- 10 Sep 2020
- 57
- 0
Астрономите пробиха през гъстата мрежа от звезди на Млечния път и планетите сега изникват толкова бързо, че не знаят какво да правят с тях. След дългоочакваното събитие учените, управляващи изведения в орбита около Земята и конструиран от НАСА телескоп „ловец на планети” „Кеплер”, в сряда съобщиха, че са засекли 1235 протопланети, обикалящи около други звезди, утроявайки по този начин броя на такива планети. Сред новите кандидати 68 са с размер една четвърт от този на Земята или по-малки – по-малки от досега откритите планети извън Слънчевата система, познати като екзопланети. 54 от възможните екзопланети са в така наречените подходящи за възникване на живот зони, отдалечени на такова разстояние от слънцето си, че температурите да са достатъчно умерени за задържането на вода в течно състояние.
<p>Астрономите казват, че може да отнеме години, докато се потвърди, че тези кандидати наистина са планети – чрез използването на наземни телескопи за измерване на тяхната маса например, или да се провери дали звездите, около които обикалят, не създават оптическа измама. Много от тях може би никога няма да бъдат проучени заради угасването на звездите си, заради липсата на време или заради липсата на астрономи, които да го правят. Но от данните от направените проучвания може да се предположи, че 80–95 процента от откритите обекти са реални, а възможностите за обратното са нищожни.</p>
<p>„Това стряска ума”, казва ръководителят на екипа, управляващ „Кеплер”, Уилям Боруски, от Изследователския център „Еймс” в Северна Калифорния.</p>
<p>На пръв поглед никой от тях не вярвал, че може да има друга Земя, някакъв вид рай, подходящ за живота такъв, какъвто го познаваме, но новите резултати, представляващи само четиримесечно наблюдение от три и половина годишен проект, обнадеждават астрономите и ги карат да бъдат оптимисти, че е възможно да бъде открита планета, подобна на Земята.</p>
<p>„За пръв път в човешката история, имаме изобилие от планети като възможни зони, подходящи за възникване на живот – споделя Сара Сийгър от Масачузетския технологичен институт, която работи с телескопа „Кеплер”. – Това е първа голяма стъпка напред към намиране на отговора на един древен въпрос: „Възможно ли е съществуването и на други земи като нашата?”.</p>
<p>На пресконференция в щабквартирата на НАСА във Вашингтон в сряда г-н Боруски отбеляза, че телескопът „Кеплер” е проучил само нищожна част от звездното пространство. Ако можехме да обследваме цялото небе, каза той, „щяхме да открием 400 хил. кандидати”. Той е основен автор на статията, разкриваща новите резултати, която ще бъде публикувана в The Astrophysical Journal.</p>
<p>В отделна статия, която беше публикувана в списание „Нейчър” този четвъртък, група астрономи от „Кеплер”, водена от Джак Лисауер от Изследователския център „Еймс”, каза, че е открита звезда с шест планети, обикалящи около нея – повечето „Кеплер” вече беше открил – в близост една до друга и в една и съща плоскост, като разстоянието между тях и звездата не е повече от това, което е между Слънцето и Меркурий.</p>
<p>Това плътно скупчване, казва д-р Лисауер, изглежда нарушава всички познати на астрономията закони за това как се формират и развиват планетарните системи.</p>
<p>„Случващото се ме върна отново на чертожната дъска”, споделя той.</p>
<p>Обобщавайки новините от Космоса, Джефри Марси от Калифорнийския университет Бъркли, ветеран в лова на екзопланети и ръководител на експлоатацията на телескопа „Кеплер”, каза: „Има толкова много материал, че не знаем откъде да започнем”.</p>
<p>Той нарече съобщението на екипа на Боруски „забележително откритие, момент, който ще бъде записан в аналите на историята. Ще бъде определян като вододел”.</p>
<p>Дебра Фишер, астроном от Йейлския университет, която не е част от екипа на „Кеплер”, каза от своя страна: „Това е изумителна ера на открития в астрономията. „Кеплер” – добавя тя, – опроверга всичко, което мислехме че знаем за екзопланетите”.</p>
