Джони Пенков: ДС и истории от „залупеното време”

<p>Първата ми среща с ДС беше, когато &quot;ДС беше млада&quot; (по Георги Минчев). Бях ученик. Седях в този ъгъл на хола и на грамофона си бях пуснал Дебюси, &quot;Морето&quot;. Баща ми имаше от сватбата жилетка, украсена с красиви шевици от усукани въженца, с нея се бях облякъл и както сe бях унесъл, влиза брат ми и казва: <em>Търсят те долу!</em> Слизам с тази дреха, която не е много за навън, където ме чакат двама цивилни:</p> <p><strong><em>Познавате ли еди кой си?<br /> Не! &ndash;</em></strong><em> </em>казвам.<br /> <strong><em>Нищо, елате да дадете сведения за него.</em> </strong></p> <p>И ме поведоха, както си бях жилетката, на едно място, където сега е Четвърто районно. Държавна сигурност нямаше самостоятелни стаи там, затова за разпити използваха стаите на милицията след 18,00 ч. Брат ми, като видял, че излизам с някакви непознати хора, тръгнал след нас.&nbsp;&nbsp;Видял, че ме качват на трамвай №6, и ни проследил. Така разбрал къде ме водят. Като се прибрал баща ми и&nbsp;разбрал каква е работата, отишъл дотам, питал за мен, но му казали: <em>Не,</em><em> няма такъв човек вътре.</em> А аз бях в една стая и ме разпитваха, обвиниха ме, че имам предавател, заплашваха ме, че ще преспя в мазето, но накрая към 22,00 ч. ме освободиха.</p> <p>После още няколко пъти са ме викали за разпит. Но те действаха и като изпращаха при мен разни познати, които да чуят какво приказвам. После, когато си отворих досието, видях тези донесения. Повече от половината са пълни измислици и фантазии, но някои хора така са трупали актив.</p> <p>Ето едно от първите, вижте какви глупости пише вътре:</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37623_a4SLZhfSOIpKu3r0HTfte1wV6AjMBb.jpg" style="height:565px; width:400px" /></p> <p><em>По получено донесение от с.с. на отдел 6-и при ДДС се вижда, че ГЕОРГИ&nbsp; ИВАНОВ&nbsp; ПЕНКОВ &nbsp;&bdquo;Телето&rdquo; се занимавал с построяването на радиопредавател, като за целта използвал таванската стая на баща си Иван Пенков - професор - художник. За построяването на радиопредавателя той получил части от некой си бай Драган и Стефан.</em></p> <p><em>ПРЕДЛАГАМ</em></p> <p><em>На ГЕОРГИ ИВАНОВ ПЕНКОВ да бъде открита предварителна разработка с псевдоним &bdquo;БИЗОН&rdquo;, като предлагам да бъд</em><em>е&nbsp;</em><em>прoведен следни</em><em>я</em><em>&nbsp;агентурно оперативен план.</em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37623_lSpLokh1DuKQniwfiMVnszXDL46oUB.jpg" style="height:503px; width:500px" /></p> <p><em>Майка ми успя през 1953 г. да намери плат и да ни ушие ризи &ndash; както следва от дясно наляво на Никола Михов &ndash; Бачо Кольо, на баща ми, на брат ми, а с остатъка и на мен. Вече трета година съм обект на ра</em><em>з</em><em>работка БИЗОН. Снимка &ndash; самоснимачка</em></p> <p>Разбира се, имало е и много донесения, неграмотно написани, само за баща ми. В едно сведение от 6 декември 1950 г. пише:</p> <p><em>ИВАН ГЕОРГИЕВ ПЕНКОВ роден в гр. Казанлък, на 10 май 1897 год., художник, българин, професор в Художествената академия. Произхожда от богато семейство. Преди 9-ти септември 1944 г. явно се е възхищавал от фашистка Германия и от нейния нов строй. Приемал е в дома си доста редовно немски офицери на угощение. Живял е охолно, подържащ и подкрепян от фашистката власт.&nbsp;След 9-ти септември 1944 г. в него не е настъпила никаква промена. Не може да скрие умразата си против Отечествения фронт. Скоро той бе критикуван за формализъм в художеството си от другаря Вълко Червенков.&nbsp; Като член на ЕОПО, той само фигурира. Когато е бил приет членовете са очаквали от него като художник и скулптор, голяма помощ при работата им по нагледната агитация. Но до сега Иван Пенков, винаги е отказвал да дава такава работа под най различни предлози. А когато е рисувал нещо, го е било страх да го подпише.</em></p> <p>След още две страници, в които се описват майка ми, която произхожда от &bdquo;аристократско, богатско&rdquo; семейство и брат ми, немски възпитаник, възхвалявал величието на фашистка Германия, накрая на доноса има отделено място и за мен:</p> <p><em>ГЕОРГИ ПЕНКОВ - е роден в София на 27 ноември 1933 год. не женен, притежава лична карта № 1851 издадена на 23.3.1949 г. от София.