През „розовите” очила на климатичните промени

<p>В момент, когато подходът &bdquo;отгоре надолу&rdquo; за справяне с климатичните промени се проваля, новият подход &bdquo;отдолу нагоре&rdquo; вече се появява. Той задава по-добри перспективи за успех, отколкото тромавите преговори под шапката на Обединените нации.</p> <p>Вместо единна оценка на емисиите въглероден двуокис подходът &bdquo;отдолу нагоре&rdquo; ще дава възможност да се правят множество оценки на емисиите. Този подход е по-подходящ за решаване на задачата с намаляването на емисиите, отколкото една единна оценка, защото има множество сектори&nbsp; и методи, всеки от които дава като резултат различна крива на стойностите.</p> <p>Пазарната стойност преди всичко винаги е равна на пределната цена. Когато имаме единна оценка, всяка различна крива на цените се слива с другите и евтините проекти носят огромни печалби. Това прави цената на намаляването на въглеродните емисии много по-висока, отколкото би могла да бъде.</p> <p>Това на практика беше ясно демонстрирано чрез действието на Протокола от Киото. Установената схема на търговията с въглеродни емисии даваше възможност за много злоупотреби. Например бившите комунистически страни получаваха емисионни кредити безплатно за тежките си индустрии, които те трябваше да затворят, и прибраха огромни печалби от продажбата им. Затова погребването на Протокола от Киото не е голяма загуба.</p> <p>Същите са резултатите от проточилите се преговори между развитите и развиващите се страни. Развитите страни обещаха да платят обезщетения за миналите си грехове на срещата на върха в Рио де Жанейро през 1992 година, но отложиха изплащането им за по-нататък. Междувременно условията&nbsp; във времето се променяха: Китай претърпя в следващото десетилетие бурен растеж, измествайки Съединените щати от първото място на най-голям замърсител с въглероден двуокис.</p> <p>Преговорите се водеха в нарастващо неблагоприятна среда. Напоследък споровете се въртяха около това, как правителствата да събират по 100 млрд. долара годишно до 2020 година, за да подпомагат развиващите се страни в борбата с климатичните промени, като дори събраните 10 млрд. долара в специалния фонд не можаха да скрепят единството без употребата на непозволени хватки. В провала да се постигне какъвто и да било напредък освен запазването на разговорите живи, срещата на върха в Канкун остави впечатлението, че нищо не се е случило и ситуацията е безнадеждна.</p> <p>И това не е всичко. Отделни страни като Германия изискаха едностранни&nbsp; ангажименти, които не зависят от това какво правят радличните страни, а &bdquo;коалицията на желаещите&rdquo; беше формирана, за да се справи със специфични проблеми. Партньорството в рамките на Обединените нации положи&nbsp; неимоверни усилия да изгради правила за финансиране на създаването на въглеродни депа в горите и това само като начало. Всъщност най-големият пробив сега би бил да успеем да открием къде проблемите не търпят отлагане: много по-лесно е да съхраним горите, отколкото да започнем да ги възстановяваме.</p> <p>Случаят с Индонезия заслужава специално внимание. Индонезия стана третия най-голям замърсител в света, след Китай и Съединените щати, защото голяма част от горските й масиви растат в блатисти местности. Когато дърветата се отрежат и блатата се пресушат, въглеродите, трупани с хилядолетия, се освобождават и окисляват, често под формата на пожари, които покриват съседните Сингапур и Малайзия с дим.</p> <p>Все още половината от мангровите гори в Индонезия остават незасегнати. Ако обаче бъдат изсечени, емисиите ще се удвоят. Президентът Сусило Бамбанг Юдхойоно е твърдо решен да предотврати това и прие финансова помощ в подкрепа на усилията си от Норвегия. Към това партньорство вече се присъедини Австралия, а скоро се очаква да се включат и други страни.</p> <p>Това партньорство е пионерско по няколко причини. Юдхойоно наложи мораториум върху експлоатацията на блатистите местности и девствените гори. Програмата на ООН за намаляване на емисиите, причинени от обезлесяването (REDD), ще бъде допълнена със защита на дъждовните гори като естествен ресурс, който да бъде запазен и възстановен, вместо да бъде експлоатиран безжалостно и унищожаван. С тази стъпка ще променим управлението и ще създадем Съвет за подпомагане на развитието .</p> <p>Новият орган, който ще бъде създаден след допълването на програмата на ООН, ще има управителен съвет, който да координира действията на всички правителствени екипи, ангажирани със защитата на дъждовните гори, а също така и международен съвет, който ще одобрява и контролира разходите на този съвет. Това означава, че Съветът ще подкрепя създадените вътре в отделните страни институции, вместо да управлява проекти, привнесени отвън.</p> <p>Тези усилия могат да послужат като прототип при подпомагането на страни като Гвинея, където наскоро създадена схема за съхранение на горите не проработи много добре. Накрая, това трябва да доведе до основаването на световен фонд за дъждовните гори и селскостопанска адаптация, защото ползите от намаляването на въглеродните емисии са от полза за цялото човечество, а не само за отделните страни.</p> <p>Световният фонд трябва да основе две награди. Една за спестяване на емисии въглероден двуокис чрез залесяване и друга &ndash; за намаляване на емисии чрез изграждане на инсталации за улавянето им.</p> <p>Това от своя страна ще даде пример на други сектори. По този начин наградите за намаляване на емисиите ще бъдат посветени, а международното сътрудничество положено отдолу нагоре, на отделни сектори, които показват резултати.</p> <p>И въпреки широко разпространеното мнение, че проблемите с промяната на климата са нерешими, има основание за надежда. Но за да успеем, трябва да побързаме, а това означава да ускорим процеса по учредяването на награда &ndash; или награди &ndash; за усилия при намаляването на емисиите въглероден двуокис в атмосферата.</p> <p><em>*Джордж Сорос е председател на Института &bdquo;Отворено общество&rdquo; и на Soros Fund Management.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>