Контрол върху капиталите или протекционизъм

<p>Повечето латиноамерикански страни се придържат към стари икономически принципи и част от инфлацията там просто отразява големия дял на храните (по-голям от напредналите икономики) в изчисленията на индекса на потребителските цени. Но този път инфлацията не е придружена от валутно обезценяване. Дори точно обратното. Като последица от това, покачването на номиналните лихвени равнища ще доведе директно до нарастване на реалните лихви, което ще увеличи разликата с нивата на лихвите в напредналите икономики, привличайки по този начин още повече &bdquo;горещи пари&rdquo; (спекулативни капитали &ndash; б.пр.).</p> <p>Ако това все пак е добре за финансовите инвеститори, то едва ли ще има благотворно влияние при нарастване на лихвени равнища, което ще доведе и до ръст на цените на храните (и петрола), а случващото се вече успя да забави икономиката чрез намаляване на реалните възнаграждения (и замразяване на много производства). Но нека оставим настрана този проблем и да допуснем, от уважение към спора, че нарастването на лихвените равнища по необходимост ще предизвика &bdquo;вторичен&rdquo; ефект върху стабилността на цените. Аз мисля, че спорът е излишен.</p> <p>Ускореният растеж и строгите правила вече са привлекли огромни капиталови потоци в страни като Бразилия, Чили, Перу, Колумбия и Уругвай. Увеличаването на разликата между реалните лихвени равнища в новоизгряващите и напредналите икономики&nbsp; прави излишни призивите и засилва очакванията за обезценяване на валутата.</p> <p>Това само по себе си, вече е сериозно предизвикателство за конкурентоспособността на някои от индустриите в тези страни. Но върхът на всичко е, че Китай успява в значително по-голяма степен от Латинска Америка при задържането на лихвите на ниски равнища. Допълнителните потоци от спекулативни капитали, придружени от призивите за защита на родните индустрии, би могло лесно да се превърне от &bdquo;валутна&rdquo; в &bdquo;търговска&rdquo; война &ndash; риск, който може да бъде увеличен, ако кръгът от преговори в Доха, Катар, в края на краищата се провали.</p> <p>Нещо повече, присъщата променливост на спекулативните капиталови потоци е още една причина за нововъзникващите пазари да продължават да натрупват резерви от чуждестранна валута, като предпазна мярка за техните икономики от внезапна промяна в посоката на тези потоци. Апетитът за натрупване на резерви е обясним, но също така е тревожен, защото изисква наличието на излишъци по търговския баланс &ndash; един от основните катализатори на настоящата глобална финансова криза. Във време, в което напредналите икономики&nbsp; трябва да намаляват бюджетните си дефицити, излишъците в търговския баланс могат да предизвикат дефлационен натиск върху глобалната икономика.</p> <p>Натрупването на резерви за защита на икономиката от внезапно изтегляне на капитали би могло също така да ни припомни един от най-тревожните уроци на кризата. И така, ако трябваше да изберем само една причина, за да обясним защо кризата не удари нововъзникващите пазари по-силно, отколкото напредналите икономики (както би могло да се очаква), това е защото по-голямата част от активите на нововъзникващите икономики бяха в долари, а повечето от задълженията им бяха в собствени валути.</p> <p>Затова един от главните уроци на кризата е, че натрупването на резерви предпазва една икономика от внос на криза, като позволява на правителствата да прокарват антициклични политики. Това наистина е така, но в една взаимообвързана световна икономика трябва да се предполага, че ръстът на износа все още е налице.</p> <p>В условия на висока ликвидност, в което латиноамериканските страни са далеч по-успели от Китай при действията си по париране на входящите капиталови потоци, да ги съветваш да увеличават реалните лихвени равнища може единствено и само да примами повече спекулативни капитали, което допълнително ще увеличи натиска за увеличаване на стойността на валутите им. И никой в тази ситуация няма да бъде изненадан, ако се разразят търговски сблъсъци.</p> <p>Въпросът е какво трябва да се направи в тази ситуация?</p> <p>В един идеален свят трупането на ликвидност трябва да може да се регулира чрез международна институция и да се съгласува с валутните политики на съответните страни. Но това е твърде далеч от сегашното положение в света, затова се налага да се насочим към второто най-правилно решение.</p> <p>Контролът върху капиталовите потоци (регулации и &bdquo;разумни мерки&rdquo;) би помогнал да се сложи юзда на натиска за повишаване на стойността на валутите. Разбира се, той не е съвършен и рано или късно би могъл да бъде заобиколен, но това е далеч по-добро решение от онова, което може да последва, ако не бъде въведен. Ако контролът не проработи, правителствата може да се изкушат да прокарат протекционистки мерки за родните си индустрии чрез налагане на търговски ограничения.</p> <p>МВФ наскоро се съгласи, че контролът върху капиталовите потоци може да се окаже подходящ при определени обстоятелства. Това е стъпка в правилната посока, но не е достатъчна. МВФ също така трябва да е готов за възможни негативни последици за търговията от своите препоръки. Вместо да съветваме страните от Латинска Америка да се борят с инфлацията при храните (и петрола) чрез увеличаване на лихвените равнища, е по-добре да им помогнем да осъществят ефективен контрол върху капиталовите потоци, който да е и ефективен, и &bdquo;внимателен&rdquo; за възможните негативни ефекти.</p> <p><em>*Хектор Торес е бивш изпълнителен директор на МВФ и бивш председател на Бюрото на Г-24 във Вашингтон. Понастоящем работи за Световната търговска организация.<br /></em></p> <p><em>Текстът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>