Европа разединена за санкциите срещу Русия

Европа разединена за санкциите срещу Русия
След подписване на договора за присъединяване на Крим в западния свят се надигна протестен хор срещу руския президент Владимир Путин. Веднага обаче стана очевидно, че европейците не са единни по отношение на това как най-добре да накажат Москва за неправомерното от гледна точка на Запада действие.
<p>Американският вицепрезидент Джо Байдън заяви по време на посещение в Полша, че САЩ се включват в &quot;международната общност, която осъжда продължаващото нарушаване на суверенитета на Украйна&quot;. Той предупреди Русия за &quot;допълнителни санкции от страна на САЩ и Европа&ldquo;. В Токио японският външен министър Фумио Кишида обяви, че страната му ще прекрати преговорите за облекчаване на визовия режим, инвестициите, сътрудничеството в областта на космическите и отбранителните въпроси с Русия.</p> <p>Още по темата<br /> Санкциите за Русия ще поставят Германия на фронтовата линия на търговска война<br /> Русия заплашва западните компании с контрамерки</p> <p>И в повечето европейски столици се чу силна критика срещу подхода на Путин, но на Стария континент поне засега няма единодушие по въпроса за дипломатическите и икономическите мерки, които Европа трябва да предприеме, за да реагира.</p> <p>В Париж френският президент Франсоа Оланд прие поканата на президента на САЩ Барак Обама за среща на страните от Г-8 с изключение на Русия в Хага. Там трябва да се обсъди дали след анексирането на Крим Г-8 все още ще може да функционира или не, каза представител на правителството на Оланд.</p> <p>Германският канцлер Ангела Меркел обаче заяви, че засега няма промени в статута на Русия като член на Г-8, с изключение на това, че подготовката за срещата на върха на Г-8 в руския град Сочи засега е замразена. &bdquo;Ние продължаваме да се съсредоточаваме върху диалога, в разговорите с отворени въпроси за Украйна&quot;, каза Меркел.</p> <p>Опитът на политиката на Кремъл да бъде отговорено с икономически санкции е изправен пред още по-големи препятствия. В четвъртък европейските лидери ще се срещнат в Брюксел, за да обсъдят разширяването на санкциите срещу Москва. Гамата от възможности варира от оръжейно ембарго до ограничения за доставките на руски газ. Досега европейците са се съгласили на налагане на забрана за пътуване на няколко човека от Русия и Украйна и на замразяване на активите им.</p> <p>Но членовете на ЕС са разделени по въпроса как да се разпределят икономическите тежести, които биха възникнали в резултат от по-строгите санкции.<br /> Русия е трудно уязвима цел, казват представители на европейските правителства. Търговските отношения, които страната поддържа с ЕС, са не само многопластови, но и много неравномерно разпределени между страните и отделните индустрии. Германия и Италия са най-големите вносители на руски природен газ, Франция поддържа в голяма степен оръжейни сделки, а британската финансова индустрия управлява активите на руските олигарси, които имат добри връзки с Кремъл.</p> <p>&bdquo;Когато става въпрос за санкции, които оказват по-силен ефект, тогава ще трябва да бъдем по-обединени от всякога&quot;, заяви висш представител на правителството на Франция, който се занимава с текущите дискусии. &bdquo;Трябва да бъдем сигурни, че генерираните след това натоварвания са добре разпределени в Европа&quot;.</p> <p>Трудността за намиране на добър баланс в тази област бе акцент във възникналия във вторник спор между Франция и Великобритания. Ставаше дума за това кой ще бъде по-засегнат от по-строги санкции - банките в Обединеното кралство или френската отбранителна промишленост.</p> <p>Така например британският външен министър Уилям Хейг призова ЕС за прекратяване на износа на военно оборудване за Русия - ход, който ще принуди Франция да спре изпълняването на договор за 1,4 млрд. евро, който предвижда доставката на първия от два бойни кораба за руския флот до края на годината. Великобритания за сметка на това в момента няма големи договори в сферата на отбраната с Москва.</p> <p>&bdquo;Ние вярваме, че при настоящите обстоятелства е необходимо държавите членки на ЕС да действат по отношение на лицензиите за износ на оръжие&quot;, каза Хейг.</p> <p>Франция веднага отвърна и настоя, че британските банки трябва или да изземат парите в сметките на руските олигарси или да ги замразят. Париж също така призова Германия и други държави да ограничат вноса на руски природен газ.</p> <p>&bdquo;От какво зависи руската икономика? Природният газ, от една страна, и финансовите активи в Европа - от друга страна&quot;, каза представител на френското правителство. Ако се спре износът на военно оборудване за Русия, това би имало по-скоро символичен и политически ефект. По отношение на икономиката обаче това едва ли би имало влияние върху Москва, твърдят от Париж.</p> <p>Отговорът от Германия &ndash; в края на краищата най-големият вносител в Европа на руски газ - беше спокоен. В телефонен разговор с Барак Обама канцлерът Ангела Меркел осъди Декларацията за независимост на Крим, както и анексирането от Русия като &quot;неприемлив удар срещу целостта на Украйна&quot;.</p> <p>Меркел се съгласи с Обама, че наистина има нужда от налагане на по-строги санкции. И двамата политици обаче са заявили, че са отворени за намиране на политическо решение на кризата - в диалог с Русия.</p>

Коментари

  • Соломон

    20 Март 2014 19:44ч.

    Братя, събираме само по 50 лв от човек за да си плати Украйна сметките, не се стискайте, на България се падат 350000000лв да даде. Ето например пенсионерите да се откажат от тези мизерни помощи .Ами то с 50лв едно меню в ресторант не можеш плати, какво остава за СПА и др.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи