Украйна между две конституции

<p>По този начин само месец преди провеждането на местните избори Украйна се озова в ситуация, която според критиците може да прерасне в правен хаос, а според одобряващите решението създава условия за така необходимите динамични реформи.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Предисторията</strong></p> <p>Още през 2005 г., когато Юлия Тимошенко за първи път оглави правителството, нейната фракция събра необходимите подписи, за да внесе в КС искане за отмяна на политическата реформа от 2004 г. Впоследствие обаче Тимошенко оттегли инициативата си, защото усети преимуществата, които й дава новата система &ndash; министър-председателят съсредоточи властта в ръцете си, а фигурата на президента остана вторична. Нейното управление се превърна в безкраен низ от конфликти с Виктор Юшченко, като по този начин украинците се разколебаха в преимуществата на парламентарно-президентската форма на управление, която в масовото съзнание днес се асоциира с нестабилен политически живот.</p> <p>Две години по-късно В. Юшченко също се опитва да инициира такъв процес пред КС и даже създава специален съвет към президента с цел да се обявят за незаконни промените от 2004 г. Опитът му обаче претърпява фиаско, тъй като по онова време вече е загубил голяма част от електоралната подкрепа, с която стартира. Неслучайно бившият президент бе сред първите, които на 1 октомври подкрепиха засилването на президентската власт. &bdquo;Промените в Основния закон, приети през 2004 г. разбалансираха държавната власт и заложиха много политически &bdquo;мини&rdquo; по пътя към реформите. Аз чувствах това всеки ден, докато бях президент, и всички мои инициативи се разбиваха в безотговорността и неефективността на властта, се казва в неговото официално заявление. Моята позиция е неизменна &ndash; Украйна се нуждае от системни реформи, а значи от власт, която е способна да ги обезпечи&rdquo;.</p> <p>За разлика от предшественика си Янукович веднага предприе различни мерки, за да разшири пълномощията си. Най-много дискусии предизвика новият закон за общоукраински референдум, според който промени в Основния закон може да се внасят чрез плебисцит, с одобрението на държавния глава, но заобикаляйки Върховната рада. Този вариант обаче не подкрепиха съюзниците на т.нар. &bdquo;регионали&rdquo; (управляващата Партия на регионите) &ndash; комунистите и Блокът на Литвин, тъй като това означаваше за тях загуба на влияние върху политическите процеси.</p> <p>В крайна сметка, това, което не успя да направи Виктор Юшченко, се удаде на Виктор Янукович. По инициатива на 252 депутати КС се произнесе относно конституционните промени от 2004 г. Още преди да излезе окончателното решение, президентът подготви общественото мнение и побърза да заяви, че като послушен гражданин на страната ще изпълни &bdquo;всяко решение на КС&rdquo;.<br /><strong></strong></p> <p><strong>Към Конституцията от 1996 г. &ndash; директно или през парламента</strong></p> <p>Уморени от петгодишната война между институциите в страната, украинците приемат спокойно промяната. Според едно социологическо проучване през септември 67% са се интересували от събирането на боклука и само 6% от споровете за промяна на Конституцията. Идеята за силната, централизирана власт, по подобие на съседна Русия, е присърце и на украинците. Вицепремиерът Сергей Тигипко директно заяви, че парламентарно-президентската република прави провеждането на реформи по-сложно. &bdquo;Това е най-главното и проблемът е само един &ndash; реформите. А те по принцип се затормозяват именно от неконсолидираната власт&rdquo;, каза Тигипко. <br />Актуалният въпрос, който ще занимава украинците занапред, е какво да се прави по-нататък. Според критиците автоматичното връщане към Конституцията от 1996 г. е невъзможно. А следователно и автоматичното разширяване на пълномощията на президента. Привеждането на законодателството към Конституцията от 1996 г. трябва да мине през парламента, а за това няма конституционно мнозинство. Блокът на Юлия Тимошенко се изказа най-категорично против решението на КС за връщането на Конституцията от 1996 г. Последната вече се обърна към Брюксел с жалба за погазване на демокрацията в Украйна непосредствено преди местните избори на 31 октомври. Зам.-председателят на Блока на Юлия Тимошенко Сергей Соболев заяви, че &bdquo;в страната се осъществи държавен преврат, нарушена е Конституцията, основният закон на държавата&rdquo;. <br /><br /><strong>Реакциите на запад</strong></p> <p>Според изданието &bdquo;Зеркало недели&rdquo; вечерта в четвъртък срещу петък структурите, отговарящи за външните връзки на Украйна, масирано са контактували с ключовите страни в Европа и със САЩ. Саркози, Меркел, Барозу и Хилъри Клинтън са били уведомени, че &bdquo;президентът разполага с програма за реформи и има воля за нейното реализиране. Но президентът няма пълномощия. Като ги получи оперативно, няма да губи време и ще пристъпи към реформите, които са толкова необходими на Украйна, в това число и за връщане на взетите от МВФ кредит. А това е възможно само чрез връщането на Конституцията от 1996 г. чрез решение на КС. А освен това съставът на сегашната коалиция &ndash; присъствието в нея на комунисти, е непреодолим тормоз за провеждането на реформи&rdquo; и т.н., и т.н. <br /><br />Сега всички очакват реакцията на западните партньори на Украйна &ndash; дали тя ще бъде критична или сдържано дипломатична. Европейският съюз отреагира на решението на Конституционния съд, като напомни, че конституционната реформа от 2004 г. тогава е била одобрена от всички политически сили. Президентът на ПАСЕ Мевлут Чавушоглу сдържано обяви, че в Украйна не се наблюдава монополизация на властта от една партия. &bdquo;Решението на КС отговаря на нашите изисквания към представителите на Украйна за продължаване на конституционната реформа. Но нека изчакаме и да видим какво ще каже Асамблеята по този въпрос след провеждането на дебати&rdquo;.</p> <p>Много по-критично звучат обаче думите на председателя на комисията по външните работи към Европейския парламент Елмар Брок, който заяви, че вече &bdquo;не е уверен в желанието на Украйна да влезе в нашата организация&rdquo;. &bdquo;Вие може да имате каквато искате политическа система. Но за инвестициите и за сътрудничеството законността, равенството на всички пред закона е нещо много важно. Няма значение президентска или парламентарна е системата, а има ли независима съдебна система, има ли шанс опозицията&rdquo;, заяви Брок. <br /><strong></strong></p> <p><strong>Последиците &ndash; правов хаос или ускорен реформен курс</strong></p> <p>Вероятността Украйна да се окаже в ситуация на правен хаос е реалистична. Според критиците чрез неясното си решение КС е подхвърлил на политиците топка, играта с която може да хвърли страната в хаос. При това в тази игра на опозицията е отредено мястото на участник в спора &bdquo;Законно или не постъпва властта&rdquo;, но без възможност за реално влияние върху процесите.</p> <p>Всички закони, които не съответстват на Конституцията от 1996 г. са обявени за невалидни и трябва да бъдат променени &ndash; между тях са процедурата по искане на недоверие на правителството, начинът за назначаване и уволняване на министрите, в това число и на премиера, количеството вицепремиери и т.н. Опозицията обръща внимание на странното съвпадение между дневния ред на Върховната рада, където са включени на първо място промени в Закона за министрите и още 24 приоритетни законопроекта, което показва, че решението на КС е било очаквано и организацията по &bdquo;хармонизирането&rdquo; на законодателството в търсената посока е протекла много бързо. Правосъдният министър Лавринович изрази увереност, че неговото министерство ще може достатъчно оперативно да извърши хармонизацията на законодателството. От влизането в сила на Конституцията през 2006 г. досега са приети около 700 закона, като промени трябва да бъдат внесени в минимум 40 от тях.<br />Докато тече спорът връща ли де факто КС в действие старата конституция или само отменя действащата, времето до провеждането на местните избори се скъсява. Те ще се проведат след по-малко от 4 седмици и формално не е ясно с какъв мандат ще са новите депутати в местното управление. Според отменената конституция те са с 5-годишен мандат, а според старата &ndash; с 4-годишен. Няма съмнение обаче, че независимо от обществения дебат новите депутати ще бъдат избирани по старите правила от 1996 г. Това не се отнася до вече избраните органи на властта. От президентската администрация дадоха да се разбере, че следващите парламентарни избори ще се състоят през 2012 г., както е предвидено. Това мнение изказа председателят на администрацията на президента Сергей Левочкин. &bdquo;Изборите за Върховна рада в Украйна според мен трябва да се състоят през 2012 г. Това е единственият законен конституционен срок, тъй като законите нямат обратна сила, тоест, който е избиран за пет години, трябва да изкара мандата си&rdquo;.</p> <p>Отсега нататък президентът на Украйна получава пълна власт и най-вече кадрова. С влизането в сила на Конституцията от 1996 г. отпада необходимостта от коалиция. Тя струва скъпо, ненадеждна е и затова неефективна. Но не отпада необходимостта от лоялно и контролируемо парламентарно мнозинство. То е необходимо за утвърждаване от внасяните от президента кандидатури за министър-председател, за шеф на Националната банка и главен прокурор. Както и разбира се, за приемането на законите, внасяни от президента и правителството. Сред тях е и превръщането на руския език във втори държавен, което бе част от предизборните обещания на Янукович. В президентските среди не е чужда дори идеята за въвеждането на двойно гражданство в страната...</p> <p>Дали това е пътят за реформирането на страната, за която казват, че е отчетливо и болезнено разделена на &bdquo;две Украйни&rdquo; &ndash; Западна и Източна, или е път към монополизация на властта и капсулиране в икономическите проблеми? Ще се консолидира ли опозицията пред възможността да напусне активната политическа сцена, или всяка партия ще търси свои пътища за оцеляване? Ще се усили ли руското влияние в страната, или Украйна ще тръгне по пътя на Беларус &ndash; това са въпроси, на които все още никой не може да даде отговор. А сега всички очакват Кремъл да наруши мълчанието си и да коментира ситуацията в Украйна &ndash; това без съмнение би хвърлило светлина върху случващото се в тази ключова за европейската енергийна сигурност страна.<br /></p>