Джеки Стоев: Мое нАучно изследване доказва, че ние мъжете сме бунаци!

<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48529_XjZfTgKKBwSuSrbLIuHjDAq1jH7lcV.jpg" style="height:388px; width:550px" /></p> <p>Казармата изкарах като скиор в спортната рота. Но лятото, след състезанията, ни изпратиха в кашишко поделение за всеобщо обучение. Бях зачислен в минометна батарея. Още първия ден старшината ме подбра и ме заведе да правим експлоатация на камион. Знаете ли какво е това? Не знаете. Всяко лято всички превозни средства се разглобяват до шушка, почистват се и пак се сглобяват. Старшината ми връчи шкурка и сандъче с грес и ми нареди:</p> <p><strong><em>Всичко да се освободи от ръжда, ако има налична такава, и да се гресират всеобхватно!</em></strong></p> <p>Аз още от дете съм си съвестен и изпълнителен. И карам наред, както ми е наредено. Ръжда. Шкурка. Грес. Ръжда. Шкурка. Грес. Тъкмо съм гресирал всеобхватно една част, идва старшината и чакам да ме похвали. Вместо това виждам как лицето му се изкривява, а очите му всеки момент ще изхвръкнат. И като се разкрещя, едва не срути гаража:</p> <p><strong><em>Като те гледа човек, как може да помисли, че си идиот бе!?</em></strong></p> <p>А аз откъде да знам какво е феродо? И че служи за спирачка. И сакън, ако се докосне до грес &ndash; половин година камионът няма да може да спира. Техниката по принцип никога не е била моя стихия. Аз по това време дори и колело нямах.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48529_ZcYfWB40m2KwGE3sh5jEjzZtXGqP6B.jpg" style="height:390px; width:550px" /></p> <p><em>В казармата, Джеки е втори от ляво надясно</em></p> <p>На другата сутрин ротата трябваше да замине за месец на военно обучение в планината (палатки, кал, дъжд и мъка). Събуждам се сутринта и гледам &ndash; помещението празно. Няма никого. Ротата заминала на учение. А мен не ме взели. Чак след време ротният ми разказа. Дошъл старшината и го кандардисал да ме оставят, защото учение, стрелби (нали знаете) &ndash; ще вземе да стане някоя беля. В ротата си имали достатъчно други идиоти, че да взимат и странични такива. И затова казал на войниците да станат много тихо и да се измъкнат внимателно, за да не ме събудят. И така, без началници, цял месец си поживях царски. Значи неслучайно дядо ми навремето казваше:</p> <p><strong><em>Джеки, учи, работи, старай се! Създай си име! Името след това ще работи за теб!</em></strong><br /> <br /> По онова време законът беше такъв, че не можеш да следваш, ако преди това не си изкарал две години казарма. Може би за да забравиш всичко, което си научил в училище. За мен това не беше проблем, защото не бях научил кой знае колко. Но казармата си имаше и положителни страни. Подготвяше младите хора за живота. Приучаваше ги да свикват с униженията, да се подчиняват безпрекословно на по-силните и безнаказано да се гаврят с по-слабите... Не знам дали ви е правило впечатление, че като попиташ някого за казармата, той ти разказва три или четири много забавни и весели случки &ndash; все едно че е бил на курорт в чужбина (на Бахамските острови, да кажем). А двете години на перманентно и тотално унижение просто е забравил. Не. Това не е нито случайно, нито абсурдно. Просто човешката психика е така устроена, че да потиска и да изхвърля от съзнанието всички гадни и конфузни преживелици. Нали все пак човек трябва да съхрани някаква доза себеуважение. Иначе да ходи да се гръмне. Същият феномен се отнася и за носталгията по социализма.<br /> <br /> <img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48529_iK85LzajKzH9G2wvtBeGxQbgFgr38S.jpg" style="height:403px; width:550px" /></p> <p><em>Военно-отчетна книжка</em>&nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;&nbsp;</p> <p>Иначе бях много жилав, много як, много тичах и много беснеех. Имах много и различни приятели, но от детските години ми е останал Митко Хаджистамов, бехме съученици с него в отделенията. След това се срещнахме в Дрезден, оказахме се състуденти. Той следваше химия, аз &ndash; биология. Бехме уговорили, като завършим, да се &bdquo;чупиме&ldquo;. Даже си бехме уговорили адрес в Западна Германия, където да се търсим. Но аз, като се върнах в България, започнах да роботя в студио за научнопопулярни филми като асистент-оператор. Беше обявен конкурс и аз се подготвих по една стара зубраческа книжка. А след няколко месеца ми предложиха да стана асистент-режисьор. Една година се учих и след това ми дадоха да направя сам филмче &ndash; &bdquo;Децата на животните&ldquo;. Беше интересен, хубав филм.