Неоперестройка и неогласност

<p>Не към всички, разбира се. Имаше няколко съдбоносни конгреса, няколко пленума. Но за последните 25 години от историята на КПСС епохално значение имаше само ХІХ партийна конференция от 1988 г., приела решението за политически реформи и свикване на Конгреса на народните депутати. Ето така и сега аноними от АП съобщиха, че реформи няма да има.</p> <p>Това не са исторически паралели, които не винаги са рисковани, но винаги са некоректни. Става дума за друго &ndash; за постоянния тоталитаризъм в Русия, преживял кратка криза, в резултат на която укрепна и придоби ново качество &ndash; трансформира се в неототалитаризъм. Разбира се, това е една от хипотезите, но е основателна.<br />До подобен извод стигна Дмитрий Биков, който писа за страха, за това, че този страх &bdquo;не е примитивен ужас пред бандитите и дори пред властта. Той се основава на дълбоко вътрешно съзнание, че след всяка промяна обществото се строи по същата конструкция&rdquo;.</p> <p>Главното в тези разсъждения е, че не съдържат празно изобличаване на властта, а в тях се говори за обществото, което се строи според предишния модел на управление. То прие и преустройството, и реформите, а сега Путин и тандемокцията. Всичко е така, но по-нататъшният ход на разсъжденията ще ни доведе до Юргенс и презрението му към хората извън властта. А това е недостойно, несправедливо и главното, неточно, защото е безлико и неопределено.</p> <p>Ако под &bdquo;общество&rdquo; разбираме цялото население на Русия, то то е оцелявало при всякакви обстоятелства, при всякакви конструкции, и не бива да се обвиняват хората, че не са се отказали от правото си на живот. Но съвсем друг е въпросът с тези, които се нагърбват с политическото представителство на различни части от обществото или се опитват да осмислят случващото се. Не искам да употребявам думите &bdquo;интелигенция&rdquo; или &bdquo;елит&rdquo;.</p> <p>Тази част от населението чака перестройка 2, забравяйки напълно лукавия и двусмислен характер на перестройка 1 до момента, когато тя свърши и започна формирането на нов обществено държавен ред. А преди политическите реформи тя представляваше непрекъснати изяви на началника на лагера и лагерния актив под наблюдението на завеждащ политическата част за осъждането на режима, установен от предишните началници и завеждащи политическата част. И в този смисъл, в тези рамки, в тези граници се състои, може би, перестройката на Медведев.</p> <p>Опитните и мислещите хора отбелязват, че агитационната пропаганда може само да приветства изобличаването в корупция на отделни чиновници, призивите към властта &bdquo;да започне борба с корупцията вътре в себе си&rdquo;. Та нали властта се занимава само с изкореняването на корупцията, както я е изкоренявал с тоягата Петър І, с ревизорите и жандармите си Николай І и с цялата си сила полицейщината на тоталитарния апарат &ndash; всички съветски вождове.</p> <p>Че и сега не минава ден без уволнения, арести, нови углавни дела и обвинения. Рутинна, постоянно течаща вътрешновидова борба. На критиците и изобличителите се предлага да поддържат необходимото на властта настроение на полицейщина. Патосът и купищата истерични изобличения не могат да заменят прозаичния и спокоен анализ на ситуацията в страната и света, обсъждането на начините за системната им промяна. Можеш да предлагаш, каквото ти хрумне, на властта, всякакви планове за преустройство, само да не поставяш под съмнение несменяемите днешни хора във властта.</p> <p>При това неототалитаризмът не изисква строга регламентация на обществените дискусии. Разбира се, необходимите информационни поводи се поддържат от агитационната пропаганда, но и самото общество ги произвежда, с увлечение подкрепя теми спойлери. Когато беше убит Литвиненко, всички телевизионни канали започваха новинарските си емисии със страшни разкази за смъртта на семейството на свещеник от едно руско село. И сега е така. Ето ви, моля, всякакви трагедии. Ужас? Ужас. Срастването между властта и престъпността, за което никой не спори: обсъждайте и се възмущавайте &ndash; ще има с какво да се занимавате в навечерието на присъдата над Ходорковски. Само не казвайте, че делото ЮКОС създаде атмосфера, благоприятстваща това срастване.</p> <p>Скандалът около &bdquo;Транснефт&rdquo;. Изглеждаше, че в основата му е подривна дейност, но всъщност една от компаниите, където... Изобщо, където е текло, пак ще тече. Но в случая обществото не се интересува от нещата, свързани със стратегическите неуредици в руската дипломация, занимаваща се с енергоносителите &ndash; от ценовите и митническите странности в нефтените договори с Китай и от това, че тази държава иска да купува руския газ по туркменски цени. Тази информация трябва да се разглежда в един и същ контекст с истерията на Путин в Германия по повод провала на руската енергийна експанзия в Европа. В съвкупността си всичко това дава основания за смяна на днешния управляващ елит, започвайки от тандемократите. Те се оказаха стратегически несъстоятелни, некомпетентни и неадекватни. Провали се това, което трябваше да бъде основа за благополучието на държавата и за подобряване на позиционирането й в света.</p> <p>Забележете: за разлика от съветските времена тук няма заточение на западните експерти и емигрантските издания. Информацията за предстоящото в държавата и света е отворена и достъпна. Но както се изясни, това е малко. Без усилията на хората достъпът до информация не води до свобода и демокрация. Трябва да се учим на всичко, в това число и на живот в информационно общество. Отсъствието на подобни навици поражда неототалитаризъм. Не една злодейска власт е виновна, че Русия възпроизвежда една и съща конструкция, както каза Дмитрий Биков. Той е прав: в това участва и обществото.</p> <p><em>Грани.ру<br /></em></p> <p><em>Превод от руски Веселина Гюлева</em></p>