- 10 Sep 2020
- 45
- 2
В края на ноември тази година в Молдова се проведоха поредните парламентарни избори, но и този път страната едва ли ще може да излезе от институционалната криза, в която се намира повече от две години. Населението на Молдова е билзо 4 000 000 души, които са представени в парламента от 101 депутати. Политическата й система се характеризира с присъствието на силна комунистическа партия, която трудно намира коалиционни партньори, дори и в случаите, в които много се нуждае от такива. Освен комунистическата в Молдова функционират още няколко партии, които са с либерална и демократична ориентация. Те се явяват естествени коалиционни партньори помежду си, но през последните години парламентарните мандати се разпределят почти по равно между тях и комунистите, а това води до блокиране на управлението на държавата и до задължителното в подобни случаи в Молдова разпускане на парламента.
<p>За да бъде избран премиер, е необходимо мнозинство от 51 гласа. Молдовският президент също се избира от парламента, но за това са необходими минимум 61 гласа. Почти равното разпределение на гласовете на молдовците на последните няколко избора между комунистите и либералнодемократичните партии е причината за невъзможността да бъде избран държавен глава вече две години.</p>
<p>Това, което държи Молдова в толкова продължителна институционална криза обаче, е свързано със стесненото политическото представителство в страната или с малкия брой депутати. Другият проблем е, че цялото управление на държавата и изборите на президент и премиер зависят единствено и само от парламентарния вот. <br />Молдовската политическа система е структурирана като система без изход. В нея са заложени скрити капани за появата и развитието на институционални и политически кризи. Ето защо в България трябва да сме особено внимателни, когато говорим за ограничаване на политическото представителство, като бъде намален броят на депутатите в парламента, защото това лесно може да доведе до молдовския синдром.<br />Конституционните реформи, които са задължителни, ако Молдова желае трайно стабилизиране, могат да бъдат развити в две посоки, т.е. срещу двата основополагащи кризисни фактора – стесненото политическо представителство и липсата на „изход” в политическата система.</p>
<p>В момента един молдовски депутат представлява приблизително 39 600 граждани. За сравнение в България един народен представител представлява около 30 000 граждани. Макар и условни, тези стойности ясно показват, че мащабът на политическото представителство на молдовското общество е твърде скромен. Едно подходящо лекарство за този проблем би било увеличаването на мандатите в парламента, като вместо 101 те биха могли да бъдат 150 или 160. Такава реформа би имала двуизмерно значение. От една страна, ще се промени съотношението на силите в законодателния орган, а партиите, които изпреварват значително своите конкуренти в електоралната подкрепа, ще имат и значително повече депутатски мандати. Освен това самите партии ще започнат да се развиват, защото повечето мандати или дори възможността за повече мандати е естествена предпоставка за развитие. Политическите сили ще престанат да бъдат групирани единствено около своите лидери, сред които в Молдова има офицери от бившите комунистически служби, както и други хора със съмнително минало и настояще.</p>
<p>Сега политическите лидери са в своеобразно привилегировано положение, защото в последните две години реално държавата не работи. Това прави от тях центрове на политически живот сами по себе си. Създаването и провеждането на политики и обществените дебати по значими за страната въпроси са чужди на молдовската политика. Разширяването на парламентарното представителство може не само да спомогне за промяна на тази ситуация, но и постепенно да доведе до изграждането на нов политически елит на страната. <br />Молдовският модел има и още едно утежнение. Това е прекомерната зависимост на президента от парламентарната воля. Ако президентът бъде избиран чрез пряк народен вот, то той би могъл да бъде „изход” за политическата система, когато тя се нуждае от това. В рамките на настоящата конституция Молдова няма шанс за траен изход от кризата. Разбира се, компромисът между разнородните политически сили е възможен, но той не може да осигури необратима институционална стабилност.</p>
<p>Естествено, в България с основание можем да бъдем недоволни от много неща, но със сигурност решенията на проблемите не се крият в ограничаване на политическото представителство, било то чрез намаляване броя на народните представители, било чрез премахване на изборността на определени длъжности. На Народното събрание не бива да се гледа като на оперативен орган, както правят молдовците, защото то просто не е такъв. Молдовският пример показва как заради намаленото представителство парламентът може да загуби възможност да осъществява основната си функция, а именно да излъчва и гарантира политическото управление на държавата.<br />Естествено, подобни резултати може да даде и настоящата българска политическа уредба. Те обаче не биха имали системен произход. Причините за българските политически кризи винаги са се криели в политическите играчи, а не в системата, както е в Молдова. Стесненото политическо представителство лишава от изход както партиите, така и гражданите. В този смисъл сметките на РЗС и Яне Янев, че ще бъдат спестени държавни пари, ако политическото представителство в България бъде ограничено в рамките на 120 депутати, ще излязат криви. Защото нито спестените от заплатите на 120 депутати пари ще бъдат толкова много, нито загубите от задължителните при това положение политически кризи ще бъдат толкова малки.</p>