</p> <p>На всеки 2 години се провеждаше световен фестивал на научнопопулярното кино, в който участват над 40 държави &ndash; англичани, американци, ВВС. И всяка държава имаше право на един час програма. Можеш да покажеш 1 филм, 3 филма, важното е програмата да не е повече от 1 час. Битката беше много голяма. Наградите са 10, като не се избира първа, втора и пр., а се избират десет филма за последните две години. И понеже моето филмче беше осем минути, отидох при главния редактор, викам му: <em>Мойто е много кратко, що не го пуснете? </em>А той само дето не се прекръсти: <em>Джеки, ти луд ли си? Знаеш ли какво ще ни направят? Ти си още асистент. Ще ни изядат и теб, и мен. </em></p> <p><strong><em>Мани, не мисли въобще за тая работа! </em></strong><br /> <br /> Добре. Хубаво, съгласявам се аз. Но тази година фестивалът се провеждаше в Киев, а киевската студия е побратимена с българската. И пишат те да изпратим още 5&ndash;6 филма, които да се показват по време на фестивала в другите кина и театри в града, за да се създаде атмосфера. Така включват и моето филмче. Обаче нещо объркали поръчките и моят филм попада на фестивала. И го избират във финалните десет филма. Единственият български филм! Браво я! То не може само кутсуз да съм. Та благодарение на тази награда ми</p> <p><strong>дадоха тапия за режисьор &ndash; трета категория. </strong></p> <p>Защото тогава имаше &bdquo;режисьор на игрални филми&ldquo; и &bdquo;режисьор на други филми&ldquo;. Какъвто станах и аз &ndash; режисьор на други филми, трета категория. И вече не исках да бягам на Запад! Бях започнал да правя нещо, което ми харесва.</p> <p>Но още докато следвахме в Дрезден, с моя приятел Митко имахме голям конфликт с комсомолската организация. Бяха назначили нов шеф, който искаше да прави актив. И пристига в Дрезден, прави комсомолско събрание с предложение пет-шест човека да бъдат изключени от комсомола &ndash; все мои приятели. А тогава, ако те изключат от комсомола, нямаш право да следваш и трябва веднага да напуснеш Германия. А той дошъл, организирал цялата работа &ndash; кой какво да каже. Обаче ние с Митко си разпределихме територията и седнахме в двата края на залата. Митко беше джудист, и то с награди от студентските първенства, и беше понабил двама-трима души,<br /> <br /> <strong>аз пък бях набил повече и не смееха много да се закачат с нас.</strong></p> <p>Но сега ще направя пак едно лирическо отклонение. Брат ми беше женен за германка, но завърши и се върна в България, а тя имаше да довършва нещо. И един българин, Ботьо Ботев се казваше, много тъп и недодялан, на некакъв купон започна да я закача. И аз си викам: <em>Тоя ше го бием!</em> Той живееше на партера на общежитието, а точно до него имаше една барака, върху която са се покатерили трима-четирима, за да гледат как ще го бия. И този, като ме видя, започна да се моли:</p> <p><strong><em>Джеки, нека да ти обясня, чакай малко...</em></strong><strong> И на мен ми прималя направо.</strong></p> <p>Отвън трима-четирима чакат да видят какво ще направя, двама бяха дошли с мен, а тоя, ако ми беше казал още един-два лафа, немаше да мога да го ударя дори, ще ми дожалее. Затова затворих очи и уши, засилих се и му люснах един силен шамар, завъртях се и си излезнах. А ако го бях оставил да каже още три-четири думи, нямаше да мога да го набия. И целото ми реноме, което съм градил с годините, отиваше на кино.</p> <p><strong>Та преди това комсомолско събрание бях предупредил всички: <em>А сте гласували, а &ndash; бой!</em></strong><br /> <br /> Аз пазех от едната страна, Митко &ndash; от другата. И победихме с един-два гласа въпреки тази мащабна акция. След половин година дойде от Министерството на културата някакъв зам.