Самозастраховаща се икономика

<p>Според скорошно изследване на Световната банка, щетите от тройната катастрофа (земетресение, цунами и ядрена криза) през март ще струват на Япония 235 млрд. долара (като тук не се включват загубите на човешки живот). Сумата е около 4% от японския БВП през 2010.</p> <p>Имайки предвид широката публичност на международните благотворителни дейности и доброволчески инициативи за Япония, някой може да си помисли, че загубите за икономиката на страната са поделени в международен план. Но според преценката на вестниците чуждестранната помощ е в размер на стотици милиони американски долари, което под 1% от общите загуби. Япония се нуждае от истинско споделяне на финансовия риск: чрез благотворителност рядко могат да бъдат набрани достатъчно средства.</p> <p>Застрахователните компании, действащи в Япония, покриха някои от загубите. Според същото изследване на Световната банка общата сума по покриване на застрахователните рискове на застрахованите в Япония, която тези компании ще трябва да платят, е 33 млрд. долара. Очевидно застрахователният риск е твърде малка част от общия риск. Нещо повече, по-голяма част от този риск, макар и покрит, ще продължи да се носи от Япония, дори и да бъде разпределен ефективно между чуждестранните инвеститори, затова страната все още си остава сама при покриването на щетите.</p> <p>Преди катастрофата Япония емитира катастрофични акции за около 1,5 млрд. долара като начин за управление на риска: задължението не се изплаща, ако не се случи точно определено събитие. Замисълът помогна за прехвърлянето на риска от земетресение от Япония към чуждите инвеститори, които го приеха и бяха примамени от по-високите очаквани доходи.</p> <p>За съжаление 1,5 млрд. долара са малко повече, отколкото даренията биха донесли, и са само капка в морето в сравнение с размера на щетите. И още по-лошо, тройната катастрофа не покрива дефиницията за сеизмичен риск, записана в договора. Нуждаем се от много повече &ndash; и по-добри &ndash; дългови книжа за покриване на рискове от природни катаклизми.</p> <p>Разбира се, в сравнение с двете &bdquo;изгубени десетилетия&rdquo; в Япония от 90-а насам, дори тазгодишната тройна катастрофа в значителна степен бледнее. Реалният ръст на БВП на глава от населението в Япония е средно 3,9% на година през 80-те и само 1,4% от 1990 насам. Ако реалният ръст на БВП след 90-а беше продължил с темповете от 80-те, японската икономика щеше да бъде с 60% по-голяма от днешната &ndash; предполагаемите загуби от това са трилиони долари.</p> <p>Япония можеше да се предпази в значителна степен от ефектите на нестабилния растеж на БВП, ако беше успяла да се справи с управлението на този риск. Макар да няма страна, която някога да се е сблъсквала с управлението на толкова мащабен проблем, е важно това да се подложи на сериозно обсъждане сега.</p> <p>Аз (както и много други) от години се опитвам да убеждавам, че страните трябва да покриват рисковете си чрез емитиране на различни видове държавни ценни книжа, пряко свързани с техния БВП или с подобни измерители на икономически успех. В своята най-проста форма рисковите застраховки трябва да са обвързани с БВП.</p> <p>Канадският ми колега Марк Камстра и аз предложихме емитираните дялови книжа да се наричат &bdquo;трептящи&rdquo; и по тях да се изплаща дивидент всяка година, който да е равен на една трилионна част от БВП за съответната година в местна валута.</p> <p>Ако японското правителство беше емитирало от тези книжа през 1990, когато номиналният БВП на Япония беше 443 трлн. йени, изплатеният дивидент на инвеститорите още първата година щеше да бъде 443 йени. След това всяка следваща година платеният дивидент щеше да варира според промяната на БВП. Инвеститорите по целия свят щяха да купят от японските рискови книжа, обвързани с БВП, в замяна на очакваната доходност по тях, заедно с катастрофичните ценни книжа.</p> <p>Тези книжа най-вероятно щяха да бъдат продадени на доста добра цена през 1990, а доходността по тях щеше да е под 1%. Въпреки това хората през 1990, преживели годините на бурен растеж, очакваха японският БВП да расте с бързи темпове и през следващото десетилетие.</p> <p>През 2010, когато БВП беше само 479 трлн. йени, същите книжа щяха да дадат доходност от 479 йени, малко повече от доходността през първата година от емитирането им, но и достатъчно, за да не бъдат разочаровани инвеститорите. И така, при очаквания за нисък растеж сега книжата вероятно щяха да бъдат на доста по-ниска цена. Тази по-ниска цена щеше да се окаже проклятие за инвеститорите, но благодат за японците, компенсирайки ги за понесените загуби.</p> <p>Когато съотнесем днешния дълг на Япония с брутния й вътрешен продукт, който е 202% от него, някои биха казали, че съотношението щеше да бъде далеч по-малко, ако Япония беше финансирала по-голямата част от дефицита си с такива книжа, вместо с конвенционален дълг, и да продава емисии от тях на инвеститори от цял свят. По-ниското дългово бреме категорично би й помогнало да се справи с икономическото си забавяне.</p> <p>Сега няма какво да направим, за да компенсираме провала в управлението на риска, допуснат в миналото. Но катастрофите и икономическите кризи могат да бъдат и полезни, ако са дали тласък на фундаментални открития и са ни провокирали да помислим как по-добре да управляваме рисковете в бъдеще.</p> <p><em>*Робърт Шилър е професор по икономика в Йейлския университет и главен икономист на &bdquo;Macro Markets LLS&rdquo;, също така е съавтор, заедно с Джордж Акелроф, на книгата &bdquo;Животинските нагони. Човешката психика като двигател на икономиката и значението й за капитализма&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван на сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>