<p>„Кеплер”, изстрелян в орбита около Слънцето през март 2009, се взря в малко парче от пространството на Млечния път в непосредствена близост до Северния кръст, улавяйки светлината на 156 хил. звезди на всеки 30 минути, търсейки следи от потрепвания, които може би са причинени от планети, преминаващи между телескопа и своите слънца.</p>
<p>Целта е да се определи честотата, с която планетите, подобни на Земята, обикалят около звездите, подобни на Слънцето. Но през тези четири месеца на събиране да данни ще бъде изключителен късмет подобно събитие, каквото се случва в нашата Слънчева система, да бъде уловено поне веднъж от телескопа. Изисква се да бъдат уловени три пресичания на една и съща планета, за да могат да бъдат използвани като неоспоримо доказателство данните, изпращани от телескопа, което означава, че следващите данни, получени от „Кеплер”, според плана през 2012 година, биха могли да бъдат моментът на истината за настоящата мисия.</p>
<p>За по-малките и по-хладни планети зоната, правеща ги подходящи за възникване на живот, е стеснена и планетите, намиращи се в нея, ще се въртят по-бързо около своята звезда.</p>
<p>Учените с нетърпение очакват представянето на данните още от юни миналата година, когато изследователите от „Кеплер” оповестиха първия си списък от почти 300 звезди, за които се предполагаше, че са прихванали планети, но им оставаха още 400 за изследване. През тези месеци, каза г-н Боруски, някои от „кандидатите” бяха елиминирани, но стотици други бяха прибавени към онези, оповестени през юни.</p>
<p>Една от тези 400 беше звезда, подобна на Слънцето, и се намира на около две хиляди светлинни години от Земята в съзвездието Лебед, която беше наречена ОНК 157, означаващо „Обект, наблюдаван от Кеплер 157”. През пролетта на 2009 г., астрономите обявиха, че изглежда вероятно да има пет планети, четири от които с близки орбити и в една и съща плоскост, като при стара грамофонна плоча, описа образно нещата д-р Лисауер. Две от тях се движат толкова близо една до друга, че на всеки 50 дни едната би изглеждала като огромна луна, ако я гледаме от другата, според него.</p>
<p>„Много съм впечатлен от тази система – каза д-р Лисауер. – Пет бяха повече от това, което бяхме предполагали”. Освен това близостта между планетите означава, че техните гравитационни полета си взаимодействат, позволявайки им да се притеглят една друга. Накрая беше открита шеста планета – най-отдалечената от звездата.</p>
<p>Чрез измерването на слабите трептения по време на пресичането, причинени от гравитационното влияние между всяка една от петте вътрешни планети, д-р Лисауер и неговите колеги могат да изчислят техните маса и плътност. Тези измервания ги убеждават в съществуването на т.нар. Суперземи, с маса от 2 до 13 пъти по-голяма от тази на Земята. Но те са свръхраздути и по-скоро са съставени от смес от скали, вода и газове, отколкото от чиста скала, каквато е друга една Суперземя, Кеплер 10б, кълбо от лава, чието съществуване беше обявено миналия месец на среща в Сиатъл. Д-р Лисауер ги описа като „нещо подобно на бонбон с ядка отвътре”.</p>
<p>„Всъщност – каза д-р Лисауер – суперземите изобщо не приличат на нашата Земя. Те по-скоро приличат на Нептун, отколкото на планета, подобна на нашата”.</p>
<p>Алън Бос, планетарен теоретик в Карнеги Институт във Вашингтон, каза, че откритите от „Кеплер” единайсет системи ще „създадат доста работа на теоретиците и ще ги приковат към домовете им за дълго”. <br />Г-н Боруски каза, че нарастващият брой от малки планети, открити от „Кеплер”, е желана промяна още от първите дни на проучванията на екзопланетите, когато повечето от откритите планети са били гиганти с размерите на Юпитер, привличащи звездите си в близка орбита, което е накарало водещите теоретици да предполагат, че малките планети може са изтласкани далеч от звездите си от гравитационните сили или са привлечени към тях в титаничен сблъсък.</p>
<p>„Малките симпатяги все още са там – каза той – и ние сме особено щастливи да ги видим”.</p>
<p><em>Превод Георги Киряков</em></p>
