Клопката на горещите пари

<p>И когато инвеститорите виждат по-висока възвращаемост, увеличената парична маса &ndash; особено от Съединените щати &ndash; ще привлече &bdquo;горещите пари&rdquo; (краткосрочни инвестиционни потоци) към високодоходните пазари на нововъзникващите икономики и може да надуе опасен пазарен балон в Азия, Латинска Америка и където и да е другаде.</p> <p>Федералният резерв и администрацията на Обама запазват поне на думи твърдата си позиция в подкрепа на &bdquo;силния долар&rdquo;. Но именно слабостта на долара е тази, която вдига печалбите на американските корпорации от началото на кризата досега, тласкайки индекса Дау Джоунс до нива над 11&nbsp;000 пункта за пръв път от май месец насам. От началото на 2002 година стойността на долара падна с една трета спрямо основните валути, а напоследък това падане се усили.</p> <p>От края на август, когато председателят на Фед Бен Бернанке спомена за поредната инжекция напечатани пари, които да се влеят в общата парична маса, доларът направи плонж, падайки с повече от седем процента спрямо половин дузина от кошницата с основните валути. Защитените от инфлация книжа сега са продавани на минус за пръв път, откакто съществуват.</p> <p>След частичните избори в Съединените щати, довели до възраждането на републиканците в Конгреса, решението на Федералния резерв да инжектира 600 млрд. долара в икономиката до средата на 2011 година, вероятно ще накара Великобритания, Япония и други развити икономики да прибегнат до същите действия. На всичкото отгоре, Федералният резерв си остави отворена пролука за още едно увеличаване на паричната маса догодина &ndash; мълчаливо признание, че възстановяването ще бъде дълго и мъчително бавно. Но ефектът от нова порция пари в общата парична маса върху лихвените равнища би бил малък и ограничен до проста констатация, даже според собствените прогнози на Федералния резерв.</p> <p>Всъщност влиянието от увеличената парична маса в Америка няма да е върху вътрешните пазари, защото нетният ефект ще бъде по-слаб долар заради спекулативните залози за неговото падане. Следващата вълна на увеличение на паричната маса би означавало понижаване на стойността на долара и масивно увеличаване на американския дълг.</p> <p>В същото време развиващите се пазари се движат в обратната посока. През октомври Китайската народна банка, в отговор на двойната заплаха от инфлация и надуване на пазарен балон, увеличи едногодишните лихви по депозити и кредити с двайсет и пет базисни пункта, съответно до 2,5 процента за депозитите и 5,56 процента за кредитите &ndash; първо увеличение от 2007 година насам.</p> <p>На Запад въздействието от взривния растеж на китайската икономика се отразява като огромен спад на цените на стоките на пазарите. Непосредствено преди действието на Федералния резерв, Централната банка на Индия повиши краткосрочните лихви по своите ценни книжа с 25 базисни пункта, до 6,25 процента, за да се пребори с инфлацията, а Китайската централна банка сега заявява, че би могла да повиши лихвите още.</p> <p>В Бразилия лихвените равнища остават близо до 11-те процента. Но след действията на Федералния резерв по увеличаване на паричната маса Бразилия се готви да отвърне. &bdquo;Хвърлянето на долари от хеликоптер е безполезно&rdquo;, както посочи бразилският министър на финансите Гуидо Мантега. Малко след това германският финансов министър нарече политиката на Съединените щати &bdquo;глупава&rdquo;, докато неговият южноафрикански колега мисли, че действията на Федералния резерв са подкопали усилията на лидерите на Г-20 да поддържат &bdquo;духа на многостранното сътрудничество&rdquo;.</p> <p>Днес дълбокото разединение в света поставя бавно възстановяващата се икономика на Съединените щати срещу много нововъзникващи пазарни икономики и страни, произвеждащи стоки за широко потребление. Влияещото върху целия свят увеличение на паричната маса единствено ще спомогне за разширяване на пукнатината, възникнала след срещата на страните от Г-20. С изчерпването на монетарния инструментариум, с който Федералният резерв разполага, светът ще поеме към неизследвани територии с възможни непредвидими странични ефекти.</p> <p>Съществува също така риск за разрушителен срив на долара, което може да подтикне инвеститорите да започнат да се отървават от американските дългови книжа. В своята забележителна реч, произнесена през 2002 година, относно възможността за дефлация в Америка, Бернанке изтъкна, че девалвацията на долара с 40 процента по времето на Франклин Делано Рузвелт през 1933&ndash;34 година, била показател, че валутната политика може да бъде &bdquo;ефективно оръжие срещу дефлацията&rdquo;.</p> <p>Днес обаче световната икономическа интеграция и взаимна зависимост е много по-дълбока, отколкото е била през 30-те години на миналия век. Както Чен Дъмин, китайският министър на търговията, наскоро обясни, &bdquo;наливането на долари от страна на Съединените щати е излязло от контрол и цените на стоките на международните пазари продължават да нарастват&rdquo;. В резултат на това &bdquo;Китай е застрашена от застрашително за нея увеличаване на вноса&rdquo;.</p> <p>Въздействието на политиката, водена от Федералния резерв, и на горещите пари е драматично. През третата четвърт на тази година резервите на Китай в чужда валута нараснаха до 194 млрд. долара, което далеч надминава търговския излишък на страната, равняващ се на 66 млрд. долара, и преките чуждестранни инвестиции в размер на 23 млрд. долара. Останалата част от разликата между първата и следващите две суми може да бъде приписана на &bdquo;горещите пари&rdquo;.</p> <p>Но най-важното е, че един срив на американския долар (или разрушително покачване на стойността на китайския реминбин) ще спъне не само китайския растеж, но също и икономическото възстановяване на света. През 90-те, нововъзникващите и развиващите се икономики все още бяха зависими от растежа в страните от Г-7. През последното десетилетие тези страни, според едно изследване на ОИСР (Организацията за икономическо сътрудничество и развитие), стават все по-зависими от китайския растеж. Всеки спад в растежа на Китай, видимо ще подкопае усилията за борба с бедността в развиващия се свят.</p> <p>По време на президентския мандат на Джорж Буш-младши едностранната политика на сигурност остави Америка без приятели. В ерата на Обама едностранна икономическа политика може да произведе същия резултат. В глобализираната икономика решенията на централните банки на водещите страни имат глобално въздействие. А в свят, в който страните от Г-7 вече не са двигател на растежа, печатането на пари е игра с огъня.</p> <p><em>*Дан Стейнбок е директор на Института за изследване на международния бизнес за Индия, Китай и Америка и гост-лектор в Института за международни проучвания в Шанхай.</em></p> <p><em>Тексътът е публикуван в сайта на &bdquo;Project Syndicate&rdquo;.<br /></em></p> <p><em>Превод от английски Георги Киряков</em></p>