Мадам Клико, примата на шампанското

10 Sep 2020
10 сеп 20 | 20:28
102
1

За истинските ценители на шампанското името на вдовицата мадам Клико означава изключително много. От друга страна, далеч не всички любители на благородната напитка са в състояние да разграничат търговската марка от реалния образ на Никол-Барб Клико Понсарден, която още през 1805 година наследява една от най-знаменитите компании за производство на шампански вина след смъртта на мъжа си и успешно я ръководи до самата си смърт през 1866-а. Когато през 1789-а избухва Великата Френска революция, бъдещата мадам Клико е едва 12-годишна – тогава се нарича Никол-Барб Понсарден, а семейството й владее огромни площи обширни лозя. Никол е единствено дете, наследница на завидно и твърде привлекателно състояние. Естествено е кандидатите за ръката й да се редят на опашка.

Не е красавица, но и не е отблъскваща грозница. И най-важното – гените на баща й си казват думата. Мисли практично, а това, заедно с гъвкавия й ум, впоследствие изиграва историческа роля. За нейния собствен живот и за този на поколенията след нея... Баща й винаги успява да смени политическия си сюртук Бащата на Никол е заклет монархист, който получава честта да участва в комитета на почетните граждани на Реймс при организацията на коронацията на крал Луи XVI. Само че едва не е обезглавен през 1793-та... Съзирайки опасността за живота си, мосю Понсарден бързо и сръчно става якобинец – монархическото му минало някак от само себе си потъва в забвение. Присъщо на авантюристичната си природа и не на последно място на интересите, които не престава да преследва, става убеден бонапартист. Дори лично от императора получава титлата барон. Но тъй като до революцията е бил монархист, когато на власт се връщат Бурбоните, изпращайки на остров Елба Наполеон, бащата на Никол отново си остава непоклатим. Както казват французите, барон Понсарден винаги е успявал да смени политическия си сюртук, да се извърти според посоката на вятъра. В резултат на което богатството му се умножава, а в семейството цари прагматичният дух на френския буржоа, известен с меко казано, пресметливостта си. Именно това качество идеално пасва на Никол-Барб която през 1798-а, навършвайки 21 години, се омъжва за крупния собственик на лозя и фабрики за производство на шампанско Франсоа Клико. По този начин, както често се случва в браковете по сметка, се обединяват фамилии, собственици на проспериращ бизнес. <img src="/uploads/editor/замък.jpg" alt="" /> Къщата на шампанското в Реймс Шест години по-късно съпругът на Никол умира. Ирония на съдбата. И шанс за младата жена, без да се колебае, да вземе в свои ръце всичко, започнато от баща й и превърнато в империя благодарение на него и отчасти на мъжа й. Съдбата е отредила огромен предприемачески талант и фантазия на Никол Клико-Понсарден. Отсъдено й било да да прослави фамилията на съпруга си през вековете... Мъжете малко се интересуват от нея като жена. Без да го крие, тя гледа на брака си като на добра сделка. Докато е жив мъжът й, децата им са поверени на кърмачки и бавачки Рядко ги посещава. А когато овдовява, изцяло се отдава на единствената си любов – производството на вино. Приживе Франсоа Клико е човек флегматичен и консервативен – затова много от идеите на младата, но опитна винопроизводителка Никол остават неосъществени. След смъртта му амбициозната дама се развихря, изумявайки роднините и познатите си със своите &bdquo;фокуси” според тях – а всъщност умения и дързост, придобити с годините. Чувства се свободна, всичко й е позволено... Докато Европа се гърчи в огньовете на войната, мадам Клико успява да наложи доставките на шампанско в други страни, където в онзи момент консумирането на това празнично питие е доста по-уместно. Естествено, наследилата находчивостта и комерсиалната безскрупулност на баща си предвижда, че след края на военните действия виното й ще пожъне небивал търговски успех и на Стария континент. Така и става. Кралските и императорски дворове започват да се надпреварват кой да притежава най-доброто шампанско на мадам Клико. Постоянен клиент на винарските