-министър, направиха тържествено събрание и казаха, че ще дадат на двама студенти някаква награда. Те си имаха хора, които трябваше да наградят, но попитаха какви са нашите предложения. Но не помня вече кой каза: <em>Джеки и Митко Хаджистамов да наградим! </em>Митко е най-добрият студент, а пък аз по това време не бях най-добрият студент, но пусках карикатури и разказчета в списание &bdquo;Оленшпигел&ldquo;, правех любителски филми в студио 16, получих награда дори от германския комсомол. И така всички гласуваха за нас! Този път без да кандърдисваме или заплашваме някого. И след това като дойдохме в България, отидохме&nbsp; в Министреството, за да си получим наградата, но явно като са разбрали за кого е, казаха:&nbsp; <em>А, няма награда, нещо сте се заблудили.</em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48529_SwBTzjPcodhNMhld6DMZIH05YAYLnu.jpg" style="height:586px; width:400px" /></p> <p><em>В ролята на светеца във филма Ringel Ray, Дрезден, 1964 г.</em></p> <p><br /> Странно съвпадение е, но вечерта, в която пристигнах в Германия за първи път, вдигнаха Берлинската стена &ndash; на 13 август 1961 г. След години по една случайност бях там и на деня, в който я бутнаха на 8 ноември 1989 г.<br /> &nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48529_jsVLgVnNllM1txDb8P5ogJuArRdsjL.jpg" style="height:338px; width:550px" /></p> <p><em>Абсолвент, Дрезден, 1965 г.</em></p> <p><strong>Но&hellip; студентът и добре да си живее &ndash; накрая завършва...</strong><br /> Или го изгонват. И аз по-следната година аха да се дипломирам, аха да ме изгонят, аха да се дипломирам, аха... Но завърших и се дипломирах. И обикновено като ме питат какво съм следвал, отговарям: <em>Следвал съм биология, но не само съм следвал, но съм и завършил!</em> И не само...</p> <p><strong>Имах и дете. Извънбрачно. Момченце &ndash; Раймонд. Но как да кажа на мама?</strong></p> <p>Тя беше ужасно консервативен човек &ndash; моралист и сектант до крайна степен. А аз не смеех и да продумам, тъй като не знаех дали няма да ме изгонят от университета. Изгонен и с извънбрачно? Щеше да й дойде много. По случай дипломирането ми (вече в България) направихме голямо тържество, на което майка ми &ndash; почти разплакана &ndash; заяви: <em>И двамата ми сина се дипломираха! Сега искам и очаквам само внуци!</em> Добър повод! <em>Мамо, погрижили сме се вече!</em> И извадих снимка на Раймонд. Тя я погледна, погледна, погледна... погледна... И наистина се разплака... Този път от радост. Рухна митът за коравата й сектантска природа. А той си и приличаше на мен. Все едно извадих моя снимка на тази възраст.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48529_4ILX6OvuciNMBH1mTlnL1xktLnJH2B.jpg" style="height:342px; line-height:1.6em; width:500px" /></p> <p><em>Моето детенце е вдясно на снимката </em></p> <p>След като завършихме, Митко удържа на думата си и както ни беше уговорката, духна. А аз се върнах в България и започнах да правя филми.&nbsp;След филма &bdquo;За децата на животните&ldquo; направих филм за секса при животните &ndash; &bdquo;Ритуали на любовта&ldquo;. Разказвам аз за секса при животните, обаче през цялото време имам предвид секса при хората. Например описвам любовните ритуали при патиците. Мъжката патица има няколко ухажващи движения. Той тръгва и кара наред &ndash; срещне ли патица, започва да я ухажва. Ако не му обърне внимание, той отива към следващата, след това към следващата&hellip; И така, докато склони някоя патица да отговори на неговото ухажване, което, общо взето, винаги е едно и също. Както и ние хората. Преди време виждам приятел да говори с девойка, която не познавам. И той нещо й обяснява, а аз й казвам: <em>Значи да ви кажа, преди два дни го видех да разказва същите неща на едно друго момиче.