Прокламацията от Тимишоара

<p>С увеличаването на демонстрантите румънската армия бързо се намеси, за да потуши със сила протестите. <strong>Публикуваме текста на известната Прокламация от Тимишоара като възпоменание за жертвите. <br /></strong><br /><br />Жителите на Тимишоара бяха инициаторите на румънската революция. Между 16 и 20 декември те сами поведоха ожесточена война с една от най-силните и най-отвратителните репресивни системи на света. Беше жестока схватка, която ние, тимишоарци, познаваме в истинските й величини.<br />От едната страна са невъоръжените хора, от другата са Секуритате, милицията, армията и тълпите ревностни активисти на партията. Всички методи и средства за усмиряване обаче се оказаха безсилни пред стремежа към свобода на тимишоарци и решимостта им да победят. Нито арестите, нито упражняването на натиск, нито дори масовите убийства не успяха да ги спрат. Всеки изстрелян куршум довеждаше на барикадите на Революцията нови сто души. И победихме.</p> <p>На 20 декември 1989 г. Тимишоара окончателно влиза във владение на хората, превръщайки се в един свободен град в огромния затвор, каквато е Румъния тогава.<br />От този ден всички действия в града се ръководят от трибуната на Площада на Операта от Румънския демократичен фронт &ndash; изразител на идеите на Революцията от Тимишоара.<br />На същия ден войниците се побратимиха с демонстрантите, решени да защитават заедно с тях постигната победа. На 21 декември стотици хиляди гласове скандираха: &bdquo;Готови сме да умрем!&rdquo;.<br />Редица събития, случили се в Румъния особено след 28 януари 1990 г., влизат в противоречие с идеалите на Революцията от Тимишоара. Тези идеали бяха представени частично и неясно на румънското обществено мнение от централните средства за масова информация. Затова ние, непосредствените участници във всички събития между 16 и 22 декември 1989 г., се виждаме принудени да обясним на цялата нация защо започнаха тимишоарци революцията, за какво се бориха и мнозина жертваха живота си, защо продължаваме да сме решени да се борим на всякаква цена и срещу когото и да било до пълната победа.</p> <p><strong>1.</strong> Революцията от Тимишоара още от първите си часове не е насочена само срещу Чаушеску, но е категорично и антикомунистическа. Стотици пъти през всичките дни се скандираше: &bdquo;Долу комунизма!&rdquo;, в пълно съгласие с желанието на стотици милиони души от Източна Европа и ние също искахме незабавната отмяна на тази провалила се тоталитарна социална система. Идеалът на нашата революция беше и остана връщането към автентичните ценности на демокрацията и европейската цивилизация.<strong><br /></strong></p> <p><strong>2.</strong> Всички социални категории участваха в Революцията от Тимишоара. По улиците на Тимишоара един до друг падаха покосени от куршуми работници, интелектуалци, чиновници, студенти, ученици, деца и дори селяни, дошли да подкрепят революцията. Заставаме твърдо срещу типично комунистическия метод на управление чрез всяване на ненавист между класите и социалните категории. С помощта на идеологията за &bdquo;класовата борба&rdquo; болшевиките завземат властта през 1917 г., на същата база румънската комунистическа номенклатура след 1944 г. насъсква една социална прослойка срещу друга, разединява обществото, за да го подложи по-лесно на терор. Предупреждаваме за опасността от повтарянето на тази тъжна история и призоваваме работници, интелектуалци, студенти, селяни и всички социални категории към цивилизован и конструктивен диалог, за да възстановим незабавно единството от времето на Революцията. Нашата отправна точка трябва да е реалността, че всички социални категории бяха потискани по време на комунистическия режим и нито една от тях не желае лошото на останалите.</p> <p><strong>3.</strong> Хора от всички възрастови групи участваха в Революцията от Тимишоара. Макар и да преобладаваха младежите, справедливо е да признаем, че всички хора независимо от възрастта отстояваха с една и съща смелост каузата на Революцията. Списъкът на жертвите, въпреки че е непълен, е доказателство за това.<br /><strong></strong></p> <p><strong>4.</strong> Редом до румънците за победата на Революцията от Тимишоара се жертваха и унгарци, и германци, и сърби, и представители на други етнически групи. Те от векове съжителстват в нашия град мирно и в добро разбирателство. Тимишоара е един румънски и европейски град, в който различните общности са отхвърляли и отхвърлят национализма. Каним всички шовинисти в Румъния, независимо дали са румънци, унгарци или германци, да дойдат в Тимишоара да се превъзпитат в дух на толерантност и взаимно уважение &ndash; единствените принципи, които ще властват в бъдещия европейски дом.<br /><strong></strong></p> <p><strong>5. </strong>Още на 16 декември в първите часове на Революцията един от най-скандираните лозунги беше: &bdquo;Искаме свободни избори!