Разговор между Н. С. Хрушчов и Дж. Кенеди, Виена, 4 юни 1961 г.

<p><em><strong>Продължение от миналия брой</strong></em></p> <p><strong>Хрушчов:</strong> Говорите за вашите права. Те са резултат от състоянието на война. Войната обаче свърши. Ако ние подпишем мирен договор, всички ще разберат, че състоянието на война е прекратено и следователно и всичко, произтекло от това състояние, трябва да бъде отменено. Ако вие си запазите правата в Западен Берлин и след подписването на мирния договор, това ще противоречи на интересите на СССР и на всички социалистически страни.<br />Когато говорих по този въпрос с бившия президент на САЩ Айзенхауер, той призна, че в Берлин действително се е получила една аномалия и че би трябвало да се намерят възможности за регулиране на тази ситуация. Каза ми, че по отношение на този въпрос престижът на САЩ ще бъде засегнат. Предложих му да потърсим такова решение, което да не засегне интересите и престижа на нашите страни. Тогава му предложих да сключим временно споразумение с Германия и да дадем на германците някакъв конкретен срок, в рамките на който те да се разберат помежду си. Аденауер говори наистина за повторно обединение, но в действителност той изобщо не иска това. Така че да договорим някакъв срок &ndash; например 6 месеца, през който представители на двете германски правителства да се съберат и да се разберат по въпросите, свързани с Германия. Ако след изтичането на този срок те не са могли да постигнат съгласие по въпроса за повторното обединение, ние ще изпълним ангажимента си по отношение на германския въпрос и онези държави, които искат, тогава ще подпишат мирен договор с двете германски държави. Такова решение по никакъв начин не би накърнило интересите и престижа на нашите държави.<br />Тогава се надявах, че с вашия президент можем да постигнем съгласие по този въпрос. За съжаление се случи така, че силите в Америка, които са срещу нормализирането на нашите отношения и срещу намаляването на международното напрежение, очевидно бяха решили да попречат на подобно съгласие. Те изпратиха самолета U-2 да шпионира СССР, така че стана невъзможно да се споразумеем. Затова ние решихме да отложим решаването на този въпрос, докато се уталожат страстите. Според нас сега е настъпил моментът за решаването му и съжаляваме извънредно много, че не срещаме от ваша страна правилно разбиране на нашите добри намерения. Искаме да разчистим пътя за нормализиране на нашите отношения. Ако успеем да решим този въпрос &ndash; сигурни сме, че пътят за установяването на траен мир на земята ще бъде открит. Не искаме да посягаме на никакви граници, но разбира се, няма да се откажем и от правата си. Казвате, че и вие не се стремите към никакви завоевания. Следователно няма причина да се караме. Вие не приемате нашата идеология, както впрочем и ние не приемаме вашата, но не искаме спорът в тази област да ни доведе до взаимно унищожение. Все пак сме достатъчно разумни хора, за да не се връщаме във времената на феодализма, когато се организираха кръстоносни походи и хората се убиваха помежду си, за да освободят Божи гроб.<br />Ако не сте съгласни с нашите предложения, трябва да сте наясно, че ние самостоятелно ще подпишем мирен договор с всички произтичащи от това последствия. Съвсем директно ви казвам: ще подпишем договора с Германия в края на тази година. Източна Германия вече обяви, че ще гарантира свободата и ненамесата във вътрешните работи на Западен Берлин, че ще гарантира достъпа на всички държави до града, но това трябва, естествено, да стане на базата на споразумение с правителството на ГДР, защото всички пътища до Западен Берлин минават през територията на ГДР. Ако се страхувате, както казвате, че Западен Берлин би могъл да загуби своята свобода, ще повторя още веднъж: нека заедно да гарантираме тази свобода, нека привлечем ООН. Ако обаче се застъпвате за продължаване на състоянието на война и по този начин се противопоставяте на мира, никой и в нито една страна няма да разбере позицията ви. Ние обаче ще обявим високо и ясно, че с подписването на мирния договор искаме да проправим пътя към мира и да направим усилия за премахване на възможностите за избухването на нова война. Ако вие не искате да разберете нашите усилия, за нас остава един-единствен изход &ndash; едностранно да сключим един мирен договор.<br />Говорите за вашите интереси в Западен Берлин. Но чрез защитата на тези ваши интереси вие искате да ни унижите. Вие казвате, че сте били пролели кръв, но това, което ние проляхме, също не беше вода. Вие загубихте във войната 350 000 души, за сравнение &ndash; ние загубихме 20 милиона. Аз самият бях на фронта, аз самият видях причинените от войната ужасни разрушения и телата на убитите от фашистите хора.