</em> Такива са нашите номера. А ако една жена влезе в стая с петима мъже, в следващата минута тя със сигурност ще знае кой от тях я харесва, кой я иска истински и кой &ndash; просто така. Жената има този инстинкт, това чувство, то й е вродено. Докато</p> <p><strong>ние, мъжете, сме бунаци, затова караме наред. </strong></p> <p>И това не са обикновени приказки. Това ти го казвам като нАучен работник, защото, това е нАучно изследване! Мъжът например гледа как една жена му се усмихва. И си мисли: <em>Щом ми се усмихва, значи ме харесва. </em>Ама не е така. Понякога жената се усмихва просто защото й е приятно да разговаря с теб. Това не означава, че иска да катурнете у кревата. Една жена винаги знае кой мъж е готов да й се хвърли в краката или в кревата.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48529_fJ7YfuTdOq5XS8JG3xHeIKOzPmPPmQ.jpg" style="height:474px; width:450px" /></p> <p><em>Карикатура на Джеки Стоев</em></p> <p><strong>Та свърших аз филма и се зададе художественият съвет. </strong><br /> Той се състоеше от 12 човека, предимно стари студийни кримки, обединени от другаря Цоцов. Той не беше председател на съвета, но като партиен секретар дърпаше конците. Имаше представители от Министерството на културата и на още две институции. (Едната се сещате коя е.) Основната им задача беше да не допускат извращения от политически характер. Моят филм обаче не третираше политически, а сексуални проблеми. Съветът също така можеше да има и забележки от творчески или научен характер, но ако те бяха една-две и неособено съществени &ndash; би могло евентуално и да бъдат пренебрегнати... Така че нямах основания за безпокойство. Но малко преди заседанието един мой колега и приятел ме дръпна настрани и ме предупреди, че Цоцов е събрал цялата своя кохорта и че са взели решение да ме съсипят и да спрат филма. Един от колегите изнамерил и едно младо момче &ndash; сексолог (негов братовчед), който да разгроми филма и от научна гледна точка. Бях измислил и много, много хубаво мото, което стоеше веднага под заглавието:</p> <p><strong>Сексът не е съвкуплението, а подготовката за него.</strong></p> <p>Много си го харесвах, а и отговаряше мно го точно на поведението на всички животни, а даже и на някои от хората. Сексологът пръв взе думата: <em>Другари! Първо трябва да се махне мотото. Защото! Отворете енциклопедията &bdquo;Ла рус&ldquo;. Отворете &bdquo;Британика&ldquo;. Отворете на думата секс. И там пише какво? Секс значи пол. И оттам идва например думата секционна мебел. И като прочетем това мото, се получава какво?... Безсмислие! &bdquo;Полът не е съвкуплението&ldquo; и т.н. Предлагам да се махне мотото, нали?... </em>Тъкмо се канех да обясня на тъпия галош, че наистина първозначението на думата секс е било само &bdquo;пол&ldquo;&rsquo;, но от десетилетия насам думата секс е придобила гражданственост със съвсем друго значение. В това време обаче взе думата проф. Боев. Този път беше с вратовръзка, но ризата му &ndash; пак разкопчана, а сакото, както винаги, посипано с пепел от цигари:<br /> &ndash; Момче, ти какво работиш?<br /> &ndash; Аз съм сексолог.<br /> &ndash; Не те питам как се нарича професията ти, а каква дейност извършваш?<br /> &ndash; При мене идват хора с проблеми и аз ги съветвам...<br /> &ndash; Чакай, чакай! Ти нещо ни будалкаш! Нали каза, че секс значи пол. За какви проблеми и за какви съвети говориш?!... Първо, ти не си сексолог. Ти си пололог. И твоята работа е да определяш половете &ndash; това е мъжки, това е женски, това е по средата...<br /> Тогава за първи път проумях, че за да сразиш опонентите си, не е нужно аргументите ти да бъдат смислени. По-важното е да бъдат остроумни. А репликата на Боев беше и смислена, и остроумна. Младият сексолог млъкна сконфузен. Но веднага се включи кохортата на Цоцов &ndash; това да се махне, онова да се махне, това да се махне, онова да се махне... И като теглиш чертата, остава само заглавието (и то под въпрос). Включи се представителката на Министерството на културата:<br /> &ndash; Другарю Стоев, или както ви наричат там, не знам защо Джеки! Вашето така наречено мото на филма е подписано с Дж. Това Джойс ли е? Или е Джером Джером? &ndash; Явно искаше да демонстрира обща култура и ерудиция. Все пак е представителка не на министерство на земеделието, а на културата.<br /> &ndash; Не &ndash; казвам аз скромно, &ndash; Дж. е от Джеки.