Снимка: Ладислав Цветков, бТВ
Агресията се превръща в норма не само при децата, но там е най-видима. Очакваме те да могат да се справят, въпреки че нямат социалния опит и емоционалната интелигентност, а някак си го прощаваме на нас, възрастните. Това води до страхотно объркване, посочи Владимиров. Според него децата копират моделите на силните на деня.
За случая в 38 ОУ „Васил Априлов“ психологът обясни, че по-скоро става дума за "конфликт, възникнал в киберсреда. Децата не са могли да доразрешат този конфликт във виртуалния свят и са пренесли този виртуален тормоз в реалния свят. Там вече той е ескалирал до степен, в която е имало удар“.
Кибертормозът е много труден за управляване. Ако този конфликт беше възникнал в реалния свят, вероятно възрастните щяха да го забележат, посочи гостът.
Преди ден той е разговарял с петокласниците, очевидци на агресията. В първия момент децата са се страхували, потърсили са родителите си. Може би в следващите дни са искали малко повече сигурност, която училището да им гарантира, и детето насилник да не е там. Всичко това към момента е факт, така че децата се чувстват спокойни, каза той.
Дали ученикът, което е проявил агресия, ще ходи на училище до края на учебната година от една страна е решение на родителите, от друга – педагогическият съвет му е наложил мярка преместване в друго училище. Предстои му национално външно оценяване и след това училищните власти, съвместно с родителите, ще решат какво да правят с посещаването или непосещаването на учебни занятия.
Според психолога и двете страни – и насилникът, и жертвата са жертва по някакъв начин – „нещо ние възрастните не сме направили и сме допуснали да се стигне до агресия“. Първото, което трябва да се направи, е да бъдат разделени насилникът и жертвата и след това да се работи с тях индивидуално. Отстраняването може да работи като мярка за първите часове и дни, докато се успокоят нещата. След това трябва да се работи по подобряване на взаимоотношенията, по изграждане на нов тип връзка, по развиване на съчувствие у насилника, каза Владимиров.
Затова психолозите са предложили на родителите, когато всичко се успокои, да направят медиация – помиряване между двете страни, така че да се подобрят отношенията и впоследствие да се поддържат. Така ще им се покаже, че може да се търси взаимоизгодни решения и мирно разрешаване на спорове. Това ще е ценен опит не само за тези две деца, но и добър сигнал за цялата училищна общност – че даваме социално приемливи алтернативи на всеки тип съперничество, характерно за тийнейджърската възраст, каза още психологът.
Според него е крайно време българският учител да повиши психологическата си подготовка за управляване на дисциплината и работата с агресията и училищния тормоз.