&rdquo;. Идеята за плурализъм беше и остана сред най-скъпите желания на тимишоарци. Убедени сме, че без силни политически партии не може да съществува автентична демокрация от европейски тип. Всички партии, с изключение на екстремистките вляво и вдясно, имат право да съществуват в Тимишоара. В нашия град не са нападани и опустошени седалищата на политическите партии, нито един от техните членове не е заплашван, обиждан или оклеветен. Членовете на политическите партии са наши съграждани, наши колеги, наши приятели, които имат политически позиции. Европейска демокрация означава свободното изразяване на политически мнения, цивилизован диалог между изразителите им и лоялно състезание за печелене на обществена подкрепа и естествено, на властта в държавата. В системата на румънската демокрация бихме приели и Румънската комунистическа партия, ако тя не беше изцяло и окончателно опорочена от страна на своята номенклатура, израждайки се в червен фашизъм. В източноевропейските страни, в които комунистическите партии са запазили поне минимално благоприличие, обществото по принцип ги отрича, но на практика ги търпи. При нас комунистическата партия обаче стигна до геноцид и по този начин се самоизключи от обществото. Няма да я търпим нито по принцип, нито на практика, независимо под какво име ще се опита да се възкреси.<br /><strong></strong></p> <p><strong>6.</strong> След четири десетилетия на целенасочено комунистическо възпитание и пропаганда предразсъдъците, родени от тази идеология, обитават съзнанието на всички румънци. За съществуването на тези предразсъдъци не носят вина техните носители. Манипулацията им обаче от страна на групи, заинтересовани от възраждането на комунизма и връщането му на власт, е контрареволюционен акт. Сред лозунгите, размножени на ксерокс и раздадени на 28 януари [1990 г.] на демонстрантите на площада &ldquo;Бану Манта&rdquo; в Букурещ, имаше призиви отпреди 45 години. Един от тях идентифицира например &bdquo;историческите&rdquo; партии с партии, разпродали държавата, което е клевета. Напротив, преди 45 години комунистическите активисти, някои от които и днес заемат важни постове в управлението на страната, предадоха Румъния и са виновни за поробването й от СССР. Те са тези, които тогава скандираха: &bdquo;Сталин и руският народ ни донесоха свободата!&rdquo;, а не членовете на &bdquo;историческите&rdquo; партии. Последните се опълчиха срещу превръщането на Румъния в сателит на Москва и някои платиха с живота си тази дързост. Налага се незабавно да бъде издадена и разпространена в масов тираж една кратка, но вярна история на периода 1944&ndash;1950 г.<br /><strong></strong></p> <p><strong>7</strong>. По никакъв начин Тимишоара не започна Революцията срещу комунистическия режим и цялата му номенклатура, за да позволи политическото издигане на една група дисиденти от Румънската комунистическа партия, обявили се против Чаушеску. Присъствието на тези хора в ръководството на държавата обезсмисля смъртта на героите от Тимишоара. Ние можехме да ги приемем преди 10 години, ако на ХІІ конгрес на партията се бяха присъединили към Константин Първулеску и бяха свалили от власт диктаторския клан. Но те не го направиха, въпреки че имаха и възможността, и властовите позиции, даващи им прерогативи. Напротив, някои дори се вслушаха в заповедта на диктатора да очернят дисидента. Подлостта им през 1979 г. ни докара още 10 години диктатура &ndash; най-тежките в целия период, както и един жесток геноцид.<br /><strong></strong></p> <p><strong>8.</strong> Като следствие от предходната точка, ние предлагаме избирателният закон да забрани на бившите комунистически активисти и на бившите офицери от Секуритате да се кандидатират за народни представители в следващите три последователни парламентарни избори. Присъствието им в политическия живот на страната е основният източник на напрежение и подозрителност, които днес измъчват румънското общество. Докато се стабилизира ситуацията и се постигне национално помирение, тяхното отсъствие от публичния живот е абсолютно наложително. Искаме също така в специална клауза на избирателния закон да се забрани на бившите комунистически активисти да се кандидатират на президентските избори в страната. Президентът на Румъния трябва да бъде един от символите на нашето разграничаване от комунизма. Да си бил член на партията не е престъпление. Всички ние знаем в каква степен животът на индивида &ndash; от професионалната му реализация до получаването на жилище, зависеше от червената партийна книжка и какви тежки последствия имаше отказът от партийно членство. Активистите обаче са онези хора, които са изоставили професиите си, за да служат на комунистическата партия и да се облагодетелстват от особените