<br /> &ndash; Другарю Стоев, а защо не сте се подписали с цялото си име? Така човек би могъл и да си помисли, че авторът на мотото е сериозен човек!?<br /> Сконфузеният млад сексолог отново се зареди със смелост и взе думата:<br /> &ndash; Да вземем например епизода с котките. Как те врещят неистово в пролетно време при сексуален контакт. Нека, другари, да го обясня научно. Все пак сте Студия за НАУЧНОпопулярни филми, нали? Котаракът има на пениса си нещо подобно на нокът, с който задира вагината на котката. Тя съответно изпитва болка и врещи...<br /> Проф. Боев бавно се изправи, подпирайки се на бастуна. И посочи сексолога с пръст. Погледнато отстрани, сценката много проличаше на известния колаж от Лайпцигския процес &ndash; огромният Георги Димитров сочи с пръст дребната фигура на Гьоринг:<br /> &ndash; Ти, момче, котка ебал ли си бе?<br /> &ndash; Не &ndash; отговари стъписаният сексолог (вместо да се направи на обиден или да измисли нещо).<br /> А Боев продължи:<br /> &ndash; А да си бил в путката на котката, когато я ебат?<br /> &ndash; Не съм. &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp; &nbsp;&nbsp;<br /> &ndash; А да си чувал за презервативи с рога, копита и други израстъци? За какво са направени? Да я боли жената, или да й е хубаво, а? Сексолог със сексолог! &ndash; И се тръшна на стола. А столът изпращя, замалко да се счупи.<br /> Два дни преди съвета &ndash; за късмет &ndash; бяха сменили председателя на художествения съвет (който беше по-тъп и от Цоцов). Новоизбраният председател беше Косьо Обрешков. Той беше готин, свестен и интелигентен. По регламент председателят се изказва накрая, обобщава и взема решение. Косьо се позакашля авторитетно и заговори строго:<br /> &ndash; Другари! Радвам се, че художественият съвет, на който аз за първи път съм председател, беше толкова интересен, съдържателен и градивен. Изказаха се важни мнения и конструктивни предложения... (Помислих и той нещо да не е мръднал?)<br /> &ndash; Джеки! &ndash; обърна се той към мен. &ndash; Смяташ ли да променяш нещо във филма?<br /> &ndash; Не &ndash; отговорих.<br /> &ndash; Добре! Тогава закривам съвета.<br /> Радостта от това, че филмът мина, се смеси с удоволствието да наблюдавам опуленото лице на Цоцов и неговите хора. На всеки художествен съвет секретарката стенографира всички изказвания дословно. След това пренаписва стенограмата на пишеща машина, като оформя написаното под формата на протокол. А гореизложените диалози съм цитирал по протокола. Така че, ако на места има нецензурни изрази, вината не е моя.</p> <p><strong>Нали го знаеш тоя лаф: <em>Кои бе? Джони, Джеки и Чарли &ndash; мани ги тия с кучешките имена!</em></strong></p> <p>Как се срещам с Джони? Кой да ти помни! Било е преди 50 години. Но започнахме да работим заедно и така постепенно станахме приятели. А те двамата с Чарли се познаваха по-отрано. Виж, историята на тяхното запознанство е интересна. Джони е по-голям от нас със седем-осем години. Та един ден преди много, много години Чарли минавал по улицата, на която живее Джони, и чул някъде отгоре да свири джаз. Седнал Чарли на тротоара и си слуша музика. По едно време</p> <p><strong>покрай него минават Леа Иванова с мъжа си и го питат: <em>Ти, момче, какво правиш тук?</em> </strong></p> <p><em>Ами слушам</em> &ndash; казал &ndash; <em>Чарли Паркър</em>. Така му излязло и името. Чарли &ndash; понеже много обича джаз, а по онова време нямало къде да слуша&hellip; И му казали: <em>Я тръгвай с нас!</em> Така попада на купона и се сприятелява с Джони. Аз се появих сравнително по-късно.