- 10 Sep 2020
- 43
- 2
Три Оскара, 17 номинации: зведата хамелеон е световна рекордьорка. И несъмнено най-голямата актриса в света. Във филма „Всички надежди са позволени”*, в ролята на „отчаяна съпруга”, тя отново блести на екрана. Интервю с една кинолегенда, без преструвки.
<p> </p>
<p>Хотел „Четири сезона”, Бевърли Хилс, невралгична точка на „промоционалните” срещи между звездите и медиите. В многостаен апартамент на 17-ия етаж между две интервюта Мерил Стрийп има нужда да си разтъпче краката. Тя чака права връщането на партньора си във „Всички надежди са позволени”, мрачния Томи Лий Джоунс, който прави кафе пауза. Облечена в шемизета и лек панталон с цвят на захаросан кестен, почти несъществуващ грим, тя приема с лъчезарна грация драскотините на времето, проклинани от нейните посестрими. Едва не е изпуснала самолета си в Ню Йорк. „Бях забравила паспорта си вкъщи”. С удоволствие си представяме свръхсъвестния агент по въздушна сигурност, натоварен да удостовери едно от най-известните лица в света. „Пуснаха ме да мина, след като провериха телефонния ми номер в червения списък. Те наистина го имаха вече, без да смеят да си признаят!”, казва тя с мелодичен смях. Нейната интелигентност, радостта й от живота и нейната скромност печелят всички, включително Томи Лий Джоунс, всеизвестен мърморко. Героят от „Мъже в черно” признава: „Бях готов на всичко, за да играя нейния съпруг във филма, само заради удоволствието най-сетне да снимам с нея”.</p>
<p><strong>- След като се потопихте в дебрите на властта в „Желязната лейди”, сега „Всички надежди са позволени” ви отвежда в много по-всекидневна реалност: 60-годишна американка от средната класа, която иска да направи брака си по-пикантен.</strong></p>
<p>- Те са женени от 31 г. Тя иска да преоткрие любовта и секса със съпруга си (Томи Лий Джоунс), но той предпочита да гледа голф по телевизията. Мъките на моята героиня са изключително разпространени при жените на 50 и повече години. Нейните тревоги ми проговориха, защото са универсални. Въпреки това масовото кино никога не засяга тази тема. Филмът „Всички надежди са позволени” се отнася до дълбокия ни стремеж, станал табу, да бъдем интимно свързани с другия. Да се говори за секса или да се показва вече не е проблем. Много по-деликатно е да се разкрие неговата уязвимост, тъгата, самотата му пред лицето на другия. Кей и Арнълд се сблъскват с необходимостта да изразят нуждата си от любов и признание, превъзмогвайки страховете и срама си.</p>
<p><strong>- Отчаяна домакиня, Кей носи шемизети с цветя и кичозни бижута. На хиляда мили от гардероба от класата на Миранда в „Дяволът носи „Прада”. Имахте ли думата, когато се избираха костюмите?</strong></p>
<p>- Отидох да пазарувам в един търговски център в нюйоркско предградие за нея и за мен! Един вид да се сближа с героинята си. Израснала съм в Ню Джърси, нейният свят ми е близък. Отгледах децата си между Гринич Вилидж и провинцията, в среда, която е всичко друго, но не и по модата.</p>
<p><img src="/uploads/editor/MERYL-3.jpg" alt="" /></p>
<p><strong>- Кей и Арнолд са допуснали рутината и мълчанието помежду си. Преживели ли сте тази ситуация през 34-годишния си брак?</strong></p>
<p>- С мъжа ми имаме своите възходи и спадове, но не и този проблем на загуба на общуване, нито на притъпено желание. Разбирам, че е лесно да му се оставиш, с децата, с приятелите, със съпруга или жена си. Стигаш дотам, че започваш да мислиш вместо другия, правиш предположения, но само ако знаехме, че това не е добра идея. Да избягаш от това затваряне е непрекъснато предизвикателство. За мен да играя винаги е било форма на терапия. Когато снимах „Дяволът носи „Прада”, работата ми се състоеше в това да бъда гадна с партньорите си. Вечер, за да компенсирам, обгръщах Дон (Гъмър, скулптор, нейния съпруг – б.а.) с дребни грижи. Да се пъхна в кожата на Кей ми напомни, че не е добре да смяташ отношенията си с другия за даденост.</p>
<p><strong>- Когато питат младите актриси дали се страхуват, че кариерата им ще изостане, след като навършват 35 г., те цитират вашето дълголетие. Надявали ли сте се на това?</strong></p>
<p>- Съвсем не! В годината, в която навърших 40, получих три сценария, в които ми предлагаха да играя... вещица. Казах на Дон: „Свършено е”. Трябваше да изчакам да навърша 57 г., за да стана доходоносна актриса в боксофисите (за „Дяволът носи „Прада” и „Мама Миа”). Познавам актьори на моята възраст, на които им плащат по синдикалната тарифа, по 500 долара на седмица. Имах късмет, че в един момент в Холивуд няколко жени станаха от хората, които имат власт, за да взимат решения, и да правят филми за по-широка публика, отколкото тийнейджърската.</p>
<p><strong>- Вие сте най-награждаваната актриса в света: 17 номинации за „Оскар” (което е рекорд) и спечелихте третата си статуетка за „Желязната лейди”. Как изживявате този статут на жива легенда в Холивуд?</strong></p>
<p>- Като нещо чуждо! Като топка, която се удря в мен. Не ме наранява, но не ме и успокоява. Не мисля за това вечер, когато си легна. Моето семейство ми помага да стъпвам на земята. У дома, за децата ми, никога не съм била „Мерииил Стриийп” (тя удължава „и”-то), а шофьор и главно портфейл!</p>
<p><img src="/uploads/editor/MERYL-2.jpg" alt="" /></p>
<p><strong>- Вашите дъщери Мами (29 г.) и Грейс (26 г.) станаха актриси. Защото не успяхте да ги разубедите ли?</strong></p>
<p>- Казах им всичко: „Не, да, окей, но предвидете план Б”. Направиха това, което си искат, разбира се! Грейс учеше история на изкуството и италиански, но Мами беше по-откровена: тя взе театрална диплома. Днес разпространението на списанията и на интернет сайтовете прави трудна идеята за нормално съществуване извън снимачната площадка. Жал ми е за младите актриси, които започват кариерата си: животът им трябва да бъде също толкова „стилен”, както и техните роли, което не беше така при моето поколение. Но най-вече се гордея, че дъщерите ми не позволиха да бъдат притеснени от известността на своята майка. Те знаят до каква степен тази професия ме е направила и ме прави щастлива. Стига само това да продължи!</p>
<p><em>Превод от френски: Галя Дачкова</em></p>
<p>*На Дейвид Франкел с Томи Лий Джоунс, Стив Карел. По кината от 10 октомври.</p>
