Племена със знамена

<p>Именно това е въпросът, защото в Близкия изток съществуват два типа държави: &bdquo;същински държави&rdquo; с продължително историческо развитие по тези земи и ясна национална идентичност (Египет, Тунис, Мароко, Иран); и такива, които могат да бъдат наречени &bdquo;племена със знамена&rdquo;, или иначе казано, изкуствени държави с граници, очертани в права линия с молив от колониалните сили, хванали в капан хилядите погранични племена и секти, които не просто никога не са били принуждавани да живеят заедно, но и никога не са били смесвани в единно гражданство. Това са Либия, Ирак, Йордания, Саудитска Арабия, Сирия, Бахрейн, Йемен, Кувейт, Катар и Обединените арабски емирства. Племената и сектите, образуващи повечето от тези изкуствени държави, са удържани в една общност от железния юмрук на колониалните сили, кралете или военизирани диктатури. Там няма същинско &bdquo;гражданство&rdquo; в съвременния смисъл на думата. Демократичната смяна на властта е невъзможна, понеже всяко едно племе изповядва възгледа &bdquo;управлявай или умри&rdquo; &ndash; или моето племе, респективно секта, ще е на власт, или сме мъртви.</p> <p>Няма нито един нещастен случай в близкоизточните демократични бунтове, започнали в три същински страни &ndash; Иран, Египет и Тунис &ndash; където населението е модерно, има голямо хомогенно мнозинство, което поставя нацията преди племето или сектата и има достатъчно взаимно доверие, за да могат да съжителстват като едно семейство: &bdquo;всички са срещу бащицата&rdquo;. Но когато тези революции се разпростряха към племенните/сектантските общности, стана доста трудно да бъде различено докъде трябва да спре поривът към демокрация и откъде започва усещането, че &bdquo;моето племе трябва да надделее над твоето племе&rdquo;.</p> <p>В Бахрейн сунитското малцинство, което е 30% от населението, властва над шиитското мнозинство. Има доста бахрейнски сунити и шиити &ndash; т.нар. сушита, претопени чрез смесени бракове &ndash; които носят белезите на съвременната политическа идентичност и биха приели истинска демокрация. Но има и много други бахрейнци, които определят живота като сектантска война с нулев резултат, в това число хардлайнерите в управляващата фамилия Ал Халифа, които не искат и да си представят бъдеще, в което сунитите в Бахрейн са управлявани от шиитско мнозинство. И заради това извадиха оръжията доста рано. Бахрейн е типичен пример за възгледа &bdquo;управлявай или умри&rdquo;. Урокът от Ирак показа какво е да се опиташ да демократизираш голяма племенна арабска държава, когато бъде свален от власт (в този случай от нас) лидер, държал страната с железен юмрук.</p> <p>Това струва милиарди долари, 150 хил. американски войници за поддържане на реда, хиляди жертви, гражданска война, в която и двете страни изпробват силите си, след което следва болезнен процес, на който ние акушираме с участието на всички иракски секти и племена при написването на собствена конституция, определяща правилата за съвместен живот без необходимостта от железен юмрук.</p> <p>Даването на възможност на иракчаните да напишат свой собствен социален договор е най-важното нещо, което постигнаха американците. Това всъщност се оказа и най-важният либерален експеримент в съвременната арабска история, защото показа, че дори племена със знамена са способни да извървят пътя от сектантството към съвременната демокрация. Но това все още си остава само надежда. Иракчаните още не са ни дали категоричен отговор на ключовия въпрос: Е ли Ирак това, което е, заради Саддам, или Саддам беше това, което беше, понеже Ирак е това, което е, а именно едно племенно общество? Сега в много други арабски страни, където има бунтове &ndash; Йемен, Сирия, Бахрейн и Либия &ndash; са като Ирак в очакване на граждански войни. Някои може да извадят късмет и армиите им да изиграят ролята на проводници на демокрацията, но не залагайте особено много на това.</p> <p>С други думи, Либия просто е началото на серия от морални стратегически дилеми, пред които неизбежно ще бъдем изправени, когато арабските бунтове достигнат до племената със знамената. Искам да предпазя президента Обама от някои недоразумения. Но това може да се окаже доста сложно, а и от друга страна, уважавам желанието на президента да предотврати масовото клане в Либия.</p> <p>Но трябва да бъдем малко по-предпазливи. Това, което прави египетското демократично движение толкова силно, е, че си беше тяхно. Египетските младежи дадоха стотици жертви в битката си за свобода. И трябва да бъдем двойно по-предпазливи при намеса в страни, които могат да се изплъзнат от контрола ни, както Ирак, особено когато нямаме представа, както за Либия, какво представляват и кои са опозиционните групи &ndash; дали демократичните движения са водени от племената, или племената използват езика на демокрацията?</p> <p>Най-накрая, за голямо съжаление, не можем да си го позволим. Ние трябва да се захванем със собствените си задачи. Ако президентът е готов да&nbsp;вземе някои големи, неотложни решения, не трябва ли те да бъдат свързани първо с възраждането на американската нация, а не с Либия? Не трябва ли първо да представи своята енергийна стратегия, която е загърбена заради проблемите с Кадафи и с бюджета, но която е жизненоважна за осъществяването на американската мечта на следващото поколение? Ако нещата си дойдат по местата, съм готов да следвам президента &bdquo;от строежите на Монтесума до крайбрежието на Триполи&rdquo;.</p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>