</p> <p>Та след като направих няколко филма, до 71-ва година си бях в студиото за научнопопулярни филми и след това, през 72-ра, отидох в телевизията. Точно Славков беше станал главен началник. От редакция &bdquo;Лъч&ldquo; ми поръчаха да направя филм за гларусите (не за птиците). &bdquo;Лъч&ldquo; си беше милиционерската редакция и явно са очаквали от мен да разоблича това негативно за социалистическия морал явление. Аз обаче никога дотогава не бях разобличавал каквото и да е, а и не смятах явлението за чак толкова негативно. От една страна, се подобряваше генофондът на човечеството, а от друга &ndash; на доста скандинавски бабички усмивката им дълго време не слизаше от устата. Че кво лошо има? Плажът на Златни пясъци. С камерата можехме да снимаме отдалеч, но звукът трябваше да се записва отблизо. Най-много половин метър. Слагахме едно малко магнетофонче в тоалетна чантичка, която биваше поставяна в непосредствена близост до обекта. Естествено, не можехме да мечтаем за техническите постижения, с които разполагат тайните служби днес, и затова трябваше да проявим голяма доза изобретателност. Ето, на масичка на мостика виждам как една</p> <p><strong>грамада от татуирани мускули се е надвесила над крехка финландка.</strong></p> <p>Разговорът сигурно е безкрайно интересен, ама как да сложа пред тях микрофон? На мостика масичките са на метър-два една от друга и наоколо празно. Вие какво бихте направили? Аз го измислих. Както съм си по бански, взех в ръка тоалетната чантичка с микрофона. Прескочих парапета и откъм морето се придвижих до нашите герои. Тупнах демонстративно тоалетната чантичка на масата пред учудените им погледи. Ударих се гордо в гърдите, както и Бай Ганьо в чешката баня, и скочих в морето. Само дето не извиках: &bdquo;Булгар! Булгар!&quot;. Станаха чудесни записи.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48529_QBcpjlpdJmmd69ucefnuzSgfzMLFm0.jpg" style="height:376px; width:500px" /></p> <p><em>Гларус се е надвесил над крехка финландка, карикатура на Джеки Стоев</em></p> <p>Обаче отказаха да пуснат филма. &bdquo;Аморфен&ldquo; бил. И се реши да се направи &bdquo;общо гледане&ldquo;, поканиха много и различни хора. За да не излезе, че са спрели филма, трябваше да бъде отхвърлен по естетически причини. Помня, че бяха поканили и Хачо Бояджиев. И така, всеки каза по нещо, накрая Хачо взе думата: <em>Вижте кво, всичко друго както и да е, обаче в този филм има песен на Жорж Ганчев. </em>Аз даже не съм и разбрал коя е, де ше знам аз такова нещо&hellip; <em>Вие знаете ли кой е Жорж Ганчев?</em> &nbsp;&ndash; продължава Хачо. &ndash; <em>Той е беглец и негова песен да пускате по телевизията &ndash; това е абсурд! </em>Но мисля, че просто на Хачо са му казали, че филмът трябва да бъде спрян. След това го пуснаха в друга редакция, така че доста пъти го даваха по телевизията. Това обаче не съм го казвал на Жорж Ганчев, защото ще реши да го използва като актив &ndash; как заради него са спрели филма. Въпреки че за него, да ти кажа, ако не го познавах лично, даже можех и да гласувам за него. Палячо, верно, ама се държеше много по-нормално от другите хора. Човекът пее, разказва разни истории, ама аз го знам какъв е&hellip;</p> <p><br /> <strong>Времената бяха абсурдни, да, знаехме, че между нас гъмжи от слушалки.</strong><br /> Привиквали са ме няколко пъти още в началото, когато постъпих в студията. Идваха най-различни де. Веднъж дойдоха да ме кандърдисват да влизам в партията. Защото нали ти разказах за семейството си. Казах им, че всичко добре разбирам, ама аз сега тръгвам в професията. Нали ако вляза в партията и тръгна напред, всички ще кажат: <em>Ей го, тоя ги използва.</em> Няма да е хубаво. И след това дойдоха други, които ме увещаваха: <em>Вие само ще ни сътрудничите, малко информация понякога ще ни давате. </em>Казах им: <em>Вижте какво, вие знаете кои са моите родители, знаете от какъв род съм! Ако стане нещо, аз първи с пушка ще изляза да браня Родината и нашия строй! Обаче да пиша как некой разказвал вицове против партията, ами че то аз ги разказвам вицовете, аз пускам такива шеги&hellip; Как да напиша, че некой друг е направил такова нещо? Моля ви се! На мен можете да разчитате, но такива неща&hellip; Още повече &ndash; не обичам да пиша.</em> Оставиха ме де. Но виж какво, според мен нас просто са ни отписали. Видели са, че сме несериозни хора, на които не може да се разчита. Джеки, Чарли и Джони, оставете тия тримата с кучешките имена! Предполагам, че сме имали по-несериозен вид в техните очи, та затова не са ни закачали.