изби на Клико-Понсарден става пруският владетел Фридрих Вилхелм IV – заради пристрастеността му към към знаменитата вдовица поданиците му му прикачат прякора Кралят Клико. Пак по онова време неуморимата Никол изпраща с колет кошница с вино в магазина на някой си московски търговец с името Твердски – който впоследствие става неин безпрекословен почитател. И крупен купувач, разбира се. След победата над Наполен руснаците се добират до винарските изби на знаменитата вдовица и източват в гърлата си десетки бъчви от нейните еликсири. Един ден в покоите й с отчаян вик нахлува всепризнат майстор на шампанските вина, обучен от вдовицата Клико: &bdquo;Мадам! Те са като хуни, пият от скъпоценното ни вино!” Дремещата на любимия си диван Никол се пробужда и в просъница проронва: &bdquo;Нека пият, после ще си платят”. През есента на 1814-а кораб, нает от нея, доставя в Санкт Петербург 20 000 бутилки шампанско. Сметката се оказва точна – виното е изкупено за часове. Дори невероятната за времето си цена от 12 рубли на шише изобщо не е проблем... На руснаците им харесва и са готови да си платят за удоволствието. Бизнес. От 1806-а до 1814-а посланик в Санкт Петербург е личният представител на вината на мадам Клико мосьо Бонзе. Така че никак не е случаен фактът, че император Александър I опитва нейното шампанско. Еликсирът е отлежал десетина години. В кореспонденцията между Боне и Никол Клико-Понсарден историците намират писмо от първата година на неговото пребиваване в руската столица: &bdquo;Съобщавам ви радостна вест. Царицата е бременна. Ако роди наследник, в този огромна страна ще се пие море от шампанско! Само не казвайте на никого нито дума – инак конкурентите ни биха могли да се възползват от тази новина”. Конкуренти, естествено, има. И всички те са нейни клиенти, усвоили талантите й. Изпреварилата дори бизнес дамите от XXI век столетия по-рано мадам Клико умело завоюва руските пазари. Прави го не само благодарене на качеството на своето вино, но и проучвайки какво се харесва на руските аристократи. &bdquo;Руснаците – пише й висшият френски дипломат в Санкт Петербург г-н Боне – се радват като деца, наблюдавайки мехурчетта на шампанското. Как тапата му се стрелва нагоре и как пяната му залива изисканите тоалети на присъстващите дами.” <img src="/uploads/editor/izba.jpg" alt="" /> Така изглежда една от избите, където отлежава скъпоценният еликсир Естествено, цялата тази информация е изключително ценна за мадам Клико и стриктно следвана, когато става дума за износ за Русия. Успехът й там е грандиозен. По този повод големият френски писател, драматург, историк и археолог Проспер Мериме възкликва: &bdquo;Мадам Клико напои Русия. Тук виното й се нарича &bdquo;Кликовское” Заможните нито искат, нито познават някакво друго“. Никол Клико-Понсарден умира през 1866 -а, доживявайки до 89 години. Оставя след себе си огромна винарска изба, носеща нейното име, и вино с безупречно качество, което до ден днешен се слави с отличните си качества и от него се раждат шедьоври на винопроизводството. В наши дни тронът, който е принадлежал на знаменитата вдовица Клико, отново достойно е заела жена – за втори път в историята на винопроизводството – Сесил Бонфонд. Както подчертава самата Сесил, големият й приоритет е да запази семейството си – тъй като мъжът й настойчиво я е умолявал да не става поредната вдовица но този &bdquo;пост”.                                                               ***                               Великите вдовици, възродили еликсира Може да звучи странно, но именно &bdquo;осиротелите” спътници на великите винопроизводители, загубвайки своите половинки, изиграват особена роля в историята на шампанското. Наследявайки империите на покойните си съпрузи, те със завиден хъс, остър ум и находчивост съумяват да отвоюват свое собствено място в света на напористите пионери предприемачи от XX век, където в онези години се смята, че няма място за жени. Клико-Понсарден, Лоран-Перие, Помери, Енрио… Имената на всички тях се преръщат в търговска марка. До ден днешен във Франция ги наричат великите вдовици на шампанското.