&nbsp;</em><em>Преди 9-ти септември 1944 год. е учел в немското училище. Там е завършил основното си образование. Членувал е в организацията &bdquo;Бранник&rdquo; и е ходел редовно с форма. Често е бил забелязван, облечен с бранническа форма, да строява децата от квартала и да ги командва.&nbsp;</em><em>След 9-ти септември 1944 год. той преминава в българско училище. Бил е член на организация &bdquo;Септемврийче&rdquo;, от която организация той преминава след завършването на 3 клас в ДСНМ. <strong>Той е под влиянието на родителите си. </strong>Забелязан е, че се занимава с радиотехника.</em></p> <p><em>Забележка от ползувател на досието: На 11 години може да бъде най-много &bdquo;Орле&rdquo;. - подпис не се чете</em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37623_UAbS0lestBuM9PD5cWKd4fgB72x95b.jpg" style="height:221px; width:300px" /></p> <p><strong>Ето още един рапорт от разузнавач Христов.</strong></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37623_fGmP7ynhPjRG226ibm6Ag2SVK604HV.jpg" style="height:424px; line-height:1.6em; width:600px" /></p> <p><em>На въпроса: работил ли е на радиостанция, отговори, че само веднъж и то на клубната радиостанция. Тук той допълни, че него го привлича повече конструкторството отколкото късовълновата дейност. </em></p> <p><em>На въпроса: строил ли е и </em><em>р</em><em>аботил ли е на незаконна радиостанция, отговори отрицателно. От соя страна му напомних, че съвсем не прилича на един член на ДСНМ, да отрича дейността си на незаконна радиостанция за която Дър</em><em>ж</em><em>авна сигурност знае....</em></p> <p><em>За да има такова държание Пенков и да не признава извършената от него незаконна дейност на радиоста</em><em>н</em><em>ция, вина имам самият аз. На дознанието бях отишъл самоуверено, че Пенков бърже ще признае тази си дейност. Тъй като Пенков веднъж отрече изключено беше да се продължи дознанието. Преди да го освободя взех му декларация за неразгласяване.</em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37623_ZoZZ3J4gEBHks8EG7AwLHg1C0baalz.jpg" style="height:443px; width:550px" /></p> <p><em>инж. Пенков</em></p> <p>Та оттогава започнах да се занимавам със звук. По-безопасно беше, другото много се следеше. Така че благодарение на ДС получих и нова насока в професията.<br /> <br /> Донасяли са може би една трета от хората около нас. Но всяка тоталитарна система трябва да подчини всички граждани. Ако държавата се занимава само с криминалния и шпионския контингент, не става, те са 2-3 %. С това държавата не може да предизвика страх у цялото население. Затова започва да обвинява и невинните хора. Когато си невинен и се страхуваш, така се насажда страх у всички!&nbsp;Всеки можеше да бъде обвинен че е &bdquo;враг&rdquo;! Цял живот съм бил заобиколен от потенциални врагове. Даже съществуваше и понятието враг с партиен билет. Не се уточняваше от коя партия, защото имаше само една, но каква!</p> <p><strong>Всички трябваше да се страхуват. И така след 9-и комунистите хванаха всичко яко и няма мърдане!</strong></p> <p>В института, в който работех, се вършеше полезна и интересна работа, но винаги имахме партийни секретари, които объркваха със своята дейност цялата работа. Не можеха на две магарета плява да разделят, но командваха!&nbsp;</p> <p><strong>Радой (Ралин) имаше един лаф: <em>Хората са оцелели, защото са се смели!</em></strong></p> <p>Не! Защото са лъгали. Аз не казвах какво мисля. Защото ако кажеш какво мислиш, няма да оцелееш. И това не ми тежеше, бях привикнал.</p> <p>Но останах много доволен, когато в края на 70-те години отидох в една германска фирма в Щутгарт. Там беше поканен и друг инженер, колега от Хамбург, г-н Мюлер. С него живеехме в един хотел и сутрин, докато закусвахме, си говорехме и за политика. А той все се обръща назад. И му казвам: <em>Г-н Мюлер, аз дето съм от социалистическа страна, да се оглеждам, ама вие?!</em> А той ми отговаря: <em>От нацизма ми е останало.