</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48529_2Uif8qThsDBCOtgNslFAasayEcArz9.jpg" style="height:392px; width:550px" /></p> <p><em>Джони, Джеки и Чарли, карикатура на Джеки Стоев</em></p> <p>Някои колеги много ни се ядосваха, защото виждаха колко весело и радостно живеехме. Не обръщахме внимание ни на това, ни на онова. А и филмите, които правим (и тогава и сега), все едно &ndash; хоп! &ndash; за три дни сме ги направили! С лекота, да! Ама знаеш ли зад тази лекота колко труд има&hellip; А те гледат как хората ни се радват, как ръкопляскат. И завиждат. Спомням си, бяхме на някакъв купон, ние се веселим както си знаем, а един се приближи към нас и казва:</p> <p><strong><em>Вие сте шутовете на социализма! </em></strong></p> <p>Тогава Джони му отговори хубаво. Каза му: <em>Виж какво, не знам дали е така, но знам, че по време на феодализма единствено шутовете са имали някакъв шанс да си опазят достойнството.</em></p> <p>Когато постъпих в студията, началото беше много драматично. Назначиха ме като асистент-оператор и след два дни имаше първомайска манифестация. Няма как да не отида. Хем са ме назначили преди два дни, хем са ме сложили към определен оператор &ndash; Сашо Вълчев, много готин оператор и весел човек. И отивам аз там, Сашо ми връчва едно знаме: <em>Ето, да носиш!</em> Ако беше дошъл партийният секретар, да откажа, ама това ми е операторът, с когото ще бачкам. И цял ден ходих с това знаме, ако знаеш какъв срам брах! Единственото ми успокоение беше, че моите приятели не ходят по манифестации. Беше задължително, разбира се, но въпреки това никой от нас не ходеше.</p> <p><strong>Ама каква дивотия! Събираме се в 7 часа сутринта и до 11 часа обикаляме като идиоти! </strong><br /> <br /> Сашо Вълчев, Бог да го прости, беше много готин човек. Казваше:</p> <p><strong><em>Ееех, Джеки, Джеки, ебането стана масов спорт, но ние минахме на трибуните! </em></strong></p> <p>Ех, да можех да съм с двайсе години по-млад и на същия акъл. Помисли, помисли и каза: <em>Абе това за акъла не е толкова важно. </em>Много леко се работеше с него!</p> <p>Много весели спомени имаме с него. Първата ми командировка беше незабравима! Трябваше да снимаме некакъв завод за бутилки в Плевенско. Внесли били машина от Италия, дълга 50 метра, абсолютно автоматична. Само в една будка седи един човек, който управлява цялата машина и целия процес. Когато бутилката е готова, към нея се спускат щипци като големи пръсти, които опипват гърлото й и ако не е стандартна, бутат я в един кош. А годните бутилки се самоподреждат на специално място. Както ти казах, машината се управлява само от един човек. Обаче! Бяха назначени и двама цигани, които отиваха с една количка до коша за бракувани бутилки, слагаха ги в количката и ги подреждаха до редовното качество.</p> <p><strong>Първият филм, който снимахме с Джони и Чарли, е отпреди 40 години. </strong><br /> Синът ми беше станал на 10 и за първи път го пуснаха да дойде сам от Германия. Преди това идваше с майка си, а аз трябваше да се подпиша в милицията, че съм получил един брой дете. Заминахме за Тюленово, след Каварна, където бракуваха кораби. Засилват кораба към брега с пълна газ и колкото излезе &ndash; най-много до половината. И след това го режат за скраб.</p> <p><strong>И ние отидохме, за да направим филм за старите кораби. </strong></p> <p>Джони тогава намери, за съжаление не я пази, телеграма в кабината на капитана: <em>Моля веднага да ни изпратите телеграфист. Вече толкова време сме в океана, нямаме връзка със света, защото човекът, когото назначихте, няма никаква представа от тази работа.</em> А синът ми, който идваше от Германия, където не е прието да се чупи и троши, от сутрин до вечер помагаше &ndash; чупеше прозорци, столове, маси (а те трудно се чупят). Беше истинска вакханалия. На връщане към града имаше тръба, от която течеше силна струя минерална вода, където го къпех заедно с дрехите. Един ден дойдоха бобмаджии, за да взривят единия от корабите. Ние с Джони снимаме, но аз с крайчеца на окото виждам как синът ми се върти около тях, докато се приготвят. И като свършиха, викам го аз: <em>Я ела тук. Я да видя какво имаш в джобовете!</em> Парче динамит. Отмъкнал го. <em>Знаеш ли какво е това?