привилегии, които тя предоставя. Човек, който е направил такъв избор, не може да претендира за морал, какъвто трябва да има един президент. Предлагаме намаляване на правомощията на президента по модела на множеството цивилизовани държави по света. По този начин за поста президент на Румъния ще могат да се кандидатират забележителни личности от сферата на културата и науката без специален политически опит. В същия контекст предлагаме мандатът на първото народно събрание да бъде само две години &ndash; времето, което е необходимо за укрепване на демократичните институции и за изясняване на идеологическите позиции на всяка от многобройните партии, които се появиха. Едва тогава ще сме в състояние да правим открит и информиран избор.<br /><strong></strong></p> <p><strong>9.</strong> Тимишоара не направи революция за по-големи заплати или материални ползи. За това беше достатъчно да се направи една стачка. Всички сме недоволни от системата на заплащане, и в Тимишоара има категории работници, които работят при много тежки условия и получават мизерни заплати (например в леярните и химическата промишленост), но въпреки това нито един колектив не направи стачка за увеличаване на заплатите и не изпрати свои представители да договарят с правителството някакви изключителни материални искания. Мнозинството от жителите на Тимишоара знаят това, което всички икономисти се опитват през последните дни да обяснят: увеличаването на заплатите в този момент автоматично ще отпуши инфлацията, така както се случи в някои източноевропейски страни. А веднъж като се отпуши инфлацията, ще са необходими години усилия, за да бъде отново спряна. Само нарастването на производството, т.е. на количеството стоки на пазара, ще позволи паралелно да се повиши нивото на заплащане на всички. Освен това приоритет в оскъдния бюджет на Румъния трябва да бъдат разходите, предназначени за осигуряване на един минимален цивилизационен стандарт. Налагат се например спешни инвестиции в сферата на здравеопазването и обществената хигиена.<br /><strong></strong></p> <p><strong>10.</strong> Въпреки че се борим за реевропеизиране на Румъния, ние не желаем да копираме западните капиталистически системи, които имат своите недостатъци и несправедливости. Категорично подкрепяме идеята за частна инициатива. Икономическата основа на тоталитаризма беше всемогъществото на държавната собственост. Никога няма да имаме политически плурализъм без икономически плурализъм. Намериха се обаче гласове, които в комунистически дух определят частната инициатива като &bdquo;експлоатация&rdquo; и предупреждават за катастрофалната опасност от поява на богати хора. По този начин се събужда завистта на мързеливците и страхът от работа на бившите привилегировани от комунистическите предприятия. Доказателство, че жителите на Тимишоара не се страхуват от приватизацията, е фактът, че повечето предприятия вече са обявили намеренията си да се трансформират в акционерни дружества. За да се купят тези дружества с чисти пари, във всеки град трябва да се учредят специални комисии, които да инвентаризират имуществото на бившите протежета на властта, корупцията и оскъдицата. Същевременно активите на дадено предприятие следва да бъдат предложени за купуване най-напред на самите му работници. Смятаме, че е конструктивна по-радикалната идея за приватизиране чрез раздаване на еднакъв брой акции на всички работници в съответното предприятие, като държавата запазва само контролния пакет. По този начин всички работници ще получат равен шанс за проспериране. Ако мързеливците си проиграят шанса, няма да имат основание да се оплакват от дискриминация.<br /><strong></strong></p> <p><strong>11.</strong> Тимишоара е решена сериозно да се възползва от принципа за икономическа и административна децентрализация. В окръг Тимиш беше предложено да се експериментира един модел на пазарната икономика, изхождайки от добрите му възможности и компетентността на специалистите, с които разполага. Във връзка с по-лесното и по-бързо привличане на чужди капитали, особено под формата на технологии и специални суровини, и със създаването на смесени дружества настояваме за учредяване на клон на Външнотърговската банка в Тимишоара. Част от валутните приходи на румънската страна от тези смесени дружества ще влиза като процент в заплатите на работниците съгласно предварително направени договорки със синдикалните лидери. Изплащането на част от заплатата във валута ще бъде добър материален стимул за работниците. В допълнение паспортите вече няма да са ненужна вещ, която човек държи в чекмеджето. Друго положително последствие ще е падането на валутния курс на свободния пазар, което ще доведе до незабавно повишаване на жизненото равнище.<br /><strong></strong></p> <p><strong>12.