</em></p> <p>Но страх имаше и преди преди 9 септември - жандармерия, тайна полиция, ратници, бранници с ножове, националисти, виждал съм го и този страх. Тогава баща ми ни изпращаше да видим дали някой не подслушва, та и досега внимавам какво говоря. Но по-малко. Сега поне можеш да говориш каквото си искаш. Изсипаха се толкова много думи, че хората не могат да се ориентират кое какво е и защо е. И думите загубиха своята стойност. Едно време в някоя пиеса или стих, ако има нещо, което едва се прокрадва само загатнато, скрито, някоя дума само, критична към властта, веднага се разчуваше и всички го четяхме.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37623_TH3ghjcaG7WakhktCG0JlRsLJLncjF.jpg" style="height:392px; width:600px" /></p> <p><em>Един от купоните с много свирене след успешна защита на дисертация. Снимка Милан Огнянов</em></p> <p>Често ни посещаваше милицията, защото правехме много купони. Има един хубав случай. Беше малко преди промените. След премиера на филм сме с приятели в ресторанта на Дома на киното, обаче в полунощ го затвориха &nbsp;и се вдигаме всички и се понесохме у нас - имаше и хора, които не познаваме. Видяхме двама, които си личеше, че са от &bdquo;тайните служби&rdquo;. И по едно време се зазвъня отдолу и разбрахме, че идва милиция, защото много шум вдигахме, а беше и късно. И понеже си бяхме пийнали, имаше и микрофон, аз спрях музиката и казах: <em>Извинявайте, обръщам се към цивилните, униформените са вече на вратата. Ако обичате, идете да се оправите!</em> И те наистина, скочиха двамата и оправиха работата. И след това Джеки ми каза, че след 15-ина дена, като започнаха митингите, видял ги</p> <p><strong>тези двамата много възторжено да викат: <em>СДС, СДС! </em>Значи всичко си е вървяло по план.</strong></p> <p>Помня, че един път се държах неприлично. Отсреща живееше един, военен ли беше, милиционер ли, по-възрастен човек. И с право сигурно се е възмущавал... На сутринта след един купон аз отварям прозореца да взема въздух, главата още ме боли от пиене и той започва да ми се кара, ама доста ме навика. И аз съвсем спокойно и бавно, по-бързо не ми беше възможно, му отвръщам: <em>Вижте какво, както вие не харесвате нашия начин на живот, така и ние не харесваме вашия</em><em>.</em> И съм го обвинил, че всеки ден се връща с мрежичка, пълна с ловджийски наденици и лимонада. А никога не съм го виждал с такава мрежичка, ама пиянска глава... Можеше да ми направи беля, но не ми навреди. Бил е, значи, свестен човекът...</p> <p>Може и да не вярвате, но имам и орден от онова време! (водещата снимка в това интервю)</p> <p><strong>Историята на един орден&nbsp;</strong></p> <p>Никога не съм претендирал, че&nbsp; по времето на социализЪма съм бил десидент. Не бих могъл да се сравнявам с някой членове на Политбюро, които в боричканията по стълбицата на властта биват понижени до посланик в Лондон и впоследствие с право се изтъкват като десиденти. Напротив, аз бях един редовен конформист като хиляди други български граждани. Моят последователен конформизъм ме доведе дотам, че получих орден &quot;Кирил и Методий&quot; - втора степен. Този&nbsp; орден ми беше връчен за особено ефектното озвучаване на грандиозния концерт по случай 100 години от рождението на Ленин. Три месеца репетиции в зала &quot;Универсиада&quot; под ръководството на особено талантливия режисьор Крикор Азарян. Огромно число участници на сцената, повече от публиката в залата. Над 1000 войници участваха в масовите сцени. И съвсем ново за времето си, през 1971 г. осъществихме стереофоничен звук. Така например Ленин &nbsp;(Николай Бинев) подава реплика от лявата част на сцената и звукът определено се чува отляво, а Крупская (Илка Зафирова) му отвръща отдясно и звукът съвсем ясно се чува отдясно. Това беше толкова впечатляващо, че бе забелязано даже от самия Тодор Живков.&nbsp;Наградиха ме с орден&nbsp; &quot;Кирил и Методий&quot; - втора степен. Друга изключителна особеност на този концерт беше, че звукът е предварително записан, актьорите и певците само си отварят устата. Kакто се казва сега, концертът беше на плейбек. Така протече и голяма част от нашия живот.