</em> &ndash; питам го. <em>Де да знам, с камък го удрях, палих го &ndash; нищо не става. Но е сладко на вкус. </em>Хвърлих го в морето. И двайсетина години по-късно разказвам този случай на майка му. Щеше да припадне милата.</p> <p><strong>А последният ни филм, който сме направили с Джони и Чарли е &bdquo;Хляб и зрелища&ldquo;.</strong></p> <p>И е по идея на Чарли.&nbsp;Много добре работим с Чарли, защото той има хубава първична енергия, за да задвижи нещо. Но пък бързо се уморява. След него аз захапвам и докарвам работата докрай. Та Чарли беше чул за този Боби и решихме да се вдигнем до кюстендилската циганска махала. Срещнахме се с него, поприказвахме. Хубавото беше, че този човек знаеше за нашата тройка, беше слушал Джони, затова по-лесно тръгна. А и трябваше да мине доста време, за да се отпусне и да участва истински. Хубав филм стана. Но това, което винаги ме е възмущавало, е, че иска много работа. Единственото, от което ми се подкосяват краката, е като си представя, че съм чиновник и требва да отида в еди-колко си часа на работа, да върша нещо, което не ми е интересно. Това ме вцепенява. Но явно животът е такъв, че трябва и такава скучна работа да се върши.</p> <p>И друг късмет имаше този филм. Че Боби кара хляба. Съвсем друго е да снимаш човек, докато разнася хляб, отколкото да го туриш на един стол и той да ти разказва. Така че за да стане един филм хубав, освен че трябва да ги бива тези, които са се захванали, трябва и Господ да помага, да се случат разни неща, да имаш късмет.</p> <p>Скоро ходихме във Виена с Джони и Чарли, въпреки че той, като е студено, НЕ пътува! Студено му е и толкоз! Бяха поканили изложбата на брат ми и нашия филм. Нали темата е все за онеправданите. Събраха се много хора, над 80 човека, препълнено! Илия Троянов откри изложбата. След това брат ми взе от една от инсталациите акордеон (циганин) и започна да свири, дойдоха и близнаците, Владигеровите. Настана едно веселие, една радост &ndash; чудо! Разговаряхме за тежкото положение на циганите. Казах им, че често те няма какво да ядат, обаче</p> <p><strong>един циганин за една седмица се радва много повече, отколкото един немски чиновник за половин година. </strong></p> <p>Сега с Чарли и Джони сме дали заявка за нов документален филм. Искаме да снимаме един човек от Царево, заместник-директор на пристанището. Веселяк, радостен човек, истински купонджия. Всички се тълпят около него, защото разказва весели истории. Ще направим филм за неговото ежедневие и неговото радостно живеене. И накрая един доктор ще прочете диагнозата му &ndash; рак в доста сериозен стадий. Не се знае дали се е излекувал напълно, но живее като здрав и щастлив човек. Та трябваше да напиша режисьорска експликация &ndash; писал съм, че една от основните теми на изкуството е смисълът на живота. Много автори се опитват да дадат отговор на този въпрос, а ние с нашия филм няма да дадем отговор, но се надяваме зрителите да си го зададат. И това не е малко. Същото важи и за &bdquo;Хляб и зрелища&ldquo;.</p> <p><strong>Ама как сега да кажа: <em>Направил съм филм за смисъла на живота. Тръц&hellip;</em> </strong></p> <p>Кой е добрият човек? Нали циганинът го казва накрая:<br /> <strong><em>Истински добрият човек е този, който не върши злини.</em> </strong></p> <p><em>П.С. Очаквайте трета част от интервюто с Джеки Стоев.</em><br /> Първа част можете да прочетете на адрес:&nbsp;<br /> <a href="http://glasove.com/vutreshni-glasove/47894-djeki-stoev--po-nevolq-rojba-na-komunisticheskata-ideq">http://glasove.com/vutreshni-glasove/47894-djeki-stoev--po-nevolq-rojba-na-komunisticheskata-ideq</a><br /> <br /> <br /> <em><em>В интервюто са използвани са откъси от книгите &bdquo;Бай дъ уей&rdquo; на Джеки Стоев.</em></em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48529_oKrAmetQFBSN8rguVYZoOIDm7p2d6H.jpg" style="height:614px; width:400px" /></p> <p><em>През април предстои да излезе от печат книгата &bdquo;А дано, ама надали&rdquo; на Джони Пенков и Джеки Стоев.</em></p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/48529_u9BBSVIb5ILjfU3w9Si2qPTTTh8n1g.jpg" style="height:558px; width:440px" /></p> <p>&nbsp;</p>