Икономически Испания е изправена пред критична ситуация. Заедно с Португалия тя е в центъра на икономическия смут в Европа. Инвеститори предричат най-високия риск за неизпълнение на правителствения дълг, откакто Испания влезе в еврозоната. В социалната сфера ситуацията е изключително тревожна. Равнището на безработица надвишава 20%. Младежката безработица е над 43%. Не само финансовите пазари повдигат въпроса за критичното състояние на испанската икономика. Европейската комисия изразява своето притеснение относно способността на правителството да приложи ефикасни икономически мерки, за да овладее ситуацията.
<p>Където и да отида, хората ми задават едни и същи въпроси: Какво не е наред с Испания? Как е възможно само за няколко години моята страна да се превърне от "икономическото чудо" на Европа в "икономическия проблем" на Стария континент? Какво се случи с икономиката, която само преди няколко години нарастваше с над 3% от година на година дори когато Германия, Франция и Италия имаха нулев растеж? А в момента икономиката на Испания е единствената от тези на петте най-големи държави в Европа, която страда от отрицателен растеж.</p>
<p>Всички тези въпроси предизвикват у мен голяма скръб и дълбоко чувство на безпокойство за настоящето и бъдещето на моята страна. Само преди шест години Испания създаваше 6 от всеки 10 нови работни места в еврозоната, имаше бюджетен излишък, държавният дълг намаляваше бързо, мултинационалните компании разширяваха своята дейност в Европа, Латинска Америка и Щатите.</p>
<p>Моят отговор на всички въпроси относно Испания е ясен: Испания се намира в най-тежката политическа криза от близката си история. Испанците плащат висока цена за това, че политиците отказват да признаят своите грешки.</p>
<p>Корените на кризата в Испания лежат във взетите през 2004 година решения на правителството да се изостави процесът на модернизация, започнат от испанското общество още преди 30 години. По онова време испанците решиха с консенсус да затвърдят демокрацията и нейните институции след почти 40 години диктатура. Следващата стъпка беше да се влезе в ЕС и да се въведе еврото, както и да се сближим икономически и социално с най-добре развиващите се европейски държави.</p>
<p>Но през 2004 година Мадрид смени посоката на развитие. Правителството разкъса конструкцията на Испания. Различни части на страната бяха насъскани една срещу друга. Резултатът беше, че това, което ни обединяваше като испанци, в по-голямата си част бе унищожено, а Испания се превърна в изключително трудна за управление държава.</p>
<p>В икономическа сфера, след като Испания прие еврото и девалвацията на валутата не е възможна, правителството изостави ангажимента си да пази бюджета стабилен и да поддържа постоянен процес на реформи, без който няма как да сме конкурентни на световния пазар. Тези икономически грешки могат да се видят и в своеволните намеси на правителството в бизнес живота, и то с явно презрение към правилата на играта – дори европейските правила. Видяхме и безпрецедентен ръст на държавните разходи и повсеместно увеличаване на данъците.</p>
<p>Сегашното място на Испания в световен план отразява рязко намалялата й тежест. Правителството изостави своите отговорности и не успя да защити националните интереси зад граница.</p>
<p>Само ново правителство може да възстанови доверието в Испания. То може да вдъхнови испанците за национален проект за съвземане и възраждане на нацията. На нас не ни трябват чудеса и преки пътища – те никога не са били част от нашата история, няма и да бъдат. С нов национален политически проект и при прилагане на правилна и ефикасна политика Испания може да се измъкне от кризисната ситуация и да добие отново своята вяра и самочувствие.</p>
<p>Съществена част от тази политическа промяна за Испания ще бъде незабавно да признае, че държавата трябва да ограничи своята икономическа и социална роля, както и да открие нови области на свобода и динамика за обществото и да подкрепя частното предприемачество. Испания трябва да извърши сериозни административни реформи, които включват и премахване на бюрократичните обществени органи, както и рационализиране на публичните разходи. Испания не може да бави дълго реформите, те трябва да започнат сега, за да се възстановят условията на едно процъфтяващо общество, което е отворено за всички.</p>
<p>Испания е повече от способна отново да стане динамична и предприемчива държава, която предоставя много работни места и широки възможности. Но първо трябва да започнем възстановяването от цели шест години на политически злодеяния. Нямаме търпение да направим първата крачка.</p>
<p><em>*Хосе Мария Алфредо Аснар Лопес е роден в Мадрид през 1953 година. Завършва право в университета „Комплутенсе” в Мадрид. През март 1990 г. застава начело на Народната партия на Испания. Шест години по-късно става министър-председател на Испания и заема този пост до 2004 година.<br /></em></p>
<p><em>„Уолстрийт Джърнъл”, 13.12.2010<br /></em></p>
<p><em>Превод от английски Филип КАМЕНОВ</em></p>