Севернокорейската загадка

<p>А само няколко седмици преди обстрела на Йонпьон Северна Корея показа на делегация от американски учени новата и пазена в тайна преди фабрика за обогатяване на уран, която ще увеличи възможностите на режима за производство на ядрено оръжие.</p> <p>Севернокорейската ядрена програма буди сериозно безпокойство вече повече от две десетилетия. Пхенян наруши своите задължения, поети по Договора за неразпространение на ядрено оръжие, като възстанови производството на плутоний и произведе материал, достатъчен за направата на две ядрени бомби в началото на 90-те години на миналия век. След оттеглянето от подписаното от администрацията на Клинтън през 1994 година споразумение за ограничаване на производството и обогатяването на уран бяха изгонени и инспекторите на МААЕ (Международната агенция за атомна енергия) и беше възстановено производството на обогатено гориво, което да е достатъчно за сглобяването на още шест бомби.</p> <p>Сега, с новите фабрики за обогатяване, достъпът на Северна Корея до ядрени материали ще нарасне значително. Нейните лидери имат славата на търговци на опасна продукция, като ракети, наркотици, фалшива валута, и буди изключителна тревожност фактът, че те биха могли да предоставят ядрени материали на други страни или на терористични групировки. Публикуваните наскоро от &ldquo;Уикилийкс&rdquo; класифицирани американски дипломатически документи например показват, че Северна Корея помага в развиването и усъвършенстването на иранската ракетна програма.</p> <p>Администрацията на Джордж Буш първоначално се надяваше, че може да разреши ядрения проблем със Северна Корея чрез смяна на режима. Според плановете изолацията и санкциите трябваше да подпомогнат събарянето на диктаторския режим на Ким Чен Ир. Но режимът оказа съпротива и администрацията на Буш накрая се съгласи да се проведат шестстранни преговори с Китай, Русия, Япония и двете Кореи.</p> <p>През септември 2005 година за кратко се появи надежда, че разговорите ще доведат Северна Корея до съгласие да се откаже от ядрената си програма в замяна на гаранции за сигурност и премахване на санкции. Но споразумението скоро пропадна и Северна Корея отказа да се върне на масата на преговорит, докато Съединените щати не престанат да блокират банкови сметки по подозрение във фалшифициране и пране на пари от страна на режима на Ким.</p> <p>И когато дипломатическите усилия зациклиха, Северна Корея изстреля серия от ракети по цели в Японско море. Всички пет постоянни страни членки на Съвета за сигурност на ООН постигнаха съгласие за приемане на резолюция, осъждаща действията на Северна Корея, а Китай предупреди тази страна да се въздържа от агресивни действия. Вместо да прояви сдържаност, през 2006 г. Северна Корея детонира ядрено устройство и повтори същото действие през 2009 година.</p> <p>Истината е, че Северна Корея е слаба страна с катастрофирала икономическа система. Започвайки от почти равни позиции преди половин век, Южна Корея успя да стане една от най-проспериращите световни икономики, с близо 50 милионно население, радващо се на среден доход на глава от населението в размер на 30 хил. долара годишно (при сравними ценови равнища). Северна Корея има почти наполовина по-малко население и среден доход на глава от населението по-малък от две хиляди долара годишно. През 90-те години на миналия век Северна Корея претърпя период на краен недостиг, който вероятно е убил един-два милиона души и дори днес тази страна зависи от Китай за доставките на храна и гориво.</p> <p><strong>В такъв случай как може Северна Корея да продължава успешно да предизвиква своите съседи?<br /></strong></p> <p>В едно нещо Северна Корея има &bdquo;силата на слабостта&rdquo;. В конкретната ситуация слабостта &ndash; и заплахата, че твоят партньор ще се срине &ndash; може да се превърне в потенциал за сключване на добра сделка. Фалитът на длъжник, дължащ хиляда долара, притежава малък потенциал за изнудване, но ако дължи един милиард, той може да има значителни възможности да налага условия, а това само потвърждава добилата гражданственост фраза &bdquo;твърде голям, за да го оставим да фалира&rdquo;, възникнала в началото на кризата през 2008 година.</p> <p>Както отбеляза в. &bdquo;Файненшъл Таймс&rdquo;, &bdquo;севернокорейският лидер Ким Чен Ир е навярно единственият в света, който може да накара Пекин да изглежда безсилен&rdquo;. Един дипломат сподели, че Ким нагло спекулира със страховете на китайците. Ако китайците не отпуснат помощ за неговата крехка икономика, казва той, те мигновено ще бъдат изправени пред вълна от бежанци на границата си и пред възможни размирици.</p> <p>Китай няма сметка от ядрена и войнствено настроена Северна Корея, но е много по-загрижен от възможен фалит на държава, граничеща с него. Китай се опита да убеди режима на Ким да последва неговия пазарноориентиран модел, но Ким се страхува, че едно икономическо отваряне може да доведе до политическо отваряне и загуба на тоталния контрол. Това означава, че макар Китай да се опитва да смекчи настоящата криза, нейното влияние е ограничено.</p> <p>Друг извор на севернокорейската сила е нейната дързост да блъфира. Да, пълномащабни военни действия ще срещнат унищожителната сила на превъзхождащите ги многократно южнокорейски и американски военни сили, понастоящем провеждащи военноморски учения в Жълто море, предназначени да напомнят на Северна Корея за нейната военна немощ. Но с петнайсетте си хиляди артилерийски дула, вкопани в Демилитаризираната зона само на трийсет мили северно от Сеул, Северна Корея знае, че изстрелването едва на няколко снаряда ще причини невъобразими щети на южнокорейските капиталови пазари и икономика, като от своя страна севернокорейците ще загубят доста по-малко. С развяването на готовността си да поеме голям риск Северът се надява да увеличи своя потенциал за изнудване за в бъдеще.</p> <p>Повечето наблюдатели отдават скорошните провокации на дългоочакваната смяна на властта в Пхенян. Ким Чен Ир разполагаше с години, за да се подготви за управлението под ръководството на своя баща Ким Ир Сен, но много доклади сега изказват предположение, че Ким Чен Ир е близо до смъртта. Тази есен той произведе най-малкия си син Ким Йон Ун в чин генерал и го представи на Националната конференция на Комунистическата партия.</p> <p>Демонстрацията на военен успех в &bdquo;защита&rdquo; на режима може всъщност да е замислена като опит да се укрепят претенциите за власт на 28-годишния генерал. Ако успее, рисковото поведение, на което бяхме свидетели наскоро, ще се превърне в част от процеса на сплотяването на една уникална политическа система &ndash; наследствена комунистическа монархия.</p> <p><em>*Джоузеф Най е бивш помощник-секретар по отбраната на Съединените щати, професор в Харвардския университет и автор на книгата &bdquo;Бъдещето на силата&rdquo;, която ще излезе от печат през февруари.<br />Текстът е публикуван в сайта на &ldquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>