Съживяването на Запада

10 Sep 2020
10 сеп 20 | 19:55
52
1

През 2008 година, в самото начало на тежката финансова криза, светът се обедини в желанието си да промени световната банкова система. Сега, изправени пред десетилетие на сурови лишения и нисък растеж, без изгледи за излизане от дългосрочната безработица в отделните държави и намаляващ жизнен стандарт, светът се нуждае от удвояване на съвместните усилия още в първата половина на 2011 година, за постигане на съгласие по финансова и икономическа стратегия за просперитет, която да е далеч по-смела и широкообхватна от Плана „Маршал” от 40-те години на миналия век. Времето за Запада тече неумолимо, защото Европа и Америка вече разбраха, че всяка отделна криза от последните няколко години – като се започне от кризата на вторичните ипотеки и фалита на “Лемън Брадърс” и се стигне до огромния гръцки дълг и почти банкрутиралата Ирландия – е симптом за по-дълбок проблем: светът преживява широкообхватни, необратими и дори безпрецедентни промени в икономиката.

Разбира се, всички ние виждаме растежа в Азия, както и че износът на Китай е по-голям от американския, а скоро се очаква в производството и инвестициите също да ги задминат. Но все пак не трябва да се доверяваме напълно на обратите в историята. Икономическата доминация на Запада – десет процента от населението на света произвежда по-голямата част от експортната продукция и прави повечето инвестиции – на този етап е приключила. След два века, в които Европа и Америка успяха да монополизират икономическите дейности в световен мащаб, Западът сега стана по-непродуктивен, по-слабо индустриализиран, търговски по-неконкурентен и с по-малки възможности за инвестиции от останалия свят. Ото фон Бисмарк навремето описа структурата на световната история по следния начин: Промените не се случват &bdquo;със скоростта на влак”, казва той. Веднъж задвижени, те изпитват &bdquo;огромни съпротивителни сили”. Ако Западът не успее да разбере, че истинският проблем днес е, че адекватният отговор на нарастването на азиатската икономическа мощ се корени в собственото му обновяване, той ще бъде изправен пред суровата действителност на своя неизбежен упадък, прекъсван от време на време от кратки мигове на възстановяване и така до следващата финансова криза. А през цялото това време милиони ще бъдат без работа. Затова въпреки тази нова ситуация аз съм убеден, че XXI век може да бъде век, в който Съединените щати чрез преоткриване на Американската мечта за новите поколения ще остават магнит за най-великите компании и в който Европа може да бъде дом на икономика, генерираща работни места. Защото, за късмет на всички нас, скоро повече от един милиард нови работници в Азия – в началото десетки милиони, а впоследствие и стотици – също ще се превърнат в нова средна класа консуматори. Революционният ръст на потреблението в Азия отваря пред Америка пътя към ново величие. Днес потребителските разходи в Китай са едва три процента от световната икономическа активност, докато в Европа и Америка този процент е 36. Тези два примера показват защо понастоящем световната икономика е толкова дебалансирана. До 2020 година Азия и страните с нововъзникващи пазарни икономики ще донесат двойно увеличение на покупателната способност на Америка в световната икономика. Компании като “Дженерал Илектрик”, “Интел”, “Проктър енд Гембъл” и “Дау Джоунс” вече съобщиха, че основната част от приходите им ще идва от Азия. Много от корейските, индийските и азиатските мултинационални компании вече имат чуждестранни мажоритарни собственици, в това число и американски. Този нов двигател на световния икономически растеж отваря възможност за Америка да използва иновативната и предприемаческа енергия, идваща оттам, за да създаде нови, изискващи висши умения работни места за американските работници. Растежът на потреблението в Азия – и възстановяването на баланса на световната икономика – може да се окажа стратегията за изход от нашата икономическа криза. Но Западът ще спечели само ако тази стратегия даде дългосрочно решение на най-големите въпроси в икономиката – какво да правим с дефицита, финансовите институции, търговските войни и глобалното сътрудничество. Първо, намаляването на дефицита не трябва да става за сметка на инвестициите в наука, технологии, иновации и образование. Публичните и частните инвестиции ще бъдат нужни за постигането на най-доброто в света в областта на науката и образованието. Второ, новите пазари могат да се затворят, ако Западът се поддаде на протекционистичното изкушение. Ограничаването на трансграничното сътрудничество и търговията и поддържането на валутните войни ще засегне много повече Съединените щати, отколкото другите страни. През последния век вътрешният пазар в Америка беше толкова голям и доминиращ, че нямаше нужда да се притесняват много за търговските правила. Но сега, когато Азия е на път да стане най-големият потребителски пазар, американските износители – потенциално най-големите печеливши – ще имат повече отвсякога нужда от свободна търговия. Америка трябва да стане шампион в тази нова световна търговска сделка. Обвързването между публичните инвестиции и свободната търговия е крайно необходимо, но недостатъчно условие за устойчиво развитие. Глобалните възможности, отварящи се пред нас за следващото десетилетие, обаче могат да станат мираж, ако страните се затворят в черупките си. Преди доста време Уинстън Чърчил предупреди света, изправен тогава пред сериозно предизвикателство, да не бъде решителен в нерешителността си, корав в мекушавостта си, неотстъпчив в отстъпчивостта си и толкова силен в безсилието си. Вярвам, че днес светът има лидери от ранга на Чърчил. Ако те работят заедно, течението няма да ги повлече. Америка сега трябва да поведе света и да постигне съгласие по изработването на нов План &bdquo;Маршал”, който да координира търговията и макроикономическите политики и да даде тласък на глобалния растеж. Америка е длъжна да работи с новия председателстващ Г-20, френския президент Никола Саркози, за съживяване на частното кредитиране чрез даване на глобални гаранции за спазване на стандартите и правилата, очаквани от банките. Нужно е също така съгласие, че всеки многогодишен план за намаляване на дефицитите на страните ще бъде придружен от увеличаване на разходите за потребление на Изток и целенасочени инвестиции в образование и иновации на Запад. Подобен план трябва да убеди Китай и Азия като цяло, че е в интерес на целия свят. Чрез него ще се намали бедността и ще се увеличи средната класа. А Западът трябва да ускори структурните реформи, за да стане по-конкурентен и в същото време да разбере, че фискалната консолидация няма да попречи на растежа. Чрез съвместни действия икономиките от Г-20 могат да постигнат не просто малка промяна, а растеж в рамките на около пет процента до 2014 година. Вместо светът да потъне във валутна и търговска война и да се оттегли в някакво илюзорно протекционистично убежище, само с три трилиона долара ние можем да постигнем растеж, който да се превърне в 25–30 милиона работни места и повече от 40 милиона души, победили бедността. *Гордън Браун е бивш министър-председател на Великобритания. Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate”. Превод от английски: Георги Киряков