</p> <p><strong>Кенеди:</strong> Нали точно затова искаме да запазим мира, за да не се повтори този ужас.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> Очевидно намеквате за възможността да избухне война заради Западен Берлин. Моля имайте предвид, че ние няма да започнем война. Ние ще защитаваме мира и нека след това историята отсъди кой от нас е бил прав.<br />На Запад често се говори за опасността, че Хрушчов би могъл да си прави грешни сметки, които да доведат до война. В това отношение обаче трябва взаимно да си помогнем, господин президент. Всеки от нас трябва да се пази от подобни грешни сметки. Ако смятате да предизвикате война заради Берлин, вие ще поемете цялата отговорност за това. Въпреки всичко аз обаче мисля, че мирът ще победи. Наистина в Пентагона има хора, които искат война, но вие би трябвало прекрасно да знаете какво означава една модерна война. Аденауер прекрасно знае какво би означавала една война за Западна Германия. Макмилан също знае какво означава война. Няма здравомислещ човек, който да иска война, и ако все пак по света се намерят такива умопобъркани, те трябва да бъдат натикани в усмирителни ризи. <br />Ние не искаме нищо друго освен добри отношения с вашата страна и с всички останали страни. Искаме да развиваме търговските отношения с вас. Все пак имаме оживена търговия с много държави, с Англия, Западна Германия, Франция, Италия, Япония, с много държави, само не и със САЩ. Може би не е случайност, но това е ваш проблем. Търговията е сделка. Когато има изгода, има и продажба. Когато няма, няма и търговия. Това е нашият възглед. Ще подпишем мирния договор в края на тази година.</p> <p><strong>Кенеди: </strong>Ситуацията в Германия действително не може да бъде определена като нормална, тъй като страната е разделена на две части. Действително Рузвелт на времето говореше за изтегляне на окупационните войски от Германия, но той не предвиди разцепването на Германия и това, че ние ще стоим едни срещу други от двете страни на разделителната линия в Германия. Вие говорите за мир. Но всъщност вие искате да промените ситуацията в Германия, а не САЩ. Вие предизвиквате криза в Берлин, а не САЩ. САЩ отдавна &ndash; още преди встъпването ми в длъжност като президент, са поели обвързващи ангажименти по отношение на Берлин, а сега вие искате в края на годината едностранно да подпишете мирен договор и да ни отнемете правото на достъп до Берлин. Смятате ли, че това е пътят към мира?</p> <p><strong>Хрушчов: </strong>Не мога да схвана логиката ви. Как е възможно да се влоши ситуацията, след като работим за ликвидиране на състоянието на война. От памтивека сключването на мир се възприема като добро дело, а войната &ndash; като зло.</p> <p><strong>Кенеди: </strong>Изобщо не твърдя, че подписването на мирен договор само по себе си е военна акция. Но един мирен договор, в резултат на който ние губим правата си, е военно действие. Подписването на мирния договор си е решение на СССР, но едностранното прехвърляне на нашите права върху Източна Германия вече е съвсем друг въпрос. Западен Берлин е важен за нас не като място, откъдето да осъществим военно нападение. Градът е важен за нас, защото сме поели определени ангажименти по отношение на него, за които цял свят знае. Ако обаче се съгласим с предложението на СССР, целият свят ще стигне до заключението, че САЩ са страна, която не се отнася сериозно към ангажиментите си. А аз ви гарантирам, че приемаме изключително сериозно нашите ангажименти, които засягат стратегическите ни интереси.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> И какво ще правим? Вашите претенции не говорят за добри намерения. Вие искате да запазите състоянието на война в Западен Берлин, ние обаче не сме съгласни с това. Ще го обявим пред световната общественост и сме сигурни, че повечето хора ще разберат, че действаме в интерес на мира.<br />Та вие едностранно анулирахте в Западна Германия всичко, което беше в наш интерес: отказахте ни репарациите и отново въоръжихте Западна Германия. Подписахте отделен мирен договор с Япония, заради което сега ние нямаме мирен договор с тази страна. Смятате, че тези ваши действия са справедливи, а нашите намерения са неморални. С такова тълкуване, разбира се, не можем да се съгласим. Дали вие ще подпишете или няма да подпишете мирния договор, си е ваша работа, господин президент. Ще бъдем радостни да поставим нашия подпис под този договор до вашия. Но дори и да откажете да го подпишете, ние все пак ще го подпишем и вашият достъп до Западен Берлин ще бъде прекратен.