Как Нетаняху провали себе си и Израел

<p>Ето какво каза неговият предшественик на поста Ехуд Олмерт в широко отразена по медиите реч пред израелския Кнесет през 2008: &bdquo;Ние трябва да отстъпим на нашите съседи Йерусалим и да се върнем към териториалните граници на държавата Израел отпреди 1967, с малки корекции, продиктувани от реалностите, случили се оттогава досега&rdquo;. Олмерт, човек с репутация на хардлайнер, каза, че това означава Израел да запази около 6% от Западния бряг &ndash; основните селища &ndash; и да се оттегли от останалите земи. Същата беше и позицията на Ехуд Барак, министър-председател на Израел от края на 90-те.</p> <p>Администрацията на Буш имаше не по-различна позиция, изразена ясно от президента и от Кондолиза Райс. Ето какво казва Джордж Буш-младши през 2008: &bdquo;Вярвам, че каквото и да е мирно споразумение между тях ще изисква взаимно признаване на необходимостта от съществуване и на двете страни, чието начало беше положено през 1949, отразяващо настоящите реалности и гарантиращо, че палестинската държава може да просъществува и ще има свободен достъп до всички нейни територии&rdquo;.</p> <p>Нека да проследим сега какво се случва миналия ноември: &bdquo;Съединените щати вярват, че чрез открити и честни преговори двете страни могат да постигнат взаимно съгласие за слагането на край на конфликта и признаване на палестинците на правото на независима и жизнеспособна държава, според границите от 1967, с възможност за размяна на територии, както и признаване на правото на Израел да има своя еврейска държава, да се гарантира нейната сигурност и да се приемат границите й, право, отразяващо досегашните завоевания и защитаващо израелските изисквания за гарантиране на сигурността на държавата&rdquo;. Това не е Обама, Буш или Райс, а част от съвместната декларация на държавния секретар Хилари Клинтън и Нетаняху от 11 ноември 2010.</p> <p>Сега Нетаняху казва, че всякакво обсъждане на границите от 1967 е предателство и че за нови граници може да се мисли само ако са настъпили някакви &bdquo;драматични промени&rdquo; оттогава. Раздразнението на Нетянаху, както изглежда, е към самия него. Затова сме длъжни да попитаме дали все пак Обама е този, който променя политиката?</p> <p>Защо Нетаняху превръща дребните различия в основен повод за противопоставяне? Дали нагнетяването на напрежение в отношенията с нейния най-силен съюзник и най-голям благодетел ще помогне на израелската сигурност или пък ще я заздрави? Дали подобно поведение ще разреши проблемите на Израел оттук нататък? Не, но ще помогне на Нетаняху да увеличи подкрепата си у дома и ще заздрави неговата крехка управляваща коалиция. И докато Биби (Бенямин Нетаняху &ndash; б.пр.) звучи като Чърчил, той действа по-скоро като местен феодал, много по-заинтересован от запазване на позициите си, а не от използването им за гарантиране на бъдещето на Израел.</p> <p>Важната и наистина реална промяна в американската политика беше публичното осъждане от страна на Обама на палестинската стратегия да търси признание за своята държава на следващата сесия на Генералната асамблея на ООН, която ще се проведе през септември. Той също така постави под съмнение мира, постигнат между &bdquo;Фатах&rdquo; и &bdquo;Хамас&rdquo;. Обама изрази одобрението си за създаване на демилитаризирана палестинска държава, искане, отправяно от Израел през последните години. Но вместо да благодари на Обама за това, Нетаняху публично се конфронтира с него, за да получи одобрение у дома.</p> <p>Препратките на Нетаняху към &bdquo;незащитимите&rdquo; граници отпреди 1967 го разкриват като човек на отминали епохи от световната история. Главната заплаха пред Израел днес не е от палестинската армия. Израел има най-силната икономическа и военна машина в региона, комплектувана и с ядрени оръжия. Главната заплаха за Израел идва от новите технологии &ndash; ракети, биологическо оръжие &ndash; и от демографията. Нейното физическо съществуване е по-малкият проблем, за разлика от съществуването й като демокрация, докато продължава да управлява милиони палестинци при робски режим &ndash; без право на глас и на собствена страна.</p> <p>Пътят за разрешаване на израело-палестинския конфликт е ясен от поне двадесет години. Израел трябва да се оттегли от по-голямата част от територията, завзета по време на войната от 1967 от палестинската държава, запазвайки основно построените оттогава насам селища. В замяна трябва да получи гаранции за своята сигурност и признание за съществуването си. Именно заради това процесът се нарича &bdquo;земя срещу мир&rdquo;. Неговата стратегия е да поставя препятствия, да създава объркване и да размотава. Но един ден, така или иначе, мир ще бъде постигнат, независимо че хората говорят за това от двадесет години. А Нетаняху ще бъде запомнен единствено като онзи, след когото мирът беше постигнат, като запетая в историята.</p> <p><em>Превод: Георги Киряков</em></p>