Светът на регионите

<p>ЕС създаде зона на мира, в която навремето властваше перманентната война. Беше оформена институционална рамка за повторно обединение на Западна и Източна Европа. Беше изградена регионална инфраструктура. Единният пазар беше от ключово значение за превръщането на Европа в едно от най-проспериращите места на планетата. А ЕС стана и глобален лидер в защитата на околната среда.</p> <p>Поради тези причини ЕС съгради уникален модел за подражание за онези региони, които все още са затънали в блатото на военните конфликти, бедността, липсата на инфраструктура и унищожаването на околната среда. Новите регионални организации, каквато е Африканският съюз, гледат на ЕС като на водещ модел за разрешаването на регионалните проблеми и за интеграция. Но днес все още повечето регионални групи остават твърде слаби, за да могат да решават сложните проблеми на своите страни членки.</p> <p>В повечето от останалите региони съществуващите политически разделения са още от времето на Студената война или дори от колониалния период. По време на Студената война съседите често се съревноваваха във &bdquo;вземането на страна&rdquo; &ndash; търсеха съюзничество или със Съединените щати, или със Съветския съюз. Пакистан взе страната на американците, Индия &ndash; на Съветския съюз. Страните нямаха никакъв стимул да търсят мир със своите съседи, докато имаха възможност да получават финансова помощ от САЩ или СССР. Дори напротив, продължаващите конфликти често водеха директно до увеличаване на финансовата помощ.</p> <p>Даже Съединените щати и Европа често действаха така, че да подкопават регионалната интеграция, защото бяха убедени, че тя би ограничила тяхната роля на търговци с влияние. И когато Гамал Абдел Насър призова за арабско обединение през 50-те, Съединените щати и Европа го сметнаха за сериозна заплаха. САЩ направиха всичко възможно да неутрализират неговия призив за засилване на арабското сътрудничество и национализъм, страхувайки се от загубата на американското влияние в Близкия изток. В резултат на това Насър бързо придвижи Египет към тясно сътрудничество със Съветския съюз и в края на краищата се провали в опита си да постигне арабско обединение.</p> <p>Днешните реалности обаче са такива, че великите сили повече не могат да разделят и да владеят другите региони, колкото и да се опитват. Колониализмът е приключил и сега навлизаме в ерата на постамериканската световна доминация.</p> <p>Скорошните събития в Близкия изток и Централна Азия например ясно показаха упадъка на американското влияние. Провалът на Америка да спечели каквото и да е дълготрайно геополитическо предимство чрез употребата на военни сили в Ирак и Афганистан очерта ясно границите на нейната сила, а дълговата криза в страната ги накара да орежат военните разходи по-скоро, отколкото им се искаше. Поради тази причина Съединените щати не изиграха значима роля в политическите революции, протичащи в арабския свят, и все още не успява да артикулира каквато и да е ясна позиция по тях.</p> <p>Произнесената наскоро от Барак Обама реч за Близкия изток е още едно доказателство за намаляване на влиянието на Америка в региона. Речта привлече вниманието с призива към Израел да се върне към границите от 1967 година, но ефектът от нея беше отслабен, когато Израел решително отхвърли позицията на Съединените щати. Светът стана свидетел на нищожните практически резултати от нея.</p> <p>Към останалата част от речта беше проявено още по-малко обществено внимание. Когато Обама обсъждаше революциите в арабския свят, той отбеляза важността на икономическото му развитие. Но когато се наложи да се действа, това, което Съединените щати най-много успяха да предложат като финансови параметри, беше съвсем нищожно облекчаване на дълговете на Египет (1 млрд. долара), гаранции по заеми (за 1 млрд. долара) и застраховки за частните инвестиции.</p> <p>Истинското послание беше, че американското правителство може да допринесе твърде малко във финансов аспект за възстановяването на икономиката на региона. Дните, когато страните зависеха в огромна степен от американското финансиране, свършиха.</p> <p>Накратко, ставаме свидетели на придвижването към един многополюсен свят. Краят на Студената война не доведе до по-голяма доминация на Съединените щати, а до разпиляване на глобалната сила в множество региони. Източна Азия, Южна Азия, Латинска Америка и Близкият изток придобиха ново геополитическо и икономическо влияние. Всеки регион, както става все по-ясно, трябва да открие собствения си път за икономическо развитие, за енергийна и продоволствена сигурност и за подобряване на инфраструктурата и трябва да направи същото по отношение на световната заплаха от промените в климата и недостига на ресурси.</p> <p>Следователно всеки един регион трябва да подсигури собственото си бъдеще. Разбира се, това трябва да се случи в контекста на междурегионалното сътрудничество, както и между страните във всеки регион.</p> <p>Близкият изток е в положение да си помогне сам. Там има висока степен на икономическа обвързаност между Египет и петролните държави от района на Персийския залив. Египет може да предложи технологии, работна ръка и експертен потенциал на целия арабски регион, а страните от Залива да осигуряват енергийните ресурси и финансирането, както и специалисти в някои области. Дълго отлаганата възможност за арабско икономическо обединение трябва отново да се върне на масата.</p> <p>Израел също трябва да признае, че дългосрочната сигурност и просперитет ще бъдат подобрени в резултат на икономическото развитие на региона. Без съмнение&nbsp; е от изключителен национален интерес за Израел да направи отстъпки на своите съседи.</p> <p>Останалите региони също ще разберат, че упадъкът на американската сила увеличава натиска за по-задълбочено междусъседско сътрудничество. Някои от най-силните напрежения в света &ndash; говоря за тези между Индия и Пакистан и между Северна и Южна Корея &ndash; трябва да бъдат отслабени като първо условие за укрепването на региона. Както показа ЕС, натрупваната през столетията враждебност и прокарваните демаркационни линии могат да бъдат превърнати във взаимно изгодно сътрудничество, ако регионът погледне ясно напред и намери решение на дългосрочните проблеми, вместо да поглежда назад към отдавнашните конфликти и съперничество.</p> <p><em>*Джефри Сакс е професор по икономика и директор на The Earth Institute в Колумбийския университет. Той е специален съветник на генералния секретар на ООН по програмата &bdquo;Цели на хилядолетието за развитие&rdquo;. Определя се също така и като &bdquo;баща на валутния борд&rdquo; в България. Беше икономически съветник на президента Петър Стоянов.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван на сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>