<br />Говорите за своя престиж, но трябва да се съобразите и с нашия престиж. Смятате, че САЩ трябва да продължи да има определени права в Западен Берлин, произтичащи от окупацията на Германия, и след подписването на мирния договор. Никой по света обаче няма да разбере и оправдае тази ваша политика. Каква е тази политика, която почива върху принципа: &bdquo;Правя всичко, което си поискам&rdquo;? Опита да запазите правата си по отношение на Западен Берлин след подписването на мирния договор ние ще го тълкуваме като нарушаване на суверенитета на Германската демократична република, като нарушаване на мира и реда в Германия. Ние няма да се примирим с това и отговорността ще падне върху този, който е нарушил мира.</p> <p><strong>Кенеди: </strong>Убедени сме, че нашето присъствие в Берлин ще бъде подкрепено от населението на Западен Берлин, към което ние сме поели известни ангажименти. Казвате, че сме били искали да запазим състоянието на война в Берлин, но там няма никаква война, а Берлин, както сам признахте, няма никакво значение от военна гледна точка.<br />Мисля, че би било добре, ако Западна и Източна Германия намерят начин да нормализират своите отношения и ако СССР и САЩ могат да развият отношенията си в положителна насока. Без съмнение ситуацията в тази част на света постепенно ще се променя, но вие искате в рамките на някакви си 6 месеца буквално всичко да промените. Както вече казах, съгласяването ни с вашето предложение би довело само до изолирането на САЩ и до загуба на всичките ви връзки в Западна Европа. Ние не искаме това. Аз лично не съм обезпокоен, че СССР ще загуби връзките, които има в Европа. Едно време мие ме описахте като млад човек. Но аз не станах президент, за да работя против интересите на САЩ. Готов съм да обсъдим с вас дадени въпроси, за да постигнем разбирателство. Но вие не искате да разберете нашата позиция и искате в кратко време да предизвикате радикални промени в Берлин.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> Нека тогава все пак да подпишем едно временно споразумение за Германия. Естествено, разбирате, че в момента не може да има повторно обединение. Затова, откровено казано, гледам на това наше предложение като на нещо съвсем формално, което да създаде впечатлението, че великите сили прехвърлят отговорността на самите германци. Ако сте съгласен, нека тръгнем по този път. Друг изход няма: или ще увековечим състоянието на война, или ще подпишем мирен договор. По този въпрос имаме различни мнения и ние, разбира се, не можем да ви принудим да подпишете мирния договор, но и вие не можете да ни принудите да не направим онова, което е нужно в интерес на нашата сигурност. А всички ваши претенции по отношение на Западен Берлин са лишени от каквито и да било юридически основания.</p> <p><strong>Кенеди:</strong> Нямаме никакви претенции. Защитаваме правата, които имаме.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> Можем да ви връчим паметна бележка с изложение на нашата позиция по германския въпрос, за да можете по-добре да прецените становището ни, в случай че решим да се върнем на обсъждането на този въпрос. (Паметната бележка е връчена на Кенеди.)<br /><br />С това разговорът е прекъснат и Н. С. Хрушчов кани Дж. Кенеди на закуска. [...] След закуската, след като е подготвено прессъобщението, Кенеди изразява желание да поговори с Хрушчов на четири очи. Следва стенограма на разговора им насаме:<br /><br /><strong>Кенеди:</strong> Трябва да отбележим, господин председател, че по въпроса за Берлин имаме различни мнения. Този въпрос обаче и за двама ни е от такова сериозно значение, че се надявам, че вие в интерес на подобряването на отношенията между нашите страни няма да предприемете действия, чрез които аз да бъда прекалено много въвлечен в случващите се събития и чрез които нашите страни да бъдат изправени пред директен сблъсък. Разбира се, отчитам факта, че вие ще действате, изхождайки от вашите интереси. Въпреки това обаче ви моля да поставите разграничителна линия между сключването на един мирен договор и въпроса за достъпа и правата ни в Западен Берлин. Надявам се, че с времето ще се появят възможности за разработване на мерки, насочени към осигуряване на едно по-удовлетворително положение в Берлин. Най-много обаче се тревожа да не се стигне до директен сблъсък между нас по такъв важен въпрос като Берлин.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> Оценявам откровеността ви, господин президент, трябва обаче да ви обясня на свой ред следното. Имайте предвид, че ако след подписването на мирния договор продължите да настоявате за правото ви на достъп до Берлин, дори директният сблъсък помежду ни няма да реши въпроса във ваша полза. Ние ще се отбраняваме срещу агресия, в случай че ваши войски преминат границите на ГДР.<br />Внимателно се запознах с вашата позиция. Тя обаче не почива на никакви юридически основания. Вие искате да унижите нашата държава, но ние няма да позволим това.