радва заблудилия се пътник, така и това обетование през дългия ред на вековете спасително е ръководило онези, които нямат тук свой град, а търсят бъдещия. Чуто от прародителите, това обетование преминало през древните патриарси, през потопа и смешението на езиците и било подновено в обещанията, дадени на Авраам, Исаак и Иаков и чрез тях на всички, с едни и същи думи: "Ще бъдат благословени в твоето себе всички хора", "Ще бъдат благословени в твоето семе всички земни народи" (Бит. 12:3; 18:18; 22:18; 26:4) или всички земни краища.

Скоро след това патриарх Иаков вече вижда нов цар ­ Примирител (Бит. 49:10), по-късно ходатаят на народа Моисей посочва, че ще се издигне велик Пророк и дава заповед да Го слушат (Втор. 18:15), а св. цар Давид предсказва за нов свещеник по чина Мелхиседеков (Пс. 109:4).

Едновременно с тези пророчества се срещат и поразителни предобрази. Ето, жертвоприношението на Сина от Бащата, предизобразено в Исаак (Бит. 22:1-18), съединяването на небето и земята ­ в стълбата на Иаков (Бит. 28:12), спасението чрез отхвърления и продадения ­ в Йосиф (Бит. гл. 37:45). По-нататък къпината, която гори, но не изгаря (Изх. 3:2), облачният стълб (Изх. 13:21-22), преминаването през Червеното море (Изх. 14:21-29), превръщането на горчивите води на Мера в сладки чрез потопеното в тях дърво (Изх. 15:25), манната в пустинята (Изх. 16:14-15), изтичането на водата от камъка (Изх. 17:6), медната змия, издигната от Моисей в пустинята (Числ. 21:6-9), цялото устройство на скинията (Изх., гл. 25, 26, 27) ­ какво представлява всичко това, ако не сянка, предобраз на бъдещите блага, както твърди апостолът?
 

Разбира се, независимо от това, че чертите на бъдещия Избавител са показани общо и тайнствено, сърцето, просветено и съгрято от вярата, е можело да усети скритата в тях сила, подобно на Авраам, който през сянката на праобраза е видял деня Господен и се е зарадвал (Йоан. 8:56). Но не можело да не се търси по-ясно тълкувание на тайнственото и по-подробни очертания на многообятното. И ето, когато за Божия народ, който вече се е обединил в свое царство и влязъл в славата си при Давид и Соломон, се появила опасност грижите за благополучното уреждане на временните дела да изместят от паметта предвечния план на устройваното спасение, тогава се издигат пророк след пророк и се прибавя черта след черта към изобразяването на лика и деянията на Христа Спасителя, така че всички предсказания взети заедно съставят едно пълно евангелие, преднаписано във Ветхия Завет. Вие ще запитате навярно кой е Този, Който идва да ни избави? Пророците ще ви отговорят многообразно: това е Синът Божий, на Когото Бог казва: "Син Мой си Ти, Аз днес Те родих" (Пс. 2:7). Това е Господ, Който седи отдясно на Господа, както е написано: "Рече Господ Господу моему: седи от дясната Ми страна" (Пс. 109:1). Това е крепкият Бог, Който се ражда като Младенец, за да стане Отец на вечността (слав. ­ на бъдещия век), както предсказва Исайя: "Защото Младенец ни се роди ­ Син ни се даде; властта е на раменете Му, и ще Му дадат име: Чуден, Съветник, Бог крепък, Отец на вечността, Княз на мира" (Ис. 9:6). Този Отец на вечността ще царува като премъдър Цар (Иер. 23). "Ще му бъдат дадени народите за наследие и всичко докрай земя ­ за владение" (Пс. 2:8). Царството Му ще бъде царство на всички векове и владичеството Му във всички родове (Пс. 144:13).

Но Неговото царство няма да бъде като другите царства, които се утвърждават и разширяват с меч. Народите сами ще дойдат и ще Му се поклонят (Пс. 85:9). Той ще съгради дом и ще го изпълни с всичко, което храни, утолява жаждата, дава сили и здраве. И ще възвести с висок глас: "Елате, яжте и пийте" (Притч. 9). Тогава ще кажат всички народи: "Дойдете, и да възлезем на планината Господня и в дома на Бога Иаковов, ­ и Той ще ни научи на Своите пътища и ще ходим по пътеките Му" (Мих. 4:2).

Тези пътища ­ това ще бъде Новият завет, не предишният, завещан на дома Израилев. За този завет Господ казва: "Ще вложа Моя закон във вътрешността им и ще го напиша в сърцата им" (Иер. 31:33). "И ще им дам едно сърце, ще вложа в тях нов дух, ще взема из тялото им каменното сърце и ще им дам сърце от плът, за да ходят по Моите заповеди, да пазят Моите наредби и да ги изпълняват; и ще бъдат Мой народ, пък Аз ще бъда техен Бог" (Иез. 11:19-20).

Но преди да се изпълни всичко това, Самият Той трябва да измине пътя на унижението, да се роди в неизвестност, да живее сред всякакви противления, да понесе страшни страдания, да умре така, както изобразяват това св. пророци Давид и Исайя (Пс. 21, Ис. 53). Той ще понесе върху Си нашите грехове и ще страда заради нас. Той ще бъде наранен заради нашите грехове и мъчен заради нашите беззакония (срв. Ис. 53:5). Господ ще го предаде на мъчение (Ис. 53) заради нашите грехове.