</strong> След падането на диктатурата в страната бяха поканени всички румънци, живели в изгнание, за да помогнат за възстановяването на Румъния. Някои се върнаха, други обявиха намерението си да го направят. За съжаление се намериха и хора, подстрекавани от тъмни сили, които ругаеха върналите се изгнаници, наричаха ги предатели, тенденциозно ги питаха как са се прехранвали през последните десетина години. Това е отношение, което не ни прави чест. В отчаянието, което ни владееше през изминалите 40 години, вероятно няма румънец, който поне веднъж да не се е замислял да напусне родината си, за да избяга от мизерията. Много от румънците, които днес са далеч от страната, са заминали заради политическо преследване и дори след тежки години, прекарани в затвора. Срамота е и ние да ги хулим с думите на комунистическите активисти от едно време. Румънските емигранти са изтъкнати преподаватели в някои от най-големите световни университети, хиляди ценени специалисти в най-мощните западни фирми, десетки хиляди квалифицирани работници в сферата на високите технологии. Нека се гордеем с тях и да превърнем злото в добро, като направим от тъжната и измъчила се румънска диаспора една иноваторска сила за Румъния. Тимишоара очаква с обич всички румънци, живели в изгнание. Те са наши сънародници и днес повече от всякога ние имаме нужда от тяхната компетентност, от европейския им начин на мислене и дори от материалната им подкрепа. Също така и румънската култура никога няма да е пълноценна, ако не реинтегрира културата на своите емигранти.</p> <p><strong>13.</strong> Не сме съгласни с обявяването на 22 декември за национален празник на Румъния. По този начин се увековечава личността на диктатора всеки път, когато се отбелязва годишнината от падането му от власт. В повечето страни, които са обвързали националния си празник с някаква революция, избраният ден е нейното избухване &ndash; така се възхвалява куражът на народа, който се е вдигнал на борба. Само един пример: националният празник на Франция е 14 юли, денят, в който през 1789 г. е започнала Великата френска революция със събарянето на Бастилията. Затова ние искаме обявяването на 16 декември за национален празник на Румъния. Така нашите деца, внуци и правнуци ще прославят смелостта на румънския народ да въстане срещу потисническия режим, а не падането на един омразен тиранин. Пресата, радиото и телевизията в Букурещ, с изключение на в. &bdquo;Ромъния либера&rdquo;, са забравили Революцията от Тимишоара, като революционни се коментират само събитията от 21&ndash;22 декември. С почит се прекланяме пред героите от Букурещ, както и от Лугой, Сибиу, Брашов, Търгу Муреш, Квуж, Арад, Решица и от всички останали градове, които дадоха жертви за свободата. Боли ни и ни възмущава обаче централната политика на омаловажаване на нашата Революция, която е очевидна дори и от опита да се намали броят на жертвите. Ние бяхме по улиците на Тимишоара по време на Революцията и знаем, че техният брой е по-голям от официално обявения. Уверяваме обаче онези, които днес крият истината, че няма да спрем борбата, докато не ги изправим пред съда като съучастници в геноцида. <br />Тази прокламация се роди от необходимостта да запознаем румънската нация с истинските идеали на Революцията от Тимишоара. Беше революция, направена от народа и само от него, без участието на партийните активисти и хората на Секуритате. Беше автентична революция, а не държавен преврат. Беше категорично антикомунистическа, а не само срещу Чаушеску. В Тимишоара хората не умряха, за да застанат начело комунистическите активисти от втория и третия ред и един от участниците в геноцида да бъде избран от тях за министър на вътрешните работи. Не умряха, за да се наложи социално и национално разединение, за да се практикуват открито култът към личността, цензурата над медиите, дезинформацията, телефонните и писмените заплахи и всички останали комунистически методи за сплашване, докато от нас се иска да бъдем пасивни в името на социалната стабилност.</p> <p>Тази прокламация се обръща най-напред към онези, които получиха Революцията даром и се чудят от какво продължаваме да сме недоволни, след като диктатурата падна, редица лоши закони бяха отменени и се появиха някакви стоки по магазините. Сега трябва да са разбрали от какво сме недоволни: не това беше идеалът на Революцията от Тимишоара. Ние, авторите на тази прокламация, участниците в събитията между 16 и 22 декември 1989 г., не смятаме революцията за приключила. Ще я продължим мирно, но решително. След като излязохме срещу една от най-мощните репресивни системи на света и я победихме без чужда помощ, никой и нищо вече не може да ни уплаши.<em><br /><br />Тимишоара, 11 март 1990 г.</em><br /><em><strong></strong></em></p> <p><em><strong>Превод от румънски език: Мария ДЕРМЕНДЖИЕВА<br /><br /><br /></strong></em></p>