<br />Направете сам своя избор, господин президент, няма да избягаме от съдбата. Аз ще постъпя така, както ме задължава позицията ми на председател на Министерския съвет. Бих бил радостен, ако приемете нашето предложение за временно решение на въпроса и подпишете провизорно споразумение за Германия и Западен Берлин, за да може впоследствие да бъде подписан мирен договор, без да навреди на нашия престиж.</p> <p><strong>Кенеди: </strong>Това временно споразумение ще предвижда ли присъствието на нашите войски в Берлин?</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> Да, за срока на действие на споразумението.</p> <p><strong>Кенеди:</strong> След това обаче достъпът до града ще ни бъде забранен, така ли?</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> Да. Макар че с цел да запазим нашия престиж ние бихме се съгласили също и с това вашите войски заедно с военните контингенти на Англия, Франция и разбира се, на СССР да останат и по-нататък в Западен Берлин въз основа на споразумение, което да бъде утвърдено в ООН. Достъпът до Западен Берлин обаче тогава, естествено, ще става с разрешението на правителството на ГДР. Това е прерогатив на правителството на ГДР.<br />Ако не приемете това предложение и искате да предизвикате събития, които могат да се окажат най-страшните в историята на човечеството, подгответе се за това. И ние от наша страна също ще се подготвим, в случай че желаете да решите този въпрос със сила. Въпреки че ние не искаме това. Ние искаме да го решим на базата на разума.</p> <p><strong>Кенеди:</strong> Господин председател, вие или не вярвате, че за нас въпросът е сериозен и че сме готови да изпълним нашите свързани с него юридически ангажименти, или чувствате, че въпреки големите успехи в областта на икономиката и в други сфери като завладяването на космическото пространство, състоянието на вашата страна е толкова незадоволително, че сте готови да поемете риска и последствията от един открит сблъсък между САЩ и СССР, за да промените положението в Западен Берлин, което съществува вече цели 16 години. Аз обаче в никакъв случай не вярвам, че във вашата страна има хора, заинтересовани да подкрепят действия, които биха могли след 6 месеца да доведат до фатални за човечеството последствия. Намирам се в затруднено положение и по една друга причина &ndash; предстои ми да заседавам в Лондон с министър-председателя Макмилан, който несъмнено ще се интересува от съдържанието на нашите разговори. Ще съм принуден да му кажа, че след 6 месеца ще се случат събитията, за които вие говорите. Моето огромно желание е да можехме да предотвратим тези събития. Ще застанем лице в лице едни срещу други, обвързани с напълно противоположни ангажименти, което ще доведе до фатални последствия. Съжалявам, че трябва да отпътувам от Виена при така стеклите се обстоятелства.</p> <p><strong>Хрушчов: </strong>Ние искаме мир.</p> <p><strong>Кенеди:</strong> Ако аз не исках мир, нямаше да дойда тук, във Виена. Лесно е да се предизвика война, господин председател, трудно е да се гарантира мирът.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> Преживял съм три войни, господин президент, и прекрасно зная какви са последствията за народа. Не аз съм този, който заплашва с война, а вие. Аз само възприемам вашето предизвикателство, защото ако вие започнете войната, ние ще трябва да реагираме.</p> <p><strong>Кенеди:</strong> Вие искате да промените съществуващото положение.</p> <p><strong>Хрушчов: </strong>Аз искам мир и мирен договор с Германия. Ако исках да променям граници и да покорявам други народи, тогава вие действително щяхте да сте длъжни да се отбранявате. Ние обаче искаме единствено мир.<br />Вашите заплахи няма да ни спрат. Ние не искаме война, но ако ни я наложите, ще има война. Можете да предадете това на Макмилан, Де Гол и Аденауер. Разберете, господин президент, че това е нашето окончателно решение и ние ще подпишем мирния договор през декември тази година.</p> <p><strong>Кенеди:</strong> Да, очертава се зимата през тази година да е студена.</p> <p><strong>Хрушчов:</strong> Ние няма да се откажем от нашето решение, но аз въпреки това смятам, че мирът ще бъде запазен и че нашите отношения след подписването на мирния договор ще се развиват по пътя на приятелството и сътрудничеството.</p> <p><strong>Кенеди:</strong> За съжаление ние с вас не можахме да постигнем единомислие по обсъжданите въпроси, но искрено ви благодаря, господин председател, за вашето гостоприемство, както и за любезния и учтив тон, с който водихте разговорите с мен.<br /><br />С тази реплика разговорите между Н. С. Хрушчов и Дж. Кенеди от 3 и 4 юни 1961 г. във Виена приключват.<br /><br />Източник: SAPMO-BArch, DY 30/3663<br /><br />Превод от немски език: Мария Дерменджиева</p>