А ето и цялата история на Неговия земен път: Той ще се роди от Дева, която ще зачене и ще роди Син и ще го нарекат Емануил, което означава: с нас е Бог (срв. Ис. 7:14). Ще се роди във Витлеем, защото оттам ще произлезе Старейшина, "Който трябва да бъде Владика в Израиля и Чийто произход е открай време, от вечни дни" (Мих. 5:2). Там ще дойдат при Него с дарове царете на Арабия (Пс. 71), ще дойдат и ще Му принесат злато и ливан (Ис. 60:6). След това ще се чуе глас в Рама, писък и горко ридание; Рахил ще плаче за децата си и няма да иска да се утеши, защото ги няма (срв. Иер. 31:15). А после Господ ще извика от Египет Сина Си (срв. Осия 11:1) и ще се засели Той в Назарет, за да се нарече Назорей (Съд. 13:5).

Ще наближи времето за Неговото открито явяване сред хората. И ето, пред лицето Му ще бъде изпратен ангел, за да приготви Неговия път пред Него и целият Израил ще чуе гласа на викащия в пустинята: "Пригответе пътя на Господа, прави направете пътеките за нашия Бог" (срв. Ис. 40:3; Малах. 3:1). След това внезапно ще дойде и Сам Господ, Когото търсим и Ангелът на завета, Когото желаем (Малах. 3:1). Върху Него ще почива Дух Господен (Ис. 11:2), за което Той ще засвидетелства, казвайки: "Духът на Господа Бога е върху Мене, защото Господ Ме помаза да благовестя на бедни... да проповядвам благоприятната Господня година" (Ис. 61:1-2).

За първи път светлината на Неговата проповед ще изгрее за седящите в тъмнина и смъртна сянка, в Галилея, около р. Йордан и Тивериадското море, в пределите Завулонови и Нефталимови (срв. Ис. 9:2). После три години и половина (Дан. 9) ще благовести и ще лекува всички болести ­ ще изцерява съкрушените по сърце, ще проповядва на пленените освобождение, на слепите прогледване, ще пусне на свобода измъчените (срв. Ис. 61:1) Тогава ще се отворят очите на слепите и ще чуят ушите на глухите. Тогава хромият ще скочи като елен и езикът на немия ще пее (Ис. 35:5-6). Ще се укрепят разслаблените ръце и ще се заякчат разслаблените колене (срв. Ис. 35:3). Той няма да строши пречупена тръст и тлеещ лен няма да угаси, но ревността за славата на Божието име ще изгаря душата Му (Ис. 41:2 и следв.).

Но напразно ще простира Той цял ден ръцете Си към непокорните и противещи се люде, които не ходят по пътя на истината, а по пътя на своите грехове (Ис. 65:2).

След това, слушайки пророческите думи, ще ликува от радост дъщерята Сионова и ще тържествува дъщерята Йерусалимова, виждайки своя Цар да идва при нея кротък, праведен и спасяващ, възседнал на осле (срв. Зах. 9:9) и от устата на кърмачета и младенци ще бъде стъкмена за Него похвала (Пс. 8:3). Но земните царе и князе ще въстанат против Господа и против Неговия Помазаник (Пс. 2:2). Един от тези, които са яли с Него хляб, ще вдигне против Него пета (Пс. 40:10) и ще Го продаде за тридесет сребърника ­ цената на Оценения (Зах. 11:12). Тогава Неговите врагове и онези, които дебнат душата Му, ще се съветват помежду си, думайки: "Оставил го Бог; гонете го и го хванете, защото няма кой да го избави" (Пс. 70:11).

Така ще бъде грабнат Пастирът и ще се разпръснат овцете на стадото. Ще погледне Той надясно и ще види, че никой не Го признава (Пс. 141:4). Ще въстанат против Него лъжливи свидетели, които дишат злоба (Пс. 26:12).

Но Той няма да отвори устата си. Като овца ще бъде заведен на клане и както агне пред стригачите си е безгласно, така и Той няма да отвори уста (Ис. 53). Враговете Му ще скърцат срещу Него със зъби, а Той няма да се възпротиви и няма да възразява. Плещите Си ще подложи на рани и страните Си на плесници и лицето Си няма да скрие от поругание и заплюване (срв. Ис. 50:5-6). Чрез дърво ще Го предадат на смърт (срв. Иерем. 11:19). Ще пробият ръцете и нозете Му и ще преброят всичките Му кости, ще разделят помежду си дрехите Му и за одеждата Му ще хвърлят жребий (Пс. 21:19). Ще Му дадат за храна жлъчка и в жаждата Му ще го напоят с оцет (Пс. 68:22). Всички, които Го видят, ще Му се надсмиват и, клатейки глави, ще казват: "Той се уповаваше на Господа, нека Го избави, нека Го спаси, ако Му е угоден" (Пс. 21:8-9).

Така Христос ­ Старейшината, Светият на светиите, ще бъде предаден на смърт (Дан. 9:26), но кост Негова няма да се строши, макар че ще прободат ребрата Му (Зах. 12:10). Душата Му няма да бъде оставена в ада и плътта Му няма да види тление (срв. Пс. 15:10). На третия ден ще възкръсне и жив ще се яви пред всички (срв. Ос. 6:2) Де ти е, смърте, жилото? Де ти е, аде, победата? (Ос. 13:14).

Така Господ ще се яви на земята и ще поживее с хората. После пак ще се издигне във висините. Ще възлезе Бог при възклицания, Господ ще възлезе при тръбен звук (Пс. 46:6). Ще се вдигнат вечните порти и ще влезе Царят на славата (Пс. 23:9). И ще рече най-сетне Господ на Господа: "Седи от дясната Ми страна, докле туря Твоите врагове подножие на нозете Ти" (Пс. 109:1).

Из "Слово в навечерието на Рождество Христово"
1863 г.

Източник: bg-patriarshia.bg