&nbsp;Един нов български език, наложен от&nbsp; една работническо-селска бюрокрация, ни бе втълпяван.&nbsp;</p> <p><strong>И когато трябваше да кажем нещо, устата ни не следваше нашите мисли, </strong></p> <p>а възпроизвеждаше готови думи и изрази от този език. Но както и да е. Прибрах си доволен ордена, а той лежеше гордо в една виненочервена кутийка с отпечатан на капака със златни букви надпис ОРДЕН КИРИЛ И МЕТОДИЙ ВТОРА СТЕПЕН. А отгоре тържествено бе изписан гербът на НРБ. &nbsp;</p> <p>Но минаха години и дойдоха промените. Подтикнати от развихрилата се демокрация, крадци обраха дома ми и откраднаха ордена заедно с кутийката. Загубата обаче не бе голяма, защото от кварталния антиквар си купих същия орден заедно с кутийката за 5 лева.<br /> <br /> <em>Тази история е част от очакваната скоро книга на Джеки Стоев и Джони Пенков &quot;А дано, ама надали&quot;</em>&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37623_TqCkqlhmsspuEjWFYY1O7BickjIQH6.jpg" style="height:521px; width:500px" /></p> <p><em>Уличното музициране винаги ни е привличало. Това беше предизвикателство срещу страха от свободата, прикриван&nbsp; под предлога за приличие. Снимка Румяна Бояджиева, 1983 г. </em></p> <p>В &nbsp;социалистически години нямаше много магазини, но бяха измислили нещо много хубаво. Откриха денонощен магазин за алкохол и храни на &bdquo;Алабин&rdquo; и &bdquo;Витошка&rdquo;. И по телефона можеше да си поръчаш да ти докарат нещо, с една &quot;Вятка&quot;, мотоциклет. И когато към един и половина-два всичкото пиене е свършило, хората са умърлушени, като дойде вятката, става празник отново! Но само пиене и малко салам си поръчвахме. Много скромно се живееше. Ама и по-весело! Дори си мислех, че става за документален филм - да се обикаля с вятката и да се заснеме радостта.&nbsp;А сега всеки гони висок стандарт. И му трябват пари, пари, за да го догони! &nbsp;</p> <p><strong>Но знаете ли, в живота най-хубавите неща са и</strong><strong>л</strong><strong>юзиите. </strong></p> <p>10 ноемри мен ме завари на ул. &quot;Московска&quot;. Бях отишъл в ДСК да си извадя пари, защото отивах към клуба на филмовите дейци. И там, на касата, суматоха и чух: Тодор Живков падна! И хората с едни особени светнали изражения. И като отидохме в клуба, то си беше празник голям. После разбрах, че някои от празнуващите са участвали в предишната власт скришно. Ама всички се радвахме! Защото преди това живеехме в много залупено време, което не ни даваше да изявим пълните &nbsp;си възможности.&nbsp;</p> <p>Но тези, които властваха преди, властват икономически и сега. Вярно, има повече свободи, макар че едните свободи се заместват с други задължения и неприятности. Имам едно едно сценарийче за кратко филмче. Америка по време на робовладелствто, плантация, един негър (афроамериканец било коректно сега да им казваме) с верига на крака сече захарна тръстика, пот тече от него. И както сече, изведнъж се чува от другите на нивата: <em>Свобода, свобода!</em> Робството пада, махат му веригата и той радостен и свободен тръгва да си търси работа. Отива при един &nbsp;плантатор и търси работа - няма. Отива при втори - същото, третият вика: <em>Абе другата седмица за няколко часа може. </em>Черният пита:<em> А постоянна работа нямате ли?</em> - <em>Е, преди имахте постоянна работа. Сега си свободен!</em></p> <p><strong>Комунизъм ли? Идеята умря напълно. Остана само най-ужасното - &nbsp;методите и физиономиите. &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;</strong></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/37623_t9uNWrsIHUix8fPfuEETaukDPXmvIp.jpg" style="height:431px; width:600px" /></p> <p><em>Първата и като че ли единствената роля на твърде прост милиционер (Джони Пенков) в българското кино във филма &bdquo;Рицар без броня&rdquo;.</em></p> <p>...</p> <p><em>Първа част от интервюто с Джони Пенков можете да прочетете на адрес:&nbsp;</em></p> <p><em>http://glasove.com/vutreshni-glasove/37336-djoni-penkov-choveshkite-otnosheniq-ne-sa-za-pred-horata</em></p> <p><em>Следващата седмица очаквайте трета, последна част от интервюто, което Джони Пенков даде специално за &quot;Гласове&quot;</em></p>