Извинете се за британския Гулаг в Кения!

<p>Те искат обезщетения за изтезанията, които са преживели през 50-те години на миналия век в британските трудови лагери в източноафриканската страна. Тогава 150&nbsp;000 кенийци са интернирани след потушаването на въстанието Мау Мау срещу британското господство.</p> <p>Съгласно жалбите двама от пострадалите са били кастрирани, един е бил пребит до безсъзнание, а една жена е била изнасилена и сексуално малтретирана с шишета, пълни с гореща вода <br />&bdquo;Платете си за британския Гулаг в Кения&rdquo;, гласеше надпис върху една от табелите, с които те позираха пред сградата на съда преди началото на процеса.</p> <p>Сред британското общество процесът породи дебат за вината и преосмислянето й. В резултат от жалбите външното министерство беше принудено да признае, че съхранява в архивите си още 2000 папки със секретни материали от 37 бивши колонии. &bdquo;Колкото е възможно по-голяма част от този архивен материал&rdquo; в близко бъдеще ще бъде публикувана, обеща външният министър лорд Хауъл. Документите близо 50 години са били скрити във вилата на МИ-6 в Парк Ханслоуп в графство Бъкингамшир.</p> <p>Жалбоподателите засега са само четирима от хилядите жертви</p> <p>Публикуването на архивите би могло да предизвика сериозна вълна от дела срещу британското правителство. Защото макар и до момента само четирима кенийци да са подали жалби в съда, жертвите на Обединеното кралство по света са хиляди. Още в първия ден на процеса миналия четвъртък стана ясно колко взривоопасни са документите на външното министерство.</p> <p>Според Дейвид Андерсън, специалист по историята на Африка в Оксфордския университет, който е получил достъп в 300 архивни единици, документите съдържат доказателства за това, че британското правителство тогава систематично се е опитвало да прикрива бруталните си действия. В телеграми, разменяни между Найроби и Лондон, се напомня, че цялата информация трябва да бъде строго засекретена &ndash; управляващите са съвсем наясно за закононарушенията и престъпленията, извършвани в техните трудови лагери. &bdquo;Когато допускаме грешки, ние трябва да го правим тихо&rdquo;, е написал главният прокурор на кенийското колоиално правителство Ерик Грифитс-Джоунс.</p> <p>След първия преглед на документите националният всекидневник &bdquo;Таймс&rdquo; заключава, че въстанието Мау Мау е потушено не само като са потъпкани принципите на правовата държава, но и със &bdquo;садизъм&rdquo;. В телеграми се споменава, че пленници са изгаряни живи. Вестникът прави аналогии с методите за изтезание и масовите екзекуции във френската колония Алжир.</p> <p>Британското правителство се опитва да избяга от отговорност</p> <p>Британското правителство отхвърля всякаква отговорност за събитията по време на колониалната епоха. Неговите юристи застъпват позицията, че с получаването на независимост цялата отговорност се е прехвърлила върху новите правителства на съответните страни. С този аргумент Обединеното кралство накрая може и да се отърве от плащането на репарации. С това обаче дебатът за преосмисляне на миналото няма да бъде спрян. <br />В уводната си статия &bdquo;Таймс&rdquo; коментира, че не става въпрос само за Кения. Всички архивни документи, свързани с колониите, трябва да бъдат разсекретени, &bdquo;при това изцяло&rdquo;. Със саркастичен тон статията продължава: &bdquo;Макар и външното министерство определено да притежава талант, съвсем не е малко постижението да се игнорират 30 линейни метра папки с документи в продължение на половин век&rdquo;.</p> <p>Архивите са пренесени със самолет няколко дни преди Кения да получи независимост през 1963 г. Докато по-голямата част от документите на колониалното правителство остават притежание на Кения, &bdquo;обичайна практика&rdquo; е &bdquo;избрани документи на губернатора&rdquo; да бъдат изпращани във Великобритания, обясни външният министър Хауъл пред Камарата на лордовете.</p> <p>Великобритания носи отговорност за много световни проблеми</p> <p>Публикуването на тези архиви според Хауъл ще отнеме няколко години и вероятно и други неприятни истини ще излязат на бял свят. Обстоятелството, че тъмното минало на империята се нуждае наистина от преосмисляне, показа през изминалата седмица и възмущението от Дейвид Камерън. Във вторник в Пакистан министър-председателят отговори на въпрос във връзка с конфликта за Кашмир, че Великобритания е отговорна за много от световните проблеми.</p> <p>Това е факт, но изявлението предизвика негодувание в родината му. За консервативните кръгове критикуването на империята е непатриотично. Министър-председателят не би трябвало да се изказва негативно за своята страна в чужбина, недоволства &bdquo;Дейли Телеграф&rdquo;. По изключение вестникът използва случая да похвали предшественика на Камерън Гордън Браун, който преди няколко години в ЮАР заявил, че е отминало времето, когато Великобритания е трябвало да се извини за колониалното си минало.</p> <p>Сега е моментът британското правителство да покаже доколко открито и честно ще подходи към безславните епизоди от колониалния период. Колко от тези 2000 папки с документи наистина ще предостави на световната общественост? &bdquo;Този секретен архивен фонд не е само безценно богатство за историците&rdquo;, пише &bdquo;Таймс&rdquo;. &bdquo;Той би могъл да дефинира по нов начин националната представа за последните дни на Британската империя&rdquo;.</p> <p><em>Превод от немски език: Мария Дерменджиева.</em></p>